Скорошни коментари

    Posts Tagged ‘икономика’

    МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ- МСС 7 (МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци)

    МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци

    ЦЕЛ

    Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.

    Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

    ОБХВАТ

    1. Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

    2. Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

    3. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

    ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

    4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.

    5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

    ОПРЕДЕЛЕНИЯ

    6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

    Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

    Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

    Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

    Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

    Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

    финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

    Парични средства и парични еквиваленти

    7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.

    8. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

    9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

    ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

    10. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

    11. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.

    12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.

    Оперативна дейност

    13. Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.

    14. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

    а) паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

    б) паричните постъпления от възнаграждение за права, такси, комисиони и други приходи;

    в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;

    г) паричните плащания на и от името на персонала;

    д) паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;

    е) паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; и

    ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

    Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

    15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

    Инвестиционна дейност
    ……

    ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци,  моля свалете целият документ от тук.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010). Преходни и Заключителни разпоредби

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.
    ….

    Преходни и Заключителни разпоредби

    § 2. Този закон отменя Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г.).

    § 3. (В сила от 04.08.2006 г.) (1) Министърът на финансите издава правилника за прилагане на закона и наредбите по този закон в срок три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“.

    (2) Правилникът и наредбите по ал. 1 влизат в сила от деня на влизането в сила на този закон.

    § 4. (1) Всички лица, регистрирани по отменения Закон за данък върху добавената стойност към датата на влизане в сила на закона, се смятат регистрирани и по този закон. В тези случаи идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 и удостоверението за регистрация по чл. 104 се издават служебно.

    (2) Започналите и неприключили процедури по регистрация или прекратяване на регистрацията към датата на влизане в сила на закона се довършват по реда на този закон.

    (3) Независимо от ал. 2, когато за регистрирано лице е възникнало основание за прекратяване на регистрацията в последния данъчен период преди датата на влизане в сила на този закон, лицето може да остане регистрирано по този закон, ако са налице основанията за регистрация по избор по този закон.

    (4) Начисленият данък за наличните активи поради прекратяване на регистрацията преди влизането в сила на този закон се внася в срок 30 дни от датата на прекратяване на регистрацията.

    (5) Когато срокът за подаване на регистрационния опис по чл. 68 или 70 от отменения Закон за данък върху добавената стойност изтича след влизането в сила на този закон, описът се подава в тридневен срок от датата на регистрация по отменения Закон за данък върху добавената стойност.

    § 4а. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.) (1) Търговците по чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, регистрирани след 1 януари 2009 г. по чл. 100, ал. 1 или които са в процедура за регистрация, могат да подадат заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за обявяване на регистрацията си за нищожна.

    (2) Заявлението по ал. 1 се подава до 1 април 2009 г., а регистрацията се смята за нищожна от 1 януари 2009 г.

    § 5. (1) Справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон се подава до 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, като за посочения в нея резултат (данък за възстановяване или данък за внасяне) възникват всички права и задължения по този закон.

    (2) Годишната справка-декларация по чл. 101, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност се подава до 15 април 2007 г., като посоченият в нея резултат не участва в процедура по приспадане по този закон, а данъкът се внася или възстановява в тримесечен срок от подаването й.

    § 6. (1) За регистрираните лица, за които към датата на влизане в сила на този закон е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност, процедурата по приспадане продължава по реда на чл. 92, ал. 1 от този закон.

    (2) Всички неприключили към датата на влизане в сила на този закон 9-месечни процедури по приспадане на данък за възстановяване по отменения Закон за данък върху добавената стойност се приключват към последния ден от месеца, предхождащ месеца на влизане в сила на този закон.

    (3) В случаите по ал. 2 остатъкът от данъка за възстановяване се декларира от лицата в справка-декларацията за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон, като същият се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаването й.

    (4) Остатък от данък за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизане в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в 45-дневен срок от подаване на справка-декларацията, в която е посочен остатъкът.

    (5) Данък, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, невъзстановен към датата на влизането в сила на този закон, се прихваща и възстановява от органа по приходите в съответните срокове по чл. 77, ал. 2 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

    § 7. (1) Когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

    (2) Когато е получено авансово плащане във връзка с облагаема доставка по смисъла на отменения Закон за данък върху добавената стойност, която по смисъла на този закон е освободена доставка и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.

    § 8. (1) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до влизането в сила на този закон и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 114 от този закон, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.

    (2) Когато след влизането в сила на този закон възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от този закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.

    § 9. (1) Когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на този закон, всяко следващо плащане (погасителна вноска) по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо.

    (2) Алинея 1 се прилага само когато в едномесечен срок от влизането в сила на този закон данъчно задълженото лице – доставчик, подаде до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си опис, който задължително съдържа следната информация:

    1. получател по договорите по ал. 1;

    2. брой и размер на вноските по всеки договор, за които е издаден данъчен документ, но не са получени;

    3. брой и размер на вноските по всеки договор, за които данъчното събитие по ал. 1 ще възникне след влизането в сила на този закон.

    (3) За договори, които не са включени в подаден опис по реда на ал. 2, се смята, че на датата на влизане в сила на този закон лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на този закон, без дължимия за тях данък.

    § 10. Когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице.

    § 11. Разпоредбата на чл. 50 от този закон се прилага и в случаите на доставки на стоки или услуги, за които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1 от отменения Закон за данък върху добавената стойност.

    § 12. Данъчни документи, издадени до влизането в сила на този закон и отговарящи на изискванията на отменения Закон за данък върху добавената стойност, се смята, че отговарят на изискванията на този закон.

    § 13. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменения Закон за данък върху добавената стойност, което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли сроковете по чл. 67, 69 и 71 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, може да се упражни в някой от трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.

    § 14. (1) Внос е и извършването на митнически формалности по деклариране за свободно обращение на стоки, за които са налице обстоятелствата по приложение V, глава четвърта „Митнически съюз“ от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    (2) В случаите по ал. 1 данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 от този закон.

    (3) Данъчната основа в случаите по ал. 1 се определя по реда на чл. 55, ал. 1 – 4 от този закон.

    (4) Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 56 от този закон.

    (5) За внасянето на данъка се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 90 от този закон.

