Скорошни коментари

    Archive for септември, 2013

    Таванът на пенсиите през 2014 г. може да се вдигне на 960 лв.

    Експертите предлагат максималната пенсия да бъде 40% от максималния осигурителен доход, който през 2014 г. ще бъде 2400 лв. Сега съотношението е 35%. На заседанието социалният министър Хасан Адемов е коментирал, че ще приеме решението на експертите, разказаха участници. Двете партии в управлението обаче засега реагират предпазливо. Ясно е само, че решението ще бъде политическо.
    Най-високата пенсия в България може да доближи знаменателния праг от 1000 лв. за първи път следващата година. Това ще стане, ако политиците приемат предложението на експертите от съвета по пенсионна реформа таванът на пенсиите да се вдигне от 770 на 960 лв. от 2014 г. Вариантът е избран с пълно единодушие на заседание късно в сряда.
    Ощетени от тавана на пенсиите в момента са 53 000 пенсионери. Предложението на експертите би извадило от тази категория 2/3 от тях. Според разчети за падането на тавана за всички пенсии ще са необходими 125 млн. лв. на година. В близките дни ще стане ясно колко точно средства ще са нужни при варианта с максимална пенсия от 960 лв. Предварителните разчети бяха, че допълнителните разходи на НОИ ще са около 83 млн. лв. на година. Осигурителният институт обаче продължава да разработва и други варианти, които включват падането на тавана за всички, но чрез преизчисляване на старите пенсии по нова формула. Целта е чрез нея да се премахне благоприятното влияние на годините отпреди реформата.
    „Всички смятат, че таванът трябва да падне, за да се върне доверието в пенсионната система, но така пък ножицата между минималната пенсия (в момента 150 лв.) и максималната ще стане много голяма. Социалният министър Хасан Адемов повтаря – аз съм на същото мнение, че не можем да постигнем справедливост, но въпросът е да постигнем най-малката несправедливост“, обясни Гьоков. Но уточни, че не може да каже как ще гласува в парламента, тъй като ще има политическо решение, което ще бъде повлияно от експертните предложения, но и от предизборните ангажименти на БСП.
    „Трябва да се направят разчети дали няма да има по-сериозни проблеми с бюджета на НОИ. Вероятно ще се наложи увеличение на парите и за други сектори, което означава по-внимателна преценка към мерки, свързани с увеличаване на бюджетните разходи“, коментира на свой ред Алиосман Имамов от ДПС пред „Сега“. Според него дебатът тепърва предстои, въпреки че вече е имало няколко работни срещи между БСП и ДПС по бюджета за 2014 г. „Основните политики не са очертани, има дискусии и за приоритетите в този бюджет“, поясни Имамов.

    Информация: www.segabg.com

    Какви са основните разлики между трудов и граждански договор?

    В последните години кризата се стовари върху всички области на икономиката и трудовите договори стават все по – неизгодни за работодателите. Все по – често се наемат хора на граждански договори, тъй като това е един от законовите начини работодателите да не са толкова ангажирани към служителите си.
    Какви са разликите между двата вида договори и защо гражданските договори представляват интерес и за двете страни – работник и работодател?
    Като за начало ще кажем, че гражданските договори са вид форма за непълна трудова заетост, но с гарантирани социални и здравни осигуровки.
    Гражданските договори съществуват само за периода, определен предварително в договора.
    При сключване на граждански договор служителите нямат право на болнични,  платен годишен отпуск и обезщетение при безработица;
    Гражданските договори са доста приемлив вариант в случаите, когато работодателите се нуждаят от допълнителен персонал за извършването на определена работа за определен период от време. С наемането на хора на граждански договор работодателите всъщност плащат само за свършената работа за този период.
    Съществуват няколко вида граждански договори:
    Според Закона за договорите и задълженията;
    Според Търговски закон.
    Най – съществената разлика между гражданския и трудовия договор е, че при трудовия служителя има точно определено работно място и време, докато при гражданския договор се определя единствено срока за изпълнение на задачата или поръчката.
    Според данъчното и социалното осигуряване гражданските договори биват два основни вида:
    Договори ( граждански ) за управление и контрол;
    Договори ( граждански ) за извършване на услуги.
    Двата вида договори имат както своите общи елементи, така и различия.
    Общото между двата вида граждански договори е, че и при двата договора се признава само осигурителен стаж. Тъй като гражданските договори не са регламентирани от Кодекса на Труда, времето през което служителя/работника е нает на такъв договор не се признава за трудов стаж, както и няма право да ползва болнични и платени годишни отпуски.
    Разликите между двата вида граждански договори са няколко основни, като най – важната от тях е, че при гражданските договори за управление и контрол размера на осигуровките са за всички осигурителни рискове, докато при договор за извършване на услуги с полагане на личен труд, на лицата сключили такива договори не се внасят задължителните осигуровки за безработица и майчинство.

