Одиторска Къща "Узунова"

Archive for май, 2011

Стара мъдрост твърди, че на лекар и поп човек твябва да казва нещата така, както са.

От гледна точка на управлението на фирмата, можем да допълним към уважаваните две професии и счетоводителя. Това обаче от своя страна поражда много въпроси пред управителите на фирмата:

1.  Как да подберем счетоводителя?

2.  Какви са критериите за успешния счетоводител?

3.  Какви са разликите между различните квалификационни равнища на счетоводителите?

4.  Да назначим счетоводителя или да се възползваме от услугите на външна специализирана фирма?

5.  Какво влиза в редовите задължения на счетоводителя?

6. Къде е границата между въпросите отнасящи се до счетоводството и правото?

7. Каква е границата на отговорност на счетоводителя?

8. Какво трябва и не трябва да знае счетоводителя във фирмата?

9. Как да оценим работата на счетоводителя и какви са критериите?

Тези и много въпроси са уредени в закона за счетоводството.  Общите положения са разписани от законодателя по следният начин:

Чл. 1. (1) Този закон урежда:

1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги

Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.

(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:

1. текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;

2. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;

3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;

4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие със:

1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;

2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;

3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;

4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.

(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.

(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложими за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.

(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.

В действителност, критериите за успешния счетоводител от страна на фирмата имат съвсем друго изражение, добрия счетоводител трябва непрекъснато до развива и разширява възможностите си,  може да организира работата си и успешно да разпределя задачите на екипа отговарящ за стопанските опарции. В този слисъл, работата на счетоводителя е внимателно да преценява моментното състояние на фирмата и да дава насоки за развитието й. Такъв счетоводител може не само да отразява случващото се във финансите на фирмата, а да допринесе за нейното развитие и разширяване.

Съветваме Ви винаги да подхождате внимателно към работата са нчетоводителя

Работата на одитора е все още неразбираема за много от хората, а дори и за много от собствениците на фирмите в България. Работата на одитора, отнасяща се до независимия финансов одит е съпроводена с много трудности и специфики, които трябва да се вземат под внимание при избора на одитор.

В настоящата публикация се стремим да насочим вниманието ви към основните цели и принципи в работата на независимия одит, така както е предвидил законодателя в Република България.

Съгласно закона (обн.,ДВ,бр.101 от 23 ноември 2001 г.; изм. И доп.,бр.91 от 2002 г., бр.96 от 2004 г.; доп.,бр.77 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.30 от 2006 г., бр.33 от 2006 г.; доп.,бр.62 от 1 август 2006 г.)

Чл.5. (1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:
1. финансовото състояние на предприятието;
2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
3. паричните потоци на предприятието и промените в тях;
4. собствения капитал на предприятието и промените в него.
(2) Независимото одиторско мнение по ал.1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети.
(3) Формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти.
Чл.6. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на:
1. спазването принципите на счетоводството;
2. последователността на прилагането на оповестената счетоводна политика;
3. методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието, ограничена до постигане целите на одита;
4. ефективността на вътрешния контрол, ограничена до постигане целите на одита;
5. процеса на счетоводното приключване;
6. достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация;
7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в отчета за управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя заедно с одитирания отчет.
Чл.7. Регистрираните одитори при осъществяване на независим финансов одит спазват Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Етичните принципи, които ръководят професионалното поведение и отговорности на одиторите, са:
1. независимост - необвързаност на регистрираните одитори, включително чрез своите съдружници и персонал, с проверяваното предприятие, неговите ръководители или свързани с тях лица в материален, личностен или друг аспект;
2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение, конфликт на интереси или друго влияние, което да попречи на реалната преценка на одитора;
3. професионална компетентност - притежаването на достатъчно необходими професионални познания в областта на действащото търговско, счетоводно и данъчно законодателство, Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти;
4. конфиденциалност - запазване в тайна на информацията за дейността на предприятието клиент, получена в резултат на извършения независим одит;
5. професионално поведение - одиторът действа в своята професионална работа по начин, който е в съответствие с доброто име на одиторската професия и се въздържа от действия, които биха довели до уронване престижа на професията;
6. почтеност - одиторът е честен, последователен и обективен при изпълнението на одита;
7. познаване и прилагане на професионалните стандарти - одиторът извършва независим одит в съответстие с приетите професионални стандарти и националното законодателство;
8. отговорност - дипломираният експерт-счетоводител е лично отговорен за изразеното от него мнение; специализираното одиторско предприятие носи отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение.
Чл.8. Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация.

