Скорошни коментари

    Archive for февруари, 2012

    Последни промени на Правилника за прилагане на закона за ДДС

    В сила от 21.02.2012 г, издаден от Министерството на финансите
    Обн. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г.
    § 1. В чл. 9, ал. 2 т. 4 се изменя така:
    „4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.“
    § 2. Член 40 се изменя така:
    „Чл. 40. (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
    1. копие от регистъра на настанените туристи;
    2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
    3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
    (2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
    1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
    2. фактура за доставката.“
    § 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „този закон“ се заменят със „закона“.
    § 4. В чл. 73, ал. 4 след думите “ чл. 107, т. 3″ се добавят думите „буква „а“.“
    § 5. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
    „3. копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;“.
    2. Алинея 4 се отменя.
    § 6. В чл. 77 ал. 3 се отменя.
    § 7. В чл. 79, ал. 2, т. 1 думите „чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС“ се заменят с „чл. 141 2006/112/ ЕО“.
    § 8. В чл. 85, ал. 1 и 2 думите „или туристическият агент“ и „или туристическия агент“ се заличават, а думата „туристът“ се заменя с „пътуващото лице“.
    § 9. В чл. 86 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „и туристическите агенти“ се заличават.
    2. В ал. 2 и 4 думите „или туристическият агент“ се заличават.
    § 10. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
    „(1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.“
    § 11. Създава се чл. 87а:
    „Доставки на обща туристическа услуга
    Чл. 87а. За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.“
    § 12. В чл. 102 ал. 1 се изменя така:
    „(1) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл. 101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.“
    § 13. В чл. 110 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите „в Републики“ се заменят с „в Република“.
    2. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
    1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
    2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.“
    3. Създава се нова ал. 8:
    „(8) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.“
    4. Досегашната ал. 8 става ал. 9.
    § 14. (В сила от 01.06.2012 г.) В чл. 112, ал. 3, т. 1 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
    § 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2:
    а) в т. 4, буква „б“ след думите „от закона“ се добавя „включително получените авансови плащания“;
    б) в т. 9 след думите „чл. 21, ал. 2″ се добавя „от закона, включително получените авансови плащания“.
    2. В ал. 4 след думите „не се включват“ се добавя „издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и“.
    3. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
    1. не е извършило вътреобщностни доставки;
    2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
    3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
    4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.“
    § 16. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 5:
    „(5) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“
    § 17. В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 се правят следните изменения:
    1. (В сила от 01.03.2012 г.) В раздел „Изисквания към съдържанието на полетата във файловете“ думите „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат цифри, букви и разделители (като „/-;,. и др.)“ се заменят с „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително.“
    2. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „DEKLAR.TXT“ на редове 01-13 и 01-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
    3. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „PRODAGBI.ТХТ“ на редове 02-13 и 02-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
    § 18. (В сила от 01.06.2012 г.) В приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 в клетки 13 и 24 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
    Преходни и Заключителни разпоредби
    § 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.
    § 20. (Попр. – ДВ, бр. 16 от 2012 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 март 2012 г., и § 14, § 17, т. 2 и 3 и § 18, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.

    В сила от 21.02.2012 г.Издаден от Министерството на финанситеОбн. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г.
    § 1. В чл. 9, ал. 2 т. 4 се изменя така:
    „4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.“

    § 2. Член 40 се изменя така:
    „Чл. 40. (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
    1. копие от регистъра на настанените туристи;
    2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
    3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
    (2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
    1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
    2. фактура за доставката.“

    § 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „този закон“ се заменят със „закона“.

    § 4. В чл. 73, ал. 4 след думите “ чл. 107, т. 3″ се добавят думите „буква „а“.“

    § 5. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
    „3. копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;“.
    2. Алинея 4 се отменя.

    § 6. В чл. 77 ал. 3 се отменя.

    § 7. В чл. 79, ал. 2, т. 1 думите „чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС“ се заменят с „чл. 141 2006/112/ ЕО“.

    § 8. В чл. 85, ал. 1 и 2 думите „или туристическият агент“ и „или туристическия агент“ се заличават, а думата „туристът“ се заменя с „пътуващото лице“.

    § 9. В чл. 86 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите „и туристическите агенти“ се заличават.
    2. В ал. 2 и 4 думите „или туристическият агент“ се заличават.

    § 10. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
    „(1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.“

    § 11. Създава се чл. 87а:
    „Доставки на обща туристическа услуга
    Чл. 87а. За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.“

    § 12. В чл. 102 ал. 1 се изменя така:
    „(1) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл. 101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.“

    § 13. В чл. 110 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите „в Републики“ се заменят с „в Република“.
    2. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
    1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
    2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.“
    3. Създава се нова ал. 8:
    „(8) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.“
    4. Досегашната ал. 8 става ал. 9.

    § 14. (В сила от 01.06.2012 г.) В чл. 112, ал. 3, т. 1 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

    § 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2:
    а) в т. 4, буква „б“ след думите „от закона“ се добавя „включително получените авансови плащания“;
    б) в т. 9 след думите „чл. 21, ал. 2″ се добавя „от закона, включително получените авансови плащания“.
    2. В ал. 4 след думите „не се включват“ се добавя „издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и“.
    3. Алинея 5 се изменя така:
    „(5) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
    1. не е извършило вътреобщностни доставки;
    2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
    3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
    4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.“

    § 16. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 5:
    „(5) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“

    § 17. В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 се правят следните изменения:
    1. (В сила от 01.03.2012 г.) В раздел „Изисквания към съдържанието на полетата във файловете“ думите „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат цифри, букви и разделители (като „/-;,. и др.)“ се заменят с „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително.“
    2. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „DEKLAR.TXT“ на редове 01-13 и 01-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
    3. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „PRODAGBI.ТХТ“ на редове 02-13 и 02-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

    § 18. (В сила от 01.06.2012 г.) В приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 в клетки 13 и 24 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

    Преходни и Заключителни разпоредби

    § 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.

