Скорошни коментари

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част V. ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Част пета. ДАНЪЧНИ СТАВКИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

    Глава шеста. ДАНЪЧНИ СТАВКИ

    Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:

    1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;

    2. вноса на стоки на територията на страната;

    3. облагаемите вътреобщностни придобивания.

    (2) Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е в размер 7 на сто.

    Чл. 67. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка.

    (2) Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

    (3) Данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

    Глава седма. ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

    1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

    2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

    3. осъществен от него внос;

    4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

    (3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

    1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

    2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

    (4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

    (5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

    Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

    1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

    2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

    3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

    1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

    2. доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

    Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

    1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

    2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

    3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

    4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;

    5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;

    6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

    (2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

    1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

    2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

    3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

    4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.

    (3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

    1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

    2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

    3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

    6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

    7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

    8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

    (4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2.

    (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

    Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

    1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;

    3. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16;

    4. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 57;

    5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите на вътреобщностно придобиване;

    6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;

    7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона – в случаите на правоприемство по чл. 10.

    Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

    1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

    2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

    Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

    (2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

    (3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

    1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;

    2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;

    3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;

    5. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 – 5.

    (4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

    1. оборота по ал. 3;

    2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    3. данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, т. 2;

    4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;

    5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;

    6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

    (5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват – на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

    (6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

    (7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

    (8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.

    Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

    (2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.

    Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

    (2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

    1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

    2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;

    4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

    (3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

    1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

    2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;

    3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

    4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;

    5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    6. регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация.

    Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрация.

    Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

    (2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

    1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;

    2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

    3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;

    4. регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрация;

    5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи – до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5 регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството след датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.

    Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

    (2) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.

    Чл. 78. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

    (2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

    Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

    (4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

    (5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

    (6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ, където:
    20

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    2. за всички останали стоки или услуги:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ, където:
    5

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

    (7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ (1-K), където:
    20

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

    2. за всички останали стоки или услуги:

    1
    ДД = ПДК x —– x БГ (1-K), където:
    5

    ДД е дължимият данък;

    ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К – коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

    (8) Регистрирано лице, което частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, има право да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени в правилника за прилагане на закона.

    (9) Корекциите по ал. 1 – 8 се извършват еднократно.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.

    Чл. 80. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 – 7 не се извършват:

    1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите по чл. 10;

    2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;

    3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти – 20 години.

    (2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

    1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

    2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

    3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

    4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

    5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

    6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10 лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.

    Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:

    1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;

    2. лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава – на реципрочен принцип;

    3. данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

    (2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.

    Глава осма. НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

    Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

    1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия – когато получателят е регистрирано по този закон лице;

    2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

    3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

    (3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

    (4) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

    Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

    Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

    Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.

    Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

    1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

    2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

    3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

    (2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

    (4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.

    Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

    (2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

    (3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

    (4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

    Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

    (2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.

    (3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.

    (4) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.

    Чл. 89. (1) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

    (2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.

    Чл. 90. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

    1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

    2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

    (2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

    (3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

    Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

    (2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

    Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

    1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

    2. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

    3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;

    4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

    5. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

    6. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.

    (4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

    (5) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

    (6) Органът по приходите извършва прихващането по ал. 1 – 5 в следната поредност: данък върху добавената стойност, други данъци, събирани от Националната агенция за приходите, задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително обществено осигуряване, за Националната здравноосигурителна каса и за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

    (7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – не по-кратък от 8 месеца.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок три дни след предоставянето му.

    (10) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

    Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:

    1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

    2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

    3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

    4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;

    5. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

    (2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

    1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;

    2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.

    (3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.

    Comments are closed.