Кой може да упражнява професията одитор?

Чл.23. Изключителните права за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител се упражняват:
1. пряко;
2. чрез предприятие на дипломиран експерт-счетоводител;
3. чрез участие в специализирано одиторско предприятие.
Чл.24. (1) За да упражнява право да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, дипломираният експерт-счетоводител, вписан в регистъра по чл.19, ал.1, подава молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост и декларация, че отговаря на условията по този закон.
(2) За да упражнява дейност като специализирано одиторско предприятие, дружеството представя молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост на съдружниците и управителите на предприятието, декларация от управителите, че предприятието отговаря на условията по този закон, заедно с документи, потвърждаващи изпълнението на изискванията по § 1, т.9.
(3) Управителният съвет на Института се произнася по молбите на кандидатите с мотивирано решение в едномесечен срок от датата на подаване на молбата. Решението се съобщава писмено на кандидатите и влиза в сила от датата на приемането му.
(4) При отказ за членство и регистрация решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред контролния съвет. Контролният съвет се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.
(5) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Решението на контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.25. (1) Въз основа на решението по чл.24 дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие стават регистрирани одитори и придобиват правото да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети.
(2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители съставя и поддържа регистри на регистрирани одитори.
Чл.26. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на регистрираните одитори.
Чл.27. (1) Дипломираните експерт-счетоводители, включени в списъците на регистрираните одитори, получават личен печат по образеца, определен в чл.14, ал.1, с което придобиват право да подписват одиторски доклади.
(2) Предприятията, включени в списъците на регистрираните одитори, получават печат по образеца, определен в чл.14, ал.2, с което придобиват статут на специализирано одиторско предприятие.
(3) Лицата по ал.1 след придобиване на правото за подписване на одиторски доклади полагат клетва и подписват клетвен лист със следното съдържание: "Заклевам се в силата на познанието и законността, че ще изпълнявам добросъвестно, независимо, отговорно, безпристрастно и с професионална компетентност задълженията си като регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Ще се ръководя от законите на Република България, приетите професионални одиторски стандарти и етичните норми и принципи на поведение, утвърдени от Института на дипломираните експерт-счетоводители. При нарушаване на тази клетва да бъда санкциониран с нормите на закона и професионално-етичните норми на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Чл.28. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители не могат да извършват независим одит на финансов отчет на предприятие, когато:
1. (доп.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) работят по трудов договор или по служебно правоотношение освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в специализирано одиторско предприятие или осъществяват научна и преподавателска дейност;
2. са свързани лица с предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит;
3. пряко или косвено са обвързани със или участват в сделки на предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит, различни от сделката по независимия финансов одит, които нарушават неговата независимост като одитор или водят до конфликт на интереси;
4. оказват счетоводни услуги по текущото счетоводно отчитане на дейността и по изготвянето на финансови отчети на одитираното предприятие, когато участват във взимането на управленски решения по тях, както и услуги, свързани с оценки на активи за целите на финансовия отчет на предприятието, чийто финансов отчет е обект на одитиране.
(2) Ограниченията по ал.1, т.2, 3 и 4 се прилагат и за всички съдружници и служители в специализираното одиторско предприятие.
Чл.28а. (нов,ДВ,бр.91 от 2002 г.) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители могат да участват само в едно специализирано одиторско предприятие.
Чл.29. Одиторската практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството съгласно правила за работа, приети от общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Чл.30. Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия плащат встъпителна такса при приемането им и годишни такси, определени от управителния съвет на института.

