Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Одитинг’ Category

Въпросът за социалните разходи на фирмите е доста сложен по отношение на данъчното третиране. Една от социалните придобивки на работниците, която те много ценят са ваучерите за храна, чиято стойност е законово определена на 60 лв. Този разход не подлежи на облагане с данък, но само ако са спазен и някои условия. Законът гласи, че ако ваучерите се дават като стимул или премия за свършена работа, то те не могат да се третират като социални разходи. Ваучерите се дават на всички служители, без оглед на заемана длъжност и постижения в работата. В случай, че тези социални придобивки се обвържат с длъжностните характеристики на работещите или се използват за стимулиране на работния процес, то те вече не отговарят на предназначението си и не ползват данъчни облекчения.

Ваучерите за храна се считат за социален разход и когато са предоставени на лица, които са в годишен отпуск, болнични, майчинство и др., но само при стриктно спазване на законовите разпоредби. Сложен остава въпроса с връзката между ваучерите за храна и заплатата на работниците, която не трябва да е по-малка от получаваната в последните три месеца. Ако ваучерът е даден като компенсация за по-ниската заплата не може да се освободи от данък. Не е възможно и вариране в стойността на ваучерите. Ако в един месец работниците са получили ваучери за 40 лв., а през следващия им се предоставят такива по 80 лв., то разликата няма да може да се отчита за предходния месец, а ще трябва да се обложи с данък.

В някои предприятия освен ваучери, някои работещи получават и безплатна храна. По закон ваучери трябва да получават абсолютно всички работници, докато за безплатната храна това не важи. Така може някои от работещите във фирмата да получават едновременно двете социални придобивки, тъй като те се определят от различни законови разпоредби.

Сложен е въпроса и с безплатния превоз до работното място и обратно. В случая най-често се ангажира превозвач, който е външна фирма и начислява ДДС във фактурите си. Проблем може да възникне, ако превозвача няма право да ползва данъчен кредит. Другият въпрос е, че щом услугата е безплатна за работниците, тя е социална и не би трябвало да и се начислява ДДС. В това отношение казусът е сложен, но законът предвижда предприятието да може да се възползва от данъчен кредит за консумативите, необходими за осъществяване на превоза. Не се освобождават от данъци плащания за билети за обществен транспорт или за гориво на лични автомобили.

Много спорове се водят по отношение на разходите за предоставяне на безплатни квартири на работници и служители. За да влязат в графа “социални разходи” трябва да се спазят редица условия. Същото важи и за другите типове социални придобивки, регламентирани от КТ.

Много физически и юридически лица се надяват да успеят да се освободят от стари дългове към НАП по давност. В момента хиляди възражения за отмяна на подобни задължения затрупват приходната агенция, но шансът да бъдат опростени е минимален. Задължения датиращи от януари 2008-ма година имат шанс да бъдат заличени по давност, но само при определени условия. Едното е по време на петгодишният срок да не са настъпвали никакви действия за изискване на дълга. За фирмите с въвеждането на единната сметка възможността на старите задължения да отлежат пет години е илюзорна, тъй като на практика всяко внасяне на пари отива за изплащане на най-старите задължения. Прекъсване на давностния срок може да се случи по много причини. Например запор на банкова сметка може да е причина за прекратяване на срока и той започва да тече от датата на блокиране на сметката. С наближаване на крайния срок, след който задълженията може да се отменят по давност, институциите започват да предприемат действия, с които да удължат срока и да не дадат възможност на длъжниците да се освободят от плащания. Изпращат се писма, sms-и и имейли за напомняне, които на практика представляват акт за изискване на плащане, а всяко действие от страна на институцията, към която се дължат пари, автоматично прекратява давностния срок.

