Одиторска Къща "Узунова"

Archive for септември, 2012

Според Българската стопанска камара появилите се наскоро опасения, че използването на един платежен документ и единна сметка за данъчно-осигурителните задължения може да доведе до риск част от осигурените лица да загубят своите осигурителни права, не са оправдани.

Работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица подават в НАП декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице”  всеки месец с информацията за размера на осигурителния доход, дължимите осигурителни вноски и удържания авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за осигурените лица.

Ако броят  на платежните нареждания, с които се извършват плащанията, намалее, това по никакъв начин няма да доведе до промяна във вида и обема на информацията, подавана от бизнеса за осигурените лица, както и до промяна в основанието за плащане на съответното задължение.

През 2005 г. БСК внесе предложение фирмите да внасят данъци и осигуровки за наетите лица с едно платежно нареждане в единна данъчно-осигурителна сметка и предоставяне на възможност за електронен достъп на всяко предприятие до данъчно-осигурителното му досие.

От тогава до сега са направени стъпки за намаляване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане, използвани при превод на данъци и осигуровки към бюджета. Резултатът е двойно по-малко (от 30 на 15) платежните нареждания, кото фирмите трябва да попълва ежемесечно за плащане на своите данъчно-осигурителни задължения.

БСК e за  промените в нормативната уредба за намаляване на броя на документите за плащане на данъчно-осигурителни задължения. Това ще спомогне за облекчаване на административните процедури, по-бързо установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и издаване на удостоверения за наличие или липса на задължения, и намаляване на разходите за банкови такси.

Възможността за електронен достъп до фирменото досие пък ще повиши прозрачността и информираността на бизнеса относно данъчно-осигурителните му задължения.

Безпокойството, обаче, идва от предложението за изменение в последователността на погасяване на публичните вземания в чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Според действащия закон задълженото лице може да избере кое от няколко публични вземания да погаси, когато не е в състояние да погаси едновременно всички задължения до започване на принудителното им събиране.

В предложеното изменение тази  възможност е премахната и се предвижда да се погасяват първо задълженията, на които срокът за плащане изтича най-рано. По-този начин според БСК се нарушава равнопоставеността между задължените лица и данъчната администрация.

От 2014 г. лихвите по депозитите, печалбите от хазарт и други доходи, за които не се плащат данъци, ще трябва да бъдат декларирани пред НАП. Освен това, ще се декларират и доходите от дивиденти, за които данъците се плащат при източника – от фирмата, която ги изплаща. Нововъведението е наложително, тъй като до 2014 г. страната ни трябва да стартира автоматичен обмен на данъчна информация с всички страни от ЕС.

В момента физическите лижа на са задължени да декларират доходи от лихви по депозитите, от хазарт или от дивиденти, за разлика от множество страни от Европа.

Промените са наложителни заради европейска директива за обмен на информация и сътрудничество между данъчните в страните от съюза. Според експерти от финансовото министерство, задължението за деклариране на необлагаеми доходи трябва да бъде разписано в закон в името на информационния обмен между приходните администрации в страните от ЕС. До 2014 г. обменяната информация трябва да обхваща целия процес по администриране на данъците у нас. Доходите от лихви, обаче, ще останат необлагаеми.

Ясни са промените в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.  Едно от главните изменения е за правилата на фактуриране на доставките. Целта е да се разграничи държавата членка, чиито правила на фактуриране се прилагат.

Друга промяна е връщането на стария режим за правото на приспадане наданъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили. Изменението се налага във връзка с писмо на Европейската комисия и ако бъде приета, ще възстанови действащите до присъединяването ни към ЕС разпоредби.

Предвижда се  и промяна в срока за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация. Новият срок ще бъде удължен на 45 дни, вместо старите 7.

Целия проект и мотивите за измененията може да прочетете на сайта на Министерство на финансите http://www.minfin.bg/bg/page/578

До 28.09.2012 г. може да изпращате становища по проекта на нормативния акт  на taxpolicy@minfin.bg

Първокласните инвеститори ще бъдат насърчавани да инвестират в България, като за целта държавата ще им опрощава осигуровките за три години от разкриването на новите работни места. Новара преференция е част от одобрените от правителството промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

Покриването на разходите за осигуровките  може да бъде предпочетено от инвеститора пред някои от действащите в момента финансови мерки за инвеститори клас А и за т.нар. приоритетни проекти (мащабни инвестиции, които се сертифицират от Министерски съвет). Тази преференция ще е валидна само за проекти, създаващи голям брой работни места във високотехнологичните сектори на икономиката или в общините с безработица над средната в страната.

Предвиждат се и други промени – общините да издават сертификати за инвеститори във важни проекти и да им предлагат преференции по преценка и възможностите на местната власт. Кметовете ще издават удостоверенията за инвеститор клас Б, а общинските съвети ще имат правото да определят праговете и критериите за издаване на документа, както и да прилагат съответните преференции. Те може да бъдат данъчни облекчения, приоритетно обслужване и др.

При издаването на сертификатите за инвеститор клас А няма да има промени – ще бъдат издавани от Българската агенция за инвестиции. Те дават право на държавни преференции, по-бързо административно обслужване и т.н.

Първокласен инвеститор е всеки, чиято инвестиция надхвърля 20 милона лева в секторите преработваща промишленост и логистика. При високите технологии изискването за инвеститор клас А е 4 милиона лева. В закона се въвежда нов критерий за издаване на сертификат за инвеститор клас А и Б – брой на създадените нови работни места.  Целта е  насърчаването на проекти в сектора на услугите и в частност на аутсорсинг, при който фирми дават част от дейностите си на външни изпълнители, където размерът на инвестицията не е висок, но се разкриват голям брой работни места.

Новите въведения създават възможност за придобиване право на пребиваване в България на чужденци от трети страни във връзка с изпълнявани инвестиционни проекти в страната. Включени са и промени, даващи възможности за привилегирована натурализация на основание икономически заслуги. Конкретните икономически критерии, на които трябва да отговарят чужденците, ще се определят с подзаконови нормативни актове.