    (6) До възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът се обезпечава по реда и в размерите, определени в чл. 59 от този закон.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Независимо от ал. 1, не се дължи данък при извършването на митническите формалности по деклариране за свободно обращение на превозни средства, когато едновременно са налице следните условия:

    1. към 31 декември 2006 г. включително превозните средства са под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

    2. превозните средства са придобити в или са внесени от друга държава членка, включително Румъния;

    3. към момента на декларирането за свободно обращение превозните средства са поставени под режим временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

    4. датата на първата регистрация на превозните средства е не по-късно от 31 декември 1998 г. включително;

    5. размерът на данъка е не по-голям от 100 лв. включително.

    § 15. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, по които няма парични средства, се закриват по искане на титулярите или служебно от банките към 31 януари 2007 г.

    (2) В случай че по ДДС сметката има налични суми, титулярят на сметката в срок до 31 януари 2007 г. може да посочи сметка, по която те да бъдат преведени, като ДДС сметката се закрива.

    (3) В случай че титулярят на ДДС сметката по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност в срока по ал. 1 не посочи сметка, по която да бъдат преведени наличните суми, те се превеждат към 31 януари 2007 г. служебно от банката по сметка на титуляря в същата банка, а ако няма открита сметка в банката – по открита служебно от банката разплащателна сметка на името на титуляря, като ДДС сметката се закрива.

    (4) Запорираните средства по ДДС сметките по смисъла на чл. 20, т. 17 от отменения Закон за данък върху добавената стойност могат да се превеждат само по сметка на същия титуляр, като наложените запори запазват действието си включително по отношение датата на налагането им.

    § 15а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато през 2006 г. са възникнали основания за извършване на корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от отменения Закон за данък върху добавената стойност, лицето начислява и дължи данък в размер, определен по реда на чл. 76 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.; изм., бр. 55 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 15 от 2000 г., бр. 12 от 2001 г. – Решение № 404 от 2001 г. на ВАС по адм. д. № 1581 от 2000 г.; изм., бр. 15 и 58 от 2001 г., бр. 43 и 63 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 9 от 2006 г.; отм., ДВ, бр. 76 от 2006 г. ).

    (2) Корекцията по ал. 1 се извършва с издаване на протокол по чл. 117 от този закон през първия данъчен период на 2007 г. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за този данъчен период като данък, начислен по закона в други случаи.

    § 16. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 16 ал. 1 се изменя така:

    „(1) За целите на този раздел пазарните цени се определят чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

    2. В чл. 36а, ал. 1 т. 6 се отменя.

    3. (В сила от 04.08.2006 г.) В чл. 55 се създава ал. 5:

    „(5) Прихващане и възстановяване на удържани данъци при източника на чуждестранни лица, които не осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база, се извършва от териториалната дирекция по ал. 1.“

    4. В чл. 66 се правят следните изменения:

    а) в ал. 1 думите „чл. 136″ се заменят с „чл. 183″;

    б) в ал. 2 думите „чл. 137″ се заменят с „чл. 185″.

    § 17. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби думите „чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност“ се заменят с „§ 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

    § 18. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 4:

    а) в т. 8 след думите „30 литра“ се добавя „етилов алкохол (ракия)“;

    б) точка 10 се изменя така:

    „10. „Енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.“;

    в) в т. 18 числото „5000″ се заменя с „15 000″.

    2. В чл. 9 се създава т. 3:

    „3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.“

    3. В чл. 14 думите „раздел VI и на глава осма“ се заличават.

    4. В чл. 21:

    а) в ал. 1, т. 2 думите „при внос“ се заличават;

    б) създава се нова ал. 2:

    „(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване.“;

    в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

    5. В чл. 22:

    а) алинея 1 се изменя така:

    „(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.“;

    б) създава се нова ал. 2:

    „(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.“;

    в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;

    г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

    „(5) Платеният акциз по ал. 2, 3 и 4 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2 и 3, съответно след използването им по ал. 4.“

    6. В чл. 24, ал. 2:

    а) в т. 1 думите „когато не се използват за моторни горива или горива за отопление“ се заличават;

    б) създава се т. 4:

    „4. използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“

    7. В чл. 32:

    а) в ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са, както следва:“;

    б) създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

    „(3) Акцизните ставки по ал. 2, т. 1 и 2 се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка по ал. 1 и ставката по ал. 2 за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.

    (4) Всяка година до 1 юли министърът на земеделието и горите предоставя на директора на Агенция „Митници“ следната информация от регистъра на земеделските производители:

    1. идентификационни данни на земеделския производител;

    2. правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес;

    3. данни за обработваната земеделска земя (в декари) съгласно идентификацията на земеделските парцели.

    (5) Правото на възстановяване се упражнява от земеделските производители еднократно за закупените от тях моторни горива през текущата година. Искането за възстановяване се подава от 1 юли до 31 декември на текущата година.

    (6) Възстановяването по ал. 3 се извършва в двумесечен срок от подаване на искането по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“

    8. В чл. 33, ал. 1 думите „използвани“ и „и битови нужди“ се заличават.

    9. В чл. 34 думите „чл. 32, ал. 2 и“ се заличават.

    10. В чл. 47, т. 5 думите „на данъчното или митническото законодателство“ се заменят с „по този закон“.

    11. В чл. 51, ал. 1, т. 5 думите „и данъчния номер“ се заличават.

    12. В чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 56, ал. 2, т. 2 думите „и данъчен номер“ се заличават.

    13. В чл. 57, ал. 3 т. 5 се изменя така:

    „5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;“.

    14. В чл. 59, ал. 1 след думата „включително“ се добавя „добиване, извличане и“.

    15. В чл. 60 ал. 5 и 6 се отменят.

    16. В чл. 65, ал. 2 т. 2 се изменя така:

    „2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;“.

    17. В чл. 66 се създават ал. 3 и 4:

    „(3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му.

    (4) Специфичните изисквания и контролът върху средствата за измерване по ал. 3 се определят по реда на чл. 61, ал. 2.“

    18. В чл. 67 т. 3 се изменя така:

    „3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, до данъчен склад.“

    19. В чл. 77, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.“

    20. В чл. 78:

    а) създава се нова ал. 3:

    „(3) Размерът на обезпечението за данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.“;

    б) досегашната ал. 3 става ал. 4.

    21. В чл. 88, ал. 4 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

    22. В чл. 94 ал. 2 се отменя.

    23. В чл. 97, ал. 1 думата „Денатурирането“ се заменя с „Пълното денатуриране“.

