Одиторска Къща "Узунова"

Archive for август, 2012

Предстоящото изменение на текстовете на глава шестнадесета на Данъчно-осигурителния процесионален кодекс цели уреждане на правилата, органите, сроковете и средствата за осъществяване наадминистративно сътрудничество чрез взаимен обмен на информация, включително и по електронен път, с цел установяване на данъчни задължения между страните членки на Европейския съюз. В обхвата им влизат:

• Ÿзадължения по ДДС, митни сборове и акцизи;
• задължителни осигурителни вноски;
• такси за издаване на удостоверения и на други документи от компетенцията на държавни и местни органи на властта;
• вземания с договорен характер, включително и възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.В тази връзка се налагат следните изводи:
  1. Укриването на данъчни задължения става на практика почти невъзможно.
  2. Данъчните ще могат да участват в съвместни ревизии за изясняване на размера на задълженията.
  3. Обменът на взаимно полезна информация става задължителен и той включва различни данни: от името и адреса на фирмата до всички други оригинали, доклади, декларации, документи, преписи и заверени копия на език, договорен с другата държава-членка и придружен от превод.

Министерството на финансите публикува на сайта си предложения за корекции в законодателство за следващата година. Промените трябва да бъдат приети на правителствено заседание през септември.

ДДС за автомобилите

От 2013 г.  се връща правото на данъчен кредит за транспортна услуга.  По този начин холдингите  ще получат право да имат специализирани транспортни дружества и да си приспадат ДДС за служебните леки автомобили и свързаните с тях дейности.

Допълнително се облекчава и режимът за данъчен кредит при покупка на кола. В ДДС  могат да си върнат само фирмите с фабрично поставени седалки за 6+1 места. Предвижда се това ограничение да отпадне и косвеният данък да може да се възстановява дори и за превозни средства с монтирани след това допълнителни седалки.

Авансови вноски

Малките и средните фирми ще са най-облагодетелствани от промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Предвижда се всяко дружество, чиито нетни приходи от продажби са под 300 хил. лв., ще бъде освободено от задължението да прави авансови вноски за корпоративен данък.

В момента освободени от това задължение са само компаниите с нетни приходи под 200 хил. лв. Промяната обаче означава, че занапред тези фирми ще трябва да правят тримесечно счетоводно приключване, за да разберат дали попадат в границата за авансови вноски.

Дружествата с продажби под 1 млн. лв. пък вече ще плащат предварително данък веднъж на всяко тримесечие, а не всеки месец, както е в момента. Вноските са в размер на 1/12 от печалбата за предходната година.

Данъците върху разходите

Предлага се и облекчение за данъка върху разходите – да стане годишен и да се плаща еднократно в срок до 31 март на следващата година. В момента този данък се внася всеки месец до 15-о число, следващ този, в който е начислен разходът.

Националната агенция по приходите започва акция „длъжник“. Целта е да се съберат старите дългове и по-специално тези, на които изтича 5 или 10-годишната давност.

Вече са съставени списъци с всички имена на физически лица и фирми, които са натрупали големи задължения, чиято давност изтича. Според указанията на агенцията за такива се смятат задължения над 5000 лв. заедно с лихвите за физическо лице и над 10  000 лв. за фирма.

Първо ще бъдат потърсени по-новите длъжници, които са натрупали задължения до 2007 г. и им изтича 5-годишната давност. В списъка са и лица с по-стари дългове – от 2002 г. Давността на техните задължения не е изтекла, защото от тогава до сега те са имали поне едно писмо или телефонна покана да се издължат. Това автоматично е удължило давността на 10 години.

„В сумата на просрочените дългове се включват не само неплатени данъци и осигуровки, а и стари глоби от КАТ, бившите ХЕИ, съдилища и всички други държавни институции“, каза говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров.

В първите дни от акцията около 28  000 ще получат обаждане от колцентъра на агенцията. От датата на обаждането започва да тече 7-дневен срок за уточняване на задължението. Това става на място в данъчната служба. При обаждането или в писмото са записани името, телефонният номер и номера на стаята на данъчния инспектор, при когото трябва да се отиде. На място е възможно  да се поиска време за събиране на доказателства, че задължението е погасено или че е изчислено неточно. Тогава се насрочва нов разговор, на който окончателно се установяват задълженията. На длъжника се връчва покана за доброволно издължаване. Срокът е 14 дни. Ако през този период няма постъпили вноски, може да се задвижи процедурата по принудително изпълнение. Затова, когато се получи такова писмо, най-добре е веднага да се отиде в НАП.