Граждани и фирми, които имат стари задължения не могат да разчитат на автоматичното им отпадане. Това става след подаване на заявление за опростяване на задължението по давност. Ако такова заявление не е подадено, дългът не отпада, а от 2015-та година ще се събира автоматично от НАП. В повечето случаи заявленията за освобождаване от задължения поради давност получават отказ, тъй като в петгодишният срок длъжникът получава писма, уведомления, завеждат се дела или се запорират сметки, което на практика стопява надеждите за освобождаване от тежестта на старите дългове От приходната агенция информират, че благодарение на активността им за събиране на стари задължения в хазната са постъпили над 30 милиона лева. Амбициозната цел е да се съберат 150 милиона от стари дългове.

За лицата, които се надяват да не плащат стари задължения по давност има и други изненади. В данъчната история на длъжниците влизат и отдавна забравени глоби към ХЕИ, КАТ и други институции. Те също ще бъдат събирани по новия ред и шансовете да отпаднат по давност са нищожни. Върху задълженията се натрупват и лихви, което още повече увеличава тежестта им. Старите задължения към държавните институции са много по-малко зло от подобни задължения към банки или фирми за бързи кредити. Последните целенасочено изчакват наближаване на края на давностния срок и седмица преди изтичането му завеждат дело срещу длъжника. Така го натоварват не само с основния дълг, а и с тежки лихви върху него и като добавка – съдебни разходи. Експертите по счетоводство и лични финанси съветват да не се разчита на опрощаване на стари дългове, а да се работи за навременното им плащане, което спестява много нерви и средства.

Подготовката за вътрешен одит не би трябвало да се различава значително от подготовката за външен такъв.  Тя неизменно включва интервюиране на служителите, наблюдение на процедурите и сравняване на разултатите с цел изолиране на несъответствията и възможностите за подобрение.

За да бъде ефективна тази подготовка, все пак е важно добре да разбираме същността на вътрешния одит.

Цел

Главнaта цел на вътрешния одит е да осигури на управлението на компанията сигурност, че могат да изпълнят задълженията си към организацията и нейните инвеститори, като оцени и подобри ефективността на управление, справяне с рисковите фактори и контрол на дейността.

Вярно е, че всеки вътрешен одит има своите особености, но процесът за повечето обикновено се състои от четири фази.

1. Проучване

Одиторите събират информация относно областта и дейността, която ще разглеждат, с цел да изяснят няколко основни момента – какви са целите и процесите, кой ги изпълнява, как се оценява работата, какви са рисковете и как мениджърите се справят с тях.

2. Планиране

Одиторите анализират събраната информация и заедно с управлението на компанията определят приоритетите, обхвата и целите на одита. Насрочват се срокове и план на действие.

3.  Подготовка

Събиране на допълнителна информация чрез дискусии, интервюта, наблюдение и вътрешни тестове. Документиране и анализ на събраната информация и последващо комуникиране на резултатите.

4. Действие

Вътрешният одит не завършва, докато не се изготвят доклади или не се въведат необходимите промени.

Приоритетите на одитната програма на Сметната палата за тази година са проверка на даването на обществени поръчки, събираемостта на приходите в бюджетните организации, управление на имуществото на държавно и общинско ниво, както и на държавните висши училища.

Бюджетните организации, които ще бъдат одитирани през 2013 г. от Сметната палата, отговарят на следните характеристики:

1. Организации, които не са били одитирани или не са правени одити повече от 2 години

2. Организации, чиято дейност е от висока обществена значимост

3. Организации с голям финансов ресурс и/или усвояващи финанси от Европейския съюз

4. Организации със значителен брой общинска или държавна собственост

5. Организации с големи задължения или несъбрани вземания

6. Организации, които изпълняват голям брой обществени поръчки

7. Организации, в които са налице сруктурни промени

8.  Организации, при които са установени рискове или нарушения при минали одити

9.  Организации, при които са идентифицирани грешки в заверката на годишните финансови отчети за минали години

Одитната  програма на Сметната палата включва  510 одитни задачи.  Почти половината от тях (205) са  финансови одити, които завършват със заверка на годишните финансови отчети на първостепенните разпоредители. Допълнително, на близо 180 първостепенни разпоредители ще  бъде направен финансов одит на периодичните отчети. Сметната палата е подготвила и одити за съответствие при финансовото управление (62), специфични одити (44), одити на изпълнението, които включват ефективност и икономичност на управлението на публични средства (14), и одити за съответствие при управлението на средства от Европейския съюз (5).