Закона определя строги правила за работата на експерт-счетоводителя:

Чл.41. (1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба от 300 до 3000 лв. или с лишаване от право да извършва независим финансов одит на финансови отчети за срок до две години, а при повторност - до три години, когато:
1. издаде одиторски доклад по чл.13 с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация;
2. наруши изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. наруши изискванията на Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(2) За извършено нарушение по ал.1 на специализирано одиторско предприятие се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв. или се отнема правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети до две години, а при повторност - до три години.
(3) Наказанията по ал.1 се налагат и когато е извършено нарушение по чл.19, ал.2, чл.28, чл.33, т.8 и 10 и § 1, т.9.
(4) Актовете за установяване на нарушенията по ал.1 и 2 се съставят от членове на дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(5) Наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.42. (1) Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка по чл.29, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. по реда на чл.41, ал.4, 5 и 6.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Ето защо експерт-счетоводителите подхождат внимателно и деликатно към своята работа.

През месец май 2011 г., в страницата на Центъра за икономическо развитие беше публикуван доклад под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и колектив.

Доклада е разделен на следните теми:

Макроикономическа динамика, Икономически растеж, Текуща сметка, Външна търговия, Преки чуждестранни инвестиции, Инфлация, Заетост и безработица, Политика към предприятията, Публични финанси, Социална и здравна политика, Финансова система, Банкова система, Лизингов пазар, Застрахователен сектор, Капиталов пазар, Енергетика, Транспорт, Туризъм, Селско стопанство, Регионална политика. Европейски фондове.

По отношение на макроикономическата динамика, за първото тримесечие на 2011 г. , се очаквам слаб растеж на годишна база (около 0.5-1%) с двигател промишлеността (от страна на производството на БВП) и износа и инвестициите (от страна на използването на БВП). Растежът ще се ускори през второто тримесечие. За цялата 2011 г. очакваме растежът да е не по-нисък от 2.5%, като засега няма основания да очакваме да надхвърли 3%.

За първото тримесечие на 2011 г. можем да очакваме растеж на годишна база на добавената стойност в промишлеността с над 10%, т.е. значително по-висок в сравнение с първото тримесечие на миналата година, а също и по-висок от този за последното тримесечие на м.г. В строителството очакваме спад, в търговията е възможен слаб растеж под влияние на търговията на едро, в търговията на дребно обаче очакваме спад, под влияние на търговията с нехранителни стоки.

Интересен показател, който заслужава внимание е инфлацията. От началото на годината до март инфлацията по Индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2.4% (спрямо март 2010 г. е 5.6%). По-ниска е инфлацията по  Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  - за март 2011 г. спрямо декември 2010 г. тя е 1.4%, а годишната инфлация за март 2011 г. спрямо март 2010 г. е 4.6%. Най-съществено е поскъпването по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК) – от началото на годината (март 2011 г. спрямо декември 2010 г.) то е 4.1%. Несигурната международна обстановка, която бе най-вече причина да се привнесе инфлационен натиск у нас в първите месеци на 20011 г. (Фиг.7), ще продължи да нагнетява инфлационни очаквания, въпреки подтиснатите възможности на вътрешния пазар.

Бизнес среда. През последната година не настъпиха съществени промени в състоянието на бизнес средата. С цел нейното оптимизиране и по-голяма прозрачност през март беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Целта на промените е въвеждането на регулации с лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, да се установява само със закон. Промените се правят за по-добро регулиране и облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.