    В последните години кризата се стовари върху всички области на икономиката и трудовите договори стават все по – неизгодни за работодателите. Все по – често се наемат хора на граждански договори, тъй като това е един от законовите начини работодателите да не са толкова ангажирани към служителите си.
    Какви са разликите между двата вида договори и защо гражданските договори представляват интерес и за двете страни – работник и работодател?
    Като за начало ще кажем, че гражданските договори са вид форма за непълна трудова заетост, но с гарантирани социални и здравни осигуровки. Гражданските договори съществуват само за периода, определен предварително в договора. При сключване на граждански договор служителите нямат право на болнични,  платен годишен отпуск и обезщетение при безработица;Гражданските договори са доста приемлив вариант в случаите, когато работодателите се нуждаят от допълнителен персонал за извършването на определена работа за определен период от време. С наемането на хора на граждански договор работодателите всъщност плащат само за свършената работа за този период.Съществуват няколко вида граждански договори: Според Закона за договорите и задълженията; Според Търговски закон.Най – съществената разлика между гражданския и трудовия договор е, че при трудовия служителя има точно определено работно място и време, докато при гражданския договор се определя единствено срока за изпълнение на задачата или поръчката.
    Според данъчното и социалното осигуряване гражданските договори биват два основни вида: Договори ( граждански ) за управление и контрол; Договори ( граждански ) за извършване на услуги.
    Двата вида договори имат както своите общи елементи, така и различия.Общото между двата вида граждански договори е, че и при двата договора се признава само осигурителен стаж. Тъй като гражданските договори не са регламентирани от Кодекса на Труда, времето през което служителя/работника е нает на такъв договор не се признава за трудов стаж, както и няма право да ползва болнични и платени годишни отпуски.Разликите между двата вида граждански договори са няколко основни, като най – важната от тях е, че при гражданските договори за управление и контрол размера на осигуровките са за всички осигурителни рискове, докато при договор за извършване на услуги с полагане на личен труд, на лицата сключили такива договори не се внасят задължителните осигуровки за безработица и майчинство.

    Какво представляват активите на едно предприятие?

    Счетоводните термини, които се използват понякога са доста неразбираеми от хората, които не са запознати с дейността на счетоводните къщи, което е напълно разбираемо предвид факта, че не всеки може да разбира от всичко на този свят.
    В тази публикация ще се опитаме много набързо да ви разясним по възможно най – лесния и опростен начин какво означава терминът „активи на едно предприятие“
    Активите, казано на езика на лаиците са всички придобити от фирмата или предприятието ресурси ( стопански и финансови средства) получени в резултат от различни сделки. Под „активи“ се разбират:

    • Всички ресурси, които са собственост на съответното предприятие и които в момента на дейността на предприятието изпълняват конкретна роля. За пояснение: „активи“ са всички машини, собствени производствени помещения и други, които са собственост на предприятието и благодарение на които компанията може да извършва своята дейност.
    • Активи се наричат и всички вземания и постъпления ( финансови) от компанията към трети лица;
    • Всички финансови, стопански или трудови разходи, които са направени от предприятието, за да може то да развива дейността си по – добре също се наричат активи;
    • Към активите спада и интелектуалния труд. Без значение, че интелектуалния труд няма реална видима форма, той има потребителска и разменна форма, което го прави ценен актив на всяко едно предприятие.

    В зависимост от своята функционалност активите се делят на две основни групи:

    • Дълготрайни активи;
    • Краткотрайни активи.

    Разликата между двете групи активи е, че дълготрайните участват многократно в дейността на предприятието и тяхната ликвидност е бавна, докато краткотрайните активи са активи, които обслужват дейността на компанията са за сравнително кратък период от време и променят своята форма.Тяхната ликвидност е по – бърза и обикновено краткотрайните активи представляват: краткосрочни инвестиции, разходи, краткосрочни вземания и други.
    Дълготрайните активи от своя страна се делят на:

    • амортизуеми;
    • неамортизуеми активи.