Одитите за съответствие на финансовото управление ще включват проверка на възлагането на обществените поръчки, управлението на имуществото и администрирането на такса смет. Ако Сметната палата продължи да установява още нарушения, ще бъдат проведени и допълнителни тематични одити в чувствителните области.  Такива одити се предвиждат за министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на финансите, на културата и на Агенцията по заетостта. Сметната палата възнамерява да провери възлагането на обществени поръчки, съпроводено с проверка на администрирането на такса смет и управление и разпореждането с имоти. В общините Варна, Пловдив, Стара Загора, Несебър, Видин и Дупница ще бъдат направени одити на администрирането на приходите от местни данъци и такси и целевото изразходване на средства по бюджета.  Столична община и община Асеновград пък ще бъдат одитирани за управлението и разпореждането с имоти.

За първи път ще бъде одитирана връзката между подготовката на специалисти в системата на висшето образование и  реализацията им на пазара на труда. Други подобни одити са за съответствие при финансовото управление на Изпълнителна агенция по горите и одит за изпълнение на Националната служба по зърното. Ще бъдат извършени и значителен брой одити, свързани с изборите за народни представители тази годинам както и за референдума.

От голямо обществено значение са и предвидените одити за „Управление на националните паркове”, ”Изпълнение на целите на ЕС и националните цели при производство и използване на биогорива”, „Развитието на научния потенциал – база за устойчиво развитие“, „Превенция и реакция при възникване на горски пожари”.

За първи път ще бъде извършен външен одит и на финансовото управление на държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци“, което получава  финансиране от Международен фонд „Козлодуй” на стойност 90 милиона евро.

През 2013г. ще бъдат одитирани и осем университета: техническите университети в София и Варна, медицинските университети в София и Пловдив, Университет „Асен Златаров“ – Бургас, Аграрния университет – Пловдив, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” и Икономическия университет – Варна.

Правителството ще гласува промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, според които Националната агенция за приходите,  Агенция „Митници”,  банки, застрахователи и нотариуси ще трябва да наблюдават необичайно големи сделки и операции. Според промените финансовите институции ще бъдат задължени да изследват паричните операции и да съхраняват заключенията си в писмен вид, на разположение на специална дирекция от ДАНС, на одиторите и на органите за надзор, в срок от 5 години. В по-сложни случаи данните и документите ще бъдат пазени за период от седем години.

Целият закон за мерките срещу изпиране на пари можете да прочетете тук: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134420482

За да се подобри качеството на административното обслужване, миналата година Агенцията по вписванията въведе фиксиран ред за обявяване на годипните отчети.

Според чл. 40 на Закона за счетоводството, сроковете за публикуване на отчетите са следните:

• Еднолични търговци – до 31 май на следващата година
• Дружества с ограничена отговорност, ЕООД – до 30 юни на следващата година;
• Търговски дружества (СД, КД, КДА, АД, ЕАД)  и кооперации (без жилищностроителни) – до 31 юли на следващата година.

Всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, трябва да публикуват отчетите си в него с образец Г2 – Заявление за публикуване на годишни финансови отчети. Отчетът трябва да е в оригинал, нотариално заверен или заверен от заявителния препис.

Едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и имат нетни приходи от продажби за текущата година по-малко от 100 000 лв., представят само отчет за приходите и разходите.  Ако приходът им пък е до 50 000 лв., дейността им е представена в регистри-книги.

Ако  предприятието публикува съкратен финансов отчет, задължително трябва да го оповести предварително.

