Одиторска Къща "Узунова"

Въпросът за социалните разходи на фирмите е доста сложен по отношение на данъчното третиране. Една от социалните придобивки на работниците, която те много ценят са ваучерите за храна, чиято стойност е законово определена на 60 лв. Този разход не подлежи на облагане с данък, но само ако са спазен и някои условия. Законът гласи, че ако ваучерите се дават като стимул или премия за свършена работа, то те не могат да се третират като социални разходи. Ваучерите се дават на всички служители, без оглед на заемана длъжност и постижения в работата. В случай, че тези социални придобивки се обвържат с длъжностните характеристики на работещите или се използват за стимулиране на работния процес, то те вече не отговарят на предназначението си и не ползват данъчни облекчения.

Ваучерите за храна се считат за социален разход и когато са предоставени на лица, които са в годишен отпуск, болнични, майчинство и др., но само при стриктно спазване на законовите разпоредби. Сложен остава въпроса с връзката между ваучерите за храна и заплатата на работниците, която не трябва да е по-малка от получаваната в последните три месеца. Ако ваучерът е даден като компенсация за по-ниската заплата не може да се освободи от данък. Не е възможно и вариране в стойността на ваучерите. Ако в един месец работниците са получили ваучери за 40 лв., а през следващия им се предоставят такива по 80 лв., то разликата няма да може да се отчита за предходния месец, а ще трябва да се обложи с данък.

В някои предприятия освен ваучери, някои работещи получават и безплатна храна. По закон ваучери трябва да получават абсолютно всички работници, докато за безплатната храна това не важи. Така може някои от работещите във фирмата да получават едновременно двете социални придобивки, тъй като те се определят от различни законови разпоредби.

Сложен е въпроса и с безплатния превоз до работното място и обратно. В случая най-често се ангажира превозвач, който е външна фирма и начислява ДДС във фактурите си. Проблем може да възникне, ако превозвача няма право да ползва данъчен кредит. Другият въпрос е, че щом услугата е безплатна за работниците, тя е социална и не би трябвало да и се начислява ДДС. В това отношение казусът е сложен, но законът предвижда предприятието да може да се възползва от данъчен кредит за консумативите, необходими за осъществяване на превоза. Не се освобождават от данъци плащания за билети за обществен транспорт или за гориво на лични автомобили.

Много спорове се водят по отношение на разходите за предоставяне на безплатни квартири на работници и служители. За да влязат в графа “социални разходи” трябва да се спазят редица условия. Същото важи и за другите типове социални придобивки, регламентирани от КТ.

Comments are closed.