    Основната разлика между тях е, че при амортизуемите активи има процес на остаряване, износване и други, което значително намалява цената им, докато при неамортизумените дълготрайни активи това не се случва. Неамортизуемите дълготрайни активи се наричат още „дълготрайни финансови активи” и се изразяват най-вече под формата на ренти, лихви, дивиденти и т.н.

    Какво е ДДС?

    Историята на ДДС ( Данък Добавена Стойност ) започва във Франция, която е и първата държава, която въвежда този вид данък. През 60 – те и началото на 70 – те години на миналия век, ДДС въвеждат и останалите европейски страни, а днес Данък Добавена Стойност  се прилага в повече от 130 държави.
    Поради обясними причини в България Данък Добавена стойност се въвежда доста по – късно, едва през 1994 година, когато ставката е била в размер 18%. През 1996 година процентите се променят на 22, а през 1999 година се намалят на 20%, колкото е и сега.
    Какво всъщност има за цел този данък?
    ДДС ( Данък върху Добавена Стойност ) е всеобщо дължим данък върху потреблението, което казано простичко означава, че се облагат всички услуги и стоки на територията на съответната държава.
    Този данък се нарича още и многофазен данък, тъй като е включен в крайната цена на стоките или услугите, които се предлагат.
    Как се определя данъчната основа?
    Сумата, върху която се начислява ДДС представлява един вид възнаграждение за доставката на стоката или услугата. Важно е да се знае, че данъчната основа не трябва да бъде по – ниска от данъчната основа  при вноса, придобиването или себестойността на стоката или услугата, които се предлагат.
    Данъчната основа трябва да бъде равна на сумата, която е направена като преки разходи, свързани с производството на стоките или предоставянето на различните услуги. Всъщност, оказва се, че основата, данъчната основа е пазарната цена на предоставяните услуги и стоки.
    Размерът на Данък Добавена Стойност ( ДДС ) се определя като основата ( данъчната ) се умножи по ставката ( процентът на данъка ). Важно е да се знае, че ако изрично не е упоменато, че ДДС се дължи отделно се приема, че той е калкулиран в крайната цена.
    Какви са различните данъчни ставки?
    Със ставка от 20% ДДС се облагат всички произведени стоки и  предоставени услуги и стоки внос;
    Със ставка от 7% се облагат хотелиерите, когато извършват настаняване, което е част от организирано пътуване;
    Не се облагат с данък добавена стойност единствено стоките и услугите, които изрично са упоменати в закона.

    Историята на ДДС ( Данък Добавена Стойност ) започва във Франция, която е и първата държава, която въвежда този вид данък. През 60 – те и началото на 70 – те години на миналия век, ДДС въвеждат и останалите европейски страни, а днес Данък Добавена Стойност  се прилага в повече от 130 държави.Поради обясними причини в България Данък Добавена стойност се въвежда доста по – късно, едва през 1994 година, когато ставката е била в размер 18%. През 1996 година процентите се променят на 22, а през 1999 година се намалят на 20%, колкото е и сега.
    Какво всъщност има за цел този данък?
    ДДС ( Данък върху Добавена Стойност ) е всеобщо дължим данък върху потреблението, което казано простичко означава, че се облагат всички услуги и стоки на територията на съответната държава. Този данък се нарича още и многофазен данък, тъй като е включен в крайната цена на стоките или услугите, които се предлагат.
    Как се определя данъчната основа?
    Сумата, върху която се начислява ДДС представлява един вид възнаграждение за доставката на стоката или услугата. Важно е да се знае, че данъчната основа не трябва да бъде по – ниска от данъчната основа  при вноса, придобиването или себестойността на стоката или услугата, които се предлагат.Данъчната основа трябва да бъде равна на сумата, която е направена като преки разходи, свързани с производството на стоките или предоставянето на различните услуги. Всъщност, оказва се, че основата, данъчната основа е пазарната цена на предоставяните услуги и стоки.Размерът на Данък Добавена Стойност ( ДДС ) се определя като основата ( данъчната ) се умножи по ставката ( процентът на данъка ). Важно е да се знае, че ако изрично не е упоменато, че ДДС се дължи отделно се приема, че той е калкулиран в крайната цена.Какви са различните данъчни ставки? Със ставка от 20% ДДС се облагат всички произведени стоки и  предоставени услуги и стоки внос; Със ставка от 7% се облагат хотелиерите, когато извършват настаняване, което е част от организирано пътуване; Не се облагат с данък добавена стойност единствено стоките и услугите, които изрично са упоменати в закона.