Одиторска Къща "Узунова"

Archive for септември, 2011

Предлагаме ви част от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения, която урежда реда за подаване на документи.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения.
(2) Към болничните листове за случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.), се прилага анкетен лист.
(3) Към болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(4) За случаите по чл. 167 от Кодекса на труда към болничните листове за майчинство, издадени на съответните лица, се прилагат протокол на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето и декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(5) Към болничните листове за гледане на болно дете до 18-годишна възраст и за гледане на болен член от семейството над 18-годишна възраст се прилага декларация по чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
(6) Към болничните листове в случаите по чл. 2, ал. 3 се прилагат заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата по образец съгласно приложение № 13 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата/осиновителя по образец съгласно приложение № 14 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО се изплащат въз основа на заявление- декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изплащат въз основа на заявление-декларация от лицето по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи при смърт на осигуреното лице се изплащат на правоимащите лица въз основа на подадена от всяко от тях заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6. Когато правоимащото лице е малолетно или непълнолетно, заявление-декларацията се подава от законния му представител.

Чл. 8. (1) Осигурените лица и лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2, заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения или помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7.
(2) Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 преди заминаването им в чужбина.
(3) Към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на банковата сметка се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.
Чл. 9. (1) Осигурените лица представят документите по чл. 3 – 5, 8 и 14 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят от осигурителя в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ.
(2) Самоосигуряващите се лица представят документите по чл. 3 – 5 и 8 в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
(3) Преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ лицата по чл. 10, ал. 1 проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2004 г. и бр. 10 и 99 от 2006 г.). При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
(4) Органите на медицинската експертиза представят документите по чл. 3 на осигурителите за осигурените при тях лица или в съответното ТП на НОИ за самоосигуряващите се лица в случаите по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 22, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г., бр. 8 от 2008 г. и бр. 3 от 2009 г.) в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 КСО, се представят в ТП на НОИ до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.

Чл. 11. (1) Документите по чл. 3 – 5, 8, 14 и 15 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията-декларации и декларациите за промяна на обстоятелствата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При едновременно представяне на повече от 5 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо – приложение № 8, от описа – приложение № 9, и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 – приложение № 7, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от НОИ, или по утвърден от НОИ формат.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
(5) Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 по реда на ал. 3 независимо от броя на представените документи.
(6) Предоставеният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако се стартира върху нелицензирани операционни системи.
(7) Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице – подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в ТП на НОИ се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в ТП на НОИ.
(8) След получаване на документите по ал. 1 ТП на НОИ издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 11 документите по чл. 3, 4 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.

Чл. 13. (1) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „а“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 6 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „б“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 7 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Самоосигуряващите се лица, осигурените лица по чл. 12 и лицата по чл. 13 представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
(2) Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Документите по ал. 1 се представят в съответното ТП на НОИ по реда на чл. 11 в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в ТП на НОИ липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО.

От БСК са изчислили, че осигурителната вноска на служители в министерствата на вътрешните работи, отбраната и правосъдието, трябва да нарастне с 12 процента, за да се покрият разходите им за ранно пенсиониране. Освен това от организацията настояват лицата, заети по служебни отношения, да внасят вноските си сами.
Увеличението от 12 процента е необходимо, за да бъде системата балансирана.
Други предложения за реформи в пенсионната система са:

• ежегодно актуализиране на пенсиите

• премахване на тавана на пенсиите

• мерки за по-дълго оставане на работа

След съвместна среща на ръководителите на двете институции, Националната агенция по приходите и Националният осигурителен институт ще работят в посока сътрудничество за опростяването на осигурителните декларации, съкращаване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане на осигурителни вноски.

Главната цел е по-добро обслужване на клиенти чрез по-леки процедури по деклариране  и плащане на осигурителни вноски. За намаляване на риска от осигурителни измами и облекчаване на декларирането на осигурителни данни, съществува възможност за обвързване при подаване на декларации образец 1 и образец 6.

На дневен ред е и новият механизъм за планиране на приходите от осигурителни вноски, включващ съгласуване на плана с експертите от НАП. Целта е по-релевантно планиране на приходите от осигурителни вноски.
Като цяло,  управителят на НОИ и изпълнителният директор на НАП са стигнали до споразумение за по-тясно сътрудничество между двете институции чрез редовни срещи на двата мениджърски екипа, които да гарантират по-навременното решаване на проблеми от обща компетентност.

Предлагаме ви откъс от закона за вътрешния одит в публичния сектор, регламентиращ одитнига на програми и фондове на Европейския съюз.

Чл. 41. Дейностите по тази глава включват:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) одити на системите и одити на операциите по всички оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по програми ИСПА/Кохезионен фонд и САПАРД;
2. издаване на сертификат или декларация за приключване на проект или програма по фондове и програми на Европейския съюз.

Чл. 42. Сертификатът, съответно декларацията, се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от вече извършените проверки и когато е необходимо – на допълнителни проверки на транзакциите.

Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Чл. 44. (1) Министърът на финансите определя органа, съответно лицата, които осъществяват дейностите по чл. 41.
(2) Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите по чл. 41.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование, придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2.

Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) (1) Министърът на финансите сформира одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1.
(2) Одитният комитет е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган по отношение на дейностите по чл. 41, който е независим от органа по чл. 44, ал. 1.
(3) Одитният комитет се състои от председател и двама членове с доказан опит в областта на финансите и одита. За председател и членове на одитния комитет не могат да бъдат назначавани лица, които са служители на органа по чл. 44, ал. 1.
(4) Министърът на финансите назначава и освобождава председателя и членовете, определя възнагражденията им и утвърждава правилата за работа на одитния комитет.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

Според доклада на Световния икономически форум от 07.09.2011 г.  за  глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2011-2012) на 142 икономики в света, България слиза от 71 на 74 място в общото класиране.
На първо място излиза икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур.

Добрата новина за България е, че все пак, в 4 от 12-те фактора, на които се основава индексът за конкурентноспособност, страната ни бележи подобрение. Това са:
Финансови пазари – България скача от 91-во на 75-то място. Това се дължи на постепенното излизане от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит.
Институции – Тази година страната се придвижва бавно напред като резултат от опитите за по-прозрачна политика и партньорство с бизнеса и неправителствения сектор. Въпреки това институциите остават една от най-критикуваните области заради бюрокрацията в администрацията, корупцията и неефективната съдебна система.
Ефективност на пазара на труда – България излиза с две места напред. Причината е гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила.
Образование и квалификация – Преместването с една позиция нагоре се дължи главно на някои положителни промени като оптимизирането на училищната мрежа, постигане на по-голяма самостоятелност на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9–12 клас и др., решаване на конкретни проблеми на финансирането и подобряването на материалната база в училищата, повишаването на заплатите, атестацията и кариерното развитие на учителите. Тези мерки обаче не са достатъчни за повишаване на конкурентоспособността.

Като цяло, основните предимства на България са стабилна макроикономическа среда; благоприятна данъчна среда; нарастващ интерес към нови технологии и обновяване на продукцията; отвореност към външните пазари; позитивна динамика в повишаване качеството и внедряване на международни стандарти; гъвкавост, приспособимост, способност за импровизиране; подобрен достъп до Интернет доставчици и др.

Главните недостатъци, обаче, са ниска производителност, недостатъчно благоприятна бизнес среда; влошаване на качеството на човешките ресурси; неефективна държавна администрация; корупционни практики; лоша инфраструктурата;  слаба иновативност на предприятията; недостиг на финансови ресурси и затруднен достъп до финансиране, подценяване на извънбанковите форми на финансиране и иновационни изисквания и др.

Пълният анализ на доклад може да прочетете тук