    24. В чл. 106, ал. 1 думата „данъчна“ се заменя с „приходна“.

    25. В чл. 125 се създава ал. 4:

    „(4) Санкциите по ал. 1, 2 и 3 се налагат и на земеделски производител, който използва моторни горива с намалени ставки в нарушение на чл. 32.“

    26. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

    а) в § 2:

    аа) алинея 1 се изменя така:

    „(1) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.“;

    бб) алинея 2 се изменя така:

    „(2) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;

    вв) създават се ал. 3 и 4:

    „(3) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

    (4) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.“;

    б) създават се § 2а и § 2б:

    „§ 2а. (1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:

    1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;

    2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;

    3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;

    4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;

    5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.

    (2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.

    § 2б. Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.“;

    в) в § 5 думите „чл. 21, ал. 2″ се заменят с „чл. 21, ал. 3″;

    г) в § 12:

    аа) точка 1 се изменя така:

    „1. разпоредбите на чл. 1 – 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 – 46, чл. 59 – 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;“

    бб) създава се т. 3:

    „3. разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.“

    § 19. (В сила от 04.08.2006 г.) В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 30, ал. 3 думите „ал. 8 или 9″ се заменят с „ал. 6, 7 и 8″.

    2. В чл. 140, ал. 3 числото „139″ се заменя със „138″.

    3. В чл. 143 се създава ал. 4:

    „(4) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 52 от Закона за банките, тайна по смисъла на чл. 71 и 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.“

    4. В чл. 157, ал. 3 думите „и ал. 8″ се заличават.

    5. В чл. 183, ал. 11, изречение първо думите „чл. 148, ал. 1″ се заменят с „чл. 184, ал. 1″, а изречение второ се заличава.

    6. В чл. 189 заглавието се изменя така: „Разсрочване и отсрочване в производство по несъстоятелност“.

    7. В чл. 202, ал. 1 и в заглавието на чл. 228 думите „и свързани с него лица“ се заличават.

    8. В чл. 251, ал. 3, т. 1 накрая думите „и адрес“ се заменят с „адрес и удостоверение за актуално състояние.“

    9. В чл. 252:

    а) в ал. 6 след думата „еднаква“ се добавя „най-висока“;

    б) в ал. 7 думите „от неприсъстващите участници в търга“ се заменят с „участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията“.

    10. В чл. 254, ал. 2:

    а) създава се ново изречение второ: „Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий.“ ;

    б) досегашното изречение второ става изречение трето.

    11. В чл. 255 думите „лихвите и главницата“ се заменят с „главницата и лихвите“ .

    12. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 7:

    „(7) При назначаването на държавна служба в Агенция „Митници“ на длъжност, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция „Митници“ и с Националната агенция за приходите.“

    § 20. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) в чл. 52, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:

    1. Създава се нова т. 2:

    „2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.

    2. Досегашните т. 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.

    § 21. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 71, ал. 6 се правят следните изменения и допълнения:

    1. Създава се нова т. 2:

    „2. министъра на финансите или упълномощено от него лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;“.

    2. Точки 2, 2а, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.

    § 22. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 20, ал. 7 думите „ал. 5″ се заменят с „ал. 6″.

    § 23. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

    1. В ал. 1, т. 3 след думата „адрес“ запетаята се заличава и думите „БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър“ се заменят с „и идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

    2. Създават се ал. 5 и 6:

    „(5) Адресът по ал. 1, т. 3 е:

    1. постоянният адрес – за физическите лица;

    2. адресът на управление – за юридическите лица;

    3. адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – за лицата, които нямат адрес на управление.

    (6) Едноличният търговец се идентифицира само чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ.“

    § 24. (В сила от 04.08.2006 г.) В Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 30 и 34 от 2006 г. ) се правят следните изменения:

    1. В чл. 11:

    а) в ал. 3 т. 5 се отменя;

    б) в ал. 5, т. 1 думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.

    2. В приложение № 1 в „I. Данни за заявителя“ думите „номер на данъчната регистрация“ се заличават.

    3. В приложения № 2 и 3 думите „Номер на данъчна регистрация“ се заличават.

    § 25. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 37 от 2006 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 35, ал. 2 думите „и от данък върху добавената стойност“ се заличават.

    2. В чл. 44 ал. 2 се отменя.

    § 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“.

    ————————-

    Законът е приет от 40-то Народно събрание на 21 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

    § 11. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ

    (ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

    § 9. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

    (ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

    § 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

    § 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

    (2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

    (ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

    § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

    1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

    2. параграф 2, ал. 4;

    3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

    4. параграф 4, ал. 2;

    5. параграф 24;

    6. параграф 60,

    които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

    Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    (ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

    § 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

    Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    (ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

    § 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

    Допълнителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    (ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

    § 17. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ, L 346/6 от 29 декември 2007 г.).

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    (ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

    § 18. (1) Регистрираните лица – получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице – платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.

    (2) Когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, се смята, че правомерно са упражнили право на данъчен кредит.

    (3) Алинея 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства.

    (4) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    § 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 5 и § 16 относно т. 54, 55, 56 и 57 на § 1 от допълнителната разпоредба, които влизат в сила от 1 декември 2008 г.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

    (ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

    § 68. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

    § 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

    Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

    (ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

    § 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

    Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

    (ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

    § 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.

    § 50. (1) Когато е получено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

    (2) За доставките на услуги по процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4.

    (3) Когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.

    § 51. (1) Ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5.

    (2) По договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска.

    (3) За стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.

    § 52. (1) Лицата по чл. 97а, ал. 1, направили авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за която е изискуем от получателя по реда на закона, подават заявление за регистрация по реда на чл. 97а в 20-дневен срок от влизането в сила на този закон. На датата на възникване на данъчното събитие на доставката възниква задължение за регистрираното лице получател да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В случаите, при които данъчното събитие за доставката възниква преди датата на регистрация по закона, данъкът за получената услуга се начислява в 15-дневен срок от датата на регистрация по закона.

    (2) Лицата по чл. 97а, ал. 2, получили авансово плащане до 31 декември 2009 г. включително за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъчното събитие за която възниква след тази дата, се регистрират по реда на чл. 97а в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по закона.

    § 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.

    § 54. Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.

    § 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила.

    § 56. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.

