Скорошни коментари

    Posts Tagged ‘бюджет’

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010). Допълнителни разпоредби

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Допълнителни разпоредби

    § 1. За целите на този закон:

    1. „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

    а) в тази територия не се включват:

    аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

    бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

    вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езеро Лугано;

    гг) за Република Франция: Задморски департаменти;

    дд) за Република Гърция: планината Атон;

    ее) за Република Финландия: Оландските острови;

    жж) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандски острови;

    б) доставките, възникващи във или предназначени за:

    аа) Княжество Монако – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република;

    бб) о-в Ман – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

    вв) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Суверенните бази на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Акротири и Декелия – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи в или предназначени за Кипър.

    3. „Общността“ и „територия на Общността“ е територията на държавите членки.

    4. „Трета територия“ или „трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.

    5. „Нови сгради“ са сградите:

    а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или

    б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

    6. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

    7. „Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

    а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

    б) е установена такса с нормативен акт.

    8. „Безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

    9. „Стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

    10. „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

    11. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

    12. „Лице, установено на територията на Общността“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността.

    13. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) „Електронни съобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

    14. „Услуги, извършвани по електронен път“ са:

    а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;

    б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;

    в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;

    г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;

    д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.

    Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

    15. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

    а) покриване на загуби;

    б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

    16. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    17. „Нови превозни средства“ са:

    а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;

    б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;

    в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.

    18. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

    19. „Стоки втора употреба“ са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

    а) произведенията на изкуството;

    б) предметите за колекции;

    в) антикварните предмети;

    г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

    20. „Произведения на изкуството“ са:

    а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

    б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

    в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

    г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

    д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

    е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

    ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

    21. „Предмети за колекции“ са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.

    22. „Антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.

    23. „Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.

    24. „Инвестиционно злато“ е:

    а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;

    б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са налице едновременно следните условия:

    аа) чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;

    бб) изсечени са след 1800 г.;

    вв) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;

    гг) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.

    25. „Стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

    26. „Транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.

    27. „Търговец на природен газ и електрическа енергия“ е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ или електрическа енергия и последваща продажба на тези стоки.

    28. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Обработка на плавателен съд“ са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени в пристанище на територията на страната.

    29. „Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс“ е наземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 и 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 и 71 от 2004 г., бр. 15 и 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г.).

    30. „Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс“ са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.

    31. „Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

    32. „Подобрение“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

    33. „Заместващи парите платежни средства“ са:

    а) разписките за покупки;

    б) талоните или купоните за покупки;

    в) жетоните.

    34. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    35. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

    36. „Свободна зона“, „свободен склад“, „временно складирани стоки“, „митнически режим“, „режим с отложено плащане“, „необщностни стоки“ са понятията по смисъла на митническото законодателство.

    37. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Турист“, „хотелиер“, „туроператор“, „туристически агент“, „основни туристически услуги“ и „организирано пътуване“ са понятията по смисъла на § 1, т. 1, 3, 8, 10, 12 и 14 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

    38. „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.

    39. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Акцизни стоки“ са стоките по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове с изключение на природния газ, доставян чрез тръбопроводи за пренос и електрическата енергия.

    40. „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет.

    41. „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

    42. „Системни нарушения“ са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение.

    43. „Работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.

    44. „VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System – информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.

    45. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Настаняване“ са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

    46. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Добив на отпадъци“ е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.

    47. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.

    48. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

    49. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Превозните средства по чл. 23″ са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:

    а) ремаркета, полуремаркета и железопътните вагони;

    б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;

    в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;

    г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;

    д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;

    е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;

    ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;

    з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.

    Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.

    50. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    51. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.

    52. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Неуредени задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.

    53. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Активно имплантируемо медицинско изделие“ е изделие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.

    54. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Внос с нетърговски характер“ е вносът, който отговаря на следните условия:

    а) не се извършва редовно;

    б) състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци;

    в) видът или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.

    55. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Личен багаж“ е целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно на същите власти, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаван багаж към компанията, отговорна за превозването на пътника. Гориво, различно от посоченото в чл. 58, ал. 8, не се смята за личен багаж.

    56. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Въздушни пътници“ и „морски пътници“ са пътниците, пътуващи по въздух или по море, но не с частен развлекателен полет или частно развлекателно плаване.

    57. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Частен развлекателен полет“ и „частно развлекателно плаване“ е използването съответно на въздухоплавателно средство или плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическото лице, което го ползва под наем или по друг начин за нетърговски цели и по-специално за цели, различни от превоз на пътници или на стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.

