Скорошни коментари

    Какво е ДДС?

    Историята на ДДС ( Данък Добавена Стойност ) започва във Франция, която е и първата държава, която въвежда този вид данък. През 60 – те и началото на 70 – те години на миналия век, ДДС въвеждат и останалите европейски страни, а днес Данък Добавена Стойност  се прилага в повече от 130 държави.
    Поради обясними причини в България Данък Добавена стойност се въвежда доста по – късно, едва през 1994 година, когато ставката е била в размер 18%. През 1996 година процентите се променят на 22, а през 1999 година се намалят на 20%, колкото е и сега.
    Какво всъщност има за цел този данък?
    ДДС ( Данък върху Добавена Стойност ) е всеобщо дължим данък върху потреблението, което казано простичко означава, че се облагат всички услуги и стоки на територията на съответната държава.
    Този данък се нарича още и многофазен данък, тъй като е включен в крайната цена на стоките или услугите, които се предлагат.
    Как се определя данъчната основа?
    Сумата, върху която се начислява ДДС представлява един вид възнаграждение за доставката на стоката или услугата. Важно е да се знае, че данъчната основа не трябва да бъде по – ниска от данъчната основа  при вноса, придобиването или себестойността на стоката или услугата, които се предлагат.
    Данъчната основа трябва да бъде равна на сумата, която е направена като преки разходи, свързани с производството на стоките или предоставянето на различните услуги. Всъщност, оказва се, че основата, данъчната основа е пазарната цена на предоставяните услуги и стоки.
    Размерът на Данък Добавена Стойност ( ДДС ) се определя като основата ( данъчната ) се умножи по ставката ( процентът на данъка ). Важно е да се знае, че ако изрично не е упоменато, че ДДС се дължи отделно се приема, че той е калкулиран в крайната цена.
    Какви са различните данъчни ставки?
    Със ставка от 20% ДДС се облагат всички произведени стоки и  предоставени услуги и стоки внос;
    Със ставка от 7% се облагат хотелиерите, когато извършват настаняване, което е част от организирано пътуване;
    Не се облагат с данък добавена стойност единствено стоките и услугите, които изрично са упоменати в закона.

    Историята на ДДС ( Данък Добавена Стойност ) започва във Франция, която е и първата държава, която въвежда този вид данък. През 60 – те и началото на 70 – те години на миналия век, ДДС въвеждат и останалите европейски страни, а днес Данък Добавена Стойност  се прилага в повече от 130 държави.Поради обясними причини в България Данък Добавена стойност се въвежда доста по – късно, едва през 1994 година, когато ставката е била в размер 18%. През 1996 година процентите се променят на 22, а през 1999 година се намалят на 20%, колкото е и сега.
    Какво всъщност има за цел този данък?
    ДДС ( Данък върху Добавена Стойност ) е всеобщо дължим данък върху потреблението, което казано простичко означава, че се облагат всички услуги и стоки на територията на съответната държава. Този данък се нарича още и многофазен данък, тъй като е включен в крайната цена на стоките или услугите, които се предлагат.
    Как се определя данъчната основа?
    Сумата, върху която се начислява ДДС представлява един вид възнаграждение за доставката на стоката или услугата. Важно е да се знае, че данъчната основа не трябва да бъде по – ниска от данъчната основа  при вноса, придобиването или себестойността на стоката или услугата, които се предлагат.Данъчната основа трябва да бъде равна на сумата, която е направена като преки разходи, свързани с производството на стоките или предоставянето на различните услуги. Всъщност, оказва се, че основата, данъчната основа е пазарната цена на предоставяните услуги и стоки.Размерът на Данък Добавена Стойност ( ДДС ) се определя като основата ( данъчната ) се умножи по ставката ( процентът на данъка ). Важно е да се знае, че ако изрично не е упоменато, че ДДС се дължи отделно се приема, че той е калкулиран в крайната цена.Какви са различните данъчни ставки? Със ставка от 20% ДДС се облагат всички произведени стоки и  предоставени услуги и стоки внос; Със ставка от 7% се облагат хотелиерите, когато извършват настаняване, което е част от организирано пътуване; Не се облагат с данък добавена стойност единствено стоките и услугите, които изрично са упоменати в закона.

    Comments are closed.