Одиторска Къща "Узунова"

Archive for април, 2011

ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2011 Г.

В сила от 01.01.2011 г.

Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2011 г.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;

2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;

в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

г) над 7500 лв. – 550 лв.;

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.

(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за 2011 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв.

Чл. 10. Определя се за 2011 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2011 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се размерът на осигурителната вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Чл. 13. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 14. (1) За 2011 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

(2) За 2011 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.

(3) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Чл. 15. За 2011 г. не се прилага чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Министерство на труда и социалната политика, водено от стремежа за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите прие Национална програма по безопасност и здраве при работа за 2011 година.

Проектът включва мерки, свързани с изпълнението на приоритетите на Стратегията по безопасност и здраве при работа 2008-2012 г. В годишната програма са предвидени законодателни, организационно-технически, здравни и други превантивни мерки за осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Целта е да се осигури благосъстояние при работа, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове в условия на икономическа и финансова криза.

Изпълнението на програмата ще допринесе за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите; на размера на загубеното работно време в резултат на отсъствие от работа поради временна нетрудоспособност; на броя на лицата, напускащи предприятията поради лоша работна среда или преждевременно пенсиониране и неработоспособност (инвалидност). Очаква се прилагането на конкретните мерки да доведе до намаляване на разходите, правени от работодателите за съдействие при завръщане на работа (консултации, обучение, приспособяване към работното място и др.); на осигурителната и застрахователната тежест и производствен капацитет – загубеното производствено време, непроизведена продукция и неизвършени услуги като следствие от събитие, което завършва с травма.

В проекта се отчита състоянието, тенденциите и основните предизвикателства пред политиката, които определят основните акценти в развитието на дейността по безопасност и здраве при работа през 2011 г.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва намаляване на общия брой трудови злополуки за периода от 2008 г. до 2010 г. с 21%. През 2010 г. са регистрирани общо 3025 трудови злополуки. Независимо, че се наблюдава намаляване на броя на смъртните злополуки за периода с 48%, през 2010 г. се отчита слабо повишаване на техния брой спрямо 2009 г. (от 91 до 94). Намаляване се отчита и при загубените календарни дни от трудови злополуки – 47%.

През 2010 г. продължи тенденцията за спад в нарушенията на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труда и увеличаване на нарушенията на разпоредбите на Кодекса на труда. Относителният дял на нарушенията в областта на здравословните и безопасни условия на труд е 53%, а по законосъобразността на трудовите правоотношения – 46%, докато през 2009 г. те са били съответно 60% и 39%.

Съгласно приетити изменения ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 16 февруари 2011 г., обнародван в ДВ брой: 18, от дата 01.03.2011 г., се въвеждат следните промени в регламента за ползването на годишния отпуск:

Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).

С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот.

1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.

Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.

Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в следните категории:

1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2

По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в изпълнение на парично задължение по сделка.

Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или ограничено дееспособни лица.

Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение – datio in solutum), не подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично плащане в брой.

Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на закона.

1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 – 5

Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол от различни контролни и регулаторни органи.

1.3 Изключение по чл. 2, т.6

Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.

Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение /например – обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.

Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.

Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото изложение).

2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗГТУПС)

Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира в съответствие с разпоредбите на чл.З от закона.

2.1 Платежна сметка

Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

2.2 Доставчици на платежни услуги:

В чл. 3, ал. 1, т.1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:

=>      банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

=>      дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

=>      платежни институции по смисъла на ЗПУПС,

=>      Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет страница на БНБ (www.bnb.bg), раздел „Платежна система“, подраздел „Платежен надзор. Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:

=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

=>      изпълнение на налични парични преводи;

=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.

3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка:

3.1.   За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.

3.2.   В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

3.3.  Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията,
които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали
преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).

Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизането в сила на закона, произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).

3.4.    По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема)
общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично
плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод
или внасяне по платежна сметка.

3.5.  Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички
данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например,
една облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка с данъчна основа от
13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката
15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е
задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

IV. Примери по прилагане на ЗОПБ

1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота
е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е – след
влизане на ЗОПБ в сила по следната схема:

3 000 лв. – задатък (капаро) 10 000 лв. – първо плащане 5 000 лв. – второ плащане 2 000 лв. – окончателно плащане,

то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно – 3 000 лв. и 10 000 лв.), то второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

2.    В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с
непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база
и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата
на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде
прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще
се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е
определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от
плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на
закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на
едногодишния му срок) и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3.    Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен на, или по-висок от 15 000 лв.

4.    Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по описаното по-горе правило. Така например, ако фирма X (магазин) има договор за доставка на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000 лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.

5.    Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция се преценява самостоятелно.

6.    Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

Пълния текст можете да намерите тук