    § 20. (Попр. – ДВ, бр. 16 от 2012 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 март 2012 г., и § 14, § 17, т. 2 и 3 и § 18, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.

    Месечен осигурителен доход за 2012 г.

    Минималният месечен осигурителния доход през 2012 г.  по основни икономически дейности и квалификационни групи професии според Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2012 г.

    За самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2010 г. като самоосигуряващи се лица:
    • до 5400 лв. – 420 лв.
    • от 5401,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.
    • от 6501,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.
    • над 7500 лв. – 550 лв.
    За самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2010 г., както и за започналите дейност през 2011 г. и 2012 г.
    • 420 лв. (чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2012 г.)
    За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица:
    • взема се предвид доходът по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ – 420 лв. (основание чл. 8, ал. 3 от ЗБДОО за 2012 г.).
    За регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители : 240 лв.
    Максимален месечен размер на осигурителния доход: 2000 лв.

    Нов проект на Европейската комисия за финансовите отчети

    Кои са новите критерии за малки и средни предприятия?
    За да се намали административната тежест и да се повиши яснотата и съпоставимостта на финансовите отчети, новата Директива на Европейския парламент  относно финансовите отчети  – СОМ (2011) 684/3 цели да осигури по-добро функциониране на единния пазар чрез увеличен достъп до финансиране,  намаляване на капиталовите разходи и засилване на трансграничната търговия, сливанията и поглъщанията.
    Новият подход е наречен „мисли първо за малките“ и затова са предложени нови прагове и критерии за малките и средни предприятия. Те се определят, както и до сега на базата на нетен оборот, общата сума на баланса и броя заети лица, но критериите, които се предлагат да станат задължителни за страните, които решат да прилагат директивата в предложения вариант са:
    балансова стойност на активите – 5000 хил. евро (9779 хил. лв.);
    нетни приходи от продажби за година – 10 000 хил. евро (19 558 хил. лв.);
    средна численост на персонала през годината – 50 човека.
    Старите критерии пък са:
    балансова стойност на активите – 1500 хил. лв. (9779 хил. лв.);
    нетни приходи от продажби за година – 2500 хил. лв. (19 558 хил. лв.);
    средна численост на персонала през годината – 50 човека.
    Съпоставените показатели показват, че в България около 99,99 %  от дружества отговарят на критериите за малки предприятия. По този начин, предприятията всъщност остават извън изисквания за задължителен финансов одит на техните отчети и се повишава риска за намаляване на доверието към тях от страна на инвеститори, банки и други заинтересовани лица.

    Кои са новите критерии за малки и средни предприятия?За да се намали административната тежест и да се повиши яснотата и съпоставимостта на финансовите отчети, новата Директива на Европейския парламенти на Съвета относно финансовите отчети  – СОМ (2011) 684/3 цели да осигури по-добро функциониране на единния пазар чрез увеличен достъп до финансиране,  намаляване на капиталовите разходи и засилване на трансграничната търговия, сливанията и поглъщанията.
    Новият подход е наречен „мисли първо за малките“ и затова са предложени нови прагове и критерии за малките и средни предприятия. Те се определят, както и до сега на базата на нетен оборот, общата сума на баланса и броя заети лица, но критериите, които се предлагат да станат задължителни за страните, които решат да прилагат директивата в предложения вариант са:
    балансова стойност на активите – 5000 хил. евро (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 10 000 хил. евро (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.Старите критерии пък са:
    балансова стойност на активите – 1500 хил. лв. (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 2500 хил. лв. (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.
    Съпоставените показатели показват, че в България около 99,99 %  от дружества отговарят на критериите за малки предприятия. По този начин, предприятията всъщност остават извън изисквания за задължителен финансов одит на техните отчети и се повишава риска за намаляване на доверието към тях от страна на инвеститори, банки и други заинтересовани лица.

    Здравно осигуряване 2012 г.

    Какви са промените в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), влезли в сила от 01.01.2012 г:

      1. Осигурителния доход на морските лица за здравното осигуряване се уеднаквява с дохода, върху който тези лица се осигуряват за ДОО. Морските лица се осигуряват здравно върху избрания месечен осигурителен доход по чл. 4а, ал. 1 от КСО, а не както до миналата година върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
      2. Срокът за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение се уеднаквява със срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО. Вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
      3. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно на територията на България не влизат в задължително осигурените в НЗОК лица, поради което не е необходимо да се освобождават от заплащане на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40а от закона.

    Същите като миналата година остават:

    1. Размера на задължителните здравноосигурителни вноски за 2012 г.на основание чл. 2 от Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2012 г. здравноосигурителната – 8%
    2. Разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40, както следва:

    3,2 на сто за сметка на осигуреното лице;
    4,8 на сто за сметка на осигуряващия;
    8 на сто за сметка на самоосигуряващите се лица.