За единна данъчно-осигурителна сметка
Според Българската стопанска камара появилите се наскоро опасения, че използването на един платежен документ и единна сметка за данъчно-осигурителните задължения може да доведе до риск част от осигурените лица да загубят своите осигурителни права, не са оправдани.
Работодателите, осигурителите и самоосигуряващите се лица подават в НАП декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” всеки месец с информацията за размера на осигурителния доход, дължимите осигурителни вноски и удържания авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за осигурените лица.
Ако броят на платежните нареждания, с които се извършват плащанията, намалее, това по никакъв начин няма да доведе до промяна във вида и обема на информацията, подавана от бизнеса за осигурените лица, както и до промяна в основанието за плащане на съответното задължение.
През 2005 г. БСК внесе предложение фирмите да внасят данъци и осигуровки за наетите лица с едно платежно нареждане в единна данъчно-осигурителна сметка и предоставяне на възможност за електронен достъп на всяко предприятие до данъчно-осигурителното му досие.
От тогава до сега са направени стъпки за намаляване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане, използвани при превод на данъци и осигуровки към бюджета. Резултатът е двойно по-малко (от 30 на 15) платежните нареждания, кото фирмите трябва да попълва ежемесечно за плащане на своите данъчно-осигурителни задължения.
БСК e за промените в нормативната уредба за намаляване на броя на документите за плащане на данъчно-осигурителни задължения. Това ще спомогне за облекчаване на административните процедури, по-бързо установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и издаване на удостоверения за наличие или липса на задължения, и намаляване на разходите за банкови такси.
Възможността за електронен достъп до фирменото досие пък ще повиши прозрачността и информираността на бизнеса относно данъчно-осигурителните му задължения.
Безпокойството, обаче, идва от предложението за изменение в последователността на погасяване на публичните вземания в чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Според действащия закон задълженото лице може да избере кое от няколко публични вземания да погаси, когато не е в състояние да погаси едновременно всички задължения до започване на принудителното им събиране.
В предложеното изменение тази възможност е премахната и се предвижда да се погасяват първо задълженията, на които срокът за плащане изтича най-рано. По-този начин според БСК се нарушава равнопоставеността между задължените лица и данъчната администрация.