Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Без категория’ Category

Според Закона за бюджета на ДОО 2011 г. осигурителните вноски върху социалните разходи са:
1) За родените преди 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 17,8 % (9,9 % за работодател и 7,9 % за осигуреното лице);

• за фонд Здравно осигуряване – 8 % ( 4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице);

2) За родените след 01.01.1960 г. – общо 25,8 %, разделени както следва:

• за фонд Пенсии – в размер на 12,8 % (7,1 % за работодател и 5,7 % за осигуреното лице);

• за фонд ДЗПО – 5 % (2,8 % за работодател и 2,2 % за осигуреното лице);
• за фонд Здравно осигуряване – 8 % (4,8 % за работодател и 3,2 % за осигуреното лице).

Социалните разходи, предоставени в натура (по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО) на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна се третират изрично от ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „б“, като социални разходи, предоставени в натура. Данъчно задължени лица са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на всяко наето лице не се облагат, когато са налице едновременно условията на чл. 209 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 40 лв. подлежи на облагане с данък. Данъчната ставка на данъка е 10%. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

Документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. Принципът на документална обоснованост е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО не се признават за целите на корпоративното облагане и формират данъчна постоянна разлика съгласно чл. 26, т. 2 от закона.
Oсигурителните вноски върху социалните разходи се влизат в размера на осигурителния доход тогава, когато той трябва да се използва за отпускане на пенсия, но не влизат в размера на дохода, от който трябва да се изчислят обезщетения за временна неработоспособност.

Утре (30.11.2011г.) изтича срокът, в който регистрираните по ЗДДС и  Закона за съхранение и търговия със зърно търговци, трябва да свържат касовите си апарати с информационната система на НАП. За всички останали фирми, регистрирани по ДДС, срокът е  до края на март 2012 г. Всеки  може да провери, дали неговото фискално устройство подлежи на доработка, за да отговори на изискванията на новата наредба за отчитане на продажбите с фискални устройства, или ще му се наложи да си купи ново на сайта на агенцията.

А каква е практиката, ако даден касов апарат трябва да се бракува? Прекратяването на регистрацията и извеждането от експлоатация на фискалното устройство се извършва по инициатива на собственика на апарата или при бракуване. То става с демонтаж на фискалната памет, а датата за извеждане от експлоатация е датата, на която е получено потвърждение от НАП за дерегистрация, на основание Приложение № 17.

Демонтаж на фискалната памет се извършва:

• при препълване на фискалната памет;
• при смяна на собственика;
• при прекратяване на регистрацията на касовия апарат по инициатива на фирмата
• при бракуване на устройството;
• при повреда на фискалната памет, която не позволява разчитането й;
• при грешка в блок на фискалната памет;
• при грешка при въвеждане в експлоатация.Документите, които трябва да се съхраняват в счетоводството са:
  1. екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола;
  2. свидетелството за регистрация на устройството;
  3. паспорта на фискалното устройство;
  4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година.

  Глобите за лице, което наруши реда за въвеждане или извеждане от експлоатация са от 300 до 1000 лв. за физическите лица, и от 3000 лв. до 10 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

За да се повиши ефективността на усвояване на средства от европейските фондове парламентът прие дългоочакваните промени в Закона за обществени поръчки.

Една от главните промени е отменянето на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) с цел намаляване на различните видове процедури и броя на режимите, чрез които се възлагат договори за ЗОП.

Съгласно новата редакция на чл. 14 от ЗОП, възлагането на обществени поръчки се разделя на 3 групи в зависимост от стойността. Първата група e за стойности, равни или по-високи от европейските прагове, за които се прилагат правилата, предвидени в приложимия регламент в съответствие с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. При доставки, услуги и конкурс за проект те са 244 475 лв. Изключение е прагът при обект строителство, при което стойностите са равни или по-високи от 2 400 000 лв. Втората група е за стойности в рамките на националните прагове. За тях важат същите правила и процедури с някои облекчения (чл. 14, ал. 2). Третата група - обществените поръчки на най-ниските стойности -  се извършва свободно и се доказва с първични платежни документи. Когато поръчката е с обект строителство все още е в сила изискването за сключване на писмен договор.