Със законопроекта се въвежда принципът на „мълчаливото съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. В момента е обратното, мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Прилагането на принципа за „мълчаливото съгласие” вместо принципа за „мълчаливия отказ” ще облекчи гражданите, ще намали корупцията и ще доведе до подобряване на условията за бизнес. Към тези промени се пристъпи след като в изследване на Световната банка, представено в края на миналата година, се посочва, че фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията. Независимо, че през последните години положението се е подобрило, все още тежестта е по-голяма от средната за страните в ЕС /например в Естония и Словакия процентът е 7/.

Втората важна промяна в Закона е, че държавните и общинските такси ще се формират само на разходен принцип, т.е. те ще покриват реалните разходи за услугата. Отново в проучването на Световната банка е установено, че държавните такси остават голяма тежест за бизнеса – за периода 2005-2008 г. те са се увеличили с 60%.

Приходите от таксите няма да могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в Закона, а новите такси влизат в сила от началото на 2012 г.

Обществени поръчки. Въпреки, че през последните години се полагат сериозни усилия, в България все още не са настъпили необходимите качествени промени в системата на обществени поръчки. Не са редки случаите на нарушения и пропуски на всички етапи от възлагането на поръчките, не е достатъчно ефективен контролът, много силен е корупционният натиск, липсва достатъчна прозрачност. Често самите възможители допускат нарушения, на места, особено в някои от общините, е недостатъчен и административният капацитет.

Предстоящи промени в нормативната уредба. През април беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Документът е резултат от няколкомесечна работа на работна група и се базира на одобрената от правителството в началото на януари концепция за промени в нормативната уредба за обществени поръчки.

Предлаганите промени обхващат различни раздели от закона. Някои от по-важните изменения и допълнения са свързани с:

• обединяване стойностните прагове по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и ЗОП при спазване принципите на законодателството по обществени поръчки. Процедурите по този закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат стойности без ДДС, както следва: за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв.; за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лева. Възложителите могат да прилагат предвидените в закона опростени правила при стойности на поръчките: за строителство: от 240 000 до 2 млн. лева, а при поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 до праговете, определени с Регламент на ЕК, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г.

Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на новата Глава осем „а“(„Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“), когато поръчките са на стойност без ДДС, както следва : за строителство от 45 000 до 240 000 лева; за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лева.

Предвидена е възможността да не се прилагат процедурите по закона или условията  и реда на Глава осем „а“ при обществени поръчки на стойност без ДДС: под 45 000  лева за строителство и  под 15 000 лева за доставки или услуги. Във втория случай, когато се възлага доставка или услуга, възложителите могат да не сключват писмен договор и да докажат разхода чрез първични платежни документи.

• Облекчаване и опростяване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки, вкл. редакционни промени. Така например, отпада изискването за публикация в ДВ за поръчки по националните прагове като остава задължителното публикуване само в Регистъра за обществени поръчки; подобряват се редът и правилата за работа на комисията и регламентиране на отношенията й с възложителя; отпада задължителното участие на външни експерти и др.
• Допълване на нормативната уредба с цел преодоляване на специфични проблеми от практиката. Например, предвижда се ограничаване дела на участие на подизпълнители до 40 % от обема на обществената поръчки;  Агенцията за обществени поръчки ще осъществяна предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. И в момента АОП участва в контрола на тези поръчки, но като съдейства на управляващите органи на съответните програми; въвежда се дефиниция на понятието „свързани лица“ за целите на ЗОП и др.
• Подобряване на реда за обжалване.

Вероятно част от предлаганите промени в закона ще получат разнопосочни оценки в хода на обсъжданията. Идеята е до края на май  т.г. проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание.

Възложени обществени поръчки през първото тримесечие на 2011 г. По данни на Агенцията за обществени поръчки за периода 1 януари–1 април  2011 г. по ЗОП и НВМОП са сключени общо  3 397 договора в левова равностойност за близо 996 млн. лева (без ДДС).  За сравнение за същия перирод на м.г.  броят на възложените поръчки е 3 097 за близо  800 млн. лева (без ДДС)., докато през първите три месеца на 2009 г. броят на възложените поръчки е 3 844 за над 1.5 млрд. лева (без ДДС).  Данните показват, че макар и през първите три месеца на т.г. стойността на сключените договори да нараства спрямо същия период на м.г., все още е сериозен спадът  в обема на средствата, разпределяни чрез системата за обществени поръчки. Това най-много се отразява върху малкия и среден бизнес, за когото евентуалното успешно участие в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки по принцип е сериозен източник за финансиране на дейността му.

