Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Закони’ Category

През юли всички лица, извършващи счетоводни услуги, и частните съдебни изпълнители бяха включени в списъка с професии, които са длъжни да следят превантивно за пране на пари. Срокът за приемане на вътрешни правила как да става това беше 27 ноември. На 11 декември пък изтича срокът за подаване на документите в ДАНС.

Изготвянето на вътрешни правила и  задължението да изпълняват всички други дейности по закона важат за всички лица, които по занятие извършват счетоводни услуги. Mнението на юристите е, че написан по този начин,  законът не касае счетоводителите, наети на трудов договор в дадена фирма. Не е ясно обаче дали хората, които работят на граждански договор само за една фирма, са длъжни да изпълняват специалния ред.

Счетоводителите и частните изпълнители имат право сами да изготвят вътрешните правила на базата на закона, но текстове трябва да бъдат утвърдени от председателя на ДАНС. За улеснение, агенцията е изготвила примерен образец с правила от 19 страници с всички членове от закона, отнасящи се до двете групи.

Изискванията на закона са да се докладват съмнителни сделки и да се идентифицират реални собственици по тях.
Мерките срещу изпирането на пари, категориите задължени лица, критерии за съмнителни сделки, операции и клиенти ще намерите тук: http://www.dans.bg/

Съобразно с принципа на действие на новоприетите норми на чл.3, ал.2, т.31 и т.32 от ЗМИП занапред, в обхвата на приложното поле на чл.16, ал.1 от ЗМИП попадат:

При неспазване на сроковете и  неизпълнение на задълженията се прилага:

- санкционната норма на чл.23, ал.3 от ЗМИП, приложима спрямо физически лица, допуснали или извършили нарушението, която предвижда налагане на глоба от 200 до 2000лв., ако деянието не съставлява престъпление
- санкционната норма на чл.23, ал.4 от ЗМИП, приложима спрямо еднолични търговци или юридически лица, която предвижда налагане на глоба от 2000 до 50 000лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Според Закона за бюджета на ДОО 2011 г. осигурителните вноски върху социалните разходи са:
1) За родените преди 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 17,8 % (9,9 % за работодател и 7,9 % за осигуреното лице);

• за фонд Здравно осигуряване – 8 % ( 4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице);

2) За родените след 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 12,8 % (7,1 % за работодател и 5,7 % за осигуреното лице);

• за фонд ДЗПО – 5 % (2,8 % за работодател и 2,2 % за осигуреното лице);
• за фонд Здравно осигуряване – 8 % (4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице).

Социалните разходи, предоставени в натура (по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна се третират изрично от ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „б“, като социални разходи, предоставени в натура. Данъчно задължени лица са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на всяко наето лице не се облагат, когато са налице едновременно условията на чл. 209 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 40 лв. подлежи на облагане с данък. Данъчната ставка на данъка е 10%. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

Документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. Принципът на документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО не се признават за целите на корпоративното облагане и формират данъчна постоянна разлика съгласно чл. 26, т. 2 от закона.
Oсигурителните вноски върху социалните разходи се влизат в размера на осигурителния доход тогава, когато той трябва да се използва за отпускане на пенсия, но не влизат в размера на дохода, от който трябва да се изчислят обезщетения за временна неработоспособност.

За да се повиши ефективността на усвояване на средства от европейските фондове парламентът прие дългоочакваните промени в Закона за обществени поръчки.

Една от главните промени е отменянето на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) с цел намаляване на различните видове процедури и броя на режимите, чрез които се възлагат договори за ЗОП.

Съгласно новата редакция на чл. 14 от ЗОП, възлагането на обществени поръчки се разделя на 3 групи в зависимост от стойността. Първата група e за стойности, равни или по-високи от европейските прагове, за които се прилагат правилата, предвидени в приложимия регламент в съответствие с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. При доставки, услуги и конкурс за проект те са 244 475 лв. Изключение е прагът при обект строителство, при което стойностите са равни или по-високи от 2 400 000 лв. Втората група е за стойности в рамките на националните прагове. За тях важат същите правила и процедури с някои облекчения (чл. 14, ал. 2). Третата група - обществените поръчки на най-ниските стойности -  се извършва свободно и се доказва с първични платежни документи. Когато поръчката е с обект строителство все още е в сила изискването за сключване на писмен договор.

Възложителите са уточнени в  чл. 7, т. 1. Изрично се посочва омбудсманът на Република България.  Разграничават се  централните и териториалните органи на държавна власт с оглед на различните общностни прагове.  Целта е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.

