Скорошни коментари

    Archive for юни, 2012

    По-дълъг срок за Интрастат декларациите

    Новият Закон за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, който влиза в сила от 1 юли, въвежда нов срок за подаване на Интрастат декларациите, който съвпада със срока за тези  ДДС  - до 14-то число на месеца след извършване на вътреобщностните доставки.

    С новия закон се удължават още два срока – за подаване на първата декларация от новите Интрастат оператори (до 20-то число) и за извършване на корекции по месечните декларации (до 6 минали референтни периода).

    Според закона ще има и по-високи санкции за неизпълнение на задълженията – до 5000 лв.

    Ето и частта от новия закон, която въвежда промените за Интрастат:

    Глава трета
    СИСТЕМА  „ИНТРАСТАТ”
    Чл. 7. (1) Система „Интрастат” се прилага за събирането на данни за
    вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република
    България на стоки на Европейския съюз, които не са обект на Единния административен
    документ по смисъла на митническото законодателство.
    (2) Редът за прилагане на системата „Интрастат”, включително подаването и
    приемането на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или
    данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни се определят с
    наредба на министъра на финансите.
    Чл. 8. Задължени лица за представяне на декларации по системата „Интрастат” -
    Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената
    стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми,
    изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3 ал. 1 т. 1, поотделно за всеки
    търговски поток – изпращания или пристигания съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент
    (ЕО) 638/2004.
    Чл. 9. (1) Интрастат декларации са:
    1. месечни декларации за пристигания или изпращания;
    2. коригиращи декларации за пристигания или изпращания.
    (2) Когато през даден референтен период Интрастат операторът няма осъществени
    вътрешнообщностни пристигания или изпращания, месечната декларация не съдържа
    записи с търговски данни (нулева декларация).
    (3) Коригиращите декларации могат да съдържат записи само по отношение на
    вече приети месечни декларации.
    Чл. 10. (1) Интрастат декларациите, уведомлението по чл. 11, както и други
    подлежащи на подаване документи или данни от Интрастат операторите се подават в
    Националната агенция за приходите по електронен път, подписани с квалифициран
    електронен подпис.
    (2) По изключение в случаите на техническа невъзможност от страна на Интрастат
    оператор или на Националната агенция за приходите, предвидени в наредбата по чл. 7, ал.
    2, се допуска подаването на Интрастат декларации, уведомление, документи или данни на
    технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
    приходите.
    (3) Образците на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи
    или данни се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за
    приходите или оправомощено от него лице и се публикуват на сайта на НАП.
    Чл. 11. (1) Когато интрастат оператор за определен период няма да извършва
    вътреобщностна търговия със стоки на Европейския съюз, които не са обект на Единния
    административен документ, може писмено да уведоми изпълнителния директор на
    Националната агенция за приходите, като не подава Интрастат декларация за периода. За
    този период Интрастат операторът не подава Интрастат декларации.
    (2) Интрастат операторът е длъжен да възобнови подаването на Интрастат
    декларации в срока по чл. 12, ал. 1, когато в рамките на периода по ал. 1 е осъществил
    вътрешнообщностна търговия със стоки на Европейския съюз, които не са обект на
    Единния административен документ. Подаването на декларацията прекратява действието
    на уведомлението по ал. 1.
    Чл. 12. (1) Интрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-то число на
    месеца, следващ референтния период.
    (2) Интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат
    декларация до 30-то число на месеца, следващ първия референтен период. За следващите
    референтни периоди срокът е този по ал. 1.
    Чл. 13. (1) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите
    за грешки, открити в подадена Интрастат декларация.
    (2) При неподаване, подаване след срока на Интрастат декларации или откриване
    на грешки в тях, Националната агенция за приходите може да изисква от Интрастат
    операторите да представят счетоводни, търговски и други документи и носители на
    информация, както и да изготвят справки с цел установяване достоверността на
    декларираните данни.
    (3) Съобщенията по ал. 1 се изпращат по електронен път, подписани с
    квалифициран електронен подпис.
    (4) Отстраняването на грешки в подадена месечна или коригираща декларация се
    извършва от Интрастат оператора с подаването на коригираща декларация. При
    възникнали нови обстоятелства може да се осъществяват корекции за период до шест
    минали референтни периода.
    (5) Интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на
    месечна Интрастат декларация, ако допуснатите грешки са отстранени в сроковете по чл.
    12.
    Чл. 14. (1) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите
    за констатирани обстоятелства, различни от декларираните за съответния референтен
    период на базата на правомощията си по чл. 3, ал. 2, т. 7 и изисква от тях допълнително
    предоставяне на документи и данни, както и подаването на коригиращи декларации за
    същия период.
    (2) Националната агенция за приходите може да прави служебно корекции на
    данните в подадените Интрастат декларации, след извършени уточнения с Интрастат
    операторите или съпоставка с източници на данни, установени при осъществяване на
    контролната дейност по чл. 3, ал. 2, т. 6.
    (3) При извършване на последваща валидация Националният статистически
    институт съобщава на Национална агенция за приходите за Интрастат операторите, по
    отношение на които следва да се предприемат действията по ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 6.

    Възстановяване на ДДС на чуждестранни лица

    Според наредба Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, условията за възстановяване са следните:

    ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

    1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

    2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

    - облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или

    - за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

    3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

    Права и ограничения.

    Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

    Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит са приложими относно правото на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.

    Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен   внос на стоки по време на периода на възстановяване.