Възложителите са уточнени в  чл. 7, т. 1. Изрично се посочва омбудсманът на Република България.  Разграничават се  централните и териториалните органи на държавна власт с оглед на различните общностни прагове.  Целта е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.

В чл. 19, ал. 2, т. 3. има предложение за отпадане на правомощието на Агенцията по обществени поръчки, тъй като то води до удължаване на законово определените срокове за обжалване (вместо 10 дни, до изтичането на срока за подаване на оферти). Целта е по този начин да се ограничи заобикалянето на плащането на дължимите държавни такси при обжалване.

Предложен е и съвсем нов модел за осъществяване на предварителен контрол, който да се различава както  по обект, така и по обхват.

Очакваните положителни резултати от тези промени са в следните посоки:

• намаляване броя на подзаконовите нормативни актове и опростяване структурата на законодателството;
• прецизиране на правните норми с цел отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби;
• въвеждане на нови образци за създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите;
• повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки;
• промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол, провеждан от АОП с цел повишаване степента на законосъобразността на провежданите процедури, финансирани с европейски средства;
• въвеждане на механизъм за обратна връзка относно изпълнението на направените препоръки при осъществяване на предварителния контрол;
• засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на администра-тивнонаказателните разпоредби.

За да не бъдем сезирани от Съда на Европейския съюз, ни беше определен срок от два месеза за да приемем промени в закона за ДДС.

Според българското законодателство, ако едно данъчнозадължено лице е в процес на ревизия, данък добавена стойност му се възстановява след приключване на самата проверка. В това време, обаче, сроковете за ревизиране на лица, извършващи търговски операции в Европейския съюз са принципно два пъти по-дълги от сроковете за ревизия на лица, опериращи на българска територия.

Другият проблем е, че данъчнозадължените лица трябва да представятобезпечение или банкова гаранция за два пъти по-дълъг период, ако искат да възстановят данък преди края на ревизирането.

За пореден път подобни разминавания в сроковете и изискванията предизвикват Европейската комисията да изиска промени в правилата за данъка върху добавена стойност от органите на българското законодателство.

От БСК са изчислили, че осигурителната вноска на служители в министерствата на вътрешните работи, отбраната и правосъдието, трябва да нарастне с 12 процента, за да се покрият разходите им за ранно пенсиониране. Освен това от организацията настояват лицата, заети по служебни отношения, да внасят вноските си сами.
Увеличението от 12 процента е необходимо, за да бъде системата балансирана.
Други предложения за реформи в пенсионната система са:

• ежегодно актуализиране на пенсиите

• премахване на тавана на пенсиите

• мерки за по-дълго оставане на работа

След съвместна среща на ръководителите на двете институции, Националната агенция по приходите и Националният осигурителен институт ще работят в посока сътрудничество за опростяването на осигурителните декларации, съкращаване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане на осигурителни вноски.

Главната цел е по-добро обслужване на клиенти чрез по-леки процедури по деклариране  и плащане на осигурителни вноски. За намаляване на риска от осигурителни измами и облекчаване на декларирането на осигурителни данни, съществува възможност за обвързване при подаване на декларации образец 1 и образец 6.

На дневен ред е и новият механизъм за планиране на приходите от осигурителни вноски, включващ съгласуване на плана с експертите от НАП. Целта е по-релевантно планиране на приходите от осигурителни вноски.
Като цяло,  управителят на НОИ и изпълнителният директор на НАП са стигнали до споразумение за по-тясно сътрудничество между двете институции чрез редовни срещи на двата мениджърски екипа, които да гарантират по-навременното решаване на проблеми от обща компетентност.

Според доклада на Световния икономически форум от 07.09.2011 г.  за  глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2011-2012) на 142 икономики в света, България слиза от 71 на 74 място в общото класиране.
На първо място излиза икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур.