В чл. 19, ал. 2, т. 3. има предложение за отпадане на правомощието на Агенцията по обществени поръчки, тъй като то води до удължаване на законово определените срокове за обжалване (вместо 10 дни, до изтичането на срока за подаване на оферти). Целта е по този начин да се ограничи заобикалянето на плащането на дължимите държавни такси при обжалване.

Предложен е и съвсем нов модел за осъществяване на предварителен контрол, който да се различава както  по обект, така и по обхват.

Очакваните положителни резултати от тези промени са в следните посоки:

• намаляване броя на подзаконовите нормативни актове и опростяване структурата на законодателството;
• прецизиране на правните норми с цел отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби;
• въвеждане на нови образци за създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите;
• повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки;
• промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол, провеждан от АОП с цел повишаване степента на законосъобразността на провежданите процедури, финансирани с европейски средства;
• въвеждане на механизъм за обратна връзка относно изпълнението на направените препоръки при осъществяване на предварителния контрол;
• засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на администра-тивнонаказателните разпоредби.

За да не бъдем сезирани от Съда на Европейския съюз, ни беше определен срок от два месеза за да приемем промени в закона за ДДС.

Според българското законодателство, ако едно данъчнозадължено лице е в процес на ревизия, данък добавена стойност му се възстановява след приключване на самата проверка. В това време, обаче, сроковете за ревизиране на лица, извършващи търговски операции в Европейския съюз са принципно два пъти по-дълги от сроковете за ревизия на лица, опериращи на българска територия.

Другият проблем е, че данъчнозадължените лица трябва да представятобезпечение или банкова гаранция за два пъти по-дълъг период, ако искат да възстановят данък преди края на ревизирането.

За пореден път подобни разминавания в сроковете и изискванията предизвикват Европейската комисията да изиска промени в правилата за данъка върху добавена стойност от органите на българското законодателство.

На първо четене в парламента бяха обсъдени промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от Лъчезар Иванов /ГЕРБ/. Предвижда се глоба от 2 000 до 4 000 лв.  на работодател, който не плаща здравноосигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица пък ще заплащат имуществена санкция между 4000 и 8000 лева.   Предложението е досегашният Национален рамков договор да бъде заменен с национални рамкови условия, които действат на територията на цялата страна за определен срок и са задължителни за НЗОК. Лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение в 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия.
Управление на НЗОК ще бъде съставено  от осем души и директор.  В Надзорния съвет ще влиза по един представител на пациентските и съсловните организации, двама – на организациите на работодателите и четирима представители на държавата. Директорът ще бъде избиран с мандат от 5 години от Народното събрание.

За становища за обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, се предвижда създаването на Консултативен съвет към министъра на финансите.

Болниците се задължават да обявяват  информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, стойността, която касата заплаща за здравните дейности, безплатните медицински услуги, списъка на заболяванията, при които здравноосигурените хора са освободени от заплащане на сума.

Бяха разгледани и предложенията от депутатите Ваньо Шарков и Мартин Димитров от Синята коалиция за изравняване на  участието на държавата в здравното осигуряване  с това на гражданите.

За по-добро финансиране на българското здравеопазване беше предложено  децата до 18 години да се осигуряват в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се, а не върху половината от него.

Предлагаме ви част от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения, която урежда реда за подаване на документи.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения.
(2) Към болничните листове за случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.), се прилага анкетен лист.
(3) Към болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(4) За случаите по чл. 167 от Кодекса на труда към болничните листове за майчинство, издадени на съответните лица, се прилагат протокол на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето и декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(5) Към болничните листове за гледане на болно дете до 18-годишна възраст и за гледане на болен член от семейството над 18-годишна възраст се прилага декларация по чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
(6) Към болничните листове в случаите по чл. 2, ал. 3 се прилагат заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата по образец съгласно приложение № 13 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата/осиновителя по образец съгласно приложение № 14 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО се изплащат въз основа на заявление- декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изплащат въз основа на заявление-декларация от лицето по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи при смърт на осигуреното лице се изплащат на правоимащите лица въз основа на подадена от всяко от тях заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6. Когато правоимащото лице е малолетно или непълнолетно, заявление-декларацията се подава от законния му представител.

Чл. 8. (1) Осигурените лица и лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2, заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения или помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7.
(2) Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 преди заминаването им в чужбина.
(3) Към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на банковата сметка се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.
Чл. 9. (1) Осигурените лица представят документите по чл. 3 – 5, 8 и 14 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят от осигурителя в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ.
(2) Самоосигуряващите се лица представят документите по чл. 3 – 5 и 8 в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
(3) Преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ лицата по чл. 10, ал. 1 проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2004 г. и бр. 10 и 99 от 2006 г.). При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
(4) Органите на медицинската експертиза представят документите по чл. 3 на осигурителите за осигурените при тях лица или в съответното ТП на НОИ за самоосигуряващите се лица в случаите по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 22, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г., бр. 8 от 2008 г. и бр. 3 от 2009 г.) в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 КСО, се представят в ТП на НОИ до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.