    (2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Министърът може да определи различен срок за определени групи лица, който не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата по ал. 1.

    § 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

    Приложение № 1 чл. 32, ал. 1

    (Предишно Приложение към чл. 32, ал. 1 – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    Код по Комбини-
    Стоки рана номенкла-
    тура на Републи-
    ка България
    Калай 8001
    Мед 7402
    7403
    7405
    7408
    Цинк 7901
    Никел 7502
    Алуминий 7601
    Олово 7801
    Индий ex 811291
    ex 811299
    Зърнени храни 1001 до 1005
    1006: само непре-
    работен ориз
    1007 до 1008
    Маслодайни семена и плодове 1201 до 1207
    Кокосови орехи, бразилски 0801
    бадеми и кашу
    Други ядки 0802
    Маслини 0711 20
    Зърно и семена (в т.ч. соя) 1201 до 1207
    Кафе, непечено 0901 11 00
    0901 12 00
    Чай 0902
    Какаови зърна, цели или на- 1801
    трошени, сурови или печени
    Нерафинирана захар 1701 11
    1701 12
    Каучук, в първични форми 4001
    или на плочи, листове или 4002
    ленти
    Вълна 5101
    Химикали в насипно Глави 28 и 29
    състояние
    Минерални масла (в т.ч. про- 2709
    пан и бутан; масла от суров 2710
    петрол) 2711 12
    2711 13
    Сребро 7106
    Платина (паладий, родий) 7110 11 00
    7110 21 00
    7110 31 00
    Картофи 0701
    Растителни масла и мазнини 1507 до 1515
    и техните фракции, рафинира-
    ни или нерафинирани, но немо-
    дифицирани по химичен път

    Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“

    (Ново – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    1. Битови отпадъци по Закона за управление на отпадъците.

    2. Производствени отпадъци по Закона за управление на отпадъците.

    3. Строителни отпадъци по Закона за управление на отпадъците.

    4. Опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците.

    5. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 – 4.


    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010). Допълнителни разпоредби

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Допълнителни разпоредби

    § 1. За целите на този закон:

    1. „Територия на страната“ е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Територия на държава членка“ е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

    а) в тази територия не се включват:

    аа) за Федерална република Германия: Остров Хелиголанд и територията на Бюсинген;

    бб) за Кралство Испания: Цеута, Мелила и Канарските острови;

    вв) за Република Италия: Ливиньо, Кампионе диталия и италианските води на езеро Лугано;

    гг) за Република Франция: Задморски департаменти;

    дд) за Република Гърция: планината Атон;

    ее) за Република Финландия: Оландските острови;

    жж) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандски острови;

    б) доставките, възникващи във или предназначени за:

    аа) Княжество Монако – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Френската република;

    бб) о-в Ман – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

    вв) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Суверенните бази на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Акротири и Декелия – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи в или предназначени за Кипър.

    3. „Общността“ и „територия на Общността“ е територията на държавите членки.

    4. „Трета територия“ или „трета страна“ е всяка територия, различна от територията на държавите членки.

    5. „Нови сгради“ са сградите:

    а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или

    б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

    6. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

    7. „Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:

    а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;

    б) е установена такса с нормативен акт.

    8. „Безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

    9. „Стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

    10. „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

    11. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

    12. „Лице, установено на територията на Общността“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността.

    13. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) „Електронни съобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

    14. „Услуги, извършвани по електронен път“ са:

    а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;

    б) доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път;

    в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;

    г) предоставянето на музика, филми и игри, в т.ч. лотарийни, хазартни игри и игри с парични и предметни награди, предоставяни по електронен път, както и на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и прояви;

    д) предоставянето на дистанционно обучение по електронен път.

    Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.

    15. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

    а) покриване на загуби;

    б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

    16. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    17. „Нови превозни средства“ са:

    а) плавателни съдове с дължина над 7,5 м (с изключение на тези, предназначени за превоз на пътници или товари, за навигация, за търговски, промишлени или риболовни дейности, за спасителни и помощни операции), за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са плавали повече от 100 часа;

    б) въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 1550 кг, предназначени за превоз на пътници или товари (с изключение на тези, предназначени за авиационни оператори, които поддържат международни линии), за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от три месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са били в полет повече от 40 часа;

    в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия:

    аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или

    бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км.

    18. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

    19. „Стоки втора употреба“ са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:

    а) произведенията на изкуството;

    б) предметите за колекции;

    в) антикварните предмети;

    г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.

    20. „Произведения на изкуството“ са:

    а) картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, с изключение на планове и чертежи за архитектурни, инженерни, промишлени, търговски, топографски и други подобни цели, ръчно украсени фабрични изделия, театрални декори, декори за кино и други видове декори;

    б) оригинални гравюри и литографии, като авторски отпечатъци, произведени в ограничени количества, направо в бяло и черно или в цвят на една или няколко плочи, направени изцяло от ръката на художника, независимо от процеса на изработка или използвания материал, с изключение на машинен или фотомашинен процес;

    в) оригинални скулптури и пластики от всякакъв вид материал, изваяни изцяло от ръката на скулптора; скулптурни отливки на оригинала в рамките на 8 копия, чието изпълнение е контролирано от автора или от упълномощени от него художници;

    г) гоблени и пана, изработени ръчно по художествен дизайн, в рамките на 8 копия;

    д) единични керамични изделия, изработени изцяло от автора и подписани от него;

    е) емайлирани рисунки върху медна плоча, изработени ръчно, в рамките на 8 копия, подписани от автора или с печат от студиото, с изключение на бижута и изделия от злато и сребро;

    ж) художествени фотографии, подготвени за печат от автора или под негов контрол, с подпис на автора и с пореден номер, в рамките на 30 копия, независимо от размера.

    21. „Предмети за колекции“ са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.

    22. „Антикварни предмети“ са предметите, различни от произведенията на изкуството и предметите за колекции, които са на възраст над 100 години.

    23. „Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.

    24. „Инвестиционно злато“ е:

    а) злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;

    б) златни монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, за които са налице едновременно следните условия:

    аа) чистотата им е равна или по-голяма от 900 хилядни;

    бб) изсечени са след 1800 г.;

    вв) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;

    гг) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто.

    25. „Стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

    26. „Транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.

    27. „Търговец на природен газ и електрическа енергия“ е данъчно задължено лице, чиято икономическа дейност е свързана с покупка на природен газ или електрическа енергия и последваща продажба на тези стоки.