Според обекта на поръчката, за разлика от същия период на 2010 г.,  когато най-голям е бил делът на поръчките за доставки (57.07%.), сега  преобладават сключените договори за строителство – 47.2 %. Следват възложените поръчки за доставки – 35.2 % и за услуги – 17.6 %. За разглеждания период няма сключен договор след провеждане на конкурс за проект.

Борба срещу корупцията. Независимо от полаганите усилия и предприеманите мерки на всички нива, все още  е твърде високо нивото на разпространение на корупция в България, а това пряко се отразява върху бизнес средата и икономическото развитие. Има непосредствена връзка между степента на разпространение на корупцията в една страна и равнището на нейната конкурентоспособност. По правило държавите, които са с най-конкурентоспособна икономика са и с най-ниска степен на разпространение на корупцията.

Наред с политическата воля на управляващото мнозинство, която трябва да бъде постоянна и системна, и в делово сътрудничество с другите власти, все повече  се очертава необходимостта от по–ефективни действия за постигане на прелом в борбата с корупцията. В това отношение са необходими и сериозни усилия и активност и от страна на бизнеса и на гражданското общество като цяло.

В Междинния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка, публикуван на 18.02.2011 г., се отбелязват конкретни стъпки, предприети от България в съответствие с препоръките на ЕК.  Сред направените препоръки за действия, които страната трябва да предприеме до следващата оценка на ЕК през лятото на 2011 г. са:

• приемане на ефективен закон за отнемане имуществото от престъпна дейност;
• създаване на орган, натоварен с установяване и санкциониране на конфликти на интереси;
• предприемане на стъпки за по-нататъшно усъвършенстване на съдебната практика и др.

В документа се изтъква, че “предвид важността на професионалното икономическо и финансово разследване за всички дела, свързани с корупцията по високите етажи, измами и организирана престъпност, необходимо е да се създадат в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики”. Подчертана е също така, и необходимостта да бъдат предприети последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври 2010 г. във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Във връзка с инкриминирането на корупцията е необходимо да се подобри НПК в редица области. “Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглаждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.”

В Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2010 г. отново се констатира, че в България корупцията е налице в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В документа се изтъква, че независимо от растящите усилия да се държат отговорни държавните служители, корупцията остава проблем във всички сфери на управлението. “Правителството не прилага закона за преследване на корупционни практики и често официални лица се замесват в тях безнаказано”. Тези практики включват “подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на обществени  средства и нарушения при обществени поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.” Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява ефективното преследване  на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

През февруари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи за тринадесета поредна година резултатите от Системата за мониторинг на корупцията. Към декември 2010 г. изследователите  констатират разнопосочни сигнали в развитието на корупционната обстановка в страната. От една страна, намалява административната корупция сред населението. Броят на корупционните практики средно на месец е намалял от 176 хил. през 2008 и 171 хил. през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Въпреки това, равнището на този вид корупция остава високо – като за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга

От друга страна, административната корупция сред бизнеса не намалява. Бизнесът е давал малко повече подкупи на администрацията средно на месец през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Изследователите констатират, че кризата е направила бизнеса по-податлив на корупционен натиск. През последното тримесечие на м.г. всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

В изследването също се посочва, че няма съществени промени в противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Корупцията по най-високите етажи на властта на практика остава безнаказана, което представлява основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г.

Според посочената информация в доклада, има условия да кажем, че светлината в края на тунела вече се вижда. Остава само да се надяваме, че във втория доклед на ЦИР тя ще е още по силна и по-ярка.