Чл. 11. (1) Документите по чл. 3 – 5, 8, 14 и 15 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията-декларации и декларациите за промяна на обстоятелствата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При едновременно представяне на повече от 5 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо – приложение № 8, от описа – приложение № 9, и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 – приложение № 7, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от НОИ, или по утвърден от НОИ формат.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
(5) Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 по реда на ал. 3 независимо от броя на представените документи.
(6) Предоставеният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако се стартира върху нелицензирани операционни системи.
(7) Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице – подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в ТП на НОИ се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в ТП на НОИ.
(8) След получаване на документите по ал. 1 ТП на НОИ издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 11 документите по чл. 3, 4 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.

Чл. 13. (1) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „а“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 6 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „б“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 7 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Самоосигуряващите се лица, осигурените лица по чл. 12 и лицата по чл. 13 представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
(2) Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Документите по ал. 1 се представят в съответното ТП на НОИ по реда на чл. 11 в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в ТП на НОИ липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО.

Предлагаме ви откъс от закона за вътрешния одит в публичния сектор, регламентиращ одитнига на програми и фондове на Европейския съюз.

Чл. 41. Дейностите по тази глава включват:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) одити на системите и одити на операциите по всички оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по програми ИСПА/Кохезионен фонд и САПАРД;
2. издаване на сертификат или декларация за приключване на проект или програма по фондове и програми на Европейския съюз.

Чл. 42. Сертификатът, съответно декларацията, се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от вече извършените проверки и когато е необходимо – на допълнителни проверки на транзакциите.

Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Чл. 44. (1) Министърът на финансите определя органа, съответно лицата, които осъществяват дейностите по чл. 41.
(2) Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите по чл. 41.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование, придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2.

Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) (1) Министърът на финансите сформира одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1.
(2) Одитният комитет е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган по отношение на дейностите по чл. 41, който е независим от органа по чл. 44, ал. 1.
(3) Одитният комитет се състои от председател и двама членове с доказан опит в областта на финансите и одита. За председател и членове на одитния комитет не могат да бъдат назначавани лица, които са служители на органа по чл. 44, ал. 1.
(4) Министърът на финансите назначава и освобождава председателя и членовете, определя възнагражденията им и утвърждава правилата за работа на одитния комитет.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

Работата на одитора е все още неразбираема за много от хората, а дори и за много от собствениците на фирмите в България. Работата на одитора, отнасяща се до независимия финансов одит е съпроводена с много трудности и специфики, които трябва да се вземат под внимание при избора на одитор.

В настоящата публикация се стремим да насочим вниманието ви към основните цели и принципи в работата на независимия одит, така както е предвидил законодателя в Република България.

Съгласно закона (обн.,ДВ,бр.101 от 23 ноември 2001 г.; изм. И доп.,бр.91 от 2002 г., бр.96 от 2004 г.; доп.,бр.77 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.30 от 2006 г., бр.33 от 2006 г.; доп.,бр.62 от 1 август 2006 г.)

Чл.5. (1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:
1. финансовото състояние на предприятието;
2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
3. паричните потоци на предприятието и промените в тях;
4. собствения капитал на предприятието и промените в него.
(2) Независимото одиторско мнение по ал.1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети.
(3) Формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти.
Чл.6. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на:
1. спазването принципите на счетоводството;
2. последователността на прилагането на оповестената счетоводна политика;
3. методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието, ограничена до постигане целите на одита;
4. ефективността на вътрешния контрол, ограничена до постигане целите на одита;
5. процеса на счетоводното приключване;
6. достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация;
7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в отчета за управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя заедно с одитирания отчет.
Чл.7. Регистрираните одитори при осъществяване на независим финансов одит спазват Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Етичните принципи, които ръководят професионалното поведение и отговорности на одиторите, са:
1. независимост - необвързаност на регистрираните одитори, включително чрез своите съдружници и персонал, с проверяваното предприятие, неговите ръководители или свързани с тях лица в материален, личностен или друг аспект;
2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение, конфликт на интереси или друго влияние, което да попречи на реалната преценка на одитора;
3. професионална компетентност - притежаването на достатъчно необходими професионални познания в областта на действащото търговско, счетоводно и данъчно законодателство, Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти;
4. конфиденциалност - запазване в тайна на информацията за дейността на предприятието клиент, получена в резултат на извършения независим одит;
5. професионално поведение - одиторът действа в своята професионална работа по начин, който е в съответствие с доброто име на одиторската професия и се въздържа от действия, които биха довели до уронване престижа на професията;
6. почтеност - одиторът е честен, последователен и обективен при изпълнението на одита;
7. познаване и прилагане на професионалните стандарти - одиторът извършва независим одит в съответстие с приетите професионални стандарти и националното законодателство;
8. отговорност - дипломираният експерт-счетоводител е лично отговорен за изразеното от него мнение; специализираното одиторско предприятие носи отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение.
Чл.8. Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация.