Лицата, които не публикуват отчети в Търговския регистър са:

1. Физически лица, регистрирани като земеделски производители, ако не са ЕТ.
2. Занаятчии и лица, упражняващи свободни професии, ако не са ЕТ.
3. Физически лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в собствените им жилища.
4. Юридически лица, които не са търговци – ЮЛНЦ, фондации и др.
5. Неперсонифициран дружества – граждански дружества, регистрирани по ЗЗД.
6. Търговските представителства.

Често одитът е свързан с редица притеснения от страна на ръководителите на фирмите. Те могат да бъдат избегнати много лесно с една  предварителна подготовка, която да гарантира успешно преминаване на предстоящия одит.

1. Изберете подходящ одитор

Този съвет може да ви се струва прекалено очевиден, но е важно да се отбележи – ако имате възможност изберете одит фирма, която има опит във вашата сфера на бизнес.

2. Бъдете кооперативни

Помолете служителите си да съдействат на одиторите. Това ще направи процеса по-бърз и гладък. Обяснете на екипа си целта на одита и колко е важно да приключи възможно най-бързо и ефикасно.

Възложете на ваш служител да бъде главната връзка между екипа ви и одиторите. Това ще минимизира повторенията и пропуските в комуникацията и ще гарантира съгласуваност и последователност.

Осигурете подходящо място за работа на одиторите.

Преди да започне одитът направете среща между одиторите и служителите си, на която да координирате работната си програма и да обсъдите информацията, от която одиторите се нуждаят .

3. Подгответе се

Подредете финансовите си отчети, таблици и файлове.  Отделете си специално отделение за всички фактури и сметки, от които ще имате нужда, за да докажете финансовите си транзакции

4. Актуализирайте документите си

Подсигурете се, че всичките ви отчети са актуални. Отлагането за последната минута със сигурност ще ви коства нерви и пари. Затова се подгответе около месец преди самия одит и бъдете готови с цялата необходима информация. Одитът ще се просрочи, ако подавате документите един по един.

Не забравяйте – одиторите, както и вие, искат да приключат работата си бързо и ефективно.

Кои са новите критерии за малки и средни предприятия?За да се намали административната тежест и да се повиши яснотата и съпоставимостта на финансовите отчети, новата Директива на Европейския парламенти на Съвета относно финансовите отчети  – СОМ (2011) 684/3 цели да осигури по-добро функциониране на единния пазар чрез увеличен достъп до финансиране,  намаляване на капиталовите разходи и засилване на трансграничната търговия, сливанията и поглъщанията.
Новият подход е наречен „мисли първо за малките“ и затова са предложени нови прагове и критерии за малките и средни предприятия. Те се определят, както и до сега на базата на нетен оборот, общата сума на баланса и броя заети лица, но критериите, които се предлагат да станат задължителни за страните, които решат да прилагат директивата в предложения вариант са:
балансова стойност на активите – 5000 хил. евро (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 10 000 хил. евро (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.Старите критерии пък са:
балансова стойност на активите – 1500 хил. лв. (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 2500 хил. лв. (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.
Съпоставените показатели показват, че в България около 99,99 %  от дружества отговарят на критериите за малки предприятия. По този начин, предприятията всъщност остават извън изисквания за задължителен финансов одит на техните отчети и се повишава риска за намаляване на доверието към тях от страна на инвеститори, банки и други заинтересовани лица.

Предлагаме ви откъс от закона за вътрешния одит в публичния сектор, регламентиращ одитнига на програми и фондове на Европейския съюз.

Чл. 41. Дейностите по тази глава включват:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) одити на системите и одити на операциите по всички оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по програми ИСПА/Кохезионен фонд и САПАРД;
2. издаване на сертификат или декларация за приключване на проект или програма по фондове и програми на Европейския съюз.

Чл. 42. Сертификатът, съответно декларацията, се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от вече извършените проверки и когато е необходимо – на допълнителни проверки на транзакциите.

Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Чл. 44. (1) Министърът на финансите определя органа, съответно лицата, които осъществяват дейностите по чл. 41.
(2) Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите по чл. 41.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование, придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2.

Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) (1) Министърът на финансите сформира одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1.
(2) Одитният комитет е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган по отношение на дейностите по чл. 41, който е независим от органа по чл. 44, ал. 1.
(3) Одитният комитет се състои от председател и двама членове с доказан опит в областта на финансите и одита. За председател и членове на одитния комитет не могат да бъдат назначавани лица, които са служители на органа по чл. 44, ал. 1.
(4) Министърът на финансите назначава и освобождава председателя и членовете, определя възнагражденията им и утвърждава правилата за работа на одитния комитет.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

Работата на одитора е все още неразбираема за много от хората, а дори и за много от собствениците на фирмите в България. Работата на одитора, отнасяща се до независимия финансов одит е съпроводена с много трудности и специфики, които трябва да се вземат под внимание при избора на одитор.

В настоящата публикация се стремим да насочим вниманието ви към основните цели и принципи в работата на независимия одит, така както е предвидил законодателя в Република България.

Съгласно закона (обн.,ДВ,бр.101 от 23 ноември 2001 г.; изм. И доп.,бр.91 от 2002 г., бр.96 от 2004 г.; доп.,бр.77 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.30 от 2006 г., бр.33 от 2006 г.; доп.,бр.62 от 1 август 2006 г.)

Чл.5. (1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:
1. финансовото състояние на предприятието;
2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
3. паричните потоци на предприятието и промените в тях;
4. собствения капитал на предприятието и промените в него.
(2) Независимото одиторско мнение по ал.1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети.
(3) Формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти.
Чл.6. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на:
1. спазването принципите на счетоводството;
2. последователността на прилагането на оповестената счетоводна политика;
3. методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието, ограничена до постигане целите на одита;
4. ефективността на вътрешния контрол, ограничена до постигане целите на одита;
5. процеса на счетоводното приключване;
6. достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация;
7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в отчета за управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя заедно с одитирания отчет.
Чл.7. Регистрираните одитори при осъществяване на независим финансов одит спазват Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Етичните принципи, които ръководят професионалното поведение и отговорности на одиторите, са:
1. независимост - необвързаност на регистрираните одитори, включително чрез своите съдружници и персонал, с проверяваното предприятие, неговите ръководители или свързани с тях лица в материален, личностен или друг аспект;
2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение, конфликт на интереси или друго влияние, което да попречи на реалната преценка на одитора;
3. професионална компетентност - притежаването на достатъчно необходими професионални познания в областта на действащото търговско, счетоводно и данъчно законодателство, Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти;
4. конфиденциалност - запазване в тайна на информацията за дейността на предприятието клиент, получена в резултат на извършения независим одит;
5. професионално поведение - одиторът действа в своята професионална работа по начин, който е в съответствие с доброто име на одиторската професия и се въздържа от действия, които биха довели до уронване престижа на професията;
6. почтеност - одиторът е честен, последователен и обективен при изпълнението на одита;
7. познаване и прилагане на професионалните стандарти - одиторът извършва независим одит в съответстие с приетите професионални стандарти и националното законодателство;
8. отговорност - дипломираният експерт-счетоводител е лично отговорен за изразеното от него мнение; специализираното одиторско предприятие носи отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение.
Чл.8. Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация.

Кой може да упражнява професията одитор?