Пълния текст на доклада можете да немерите на страницата на ЦИР http://www.ced.bg/publications.php

1 В публикацията са използвани материали от доклада на Центъра за икономическо развитие единствено с илюстративна цел!

Със задълбочаването на кризата, много работодатели не успяват да обсужат плащанията за заплати на служителите си, като оставят на заден план плащанията към Държавата за осигуровки. Темата трябва да се разглежда двустранно, защото от едната страна стои интереса на фирмата в криза, но от другата страна – персоналния интерес на всеки от служителите й. Позиция, в която се намира всеки един от нас – особено когато дойде време да потърсим дължимата ни от Държавата помощ и поткрепа в трудни периоди или когато вече нашите собствени възможности са ограничени от възраст, болести, трудови злополуки и неблагоприятни стечения на обстоятелствата.

В тази връзка сме направили подбор от серия въпроси, които се отнасят именно до темата с осигуровките, принципи, възможности и ограничения. Уверени сме, че ще са ви полезни за да вземете персонално решение или управленско решение като управител на фирма например.

Дали Вашите здравноосигурителни права са прекъснати може да проверите:

… чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”

…..чрез обаждане на телефон 0700 18 700 – колцентъра на НАП, на цената на един разговор.

… на място, в офисите и териториалните дирекции на НАП в страната.

Кога губя здравноосигурителни права?

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица, лицата, осигурени по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване/ се прекъсват ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който на лицето е оказана медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, за да имате право да ползвате безплатна медицинска помощ през февруари 2011 г., ще трябва да сте платили не по-малко от 33 месечни здравноосигурителни вноски от януари 2008 г. до декември 2010 г. /включително/.

Възстановяването на здравноосигурителните права става…

…при условие, че лицето е платило всички здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – правата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски .

През 2011 г. месечно се дължат по 16.80 лева.

Здравноосигурителните вноски се плащат:

…..по банков път – осигурителните вноски по Закона за здравно осигуряване се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на НАП. Вижте банковите сметки и кодовете за вид плащане и Примери за преводно нареждане/ вносна бележка за 2011 г.

…..с пощенски запис. Вижте примери за пощенски записи и как да попълните преводното нареждане/ вносна бележка за плащане от/ към бюджета

….по интернет чрез електронната услуга на НАП за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях може да направите на интернет страницата на НАП чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор”

Ако сте платили дължимите здравноосигурителни вноски, но все още не е отразено в системата, а трябва да постъпите спешно в болнично заведение….

…. Тогава можете да поискате от офиса на НАП по постоянен адрес да ви се издаде удостоверение, че сте с непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред здравните органи. За да ви бъде издаден този документ трябва да представите вносните бележки, с които да докажете направените от Вас вноски за здравно осигуряване. Това удостоверение ви дава възможност да ползвате безплатна медицинска помощ за съответния период. Удостоверението е със срок 3 месеца, считано от месеца на възстановяване на правата.

Ако работодателят ми не е внасял здравноосигурителните вноски, аз трябва ли да ги платя, за да не изгубя здравноосигурителни права?

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

ВАЖНО!

Дължимите здравноосигурителни вноски, се внасят в размерите, определени за съответните периоди, за които се дължат.

Например: Ако не сте внесли здравноосигурителната си вноска за май 2008 г., Вие следва да я внесете в съответния размер за този месец – 7.20 лв. /6% върху осигурителен доход от 120 лв. за 2008 г./ и съответната лихва към датата на внасяне на вноската.

Вноските за здравно осигуряване за лицата, които се осигуряват за своя сметка се правят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Ежедневно, дори и за най-малката покупка, освен покупката се сдобиваме и с дребно листче хартия, на което понякога дори не обръщаме внимание. Въпреки компактните си размери, този документ в действителност се явява важно подробност за паботата на данъчната система. В тази връзка настоящата публикация сме уверени, че ще ви помогне да погледнете с други очи на това малко листче и да се отнасяме по-внимателно и по-адекватно с нея.