Кой може да упражнява професията одитор?

Чл.23. Изключителните права за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител се упражняват:
1. пряко;
2. чрез предприятие на дипломиран експерт-счетоводител;
3. чрез участие в специализирано одиторско предприятие.
Чл.24. (1) За да упражнява право да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, дипломираният експерт-счетоводител, вписан в регистъра по чл.19, ал.1, подава молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост и декларация, че отговаря на условията по този закон.
(2) За да упражнява дейност като специализирано одиторско предприятие, дружеството представя молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост на съдружниците и управителите на предприятието, декларация от управителите, че предприятието отговаря на условията по този закон, заедно с документи, потвърждаващи изпълнението на изискванията по § 1, т.9.
(3) Управителният съвет на Института се произнася по молбите на кандидатите с мотивирано решение в едномесечен срок от датата на подаване на молбата. Решението се съобщава писмено на кандидатите и влиза в сила от датата на приемането му.
(4) При отказ за членство и регистрация решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред контролния съвет. Контролният съвет се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.
(5) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Решението на контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.25. (1) Въз основа на решението по чл.24 дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие стават регистрирани одитори и придобиват правото да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети.
(2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители съставя и поддържа регистри на регистрирани одитори.
Чл.26. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на регистрираните одитори.
Чл.27. (1) Дипломираните експерт-счетоводители, включени в списъците на регистрираните одитори, получават личен печат по образеца, определен в чл.14, ал.1, с което придобиват право да подписват одиторски доклади.
(2) Предприятията, включени в списъците на регистрираните одитори, получават печат по образеца, определен в чл.14, ал.2, с което придобиват статут на специализирано одиторско предприятие.
(3) Лицата по ал.1 след придобиване на правото за подписване на одиторски доклади полагат клетва и подписват клетвен лист със следното съдържание: "Заклевам се в силата на познанието и законността, че ще изпълнявам добросъвестно, независимо, отговорно, безпристрастно и с професионална компетентност задълженията си като регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Ще се ръководя от законите на Република България, приетите професионални одиторски стандарти и етичните норми и принципи на поведение, утвърдени от Института на дипломираните експерт-счетоводители. При нарушаване на тази клетва да бъда санкциониран с нормите на закона и професионално-етичните норми на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Чл.28. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители не могат да извършват независим одит на финансов отчет на предприятие, когато:
1. (доп.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) работят по трудов договор или по служебно правоотношение освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в специализирано одиторско предприятие или осъществяват научна и преподавателска дейност;
2. са свързани лица с предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит;
3. пряко или косвено са обвързани със или участват в сделки на предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит, различни от сделката по независимия финансов одит, които нарушават неговата независимост като одитор или водят до конфликт на интереси;
4. оказват счетоводни услуги по текущото счетоводно отчитане на дейността и по изготвянето на финансови отчети на одитираното предприятие, когато участват във взимането на управленски решения по тях, както и услуги, свързани с оценки на активи за целите на финансовия отчет на предприятието, чийто финансов отчет е обект на одитиране.
(2) Ограниченията по ал.1, т.2, 3 и 4 се прилагат и за всички съдружници и служители в специализираното одиторско предприятие.
Чл.28а. (нов,ДВ,бр.91 от 2002 г.) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители могат да участват само в едно специализирано одиторско предприятие.
Чл.29. Одиторската практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството съгласно правила за работа, приети от общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Чл.30. Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия плащат встъпителна такса при приемането им и годишни такси, определени от управителния съвет на института.

Закона определя строги правила за работата на експерт-счетоводителя:

Чл.41. (1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба от 300 до 3000 лв. или с лишаване от право да извършва независим финансов одит на финансови отчети за срок до две години, а при повторност - до три години, когато:
1. издаде одиторски доклад по чл.13 с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация;
2. наруши изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. наруши изискванията на Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(2) За извършено нарушение по ал.1 на специализирано одиторско предприятие се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв. или се отнема правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети до две години, а при повторност - до три години.
(3) Наказанията по ал.1 се налагат и когато е извършено нарушение по чл.19, ал.2, чл.28, чл.33, т.8 и 10 и § 1, т.9.
(4) Актовете за установяване на нарушенията по ал.1 и 2 се съставят от членове на дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(5) Наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.42. (1) Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка по чл.29, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. по реда на чл.41, ал.4, 5 и 6.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Ето защо експерт-счетоводителите подхождат внимателно и деликатно към своята работа.