    28. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Обработка на плавателен съд“ са всички операции по приемането, престоя и заминаването на плавателен съд, извършени в пристанище на територията на страната.

    29. „Обработка на въздухоплавателно средство в международен рейс“ е наземното обслужване по смисъла на § 3, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, извършено на въздухоплавателно средство, с изключение на услугите, за които се дължи държавна такса по Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2000 г., бр. 9 и 62 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 32 и 71 от 2004 г., бр. 15 и 96 от 2005 г., бр. 22 от 2006 г.).

    30. „Обработка на подвижен железопътен състав в международен рейс“ са следните операции: маневра за придвижване на вагоните до и от товаро-разтоварните места; престой на вагона при натоварване и разтоварване; мерене на празни вагони на вагонен кантар преди натоварване; мерене на натоварени вагони на вагонен кантар; дезинфекция, дезинсекция и дератизация на вагони за натоварване с товари, когато това изискване е съгласно БДС; поддържане на температурен режим по време на натоварването и превоза на товарите, които изискват такъв режим; извършване на митнически и други административни формалности, свързани с превоза на стоки от внос и за износ; подаване и изтегляне, включително подреждане на вагоните от и за фериботен кораб; смяна на талиги на вагони с различно междурелсие.

    31. „Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

    32. „Подобрение“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

    33. „Заместващи парите платежни средства“ са:

    а) разписките за покупки;

    б) талоните или купоните за покупки;

    в) жетоните.

    34. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    35. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

    36. „Свободна зона“, „свободен склад“, „временно складирани стоки“, „митнически режим“, „режим с отложено плащане“, „необщностни стоки“ са понятията по смисъла на митническото законодателство.

    37. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Турист“, „хотелиер“, „туроператор“, „туристически агент“, „основни туристически услуги“ и „организирано пътуване“ са понятията по смисъла на § 1, т. 1, 3, 8, 10, 12 и 14 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

    38. „Вносител“ е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.

    39. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Акцизни стоки“ са стоките по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за акцизите и данъчните складове с изключение на природния газ, доставян чрез тръбопроводи за пренос и електрическата енергия.

    40. „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет.

    41. „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

    42. „Системни нарушения“ са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото по вид нарушение.

    43. „Работа по стоки“ е обработка, преработка или поправка на стоки.

    44. „VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System – информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.

    45. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Настаняване“ са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

    46. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Добив на отпадъци“ е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.

    47. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.

    48. (нова – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

    49. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Превозните средства по чл. 23″ са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:

    а) ремаркета, полуремаркета и железопътните вагони;

    б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;

    в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;

    г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;

    д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;

    е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;

    ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;

    з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.

    Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.

    50. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    51. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.

    52. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Неуредени задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.

    53. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) „Активно имплантируемо медицинско изделие“ е изделие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.

    54. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Внос с нетърговски характер“ е вносът, който отговаря на следните условия:

    а) не се извършва редовно;

    б) състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци;

    в) видът или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.

    55. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Личен багаж“ е целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно на същите власти, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаван багаж към компанията, отговорна за превозването на пътника. Гориво, различно от посоченото в чл. 58, ал. 8, не се смята за личен багаж.

    56. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Въздушни пътници“ и „морски пътници“ са пътниците, пътуващи по въздух или по море, но не с частен развлекателен полет или частно развлекателно плаване.

    57. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) „Частен развлекателен полет“ и „частно развлекателно плаване“ е използването съответно на въздухоплавателно средство или плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическото лице, което го ползва под наем или по друг начин за нетърговски цели и по-специално за цели, различни от превоз на пътници или на стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.

    58. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Електронен обмен на данни“ („electronic data interchange“ или съкратено „EDI“) е електронен трансфер на данни от компютър към компютър на търговски и административни данни чрез използване на утвърден стандарт за структуриране на съобщение за електронен обмен на данни, по смисъла на член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни.

    59. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Съобщение за електронен обмен на данни“ (EDI съобщение) е съобщение, чиито съставни части са структурирани по утвърден стандарт, достъпен за прочит от компютър и даващ възможност за автоматично и недвусмислено обработване.

    60. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Потвърждаване на получаването на съобщението за електронен обмен на данни“ е процедура, чрез която при приемане на съобщение за електронен обмен на данни се проверяват синтаксисът и семантиката му и получателят изпраща насрещно потвърждение.

    61. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.

    62. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.

    Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:

    а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);

    б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;

    в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.

    63. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“ е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност.

    § 1а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:

    1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).

    2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки (OB, L 14 /7 от 20 януари 2009 г.).

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част VIII. СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Част осма. СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

    Глава шестнадесета. ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

    Чл. 136. (1) Когато туроператор или туристически агент предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

    (2) Стоките и услугите по ал. 1, от които туристът се възползва пряко, са тези, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменение.

    Чл. 137. Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът или туристическият агент е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.

    Чл. 138. (1) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която туристът се възползва за първи път от доставката.

    (2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

    Чл. 139. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

    1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

    2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, включително данъка по този закон.

    (2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

    Чл. 140. (1) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които туристът се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

    (2) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които туристът се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

    Чл. 141. Туроператорът или туристическият агент няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които туристът се възползва пряко.

    Чл. 142. (1) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол.

    (2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    Глава седемнадесета. СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА

    Чл. 143. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:

    1. данъчно незадължено лице;

    2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;

    3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;

    4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

    (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

    (3) Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на:

    1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли;

    2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото на избор по ал. 3 се упражнява чрез подаване на уведомление пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

    (5) Дилърите, упражнили право на избор по ал. 4, прилагат специалния ред на облагане на маржа за доставка по ал. 3 от първия ден на месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението, и за период не по-малък от 24 месеца, включително месеца, следващ месеца на подаването на уведомлението.

    (6) След изтичане на срока по ал. 5 дилърът може да прекрати прилагането на специалния ред на облагане на маржа за доставки по ал. 3, като подаде уведомление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прилагането на специалния ред на облагане на маржа се прекратява от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението.

    (7) Уведомленията по ал. 4 и 6 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 144. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.

    (2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.

    (3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.

    (4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

    1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

    2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

    (2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

    Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28.

    Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (3) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (4) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.

    Чл. 148. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.

    Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.