Добрата новина за България е, че все пак, в 4 от 12-те фактора, на които се основава индексът за конкурентноспособност, страната ни бележи подобрение. Това са:
Финансови пазари – България скача от 91-во на 75-то място. Това се дължи на постепенното излизане от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит.
Институции – Тази година страната се придвижва бавно напред като резултат от опитите за по-прозрачна политика и партньорство с бизнеса и неправителствения сектор. Въпреки това институциите остават една от най-критикуваните области заради бюрокрацията в администрацията, корупцията и неефективната съдебна система.
Ефективност на пазара на труда – България излиза с две места напред. Причината е гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила.
Образование и квалификация – Преместването с една позиция нагоре се дължи главно на някои положителни промени като оптимизирането на училищната мрежа, постигане на по-голяма самостоятелност на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9–12 клас и др., решаване на конкретни проблеми на финансирането и подобряването на материалната база в училищата, повишаването на заплатите, атестацията и кариерното развитие на учителите. Тези мерки обаче не са достатъчни за повишаване на конкурентоспособността.

Като цяло, основните предимства на България са стабилна макроикономическа среда; благоприятна данъчна среда; нарастващ интерес към нови технологии и обновяване на продукцията; отвореност към външните пазари; позитивна динамика в повишаване качеството и внедряване на международни стандарти; гъвкавост, приспособимост, способност за импровизиране; подобрен достъп до Интернет доставчици и др.

Главните недостатъци, обаче, са ниска производителност, недостатъчно благоприятна бизнес среда; влошаване на качеството на човешките ресурси; неефективна държавна администрация; корупционни практики; лоша инфраструктурата;  слаба иновативност на предприятията; недостиг на финансови ресурси и затруднен достъп до финансиране, подценяване на извънбанковите форми на финансиране и иновационни изисквания и др.

Пълният анализ на доклад може да прочетете тук

Стара мъдрост твърди, че на лекар и поп човек твябва да казва нещата така, както са.

От гледна точка на управлението на фирмата, можем да допълним към уважаваните две професии и счетоводителя. Това обаче от своя страна поражда много въпроси пред управителите на фирмата:

1.  Как да подберем счетоводителя?

2.  Какви са критериите за успешния счетоводител?

3.  Какви са разликите между различните квалификационни равнища на счетоводителите?

4.  Да назначим счетоводителя или да се възползваме от услугите на външна специализирана фирма?

5.  Какво влиза в редовите задължения на счетоводителя?

6. Къде е границата между въпросите отнасящи се до счетоводството и правото?

7. Каква е границата на отговорност на счетоводителя?

8. Какво трябва и не трябва да знае счетоводителя във фирмата?

9. Как да оценим работата на счетоводителя и какви са критериите?

Тези и много въпроси са уредени в закона за счетоводството.  Общите положения са разписани от законодателя по следният начин:

Чл. 1. (1) Този закон урежда:

1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги

Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.

(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:

1. текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;

2. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;

3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;

4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие със:

1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;

2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;

3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;

4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.

(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.

(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложими за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.

(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.

В действителност, критериите за успешния счетоводител от страна на фирмата имат съвсем друго изражение, добрия счетоводител трябва непрекъснато до развива и разширява възможностите си,  може да организира работата си и успешно да разпределя задачите на екипа отговарящ за стопанските опарции. В този слисъл, работата на счетоводителя е внимателно да преценява моментното състояние на фирмата и да дава насоки за развитието й. Такъв счетоводител може не само да отразява случващото се във финансите на фирмата, а да допринесе за нейното развитие и разширяване.

Съветваме Ви винаги да подхождате внимателно към работата са нчетоводителя

През месец май 2011 г., в страницата на Центъра за икономическо развитие беше публикуван доклад под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и колектив.

Доклада е разделен на следните теми:

Макроикономическа динамика, Икономически растеж, Текуща сметка, Външна търговия, Преки чуждестранни инвестиции, Инфлация, Заетост и безработица, Политика към предприятията, Публични финанси, Социална и здравна политика, Финансова система, Банкова система, Лизингов пазар, Застрахователен сектор, Капиталов пазар, Енергетика, Транспорт, Туризъм, Селско стопанство, Регионална политика. Европейски фондове.

