Осигуровки върху социалните разходи
Според Закона за бюджета на ДОО 2011 г. осигурителните вноски върху социалните разходи са:
1) За родените преди 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:
- за фонд Пенсии – в размер на 17,8 % (9,9 % за работодател и 7,9 % за осигуреното лице);
- за фонд Здравно осигуряване – 8 % ( 4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице);
2) За родените след 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:
- за фонд Пенсии – в размер на 12,8 % (7,1 % за работодател и 5,7 % за осигуреното лице);
- за фонд ДЗПО – 5 % (2,8 % за работодател и 2,2 % за осигуреното лице);
- за фонд Здравно осигуряване – 8 % (4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице).
Социалните разходи, предоставени в натура (по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна се третират изрично от ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „б“, като социални разходи, предоставени в натура. Данъчно задължени лица са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на всяко наето лице не се облагат, когато са налице едновременно условията на чл. 209 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 40 лв. подлежи на облагане с данък. Данъчната ставка на данъка е 10%. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
Документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. Принципът на документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО не се признават за целите на корпоративното облагане и формират данъчна постоянна разлика съгласно чл. 26, т. 2 от закона.
Oсигурителните вноски върху социалните разходи се влизат в размера на осигурителния доход тогава, когато той трябва да се използва за отпускане на пенсия, но не влизат в размера на дохода, от който трябва да се изчислят обезщетения за временна неработоспособност.