Одиторска Къща "Узунова"

Archive for август, 2010

Думата одит произлиза от латинското „audio“ (слушам). Одит или одиторска проверка е независима проверка на счетоводните отчети с цел изразяване на мнение за тяхната достоверност. В по-широкият смисъл под одит се разбира всяка изпълняема независима проверка на някакво явление или дейност от независими експерти. Одита се дели на: операционен одит, технически одит, екологически одит и други разновидности.

Общото определение за одит е оценка на лице, организация, система, процес, проект или продукт. Одитите са нужни за установяване на валидността и надеждността на информацията, както и да осигури оценка на системата за вътрешен контрол. Целта на одита е да  се изрази становище по лицето / организацията / система (и т.н.) в случаите, в процес на оценяване на базата на работата. От одита се стреми да предостави само разумна увереност, че отчетите са свободни от материал грешка. Статистическите извадки често се приемат в одити.

Одита е основна част от счетоводството. По традиция, финансовите одити са основно свързани с получаване на информация за финансовите системи и финансовата отчетност на дружеството, или на бизнес. Въпреки това, последните видове одит попадат към друга информационна система, като например информация за въздействието върху околната среда. В резултат на това, сега има цели отдели за провеждане екологични одити.

Във финансовото счетоводство, одит е независима оценка за справедливост, чрез който финансовите отчети на едно дружество са представени от неговото управление. Тя се осъществява от компетентен, независим и обективен човек, известен като одитори и счетоводители, които след това издава одиторски доклад, въз основа на резултатите от одита.

Тези системи трябва да се придържат към общоприетите стандарти, определени от управителните органи, регулиращи бизнеса; тези стандарти просто да осигурят гаранции за гражданите на трети страни или външни потребители, че такива изявления представляват дружеството, финансовото състояние и резултатите от операциите „справедливо.“

Във временния регистър на Министерство на финансите са вписани 806 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в Механизма за уреждане на задължения по републиканския бюджет. Общата стойност на подадените заявления е 192.5 милиона лева.

Към 19 август 2010 година на бизнеса са изплатени 151.4 млн. лева по 665 договора за цесия, сключени с „Българска банка за развитие“ АД.

източник: Министерство на финансите

Предложените анекси на лечебните заведения произтичат от изискванията на Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2010 година и НРД 2010. Те съдържат стойности за делегиран бюджет единствено за дейност за месец август 2010 година. Налице е намаление на средствата, като това произтича от финансовата рамка на НЗОК за 2010 година в сравнение 2009 година. Към това трябва да се добавят и оставащите 6 плащания към договорните партньори за болнична помощ до края на годината (до момента са извършени 7 плащания). Това допълнително води до намаляване на средномесечния финансов ресурс. В реално изражение очакванията на НЗОК са, че до края на 2010 година в лечебните заведения за болнична помощ касовите постъпления ще бъдат на стойност 1 011 000 000 лева спрямо 976 000 000 лева за 2009 година. Необходимо е да се спомене, че НЗОК не лимитира дейността на лечебните заведения. Финансовата регулация чрез бюджета на лечебното заведение предполага активното участие на болничните ръководства в изразходването на финансовия ресурс, а не само досегашното пасивно „усвояване” на средствата. В тази връзка трябва да се споменат и резултатите от проведените работни срещи на директора на НЗОК с директорите на лечебни заведения (университетски, общински, частни и бившите областни болници), на които беше обсъждана въвежданата финансова регулация. Всички участници в проведените срещи адмирираха прогнозируемостта и регулярността в предвидените месечни плащания до края на годината.

източник: Национална здравноосигурителна каса

Уважаема г-жо председател,

Уважаеми народни представители,

Благодаря ви за наситените дебати днес. Ние подлагаме идеите си на обсъждане – тук и навсякъде. Търсим прозрачност, каквато преди не е имало. Но сега я има. Затова ви благодаря за дискусията.

С актуализирания бюджет ние следваме своите цели и принципи.

Не вдигнахме данъци, не натоварихме домакинствата с по-високо пряко и косвено облагане. Сравнете с мерките, които се налага да приемат нашите съседи и повечето държави от ЕС.

Не намалихме пенсиите. Не намалихме заплатите. Запазихме нивото на осигуровките. Поехме допълнителна отговорност към уязвимите социални групи. Сравнете с мерките, които се налага да приемат нашите съседи и повечето страни от ЕС.

Само един пример – днес румънският президент е предложил пенсиите в Румъния да се облагат с 16-процентен данък. Днес България е сред държавите, чиято фискална политика е най-адекватна на трудностите и последиците от кризата.

Приветстваме препоръките на Европейската комисия за бюджетните дефицити на държавите-членки през 2011 година. Нашите намерения съвпадат с тези препоръки. Следваме своите цели – стабилна данъчна политика, поощряване на българското производство, инвестиции в инфраструктура, пари срещу реформи.

Госпожи и господа,

Не е лесно. Наследството, което заварихме беше тежко. Икономическият климат в Европа и у нас не е благоприятен и е трудно предсказуем. Но ние носим отговорност. Правим това, което трябва да се прави. Правим го за България.

Благодаря за вниманието!

Източник: Министерство на финансите