    58. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Електронен обмен на данни“ („electronic data interchange“ или съкратено „EDI“) е електронен трансфер на данни от компютър към компютър на търговски и административни данни чрез използване на утвърден стандарт за структуриране на съобщение за електронен обмен на данни, по смисъла на член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни.

    59. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Съобщение за електронен обмен на данни“ (EDI съобщение) е съобщение, чиито съставни части са структурирани по утвърден стандарт, достъпен за прочит от компютър и даващ възможност за автоматично и недвусмислено обработване.

    60. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Потвърждаване на получаването на съобщението за електронен обмен на данни“ е процедура, чрез която при приемане на съобщение за електронен обмен на данни се проверяват синтаксисът и семантиката му и получателят изпраща насрещно потвърждение.

    61. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.

    62. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.

    Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:

    а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);

    б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;

    в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.

    63. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:

    1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).

    2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14 /7 от 20 януари 2009 г.).

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част V. ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Част пета. ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

    Глава шеста. ДАНЪЧНИ СТАВКИ

    Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:

    1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

    2. вноса на стоки на територията на страната;

    3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

    (2) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер 7 на сто.

    Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

    (2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

    (3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

    Глава седма. ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

    1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

    2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

    3. осъществен от него внос;

    4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

    (3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

    1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

    2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

    (4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

    (5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

    Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

    1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

    2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

    3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

    1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

    2. доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

    Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

    1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

    2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

    3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

    4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;

    5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;

    6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

    (2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

    1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

    2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

    3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

    4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.

    (3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

    2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

    3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

    6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

    7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

    8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2.

    (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

    Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

    1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;

    3. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16;

    4. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57;

    5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите на вътреобщностно придобиване;

    6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;

    7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона – в случаите на правоприемство по чл. 10.

    Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

    1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

    2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

    Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

    (2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

    (3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

    1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;

    2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;

    3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;

    5. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 – 5.

    (4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

    1. оборота по ал. 3;

    2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    3. данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, т. 2;

    4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;

    5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;

    6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

    (5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват – на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

    (6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

    (7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

    (8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.

    Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

    (2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

    Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

    (2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

    1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

    2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;

    4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

    (3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

    1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

    2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;

    3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

    4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;

    5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    6. регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация.

    Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрация.

    Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

    (2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

    1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;

    2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

    3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;

    4. регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрация;

    5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството след датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.

    Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

    (2) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.

    Чл. 78. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

    (2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

    Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

    (4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

    (5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

    (6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ, където:
    20

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    2. за всички останали стоки или услуги:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ, където:
    5

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

    (7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ (1-K), където:
    20

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

    2. за всички останали стоки или услуги:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ (1-K), където:
    5

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

    (8) Регистрирано лице, което частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, има право да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени в правилника за прилагане на закона.

    (9) Корекциите по ал. 1 – 8 се извършват еднократно.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.

    Чл. 80. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 – 7 не се извършват:

    1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите по чл. 10;

    2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;

    3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

    (2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

    1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

    2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

    3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

    4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

    5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

    6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10 лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.

    Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:

    1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;

    2. лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава – на реципрочен принцип;

    3. данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

    (2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.

    Глава осма. НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

    Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

    1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;

    2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

    3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

    (3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

    (4) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

    Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

    Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

    Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.

    Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

    1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

    2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

    3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

    (2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

    (4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

    Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

    (2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

    (3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

    (4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

    Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

    (2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.

    (3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

    (4) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.

    Чл. 89. (1) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

    (2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.

    Чл. 90. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

    1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

    2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

    (2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

    (3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

    Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

    (2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

    Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

    1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

    2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

    3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;

    4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

    5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

    6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.

    (4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

    (5) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

    (6) Органът по приходите извършва прихващането по ал. 1 – 5 в следната поредност: данък върху добавената стойност, други данъци, събирани от Националната агенция за приходите, задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително обществено осигуряване, за Националната здравноосигурителна каса и за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

    (7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – не по-кратък от 8 месеца.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок три дни след предоставянето му.

    (10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

    Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:

    1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

    2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

    3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

    4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;

    5. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

    (2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

    1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;

    2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.

    (3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.

    Какво представлява Одита?

    Думата одит произлиза от латинското „audio“ (слушам). Одит или одиторска проверка е независима проверка на счетоводните отчети с цел изразяване на мнение за тяхната достоверност. В по-широкият смисъл под одит се разбира всяка изпълняема независима проверка на някакво явление или дейност от независими експерти. Одита се дели на: операционен одит, технически одит, екологически одит и други разновидности.