През месец май 2011 г., в страницата на Центъра за икономическо развитие беше публикуван доклад под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и колектив.

Доклада е разделен на следните теми:

Макроикономическа динамика, Икономически растеж, Текуща сметка, Външна търговия, Преки чуждестранни инвестиции, Инфлация, Заетост и безработица, Политика към предприятията, Публични финанси, Социална и здравна политика, Финансова система, Банкова система, Лизингов пазар, Застрахователен сектор, Капиталов пазар, Енергетика, Транспорт, Туризъм, Селско стопанство, Регионална политика. Европейски фондове.

По отношение на макроикономическата динамика, за първото тримесечие на 2011 г. , се очаквам слаб растеж на годишна база (около 0.5-1%) с двигател промишлеността (от страна на производството на БВП) и износа и инвестициите (от страна на използването на БВП). Растежът ще се ускори през второто тримесечие. За цялата 2011 г. очакваме растежът да е не по-нисък от 2.5%, като засега няма основания да очакваме да надхвърли 3%.

За първото тримесечие на 2011 г. можем да очакваме растеж на годишна база на добавената стойност в промишлеността с над 10%, т.е. значително по-висок в сравнение с първото тримесечие на миналата година, а също и по-висок от този за последното тримесечие на м.г. В строителството очакваме спад, в търговията е възможен слаб растеж под влияние на търговията на едро, в търговията на дребно обаче очакваме спад, под влияние на търговията с нехранителни стоки.

Интересен показател, който заслужава внимание е инфлацията. От началото на годината до март инфлацията по Индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2.4% (спрямо март 2010 г. е 5.6%). По-ниска е инфлацията по  Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  - за март 2011 г. спрямо декември 2010 г. тя е 1.4%, а годишната инфлация за март 2011 г. спрямо март 2010 г. е 4.6%. Най-съществено е поскъпването по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК) – от началото на годината (март 2011 г. спрямо декември 2010 г.) то е 4.1%. Несигурната международна обстановка, която бе най-вече причина да се привнесе инфлационен натиск у нас в първите месеци на 20011 г. (Фиг.7), ще продължи да нагнетява инфлационни очаквания, въпреки подтиснатите възможности на вътрешния пазар.

Бизнес среда. През последната година не настъпиха съществени промени в състоянието на бизнес средата. С цел нейното оптимизиране и по-голяма прозрачност през март беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Целта на промените е въвеждането на регулации с лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, да се установява само със закон. Промените се правят за по-добро регулиране и облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.

Със законопроекта се въвежда принципът на „мълчаливото съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. В момента е обратното, мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Прилагането на принципа за „мълчаливото съгласие” вместо принципа за „мълчаливия отказ” ще облекчи гражданите, ще намали корупцията и ще доведе до подобряване на условията за бизнес. Към тези промени се пристъпи след като в изследване на Световната банка, представено в края на миналата година, се посочва, че фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията. Независимо, че през последните години положението се е подобрило, все още тежестта е по-голяма от средната за страните в ЕС /например в Естония и Словакия процентът е 7/.

Втората важна промяна в Закона е, че държавните и общинските такси ще се формират само на разходен принцип, т.е. те ще покриват реалните разходи за услугата. Отново в проучването на Световната банка е установено, че държавните такси остават голяма тежест за бизнеса – за периода 2005-2008 г. те са се увеличили с 60%.

Приходите от таксите няма да могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в Закона, а новите такси влизат в сила от началото на 2012 г.

Обществени поръчки. Въпреки, че през последните години се полагат сериозни усилия, в България все още не са настъпили необходимите качествени промени в системата на обществени поръчки. Не са редки случаите на нарушения и пропуски на всички етапи от възлагането на поръчките, не е достатъчно ефективен контролът, много силен е корупционният натиск, липсва достатъчна прозрачност. Често самите възможители допускат нарушения, на места, особено в някои от общините, е недостатъчен и административният капацитет.

Предстоящи промени в нормативната уредба. През април беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Документът е резултат от няколкомесечна работа на работна група и се базира на одобрената от правителството в началото на януари концепция за промени в нормативната уредба за обществени поръчки.

