Одиторска Къща "Узунова"

Регламент (ЕО) № 883/2004 за трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

Първичните източници на правото на Европейския съюз (ЕС) определят свободното движение като основно право на гражданите на Съюза. От друга страна, системите за социална сигурност на държавите–членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

В резултат от това движението на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно права по законодателство на повече от една държава–членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава–членка.

Преодоляването на тези неблагоприятни ситуации, възникващи при движение на гражданите на Съюза  е възможно единствено посредством наднационален координационен инструмент, чрез който да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) националните законодателства в трансгранична ситуация.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).

С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.

Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

При прилагане на Регламент № 883/2004 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, попадат в категорията самостоятелно заети лица.

При определяне на приложимото законодателство по реда на Дял II от Регламент № 883/2004 изпълнителите по договори за управление и контрол се третират като заети лица за тази им дейност на територията на България.

Заети лица за целите на Дял II от регламента са и морските лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Въведено е с разпоредбите на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004: „…… спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;”

Основното правило регулира всички аспекти при определяне на приложимото законодателство и в значителна степен служи като основа, върху която са изградени останалите правила от Дял II на Регламент № 883/2004.

В случаите по чл. 11(3)(а) от основния регламент приложимостта на „lex loci laboris” не се удостоверява с формуляр, тъй като полагането на труд на територията на една държава–членка в хипотезата на основното правило в най–общия случай изключва конфликт между национални законодателства

Comments are closed.