    Общото определение за одит е оценка на лице, организация, система, процес, проект или продукт. Одитите са нужни за установяване на валидността и надеждността на информацията, както и да осигури оценка на системата за вътрешен контрол. Целта на одита е да  се изрази становище по лицето / организацията / система (и т.н.) в случаите, в процес на оценяване на базата на работата. От одита се стреми да предостави само разумна увереност, че отчетите са свободни от материал грешка. Статистическите извадки често се приемат в одити.

    Одита е основна част от счетоводството. По традиция, финансовите одити са основно свързани с получаване на информация за финансовите системи и финансовата отчетност на дружеството, или на бизнес. Въпреки това, последните видове одит попадат към друга информационна система, като например информация за въздействието върху околната среда. В резултат на това, сега има цели отдели за провеждане екологични одити.

    Във финансовото счетоводство, одит е независима оценка за справедливост, чрез който финансовите отчети на едно дружество са представени от неговото управление. Тя се осъществява от компетентен, независим и обективен човек, известен като одитори и счетоводители, които след това издава одиторски доклад, въз основа на резултатите от одита.

    Тези системи трябва да се придържат към общоприетите стандарти, определени от управителните органи, регулиращи бизнеса; тези стандарти просто да осигурят гаранции за гражданите на трети страни или външни потребители, че такива изявления представляват дружеството, финансовото състояние и резултатите от операциите „справедливо.“

    НАД 150 МЛН. ЛЕВА СА РАЗПЛАТЕНИ НА БИЗНЕСА ЧРЕЗ ББР

    Във временния регистър на Министерство на финансите са вписани 806 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в Механизма за уреждане на задължения по републиканския бюджет. Общата стойност на подадените заявления е 192.5 милиона лева.

    Към 19 август 2010 година на бизнеса са изплатени 151.4 млн. лева по 665 договора за цесия, сключени с „Българска банка за развитие“ АД.

    източник: Министерство на финансите

    Бюджета на Здравната каса се допълва с 220 млн. лв.

    С 220 милиона лева ще бъде допълнен бюджетът на здравната каса след актуализация на държавния бюджет, потвърди зам. финансовият министър Владислав Горанов. Той участва в работен обяд на премиера Бойко Борисов с германския бизнес. От своя страна Борисов заяви, че актуализацията е необходима, за да се издължат безобразията на предишните управляващи.

    За пореден път премиерът Бойко Борисов обвини предишното правителство за финансовите проблеми у нас. Този път репликата бе провокирана от въпрос на представител на вносителите на медицинска техника. Според него болниците и държавата дължат 100 млн. лв. на бранша за 2008-а и 2009-а година. Заедно с лихвите задълженията стават 110 млн. лв. Борисов отговори, че и сега продължава доставката на медицинска техника, за която няма осигурен ресурс заради стари договори. Премиерът запита бранша защо е подписал тези договори, но после заключи, че не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава.

    От бизнеса бяха поставени въпроси за борбата с корупцията и данъчните престъпления. Борисов отговори, че борбата се води всеки ден. Той припомни, че като отговор на добрата работа на данъчните и прекъснатите схеми за източване на ДДС е запалена къщата на зам.-директора на НАП Тошко Тодоров. Борисов коментира и проблемите с издаването на новите документи за самоличност с думите: Ние искаме, когато при нас дойде германска фирма, тя да работи като в Германия. Каква ще бъде реакцията за германското общество, ако хората се наредят на опашки пред полиция заради българска фирма, попита Борисов и допълни, че иска България да е като Германия – подредена и прозрачна държава.

    Банкери очакват 1% ръст за България през тази година



    Банкери очакват 1% ръст за България през тази година Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно на пресконференция на банката по време на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

    От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж – 2.2%

    Прогнозата на УниКредит е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за Българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

    За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г.

    Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза. Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

    Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

    Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати.

    Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа. Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно.

    За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит. Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока.

    Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

    Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

    От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж от 2.2%. Тази оценка е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

    За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г. Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза.

    Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

    Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

    Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати. Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа.

    Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно. За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит.

    Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока. Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