Предлаганите промени обхващат различни раздели от закона. Някои от по-важните изменения и допълнения са свързани с:

• обединяване стойностните прагове по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и ЗОП при спазване принципите на законодателството по обществени поръчки. Процедурите по този закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат стойности без ДДС, както следва: за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв.; за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лева. Възложителите могат да прилагат предвидените в закона опростени правила при стойности на поръчките: за строителство: от 240 000 до 2 млн. лева, а при поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 до праговете, определени с Регламент на ЕК, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г.

Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на новата Глава осем „а“(„Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“), когато поръчките са на стойност без ДДС, както следва : за строителство от 45 000 до 240 000 лева; за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лева.

Предвидена е възможността да не се прилагат процедурите по закона или условията  и реда на Глава осем „а“ при обществени поръчки на стойност без ДДС: под 45 000  лева за строителство и  под 15 000 лева за доставки или услуги. Във втория случай, когато се възлага доставка или услуга, възложителите могат да не сключват писмен договор и да докажат разхода чрез първични платежни документи.

• Облекчаване и опростяване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки, вкл. редакционни промени. Така например, отпада изискването за публикация в ДВ за поръчки по националните прагове като остава задължителното публикуване само в Регистъра за обществени поръчки; подобряват се редът и правилата за работа на комисията и регламентиране на отношенията й с възложителя; отпада задължителното участие на външни експерти и др.
• Допълване на нормативната уредба с цел преодоляване на специфични проблеми от практиката. Например, предвижда се ограничаване дела на участие на подизпълнители до 40 % от обема на обществената поръчки;  Агенцията за обществени поръчки ще осъществяна предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. И в момента АОП участва в контрола на тези поръчки, но като съдейства на управляващите органи на съответните програми; въвежда се дефиниция на понятието „свързани лица“ за целите на ЗОП и др.
• Подобряване на реда за обжалване.

Вероятно част от предлаганите промени в закона ще получат разнопосочни оценки в хода на обсъжданията. Идеята е до края на май  т.г. проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание.

Възложени обществени поръчки през първото тримесечие на 2011 г. По данни на Агенцията за обществени поръчки за периода 1 януари–1 април  2011 г. по ЗОП и НВМОП са сключени общо  3 397 договора в левова равностойност за близо 996 млн. лева (без ДДС).  За сравнение за същия перирод на м.г.  броят на възложените поръчки е 3 097 за близо  800 млн. лева (без ДДС)., докато през първите три месеца на 2009 г. броят на възложените поръчки е 3 844 за над 1.5 млрд. лева (без ДДС).  Данните показват, че макар и през първите три месеца на т.г. стойността на сключените договори да нараства спрямо същия период на м.г., все още е сериозен спадът  в обема на средствата, разпределяни чрез системата за обществени поръчки. Това най-много се отразява върху малкия и среден бизнес, за когото евентуалното успешно участие в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки по принцип е сериозен източник за финансиране на дейността му.

Според обекта на поръчката, за разлика от същия период на 2010 г.,  когато най-голям е бил делът на поръчките за доставки (57.07%.), сега  преобладават сключените договори за строителство – 47.2 %. Следват възложените поръчки за доставки – 35.2 % и за услуги – 17.6 %. За разглеждания период няма сключен договор след провеждане на конкурс за проект.

Борба срещу корупцията. Независимо от полаганите усилия и предприеманите мерки на всички нива, все още  е твърде високо нивото на разпространение на корупция в България, а това пряко се отразява върху бизнес средата и икономическото развитие. Има непосредствена връзка между степента на разпространение на корупцията в една страна и равнището на нейната конкурентоспособност. По правило държавите, които са с най-конкурентоспособна икономика са и с най-ниска степен на разпространение на корупцията.

Наред с политическата воля на управляващото мнозинство, която трябва да бъде постоянна и системна, и в делово сътрудничество с другите власти, все повече  се очертава необходимостта от по–ефективни действия за постигане на прелом в борбата с корупцията. В това отношение са необходими и сериозни усилия и активност и от страна на бизнеса и на гражданското общество като цяло.

В Междинния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка, публикуван на 18.02.2011 г., се отбелязват конкретни стъпки, предприети от България в съответствие с препоръките на ЕК.  Сред направените препоръки за действия, които страната трябва да предприеме до следващата оценка на ЕК през лятото на 2011 г. са:

• приемане на ефективен закон за отнемане имуществото от престъпна дейност;
• създаване на орган, натоварен с установяване и санкциониране на конфликти на интереси;
• предприемане на стъпки за по-нататъшно усъвършенстване на съдебната практика и др.