Касовата бележка е документ, който удостоверява продажба на стоки и услуги в търговски обект.  Тя  се  издава  при  заплащане  в  брой,  с чек,  ваучер,  с  банкова кредитна  или  дебитна карта  или  с  други  платежни  средства. Според законодателството, засължително изискване След  1  януари  2006  г. е  всички  касови  бележки  за  клиенти  да имат  надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Бъдете внимателни, Касови бележки с друг надпис  – “ФИНАНСОВ  БОН”,  “ВАЛИДЕН  БОН”,  са издадени  от  устройства,  които  не са  от  одобрен  модел.  По  тази  причина  те  не  могат  да  Ви  послужат като доказателство за извършената покупка  и  услуга.

Само в специални случаи, по изключение ако  получите  бележка,  на  която пише “СИСТЕМЕН БОН”, не се притеснявайте. Той е равностоен на фискалния бон. Списъкът с обектите, които имат право да издават такъв документ, ще намерите в сайта на Националната агенция по приходите.

Не забравяйте, че След  1  януари  2006  г.  плащането  се  извършва  само  срещу фискален  или системен  бон!

Обърнете внимание на съдържанието на касовата бележка!

Ако  се  питате  какво  точно  пише  на  Вашата  касова  бележка  или  искате  да проверите  дали  не  е фалшива,  трябва  да  видите  дали  на  нея  присъстват:

- наименование  и  адрес  на  търговеца;
- наименование  и  адрес  на  търговския  обект;
- предмет и стойностно изражение на покупката;
- обща  сума  на  покупките;
- дата  и  час  на  извършване  на  покупката;
- надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Касвата бережка трябва да удостоверява покупките във всеки  търговски обект, където се извършват продажби на стоки и услуги (независимо дали е хипермаркет или продавач на улицата, например). Това  правило  не  важи,  когато заплащането  се  извършва  по  банков  път.

Ако се питате какво е тълкованието на названието „търговски обект“ – Търговски  обект  е  всяко  място,  помещение,  съоръжение  на  открито или  под  навеси  (маси,  сергии),  от  което  се  извършват  продажби  на стоки и услуги, за които заплащането не се извършва по банков път независимо  от  факта,  че  помещението  или  съоръжението  служи същевременно и за други цели  (например, офис, жилищно помещение), е  част  от  притежаван  недвижим  имот  (например  гараж, мазе,  стая или други подобни) или е производствен склад или превозно средство, от  което  се  извършват  продажби.

Кога не е задържително да се издават касови белижки?

- При  продажба  от  търговски  обекти,  специализирани  само  за  вестници и  списания.
- При продажба на  собствена непреработена  селскостопанска продукция от лица, които не са регистрирани по Търговския закон  (ТЗ) в търговски обекти  на  открито,  с  изключение  на  продажби  от  търговски  обекти  в лицензираните  стокови  борси  и  тържища.
- При  продажби  на  самолетни  билети.
- При  продажба  на  билети,  квитанции,  талони  и  други,  които  имат  поне два  защитни  знака  и  са  отпечатани  като  ценни  книжа.
- При  производство  и  продажба  на  вещи,  свързани  с  богослужебната дейност, ритуали и обреди от Българската православна църква и от лица, които  са  регистрирани  по Закона  за  вероизповеданията.
- При  дейност  на  наемодатели  –  физически  лица,  които  не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите при условие,  че  лицата  са  занаятчии  –  пенсионери  по  инвалидност  или  за изслужено  време  и  старост,  които  извършват  услугите  с  личен  труд  и не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При  дейност  на  лица,  упражняващи  свободна  професия.
- При продажби в или от търговски обекти, намиращи се в населени места с  брой  на  лицата  с  постоянен  адрес  под  300  души  и  разположени  във високопланински  и  труднодостъпни места,  с  изключение  на  курортите.