    По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител не е налице право на данъчен кредит.

    Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия  от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в дължавата членка по установяването му.

    Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целия данък .

    Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.

    Срок за упражняване на правото

    Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

    За данъчните преференции и облекчения

    Данъчните преференции условно се разделят на две групи – общи преференции и такива със специална цел.
    Общите преференции могат да бъдат следните видове:
    1. Ниски данъчни ставки за данък върху печалбата и данък върху дивидентите
    Използва се за стимулиране на преките чуждестранни инвестиции. Тази данъчна преференция се прилага еднакво за всички данъкоплатци, независимо от региона или икономическия отрасъл, в който осъществяват дейността си.
    2. Намалени данъчни ставки
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции в определени икономически сектори или региони. Тези ставки могат да се прилагат за доходи от определени източници или за дружества, които отговарят на предварително определени критерии.
    3. Данъчни ваканции
    Тези данъчни преференции имат ограничен срок на действие, която се използва за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Преференцията може да бъде под формата на освобождаване от данъчно облагане или преотстъпване на данък. Този вид преференция основно е насочена към новосъздадени дружества, които се освобождават от данък върху печалбата за определен период от време (обикновено 5 години). В някои случаи този период може да бъде удължен с последващ период от прилагане на намалена данъчна ставка.
    4. Инвестиционни данъчни кредити и помощи
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции на базата на процент от стойността или цялата стойност на направените инвестиции. Това са преференции извън и над данъчната амортизация на дълготрайните активи.
    Инвестиционният данъчен кредит намалява директно размера на дължимия данък върху печалбата.
    5. Ускорена данъчна амортизация
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции и по своята същност представлява отсрочване на плащането на данък върху печалбата, чрез признаване на по-висок размер данъчно признати разходи за амортизации за съответните години при спазване на определени условия по отношение на активите.
    6. Пренасяне на данъчни загуби
    За привличане на високо рискови инвестиции свързани с несигурна възвръщаемост и генериране на значителни загуби през първите години от инвестирането. Данъчното третиране на загубите може да бъде под различни форми: пренасяне на загубите напред за бъдещи данъчни периоди или назад за предходни данъчни периоди, пренасянето на загубите може да бъде или да не бъде ограничено във времето, както и различен процент на пренасяне на загубите.
    Специалните цели за данъчните преференции пък биват:
    1. За регионално развитие
    Данъчни мерки, които под формата на данъчни ваканции, инвестиционни данъчни кредити или ускорена данъчна амортизация се предоставят за дейност осъществявана в отдалечени региони, икономически по-слабо развити региони или региони с високо ниво на безработица. Основният ефект от този вид преференция е пренасочване на инвестиции от привлекателни към непривлекателни региони на страната.
    2. За създаване на работни места
    Насочени за развитие на трудоемки индустрии или за създаването на работни места за определени категории лица – млади хора, хора с увреждания, дългосрочно безработни лица.
    3. За трансфер на технологии
    Под формата на ускорена данъчна амортизация или инвестиционен данъчен кредит имат за цел привличане на инвестиции за развитието на високи технологии или за научноизследователска и развойна дейност.
    4. За насърчаване на износа
    Насочени са към привличане на инвестиции в експортно ориентирани отрасли, най-често под формата на данъчни ваканции или специални помощи при инвестиции в експортни ориентирани отрасли, като например освобождаване от облагане на приходи, кореспондиращи на дела на износа в общия обем на продажби или разширяване обхвата на данъчно признатите разходи, свързани с износ.
    5. Зони за свободна търговия или експортна обработка
    Осигуряват благоприятна среда, в която чуждестранни и местни лица, могат да внасят машини, материали и суровини освободени от мита и данъци с цел сглобяване, обработка или производство и износ на готов продукт. Основните ползи от въвеждането на зони за свободна търговия са печалбите от износ, но също е възможно да се цели и създаване на работни места, привличане на високи технологии или развитие на определени региони в страната.

    Финансови отчети за 2011 г.

    За да се подобри качеството на административното обслужване, миналата година Агенцията по вписванията въведе фиксиран ред за обявяване на годипните отчети.

    Според чл. 40 на Закона за счетоводството, сроковете за публикуване на отчетите са следните:

    • Еднолични търговци – до 31 май на следващата година
    • Дружества с ограничена отговорност, ЕООД – до 30 юни на следващата година;
    • Търговски дружества (СД, КД, КДА, АД, ЕАД)  и кооперации (без жилищностроителни) – до 31 юли на следващата година.

    Всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, трябва да публикуват отчетите си в него с образец Г2 – Заявление за публикуване на годишни финансови отчети. Отчетът трябва да е в оригинал, нотариално заверен или заверен от заявителния препис.

    Едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и имат нетни приходи от продажби за текущата година по-малко от 100 000 лв., представят само отчет за приходите и разходите.  Ако приходът им пък е до 50 000 лв., дейността им е представена в регистри-книги.

    Ако  предприятието публикува съкратен финансов отчет, задължително трябва да го оповести предварително.

    Лицата, които не публикуват отчети в Търговския регистър са:

    1. Физически лица, регистрирани като земеделски производители, ако не са ЕТ.
    2. Занаятчии и лица, упражняващи свободни професии, ако не са ЕТ.
    3. Физически лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в собствените им жилища.
    4. Юридически лица, които не са търговци – ЮЛНЦ, фондации и др.
    5. Неперсонифициран дружества – граждански дружества, регистрирани по ЗЗД.
    6. Търговските представителства.