В документа се изтъква, че “предвид важността на професионалното икономическо и финансово разследване за всички дела, свързани с корупцията по високите етажи, измами и организирана престъпност, необходимо е да се създадат в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики”. Подчертана е също така, и необходимостта да бъдат предприети последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври 2010 г. във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Във връзка с инкриминирането на корупцията е необходимо да се подобри НПК в редица области. “Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглаждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.”

В Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2010 г. отново се констатира, че в България корупцията е налице в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В документа се изтъква, че независимо от растящите усилия да се държат отговорни държавните служители, корупцията остава проблем във всички сфери на управлението. “Правителството не прилага закона за преследване на корупционни практики и често официални лица се замесват в тях безнаказано”. Тези практики включват “подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на обществени  средства и нарушения при обществени поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.” Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява ефективното преследване  на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

През февруари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи за тринадесета поредна година резултатите от Системата за мониторинг на корупцията. Към декември 2010 г. изследователите  констатират разнопосочни сигнали в развитието на корупционната обстановка в страната. От една страна, намалява административната корупция сред населението. Броят на корупционните практики средно на месец е намалял от 176 хил. през 2008 и 171 хил. през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Въпреки това, равнището на този вид корупция остава високо – като за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга

От друга страна, административната корупция сред бизнеса не намалява. Бизнесът е давал малко повече подкупи на администрацията средно на месец през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Изследователите констатират, че кризата е направила бизнеса по-податлив на корупционен натиск. През последното тримесечие на м.г. всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

В изследването също се посочва, че няма съществени промени в противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Корупцията по най-високите етажи на властта на практика остава безнаказана, което представлява основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г.

Според посочената информация в доклада, има условия да кажем, че светлината в края на тунела вече се вижда. Остава само да се надяваме, че във втория доклед на ЦИР тя ще е още по силна и по-ярка.

Пълния текст на доклада можете да немерите на страницата на ЦИР http://www.ced.bg/publications.php

1 В публикацията са използвани материали от доклада на Центъра за икономическо развитие единствено с илюстративна цел!

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 1 Представяне на финансови отчети

ЦЕЛ

1. Целта на настоящия стандарт е да се определи база за представяне на финансовите отчети на предприятието с общо предназначение, за да се осигури тяхната сравнимост както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. За да се постигне тази цел, в настоящия стандарт се определят общите положения за представяне на финансовите отчети и се предоставят указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС и в разясненията.

ОБХВАТ

2. Настоящият стандарт трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСфО).

3. финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да се отговори на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да се отговори на техни специфични информационни изисквания. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи, като годишен отчет или проспекти. Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 13—41 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички стопански единици, независимо дали те трябва да изготвят консолидирани или индивидуални финансови отчети в съответствие с МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети.

4. [Заличен]

5. В настоящия стандарт се използва терминология, която е подходяща за предприятия, имащи за цел печалба, включително предприятия със стопанска цел в обществения сектор. Предприятията с нестопанска цел в частния сектор, правителствените учреждения и други предприятия от обществения сектор, които искат да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за единични статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6. По аналогичен начин предприятията, които нямат собствен капитал, както е определено в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои взаимни фондове) и предприятията, чийто дялов капитал не е собствен капитал (напр. някои кооперации) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или притежателите на единични дялови участия.

цел на Финансовите отчети

7. финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на икономически решения. финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:

а) активите;

б) пасивите;

в) собствения капитал;

г) приходите и разходите, включително печалбите и загубите;

д) другите промени в собствения капитал; и

е) паричните потоци.

Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и тяхната сигурност.

КОМПОНЕНТИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

8. Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

а) баланс;

б) отчет за доходите;

в) отчет за промените в собствения капитал, показващ или:

i) всички промени в собствения капитал, или

ii) промените в собствения капитал, които са различни от тези, породени от операции със собствениците на дялове от собствения капитал, действащи в качеството си на собственици на дялове от собствения капитал;

г) отчет за паричните потоци; и

д) пояснителни приложения, представляващи обобщение на по-важните счетоводни политики, и други пояснителни бележки.

9. Много предприятия представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:

а) основните фактори и влияния, определящи резултатите от дейността, включително и промените в средата, в която функционира предприятието, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието да поддържа и подобрява резултатите от дейността, включително и неговата дивидентна политика;

б) източниците на финансиране на предприятието и дела на пасивите в собствения капитал, който то се стреми да постигне; и

в) ресурсите на предприятието, които не са признати в баланса в съответствие с МСФО.

10. Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация, като доклади по въпроси за околната среда и отчети за допълнителна полезна информация особено в отраслите, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Докладите и отчетите, представяни извън финансовите отчети, не попадат в обхвата на МСФО.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

11. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Практическа неприложимост — дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това.