Чл.23. Изключителните права за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител се упражняват:
1. пряко;
2. чрез предприятие на дипломиран експерт-счетоводител;
3. чрез участие в специализирано одиторско предприятие.
Чл.24. (1) За да упражнява право да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, дипломираният експерт-счетоводител, вписан в регистъра по чл.19, ал.1, подава молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост и декларация, че отговаря на условията по този закон.
(2) За да упражнява дейност като специализирано одиторско предприятие, дружеството представя молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост на съдружниците и управителите на предприятието, декларация от управителите, че предприятието отговаря на условията по този закон, заедно с документи, потвърждаващи изпълнението на изискванията по § 1, т.9.
(3) Управителният съвет на Института се произнася по молбите на кандидатите с мотивирано решение в едномесечен срок от датата на подаване на молбата. Решението се съобщава писмено на кандидатите и влиза в сила от датата на приемането му.
(4) При отказ за членство и регистрация решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред контролния съвет. Контролният съвет се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.
(5) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Решението на контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.25. (1) Въз основа на решението по чл.24 дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие стават регистрирани одитори и придобиват правото да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети.
(2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители съставя и поддържа регистри на регистрирани одитори.
Чл.26. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на регистрираните одитори.
Чл.27. (1) Дипломираните експерт-счетоводители, включени в списъците на регистрираните одитори, получават личен печат по образеца, определен в чл.14, ал.1, с което придобиват право да подписват одиторски доклади.
(2) Предприятията, включени в списъците на регистрираните одитори, получават печат по образеца, определен в чл.14, ал.2, с което придобиват статут на специализирано одиторско предприятие.
(3) Лицата по ал.1 след придобиване на правото за подписване на одиторски доклади полагат клетва и подписват клетвен лист със следното съдържание: "Заклевам се в силата на познанието и законността, че ще изпълнявам добросъвестно, независимо, отговорно, безпристрастно и с професионална компетентност задълженията си като регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Ще се ръководя от законите на Република България, приетите професионални одиторски стандарти и етичните норми и принципи на поведение, утвърдени от Института на дипломираните експерт-счетоводители. При нарушаване на тази клетва да бъда санкциониран с нормите на закона и професионално-етичните норми на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Чл.28. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители не могат да извършват независим одит на финансов отчет на предприятие, когато:
1. (доп.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) работят по трудов договор или по служебно правоотношение освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в специализирано одиторско предприятие или осъществяват научна и преподавателска дейност;
2. са свързани лица с предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит;
3. пряко или косвено са обвързани със или участват в сделки на предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит, различни от сделката по независимия финансов одит, които нарушават неговата независимост като одитор или водят до конфликт на интереси;
4. оказват счетоводни услуги по текущото счетоводно отчитане на дейността и по изготвянето на финансови отчети на одитираното предприятие, когато участват във взимането на управленски решения по тях, както и услуги, свързани с оценки на активи за целите на финансовия отчет на предприятието, чийто финансов отчет е обект на одитиране.
(2) Ограниченията по ал.1, т.2, 3 и 4 се прилагат и за всички съдружници и служители в специализираното одиторско предприятие.
Чл.28а. (нов,ДВ,бр.91 от 2002 г.) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители могат да участват само в едно специализирано одиторско предприятие.
Чл.29. Одиторската практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството съгласно правила за работа, приети от общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Чл.30. Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия плащат встъпителна такса при приемането им и годишни такси, определени от управителния съвет на института.

Закона определя строги правила за работата на експерт-счетоводителя:

Чл.41. (1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба от 300 до 3000 лв. или с лишаване от право да извършва независим финансов одит на финансови отчети за срок до две години, а при повторност - до три години, когато:
1. издаде одиторски доклад по чл.13 с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация;
2. наруши изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. наруши изискванията на Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(2) За извършено нарушение по ал.1 на специализирано одиторско предприятие се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв. или се отнема правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети до две години, а при повторност - до три години.
(3) Наказанията по ал.1 се налагат и когато е извършено нарушение по чл.19, ал.2, чл.28, чл.33, т.8 и 10 и § 1, т.9.
(4) Актовете за установяване на нарушенията по ал.1 и 2 се съставят от членове на дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(5) Наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.42. (1) Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка по чл.29, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. по реда на чл.41, ал.4, 5 и 6.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Ето защо експерт-счетоводителите подхождат внимателно и деликатно към своята работа.