    (2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.

    (3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

    (4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.

    Чл. 151. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27.

    (4) В случаите по ал. 2 правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.

    (5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона.

    (6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона.

    Глава осемнадесета. ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ОТ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ОБЩНОСТТА

    Чл. 152. (1) Право да се регистрира по тази глава има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

    1. осъществява доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели на които са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка;

    2. не е установено на територията на Общността;

    3. не е длъжно да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на територията на страната или на територията на друга държава членка.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава по електронен път заявление за регистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.

    (3) Със заявлението по ал. 1 лицето предоставя следната информация:

    1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. страници в интернет;

    2. национален данъчен номер, ако има такъв;

    3. декларация, че не е регистрирано по ДДС в друга държава членка.

    (4) Лицето уведомява териториалната дирекция по ал. 2 по електронен път за всички настъпили промени в подадената информация по ал. 3.

    (5) Териториалната дирекция по ал. 2 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път лицето за извършената регистрация по реда на тази глава, за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 и за датата на регистрацията.

    (6) За дата на регистрация се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването по ал. 5.

    Чл. 153. (1) Регистрацията по чл. 152 се прекратява по инициатива на лицето, когато:

    1. прекрати дейността си по тази глава;

    2. престане да отговаря на условията по чл. 152, ал. 1.

    (2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава заявление за прекратяване на регистрацията по електронен път до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2.

    (3) Регистрацията по чл. 152 може да се прекрати по инициатива на приходната администрация, когато:

    1. установи, че дейността на лицето е преустановена, или

    2. лицето не отговаря на условията по чл. 152, ал. 1, или

    3. лицето системно не спазва разпоредбите на тази глава.

    (4) В случаите по ал. 3 териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 уведомява лицето, че регистрацията е прекратена, като посочва и датата на прекратяване на регистрацията.

    (5) В случаите по ал. 1 регистрацията се прекратява на датата на подаване на заявлението по ал. 2.

    (6) В случаите по ал. 3 регистрацията се прекратява на датата на уведомяването по ал. 4.

    Чл. 154. Мястото на изпълнение на доставки на услуги, извършвани по електронен път от регистрирано лице по чл. 152, е държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

    Чл. 155. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по общите правила на този закон.

    Чл. 156. Данъчната ставка на доставките на услуги, извършвани по електронен път по тази глава, е приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

    Чл. 157. (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.

    (2) Регистрирано по тази глава лице подава декларация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок 20 дни след края на периода, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. Декларацията се подава до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 по електронен път.

    (3) В декларацията се посочват идентификационният номер на регистрираното лице, общата стойност, без данъка върху добавената стойност, на доставките за всяка отделна държава членка, общият размер на данъка за всяка държава членка, приложимата данъчна ставка в съответната държава членка и общата стойност на дължимия данък за всички държави членки за данъчния период.

    (4) Стойностите по ал. 3 се посочват в евро и в български левове, като за преизчислението се прилага чл. 26, ал. 6.

    (5) Изискуемият за данъчния период данък се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция по чл. 152, ал. 2 в срока за подаване на декларацията по ал. 2.

    Чл. 158. (1) Регистрираните по тази глава лица нямат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги на територията на страната и от внос.

    (2) Регистрираните по тази глава лица имат право да си възстановят платения данък на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 1, т. 2.

    Чл. 159. (1) Регистрираното по тази глава лице е длъжно да води електронен регистър по чл. 120, ал. 3 за извършените доставки на услуги по тази глава по начин, който дава възможност на данъчната администрация на държавите членки, в които са установени получателите, да определят дали информацията в декларацията по чл. 157, ал. 2 е пълна и точна.

    (2) При поискване информацията от електронния регистър трябва да бъде предоставена по електронен път на българската приходна администрация или на компетентните власти на държавите членки, в които са установени получателите.

    (3) Информацията в електронния регистър се съхранява за срок не по-малък от 10 години, считано от края на годината, през която е осъществена съответната доставка.

    Глава деветнадесета. ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО

    Чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:

    1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;

    2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.

    (2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.

    (3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:

    1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице;

    2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

    Чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя – регистрирано по този закон лице, при:

    1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;

    2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

    (2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.

    Чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:

    1. начисления от тях данък по реда на чл. 161;

    2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;

    3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.

    Чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и:

    1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;

    2. дата и адрес на физическата доставка на златото;

    3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.

    (2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

    Глава деветнадесета. „а“ ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ (НОВА – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

    Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон.

    (2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7.

    Чл. 163б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на:

    1. протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице.

    2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.

    (2) Протоколът по ал. 1, т. 2 задължително съдържа:

    1. номер и дата;

    2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава;

    3. данъчен период;

    4. описание на стоките и услугите;

    5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;

    6. начислен данък за периода.

    Чл. 163в. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва „чл. 163а, ал. 2″.

    Глава двадесета. ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

    Чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.

    (2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:

    1. декларира в подадената митническа декларация, че ще ползва този режим;

    2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

    (3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

    (4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.

    (5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.

    Чл. 165. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4.

    Чл. 166. (1) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря едновременно на следните условия:

    1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;

    2. регистрирано е по този закон;

    3. няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;

    4. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.

    (2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства:

    1. срокът на изпълнение на проекта е до две години;

    2. размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години;

    3. създават се повече от 50 нови работни места;

    4. лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:

    а) договори за кредити и търговски заеми;

    б) договори за финансов лизинг;

    в) банкови и други гаранции;

    г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;

    д) собствени средства;

    е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.

    (3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:

    1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;

    2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;

    3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;

    4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките;

    5. удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3;

    6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) декларация от лицето за размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата; получените минимални помощи за периода не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл шосеен транспорт, общият размер на минималната помощ е левовата равностойност на 100 000 евро към датата на разрешението; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейската общност.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За определяне на максимално допустимия интензитет на помощта, въведен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.), минималната помощ по ал. 3, т. 6 се натрупва с друга държавна помощ, получена за същия инвестиционен проект, която е одобрена с решение на Европейската комисия или за която е приложен чл. 9 от Закона за държавните помощи.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешение по ал. 5 не се издава, когато с получаването на минимална помощ по реда на този член се надхвърля максимално допустимият интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В разрешението по ал. 5 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.

    (8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

    (9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по ал. 5 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.