За какво служи касовата бележка?

Касовата бележка ще Ви е необходима като доказателство, че сте купили дадена стока или за извършена услуга. Без такава бележка не може да се извърши рекламация на закупената  стока  или  извършената  услуга. Касовата бележка е добър помощник за всяко семейно счетоводство. Тя е справка за цената, вида  на  закупената  стока  или  извършената услуга. За  фирмите  касовата  бележка  служи  за  доказателство  на  извършени  разходи от  фирмата.  Първичните  счетоводни  документи  задължително  трябва  да  са придружени  с фискален  бон.

Защо е необходимо да се издават касови бележки?

При отпечатване на фискалната касова бележка всички фискални устройства автоматично  натрупват  оборота  от  продажбите  във фискалната  си  памет.

Какво е необходимо да направя ако не ми издадат касова бележка?

Търговецът  е  задължен  да  издаде  касова  бележка  при  извършване  на  плащането  и  да  я  предостави  на  клиента. Ако все пак Ви откажат касова бележка, обадете се в Националната агенция за  приходите. Телефонът  за  контакт  с  офиса  на  НАП  следва  да  е  обявен  в търговския  обект.

Какво е фискалното устройство?

Това е устройство, чрез което се издава документ (фискален бон) за извършена  сделка. При отпечатване на фискалния бон информацията за платената сума  се  натрупва  във фискалната  памет  на  устройството

С какво ще помогна, като си взема касовата бележка?

Когато искате касова бележка, Вие помагате да  не  се  укриват  доходи  и  точно  да  се отразяват  оборотите  на  търговеца. Затова  упражнете Вашия  контрол  при  самата покупка.  Вашата  подкрепа  ще  помогне  за увеличаване  на  средствата  за  здравеопазване,  образование  и  подобряване  на  облика  на България.

Идеята за касовите апарати…

Идеята за касовите апарати се заражда в Италия. През 1983 г. там се приема закон  за  използване  на  касови  апарати  с фискална  памет. Касови апарати има и в Гърция, Турция, Аржентина, Кения, Венецуела, Румъния, Русия, Полша, Чехия, Македония, Сърбия. У  нас фискалните  устройства  се  използват  от  1993  г.

България започва да произвежда касови апарати (без фискална памет) още през 1970  г.  Има  и  утвърдени  пазари  –  Русия,  Германия, Чехия,  Полша,  Гърция,  Румъния  и  Куба.  Вече десетилетия страната ни е водеща в производството  на фискални  устройства.

За неиздаване на касова бележка – подай сигнал на телефон 02/987 02 54

Регламент (ЕО) № 883/2004 за трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

Първичните източници на правото на Европейския съюз (ЕС) определят свободното движение като основно право на гражданите на Съюза. От друга страна, системите за социална сигурност на държавите–членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

В резултат от това движението на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно права по законодателство на повече от една държава–членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава–членка.

Преодоляването на тези неблагоприятни ситуации, възникващи при движение на гражданите на Съюза  е възможно единствено посредством наднационален координационен инструмент, чрез който да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) националните законодателства в трансгранична ситуация.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).

С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.

Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

При прилагане на Регламент № 883/2004 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, попадат в категорията самостоятелно заети лица.

При определяне на приложимото законодателство по реда на Дял II от Регламент № 883/2004 изпълнителите по договори за управление и контрол се третират като заети лица за тази им дейност на територията на България.

Заети лица за целите на Дял II от регламента са и морските лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Въведено е с разпоредбите на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004: „…… спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;”

Основното правило регулира всички аспекти при определяне на приложимото законодателство и в значителна степен служи като основа, върху която са изградени останалите правила от Дял II на Регламент № 883/2004.

В случаите по чл. 11(3)(а) от основния регламент приложимостта на „lex loci laboris” не се удостоверява с формуляр, тъй като полагането на труд на територията на една държава–членка в хипотезата на основното правило в най–общия случай изключва конфликт между национални законодателства