Ако се признае задължението, което е описано в акта, но лицето или фирмата имат затруднения, може да се договори отсрочка в плащането или издължаване на вноски.

Преди да стартират процедурите по принудително изпълнение, агенцията задължително прави проверка. Проверката може да включва изискване на данни от работодатели, наематели, компании и др., които са изплащали суми на задлъжнелия през годините. Целта е да се определят парите, които са подлежали на облагане. Те се съпоставят с данните от техните данъчни декларации, като се проверява дали платеният данък е съответствал на получените доходи. Проверка се прави задължително на всеки, който е използвал данъчни преференции – за дарения, за лични вноски по застрахователни полици, за лихви по ипотечен заем (давани на младо семейство) и др.

Ако при проверката сумите на разминаванията надхвърлят 2000 лв., следва задължителна ревизия. Тя „връща“ проследяването на приходи, разходи и платени данъци 5-7 г. назад. Освен това при нея инспекторите на НАП може да поискат за всеки длъжник от съответните държавни и частни дружества данни за неговите сметки за мобилен и стационарен телефон, газ, ток, парно и др. Може да съберат информация за това дали човекът е ходил в задгранични командировки, или на лични пътувания, купувал и продавал ли е имот, или автомобил в последните години. За целта данъчните пишат писма до съответните институции, които са задължени да им предоставят информацията. Идеята при изискването на тези данни е да установят дали той е имал финансова възможност да си погаси задължението, но го е пренебрегнал. Те получават информация и от всяка банка за сметките на всеки българин.

Размерът на сумите в тях е тайна до получаването на съдебно решение, но данъчните може да разпоредят запор на съдържанието им, както и на бъдещи постъпления. Може да влязат и в офиси, магазини и складове с три основания – проверка, ревизия или сигнал. Във всеки от случаите данъчните инспектори са длъжни да покажат на проверявания основанието за това.

Правилото е стойността на запорираното имущество да съответства на размера на задължението, обяснява Росен Бъчваров. Най-често възбрана се налагала над лаптопи, телевизори, фотоапарати, мобилни телефони, а при по-големи задължения – автомобил или имот. Поставените под запор вещи се маркират с червен стикер с надпис „Запорирано от НАП“. Той се залепва на видно място върху вещта, при колите – на предното стъкло, и длъжникът няма право да го маха. Запорирано имущество не може да се продава или дарява.

Правителството ще гласува промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, според които Националната агенция за приходите,  Агенция „Митници”,  банки, застрахователи и нотариуси ще трябва да наблюдават необичайно големи сделки и операции. Според промените финансовите институции ще бъдат задължени да изследват паричните операции и да съхраняват заключенията си в писмен вид, на разположение на специална дирекция от ДАНС, на одиторите и на органите за надзор, в срок от 5 години. В по-сложни случаи данните и документите ще бъдат пазени за период от седем години.

Целият закон за мерките срещу изпиране на пари можете да прочетете тук: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134420482

До края на годината около 30 000 ще получат напомнящо обаждане от НАП, защото са забавили плащането на данъците или иосигурителните вноски, или не са подали декларация. Обажданията са част от кампанията на агенцията за събиране на просрочени задължения. Целта е възможно най-голям брой хора да погасят задълженията си по собствена инициатива, а не след налагане на опезпечителни мерки, като запор на банкови сметки, заплати, възбрана на недвижими имоти, образуване на изпълнителни дела и т.н.

Съветът на НАП към всяка фирма или физическо лице, установили наличието на финансови затруднения и неспособност  да заплатят данъцъте си, да се обърнат към агенцията възможно най-бързо. Законът позволява плащането на части или дори отлагането на внасянето на дължимите налози при представяне на обезпечение.

От НАП посочват, че през първата половина на  2012 г.  близо 200 000 души са използвали услугите и справките, които предоставя колцентърът на агенцията. На телефона за данъчна информация гражданите и представителите на фирми са получили 131 000 отговора на постъпили запитвания. От тях 11 000 са изпратени по електронен път до адреса на контактния център – infocenter@nra.bg .

На телефона на информационния център на НАП –  0700 18 700 гражданите и представителите на фирми могат да получат съвет за декларирането и плащане на данъци и осигурителни вноски, както и възможност за автоматична проверка на здравния си статус или справка за регистрация по ДДС на конкретна фирма.