    (10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    Чл. 167. (1) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:

    1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;

    2. при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.

    (2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.

    (3) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (4) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.

    Глава двадесет и първа. СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

    Чл. 168. (1) Всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената инцидентна доставка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51.

    (2) Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (3) Декларацията по ал. 2 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

    (4) Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване, се внася по реда и в сроковете на чл. 91.

    (5) В случаите на извършване на вътреобщностна доставка по ал. 1 за лицето възниква право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство, ако са налице следните условия:

    1. лицето:

    а) притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или

    б) притежава митническа декларация – в случаите на внос, или

    в) лицето е подало декларация по ал. 2 за вътреобщностното придобиване – в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;

    2. данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в републиканския бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91.

    (6) Правото на възстановяване на данъка по ал. 5 се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията по ал. 2.

    (7) Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване по ал. 5, не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.

    (8) При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част IV. ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Част четвърта. ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ

    Чл. 62. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.

    (2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.

    (3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

    (4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.

    (5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:

    1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

    2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;

    3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;

    4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период.

    (6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

    (2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

    (3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

    (4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

    (5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.

    Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26.

    (2) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 е равна на данъчната основа, формирана за целите на вътреобщностната доставка в държавата членка, от която стоките се изпращат или транспортират.

    (3) В данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани. Ако след придобиването акцизът подлежи на възстановяване на получателя, данъчната основа се намалява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2.

    Чл. 65. (1) Освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта.

    (2) Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:

    1. когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1;

    2. чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, ал. 1;

    3. когато получатели са институции на Европейския съюз;

    4. от лице – посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част III. ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.
    ….

    Част трета. ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

    Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

    (2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

    Чл. 55. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със:

    1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната;

    2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

    (2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

    (3) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Общността за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

    (4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

    (5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

    Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

    Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

    (2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

    (3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

    (4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

    Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

    1. стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническа тарифа;

    2. стоки, внасяни от лицата по чл. 174, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

    3. човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

    4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

    5. продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

    6. стоки, когато са налице едновременно следните условия:

    а) вносителят е регистрирано по този закон лице;

    б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

    в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;

    7. злато от Българската народна банка;

    8. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

    9. инвестиционно злато;

    10. електроенергия и природен газ чрез преносна система;

    11. носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;

    12. стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

    а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лева;

    б) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.

    в) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.)

    г) внася лично имущество, получено като наследство;

    д) внася употребявано лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;

    е) внася имущество във връзка с встъпване в брак;

    ж) внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;

    з) внасят ордени, медали и почетни награди;

    и) внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;

    к) внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

    л) внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

    м) внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

    н) внасят материали за погребални цели;

    о) внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;

    п) внася документация;

    13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

    14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

    15. стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени и се реимпортират в непроменено състояние в сроковете, предвидени в митническото законодателство;

    16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

    17. стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация;

    18. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

    (2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

    (3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

    (7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

    (10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

    (11) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

    (12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

    (13) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

    Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

    (3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

    (4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

    Чл. 60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

    (2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.

    Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)- част II. ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    ….

    Част втора. ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

    Глава първа. МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

    Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

    (2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

    (3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

    (4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.

    Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:

    1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или

    2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или

    3. превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на Общността е осъществено на територията на страната, или

    4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, ресторантьорски и кетъринг услуги, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.

    Чл. 19. Мястото на изпълнение при доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия е:

    1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя – търговец на природен газ или електрическа енергия;

    2. мястото, където стоката ефективно се потребява – когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;

    3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2, извършващ последваща доставка на цялата или на част от получената от него стока.

    Чл. 20. (1) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

    1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

    2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.

    (2) Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

    1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;

    2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.

    (3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.

    (4) Когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.

    (5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.

    (6) Алинея 2 не се прилага, когато мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран на основание чл. 100, ал. 3.

    Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

    (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

    (3) Когато получателят по ал. 2 използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на ал. 1.

    (4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

    1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

    а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

    б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

    в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;

    2. мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег;

    3. мястото, където фактически се извършва услугата при услугите, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (като например панаири и изложби), включително дейността по организирането им;

    4. мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при:

    а) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;

    б) услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ;

    5. мястото, където услугите се извършват физически – при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги.

    (5) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

    1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността;

    2. доставяните услуги са:

    а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

    б) рекламни услуги;

    в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

    г) обработка на данни или предоставяне на информация;

    д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;

    е) осигуряване на персонал;

    ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства;

    з) електронни съобщителни услуги;

    и) услуги по разпространение на радио и телевизия;

    к) услуги, извършвани по електронен път;

    л) услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;

    м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви „а“ – „л“;

    н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви „а“ – „м“.

    (6) Мястото на изпълнение при предоставяне на електронни съобщителни услуги и услуги по разпространение на радио и телевизия е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

    1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;

    2. доставчик е данъчно задължено лице със седалище или постоянен обект, откъдето то извършва своята икономическа дейност, извън Общността, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;

    3. услугата се използва ефективно на територията на страната.

    (7) Мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:

    1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;

    2. доставчик е данъчно задължено лице, чието седалище или постоянен обект е извън Общността, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън територията на Общността.

    Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.

    (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Общността, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

    (3) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.

    (4) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Общността, съответно по транспорт на стоки извън Общността.

    (5) Спедиторска услуга по ал. 4 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.

    (6) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

    Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/краткострочно предоставяне за ползване на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.

    (2) Краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване по ал. 1 е непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове – не повече от 90 дни.

    (3) Не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне в следните случаи:

    1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането/ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;

    2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не се прилага, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;

    3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане.

    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

    Глава втора. ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА

    Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

    (2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

    (3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:

    1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8;

    2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;

    3. датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;

    4. датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;

    5. датата на изваждането на монетите или жетоните – при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни;

    6. датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива – в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3.

    (4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

    (5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

    (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

    1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или

    2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)  Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

    (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

    (9) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)  Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:

    1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или

    2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

    Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

    (2) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

    (3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

    1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

    2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

    3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;

    4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

    (4) В данъчната основа на доставката се смята включена:

    1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;

    2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

    (5) Данъчната основа не включва:

    1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;

    2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;

    3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки „Гражданска отговорност“ и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;

    4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (7) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на получаваната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (8) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При доставки по чл. 25, ал. 5 данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.