    Източник: darikfinance.bg

    Новата пенсионна реформа

    Най-големият печеливш от една пенсионна реформа са хората, които вече са пенсионирани, защото укрепването на финансовата стабилност на Националния осигурителен институт всъщност пряко влияе върху техните пенсии. Това е мнението, което изрази в предаването „Кой говори“ по „Дарик радио“ председателят на Балканския институт по социална политика Иван Нейков.
    „Най-заинтересовани от увеличаване на пенсионната възраст или на осигурителния стаж са днешните пенсионери. Пенсията на хората, които са придобили това право, зависи от сумата, която ще влиза в НОИ от вноските, зависи от подкрепата на бюджета в момента и така нататък. Колкото повече пари влизат в НОИ, толкова по-голяма ще става пенсията на човека, който вече е пенсиониран“, обясни Нейков. Според него поне десет години ще са нужни на НОИ, ако спре да се увеличава дефицитът, „за да излезе той на нула и да стане наистина автономен“.
    „Вариантът за вдигане не на пенсионната възраст, а на стажа е като че ли най-мекият вариант и има като че ли най-големи шансове да бъде приет.
    С този вариант не се променят на практика техниките или правилата, по които човек ще излиза в пенсия“, обясни още Нейков и допълни, че и сега има някаква минимална възраст, на която можеш да излезеш в пенсия – 60 години за жените при положение, че имат определения стаж и 65 години, ако го нямат.
    Аналогично за мъжете съответно 63 години и 65 години. По думите на Нейков, същото положение ще остане, ще се промени един от параметрите само – необходимият осигурителен стаж, който трябва да придобият хората. „Това като че ли е най-консенсусният вариант, защото е най-мек, защото се променя само един параметър и защото от гледна точка на това какво ще се промени за хората, нищо не се променя, що се отнася до крайния срок. Ако един мъж на 63 години има новия изискуем трудов стаж, който би се приел, ако се приеме, той ще се пенсионира на 63 години. Ако направи този стаж на 64 години, ще се пенсионира на 64 години. Ако не направи този стаж да 65 години, ще се пенсионира на 65. Това е положението и сега, само че с по-малко осигурителен стаж“, обясни председателят на Балканския институт по социална политика.
    Нейков припомни, че вариантът за вдигане на стажа за пенсиониране е само един от вариантите, които се обсъждат от Консултативния съвет по пенсионната реформа.
    На въпрос, ако бъде вдигнат стажът за пенсиониране, с колко ще се увеличат пенсиите на хората, Нейков обясни, че отговорът на този въпрос е много труден и допълни: „Първо, трябва да премахнем зависимостта на НОИ от бюджета; второ, ако доходите на хората нарастват по-бързо, по-бързо ще нарастват и пенсиите им, когато те излязат в пенсия. Чисто математически иначе, ако нищо друго не се променя, приемаме, че остават същите заплати, остава същата осигуровка, би трябвало три години повече стаж да означават някъде около 8 до 10 процента по-висока пенсия, просто защото това е горе-долу 8-10 процента повече осигурителен стаж, който човек ще изработи.
    Не е коректно да се казва, че точно с толкова, при някои сигурно с повече, при други може и по-малко да е увеличението на пенсиите.“

    15 Одита е извършила сметната палата на НЗОК за последните 5 години.

    Сметната палата е изпълнила всички изисквания на Закона за Сметната палата, според който тя осъществява одит на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (чл. 5, ал. 1, т. 1) и внася всяка година в Народното събрание доклад по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за предходната година (чл. 46, ал. 1, т. 1). Последният извършен одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса обхваща периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и докладът за него е внесен в Народното събрание на 17 август 2009 г. Всяка година Сметната палата извършва и одит и заверка на годишния финансов отчет на Националната здравноосигурителна каса. Съгласно одитната програма на Сметната палата за 2010 г. предстои да бъдат извършени:

    - Одит и заверка на годишния финансов отчет на Националната здравно-осигурителна каса за 2009 г.
    - Одит на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
    Сметната палата е извършила и одити на финансовото управление и на изпълнението на дейности в Националната здравноосигурителна каса. Сред тях са:
    - Одит на дейността на Районната здравноосигурителна каса – гр. Плевен за периода от 01.01.2005 г. до 30.06.2009 г. С решение на Сметната палата докладът за този одит е изпратен в прокуратурата за наличие на данни за престъпление.
    - Одит на финансовото управление на Националната здравноосигурителна каса за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. Докладът за извършения одит е изпратен до председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, на министъра на здравеопазването, както и на министъра на финансите и на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки в частта за нарушенията на обществените поръчки.
    - Одит на дейността на Националната здравноосигурителна каса по контрола на разходите за болнична медицинска помощ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Докладът за одита е изпратен на председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание и министъра на здравеопазването.
    - Одит на дейността по договаряне на лекарствата за домашно лечение, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Докладът за одита е изпратен на председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание и министъра на здравеопазването.
    - Одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Националната здравноосигурителна каса за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. Докладът за одита е изпратен на председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание.

    Всички доклади за резултатите от одитите на Националната здравноосигурителна каса са публикувани на интернет страницата на Сметната палата с изключение на доклада за извършения одит на Районната здравноосигурителна каса – гр. Плевен, който е даден на прокуратурата и по закон не може да се огласява.