Международни стандарти за финансово отчитане (МСфО) — стандартите и разясненията, приети от Съвета за Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:

а) Международни стандарти за финансово отчитане;

б) Международни счетоводни стандарти; и

в) разяснения, дадени от Комитета за разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) или бившия Постоянен комитет за разясненията (ПКР).

Съществен — пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли поотделно или заедно да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера или естеството на пропуска или грешката, преценени в светлината на заобикалящите обстоятелства. Размерът или естеството на статията или комбинация от двете може да бъде определящият фактор.

Пояснителни приложения — съдържат информация в допълнение към тази, представена в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или дезагрегиране на статиите, посочени в тези отчети, и информация за позициите, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.

12. Преценката дали даден пропуск или неточно представяне може да повлияе на икономическите решения на потребителите и следователно дали те са съществени, изисква да се вземат предвид характеристиките на тези потребители. В общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети се посочва в параграф 25, че „се приема, че потребителите имат приемливи познания за бизнеса, стопанските дейности и счетоводното отчитане, както и желанието да проучат информацията с необходимата прилежност.“ Следователно при оценката трябва да се вземе предвид как може основателно да се очаква потребителите с такива характеристики да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Честно представяне и съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане

13. Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви,

приходи и разходи, установени в Общите положения. Предполага се, че прилагането на МСфО, когато е необходимо с допълнителни оповестявания, ще доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

14. Предприятието, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с МСфО, трябва изрично и безрезервно да оповести този факт в пояснителните приложения. финансовите отчети не се определят като съответстващи на МСфО, освен ако не отговарят на всички изисквания на МСфО.

15. На практика при всички обстоятелства честно представяне се постига чрез спазване на приложимите МСфО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

а) избере и прилага счетоводна политика в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. МСС 8 определя йерархията на авторитетните насоки и указания, които ръководството трябва да вземе предвид, когато не съществува стандарт или разяснение, приложими конкретно за дадена позиция,

б) представя информация, включително за счетоводната политика, по начин, който осигурява значима, надеждна, сравнима и разбираема информация,

в) прави допълнителни оповестявания, когато спазването на специфичните изисквания на МСфО е недостатъчно, за да се даде възможност на потребителите да разберат ефекта от конкретни операции, други събития и условия върху финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.

16. Неправилните счетоводни третирания не се коригират нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

17. В изключително редки случаи, когато ръководството прецени, че спазването на изискванията на даден стандарт или разяснение ще бъде толкова подвеждащо, че ще противоречи на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, предприятието се отклонява от тези изисквания по начина, посочен в параграф 18, ако съответната нормативна уредба изисква или по друг начин не забранява такова отклонение.

18. Когато предприятие се отклони от изискването на стандарт или разяснение в съответствие с параграф 17, то е длъжно да оповести:

а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието;

б) че то е спазило приложимите стандарти и разяснения, освен че е направило отклонение от дадено изискване, за да постигне честно представяне;

в) наименованието на стандарта или разяснението, от който(ето) предприятието се е отклонило, естеството на отклонението, включително и третирането, което стандартът или разяснението изисква, причината, поради която това третиране би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, и възприетото третиране; и

г) за всеки представен период, финансовото влияние върху всяка статия във финансовите отчети на отклонението, което би било отчетено при спазване на изискванията.

19. Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на стандарт или на разяснение в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестявания съгласно параграф 18, букви в) и г).

20. Параграф 19 се прилага, например когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на стандарт или разяснение за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

21. В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че прилагането на определено изискване на стандарт или разяснение може да бъде толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, установена в Общите положения, но съответната нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максималната възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

а) наименованието на въпросния стандарт или въпросното разяснение, естеството на изискването и защо ръководството е преценило, че спазването на това изискване би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения; и

б) за всеки представен период корекциите на всяка статия във финансовите отчети, които ръководството е преценило, че са необходими за постигане на честно представяне.

22. За целите на параграфи 17—21 дадена информация би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може основателно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на икономическите решения на потребителите на финансовите отчети. Когато се преценява дали спазването на специфично изискване на стандарт или разяснение би било толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения, ръководството трябва да анализира:

а) защо целта на финансовите отчети не се постига при конкретните обстоятелства; и

б) начина, по който обстоятелствата в предприятието се различават от тези при други предприятия, които следват изискването. Ако други предприятия при сходни обстоятелства следват изискването, е налице опровержимо предположение, че спазването на изискването от страна на предприятието не би било толкова подвеждащо, че да бъде в противоречие с целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения.

…….

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 1-Представяне на финансови отчети,  моля свалете целият документ от тук.