    Чл. 27. (1) Данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса, при доставка на:

    1. стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4;

    2. земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;

    3. нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.

    (2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.

    (3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

    1. доставка между свързани лица;

    2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставка на стоки и/или услуги по чл. 111;

    3. безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 4.

    Глава трета. ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

    Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;

    2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

    Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или

    2. от място извън страната до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.

    Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или

    2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

    (4) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.

    Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;

    б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;

    в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;

    г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

    д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;

    3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези по т. 2, буква „в“; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    4. отдаването под наем на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    5. обработката на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;

    7. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    8. доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Общността;

    9. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    10. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море.

    Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.

    Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

    1. стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Общността;

    2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;

    3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

    Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.

    Чл. 35. (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла на Закона за безмитната търговия.

    Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

    (2) (Отм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

    Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.

    Глава четвърта. ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ

    Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

    (2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

    (3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.

    Чл. 39. Освободена доставка е:

    1. извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;

    2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;

    3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;

    4. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;

    5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на зъбни протези;

    6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;

    7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

    Чл. 40. Освободена доставка е:

    1. извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;

    2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;

    3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.

    Чл. 41. Освободена доставка е:

    1. предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от:

    а) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение или културно-просветни или научни институции;

    б) висши училища по Закона за висшето образование;

    2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;

    3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „а“, както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „б“;

    4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.

    Чл. 42. Освободена доставка е:

    1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

    а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

    б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

    в) зоологически и ботанически градини;

    г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

    2. дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от републиканския бюджет.

    Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.

    Чл. 44. (1) Освободена доставка е:

    1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;

    2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;

    3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;

    4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.

    5. (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.

    Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

    (2) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на завършване в груб строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

    (3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

    (4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

    (5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

    1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;

    2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;

    3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;

    4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

    (6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

    (7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.

    Чл. 46. (1) Освободена доставка е:

    1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

    2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

    3. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

    4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

    5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

    6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, и Закона за пазарите на финансови инструменти;

    7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

    (2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

    (3) За стоките – предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.

    Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

    1. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;

    2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.

    Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.

    Чл. 49. Освободена доставка е:

    1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;

    2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.

    Чл. 50. Освободена е доставката на стоки или услуги:

    1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;

    2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.

    Глава пета. ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ

    Чл. 51. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

    (2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

    (3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

    (4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

    (5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

    Чл. 52. (1) Данъчната основа на вътреобщностните доставки се определя по реда на чл. 26.

    (2) Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа при придобиването на стоките, себестойността им или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа по ал. 2 не се увеличава със стойността на услугите по чл. 21, ал. 2, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данък като платец по чл. 82, ал. 2.

    Чл. 53. (1) Облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.

    (2) Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.

    (3) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, ал. 1 не се прилага. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 2, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ЗДДС-2010)- част I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

    Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

    Част първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).

    Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:

    1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

    2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

    3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

    4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;

    5. вносът на стоки.

    Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

    (2) (Изразът „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус“ е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС – ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

    (3) Не е независима икономическа дейност:

    1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

    2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

    (4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

    (5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

    1. следните дейности или доставки:

    а) (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

    б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

    в) превоз на стоки;

    г) пристанищни и летищни услуги;

    д) превоз на пътници;

    е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

    ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

    з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

    и) складова дейност;

    к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

    л) туристически услуги;

    м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;

    н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер.

    2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.

    Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 – 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

    Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

    (2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

    Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

    (2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

    2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

    3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

    4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

    (3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

    Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

    (3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

    (5) Не е вътреобщностна доставка:

    1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;

    2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. доставката на стоки по чл. 18;

    4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. доставките на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;

    6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;

    7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;

    8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (6) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.

    Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

    Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

    (2) За доставка на услуга се смята и:

    1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

    2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

    3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;

    4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

    (3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

    1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    3. безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

    Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

    1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

    2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;

    3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.

    (2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

    (3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

    (4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

    Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

    (2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.

    Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

    (2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

    Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

    (4) Не е вътреобщностно придобиване:

    1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;

    2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. придобиването на стоки по чл. 18;

    4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. придобиването на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа

    енергия;

    6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице – придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;

    7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;

    8. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (5) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 – 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.

    (6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

    Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

    1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

    4. стоките:

    а) не са нови превозни средства, или

    б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

    в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

    (2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.

    Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

    1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

    2. стоките се транспортират директно от А до В;

    3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

    4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

    Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

    (2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

    (3) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.

    (4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

    (5) Независимо от ал. 1 – 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.

    Министър Трайков отчете и положителни тенденции за чуждите инвестиции

    Министър Трайчо Трайков

    Министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че се забелязва повишаване на броя на фирми, които инвестират в страната през първото тримесечие на годината. Това стана в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарния контрол. Същевременно остава постоянен броят на фирмите, които изтеглят инвестициите си. Трайков призна, че преките чуждестранни инвестиции са отрицателни сравнение с тези от началото на миналата година. Ето какво каза министърът:

    Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-март 2010 година са отрицателни – минус 22 млн. евро спрямо 926 млн. евро за същия период на 2009-а година.

    Броят чуждестранни физически и юридически лица, които са инвестирали в българската икономика, значително надвишава броя на тези, които са изтеглили капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции.

    За първото тримесечие на тази година около 1000 фирми са внесли преки чуждестранни инвестиции в България, а около 380 са изтеглили своите капитали. Особено радващо е, че след период на забавяне броят на фирмите, които инвестират в България, отбелязва значително повишение – 214 през януари, 340 – през февруари, 424 – през март.

    Същевременно броят фирми, изтеглили инвестициите си от България, се е запазил стабилен – около 120-130 фирми на месец. В това отношение много важно е да се отбележи, че броят на инвеститорите в българската икономика започва отново да расте от началото на кризата.

    Източник на информацията: http://www.darikfinance.bg

    Банкери очакват 1% ръст за България през тази година



    Банкери очакват 1% ръст за България през тази година Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно на пресконференция на банката по време на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

    От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж – 2.2%

    Прогнозата на УниКредит е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за Българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

    За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г.

    Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза. Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

    Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

    Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати.

    Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа. Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно.

    За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит. Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока.

    Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

    Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

    От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж от 2.2%. Тази оценка е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

    За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г. Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза.

    Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

    Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

    Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати. Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа.

    Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно. За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит.

    Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока. Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

    Източник: darikfinance.bg