Одиторска Къща "Узунова"

Archive for юли, 2012

На кръгла маса за прилагането на закона за ДДС, организирана от Българската стопанска камара (БСК), компаниите поискаха отмяна на солидарната отговорност на фирмите по ДДСци по-ясни правила за това коя доставка се признава от данъчните за реално извършена и коя – не. Причината е, че  ако приходната агенция определи дадена сделка като съмнителна, компаниите не могат да си възстановят косвения данък. По този начин държавата получава повече постъпления, но пък ощетява бизнеса, вместо да преследва неизредните фирми, което в дългосрочен план е пагубно за икономиката на страната.

Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев „БВП расте с 0.5% за първото тримесечие. Потреблението намалява, търговският дефицит е минус 800 млн. лв. в сравнение с предходното, инвестициите спадат. А БВП расте, но за сметка на данъците, които неправомерно се събират.“

Солидарната отговорност беше въведена, за да се защити държавния интерес от недобросъвестни данъкоплатци. Благодарение на нея данъчните могат да търсят дължимия и неплатен данък от търговските партньори на неизрядна фирма без да им се възстанови ДДС.

Косвеният данък не се възстановява и ако доставката е определена като нереална от приходната агенция. Представители на различни браншове – металургия, месопреработване, производство на целулоза, както и адвокати, специализирани в областта, твърдят, че една от основните причини  е липсата на прецизна нормативна уредба.

Фирмите смятат, че не е редно държавата да очаква от тях да проверява и разследва контрагентите си, затова поискаха да се отмени солидарната отговорност и да се състави регистър на рисковите фирми, който да се поддържа от НАП. По този начин  държавата ще се натовари активно да преследва данъчните измами и ще освободи от отговорност коректните фирми.

Конституционният съд обяви за противоконституционна глобата от три лични социални и здравни осигурителни вноски за работниците без трудов договор, въведена с поправка в Кодекса на труда през декември миналата година.

Като мотив съдът посочи, че „принципът на пропорционалността е нарушен и в трите му съставки: първо, не е налице наложителност на ограничението; второ, въпросното ограничение несъмнено е неподходящо – посяга и накърнява осигурителната система, която има съвсем друго предназначение; трето, ограничението не е най-щадящата мярка, както изисква принципът на пропорционалността“. Според съда по този начин се въвежда небалансираното съотношение, като за едно и също нарушение се налага различна по размер глоба, според областта, в която работят.

Съдът отмени като противоконституционни и част от строгите изисквания към работодателските организации за представителност на национално равнище. Противоконституционни са и изискванията в в Националния съвет за тристранно сътрудничество да участват „браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица“ и които „да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт“.

Остават изискванията работодателските организации да имат структури в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган, както и да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност.

На 28 юни в сила влезе нов регламент на Европейския парламент – Регламент (ЕС) № 465/2012. Една от разпоредбите му се отнася до командироването на служители и определя, че „лице, „което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.“

Това е и причината, която налага подаването на допълнителното уведомление, а именно: уведомление по образец № Окд-236, което подаваме до НАП, когато командироваме служител извън страната в друга държава-членка на Европейския съюз.  Уведомлението се подава независимо от продължителността на командировката. Засега, подаването му е възможно единствено на място и по пощата.

Уведомлението се подава до НАП без значение на продължителността на командировката. Към момента документът не може да бъде подаван по електронен път, а единствено на място и по пощата. Причината за задължението е в регламентите за социална сигурност на общността, но към момента националното ни законодателство не е определило санкция при неизпълнението му.

С  Регламент № 465 са определени и някои други новости, а именно: приложимото законодателство за летателен и кабинен екипаж, въвеждането на дефиниция за „основна база“, както и определянето на няколко основни хипотези за лица, които обичайно осъществяват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, но не извършват значителна част от дейността си в държавата на пребиваване.