Одиторска Къща "Узунова"

Archive for юни, 2012

Новият Закон за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, който влиза в сила от 1 юли, въвежда нов срок за подаване на Интрастат декларациите, който съвпада със срока за тези  ДДС  - до 14-то число на месеца след извършване на вътреобщностните доставки.

С новия закон се удължават още два срока – за подаване на първата декларация от новите Интрастат оператори (до 20-то число) и за извършване на корекции по месечните декларации (до 6 минали референтни периода).

Според закона ще има и по-високи санкции за неизпълнение на задълженията – до 5000 лв.

Ето и частта от новия закон, която въвежда промените за Интрастат:

Според наредба Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, условията за възстановяване са следните:

ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

- облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или

- за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

Права и ограничения.

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит са приложими относно правото на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен   внос на стоки по време на периода на възстановяване.

По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител не е налице право на данъчен кредит.

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия  от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в дължавата членка по установяването му.

Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целия данък .

Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.

Срок за упражняване на правото

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

За да се подобри качеството на административното обслужване, миналата година Агенцията по вписванията въведе фиксиран ред за обявяване на годипните отчети.

Според чл. 40 на Закона за счетоводството, сроковете за публикуване на отчетите са следните:

• Еднолични търговци – до 31 май на следващата година
• Дружества с ограничена отговорност, ЕООД – до 30 юни на следващата година;
• Търговски дружества (СД, КД, КДА, АД, ЕАД)  и кооперации (без жилищностроителни) – до 31 юли на следващата година.

Всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, трябва да публикуват отчетите си в него с образец Г2 – Заявление за публикуване на годишни финансови отчети. Отчетът трябва да е в оригинал, нотариално заверен или заверен от заявителния препис.

Едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и имат нетни приходи от продажби за текущата година по-малко от 100 000 лв., представят само отчет за приходите и разходите.  Ако приходът им пък е до 50 000 лв., дейността им е представена в регистри-книги.

Ако  предприятието публикува съкратен финансов отчет, задължително трябва да го оповести предварително.

Лицата, които не публикуват отчети в Търговския регистър са:

1. Физически лица, регистрирани като земеделски производители, ако не са ЕТ.
2. Занаятчии и лица, упражняващи свободни професии, ако не са ЕТ.
3. Физически лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в собствените им жилища.
4. Юридически лица, които не са търговци – ЮЛНЦ, фондации и др.
5. Неперсонифициран дружества – граждански дружества, регистрирани по ЗЗД.
6. Търговските представителства.