Одиторска Къща "Узунова"

Archive for ноември, 2011

Според Закона за бюджета на ДОО 2011 г. осигурителните вноски върху социалните разходи са:
1) За родените преди 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 17,8 % (9,9 % за работодател и 7,9 % за осигуреното лице);

• за фонд Здравно осигуряване – 8 % ( 4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице);

2) За родените след 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 12,8 % (7,1 % за работодател и 5,7 % за осигуреното лице);

• за фонд ДЗПО – 5 % (2,8 % за работодател и 2,2 % за осигуреното лице);
• за фонд Здравно осигуряване – 8 % (4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице).

Социалните разходи, предоставени в натура (по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна се третират изрично от ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „б“, като социални разходи, предоставени в натура. Данъчно задължени лица са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на всяко наето лице не се облагат, когато са налице едновременно условията на чл. 209 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 40 лв. подлежи на облагане с данък. Данъчната ставка на данъка е 10%. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

Документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. Принципът на документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО не се признават за целите на корпоративното облагане и формират данъчна постоянна разлика съгласно чл. 26, т. 2 от закона.
Oсигурителните вноски върху социалните разходи се влизат в размера на осигурителния доход тогава, когато той трябва да се използва за отпускане на пенсия, но не влизат в размера на дохода, от който трябва да се изчислят обезщетения за временна неработоспособност.

Утре (30.11.2011г.) изтича срокът, в който регистрираните по ЗДДС и  Закона за съхранение и търговия със зърно търговци, трябва да свържат касовите си апарати с информационната система на НАП. За всички останали фирми, регистрирани по ДДС, срокът е  до края на март 2012 г. Всеки  може да провери, дали неговото фискално устройство подлежи на доработка, за да отговори на изискванията на новата наредба за отчитане на продажбите с фискални устройства, или ще му се наложи да си купи ново на сайта на агенцията.

А каква е практиката, ако даден касов апарат трябва да се бракува? Прекратяването на регистрацията и извеждането от експлоатация на фискалното устройство се извършва по инициатива на собственика на апарата или при бракуване. То става с демонтаж на фискалната памет, а датата за извеждане от експлоатация е датата, на която е получено потвърждение от НАП за дерегистрация, на основание Приложение № 17.

Демонтаж на фискалната памет се извършва:

• при препълване на фискалната памет;
• при смяна на собственика;
• при прекратяване на регистрацията на касовия апарат по инициатива на фирмата
• при бракуване на устройството;
• при повреда на фискалната памет, която не позволява разчитането й;
• при грешка в блок на фискалната памет;
• при грешка при въвеждане в експлоатация.Документите, които трябва да се съхраняват в счетоводството са:
  1. екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола;
  2. свидетелството за регистрация на устройството;
  3. паспорта на фискалното устройство;
  4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година.

  Глобите за лице, което наруши реда за въвеждане или извеждане от експлоатация са от 300 до 1000 лв. за физическите лица, и от 3000 лв. до 10 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

За да се повиши ефективността на усвояване на средства от европейските фондове парламентът прие дългоочакваните промени в Закона за обществени поръчки.

Една от главните промени е отменянето на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) с цел намаляване на различните видове процедури и броя на режимите, чрез които се възлагат договори за ЗОП.

Съгласно новата редакция на чл. 14 от ЗОП, възлагането на обществени поръчки се разделя на 3 групи в зависимост от стойността. Първата група e за стойности, равни или по-високи от европейските прагове, за които се прилагат правилата, предвидени в приложимия регламент в съответствие с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. При доставки, услуги и конкурс за проект те са 244 475 лв. Изключение е прагът при обект строителство, при което стойностите са равни или по-високи от 2 400 000 лв. Втората група е за стойности в рамките на националните прагове. За тях важат същите правила и процедури с някои облекчения (чл. 14, ал. 2). Третата група - обществените поръчки на най-ниските стойности -  се извършва свободно и се доказва с първични платежни документи. Когато поръчката е с обект строителство все още е в сила изискването за сключване на писмен договор.

Възложителите са уточнени в  чл. 7, т. 1. Изрично се посочва омбудсманът на Република България.  Разграничават се  централните и териториалните органи на държавна власт с оглед на различните общностни прагове.  Целта е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.

В чл. 19, ал. 2, т. 3. има предложение за отпадане на правомощието на Агенцията по обществени поръчки, тъй като то води до удължаване на законово определените срокове за обжалване (вместо 10 дни, до изтичането на срока за подаване на оферти). Целта е по този начин да се ограничи заобикалянето на плащането на дължимите държавни такси при обжалване.

Предложен е и съвсем нов модел за осъществяване на предварителен контрол, който да се различава както  по обект, така и по обхват.

Очакваните положителни резултати от тези промени са в следните посоки:

• намаляване броя на подзаконовите нормативни актове и опростяване структурата на законодателството;
• прецизиране на правните норми с цел отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби;
• въвеждане на нови образци за създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите;
• повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки;
• промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол, провеждан от АОП с цел повишаване степента на законосъобразността на провежданите процедури, финансирани с европейски средства;
• въвеждане на механизъм за обратна връзка относно изпълнението на направените препоръки при осъществяване на предварителния контрол;
• засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на администра-тивнонаказателните разпоредби.

За да не бъдем сезирани от Съда на Европейския съюз, ни беше определен срок от два месеза за да приемем промени в закона за ДДС.

Според българското законодателство, ако едно данъчнозадължено лице е в процес на ревизия, данък добавена стойност му се възстановява след приключване на самата проверка. В това време, обаче, сроковете за ревизиране на лица, извършващи търговски операции в Европейския съюз са принципно два пъти по-дълги от сроковете за ревизия на лица, опериращи на българска територия.

Другият проблем е, че данъчнозадължените лица трябва да представятобезпечение или банкова гаранция за два пъти по-дълъг период, ако искат да възстановят данък преди края на ревизирането.

За пореден път подобни разминавания в сроковете и изискванията предизвикват Европейската комисията да изиска промени в правилата за данъка върху добавена стойност от органите на българското законодателство.

На първо четене в парламента бяха обсъдени промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от Лъчезар Иванов /ГЕРБ/. Предвижда се глоба от 2 000 до 4 000 лв.  на работодател, който не плаща здравноосигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица пък ще заплащат имуществена санкция между 4000 и 8000 лева.   Предложението е досегашният Национален рамков договор да бъде заменен с национални рамкови условия, които действат на територията на цялата страна за определен срок и са задължителни за НЗОК. Лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение в 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия.
Управление на НЗОК ще бъде съставено  от осем души и директор.  В Надзорния съвет ще влиза по един представител на пациентските и съсловните организации, двама – на организациите на работодателите и четирима представители на държавата. Директорът ще бъде избиран с мандат от 5 години от Народното събрание.

За становища за обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, се предвижда създаването на Консултативен съвет към министъра на финансите.

Болниците се задължават да обявяват  информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, стойността, която касата заплаща за здравните дейности, безплатните медицински услуги, списъка на заболяванията, при които здравноосигурените хора са освободени от заплащане на сума.

Бяха разгледани и предложенията от депутатите Ваньо Шарков и Мартин Димитров от Синята коалиция за изравняване на  участието на държавата в здравното осигуряване  с това на гражданите.

За по-добро финансиране на българското здравеопазване беше предложено  децата до 18 години да се осигуряват в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се, а не върху половината от него.