По отношение на макроикономическата динамика, за първото тримесечие на 2011 г. , се очаквам слаб растеж на годишна база (около 0.5-1%) с двигател промишлеността (от страна на производството на БВП) и износа и инвестициите (от страна на използването на БВП). Растежът ще се ускори през второто тримесечие. За цялата 2011 г. очакваме растежът да е не по-нисък от 2.5%, като засега няма основания да очакваме да надхвърли 3%.

За първото тримесечие на 2011 г. можем да очакваме растеж на годишна база на добавената стойност в промишлеността с над 10%, т.е. значително по-висок в сравнение с първото тримесечие на миналата година, а също и по-висок от този за последното тримесечие на м.г. В строителството очакваме спад, в търговията е възможен слаб растеж под влияние на търговията на едро, в търговията на дребно обаче очакваме спад, под влияние на търговията с нехранителни стоки.

Интересен показател, който заслужава внимание е инфлацията. От началото на годината до март инфлацията по Индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2.4% (спрямо март 2010 г. е 5.6%). По-ниска е инфлацията по  Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  - за март 2011 г. спрямо декември 2010 г. тя е 1.4%, а годишната инфлация за март 2011 г. спрямо март 2010 г. е 4.6%. Най-съществено е поскъпването по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК) – от началото на годината (март 2011 г. спрямо декември 2010 г.) то е 4.1%. Несигурната международна обстановка, която бе най-вече причина да се привнесе инфлационен натиск у нас в първите месеци на 20011 г. (Фиг.7), ще продължи да нагнетява инфлационни очаквания, въпреки подтиснатите възможности на вътрешния пазар.

Бизнес среда. През последната година не настъпиха съществени промени в състоянието на бизнес средата. С цел нейното оптимизиране и по-голяма прозрачност през март беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Целта на промените е въвеждането на регулации с лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, да се установява само със закон. Промените се правят за по-добро регулиране и облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.

Със законопроекта се въвежда принципът на „мълчаливото съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. В момента е обратното, мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Прилагането на принципа за „мълчаливото съгласие” вместо принципа за „мълчаливия отказ” ще облекчи гражданите, ще намали корупцията и ще доведе до подобряване на условията за бизнес. Към тези промени се пристъпи след като в изследване на Световната банка, представено в края на миналата година, се посочва, че фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията. Независимо, че през последните години положението се е подобрило, все още тежестта е по-голяма от средната за страните в ЕС /например в Естония и Словакия процентът е 7/.

Втората важна промяна в Закона е, че държавните и общинските такси ще се формират само на разходен принцип, т.е. те ще покриват реалните разходи за услугата. Отново в проучването на Световната банка е установено, че държавните такси остават голяма тежест за бизнеса – за периода 2005-2008 г. те са се увеличили с 60%.

Приходите от таксите няма да могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в Закона, а новите такси влизат в сила от началото на 2012 г.

Обществени поръчки. Въпреки, че през последните години се полагат сериозни усилия, в България все още не са настъпили необходимите качествени промени в системата на обществени поръчки. Не са редки случаите на нарушения и пропуски на всички етапи от възлагането на поръчките, не е достатъчно ефективен контролът, много силен е корупционният натиск, липсва достатъчна прозрачност. Често самите възможители допускат нарушения, на места, особено в някои от общините, е недостатъчен и административният капацитет.

Предстоящи промени в нормативната уредба. През април беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Документът е резултат от няколкомесечна работа на работна група и се базира на одобрената от правителството в началото на януари концепция за промени в нормативната уредба за обществени поръчки.

Предлаганите промени обхващат различни раздели от закона. Някои от по-важните изменения и допълнения са свързани с:

• обединяване стойностните прагове по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и ЗОП при спазване принципите на законодателството по обществени поръчки. Процедурите по този закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат стойности без ДДС, както следва: за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв.; за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лева. Възложителите могат да прилагат предвидените в закона опростени правила при стойности на поръчките: за строителство: от 240 000 до 2 млн. лева, а при поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 до праговете, определени с Регламент на ЕК, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г.

Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на новата Глава осем „а“(„Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“), когато поръчките са на стойност без ДДС, както следва : за строителство от 45 000 до 240 000 лева; за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лева.

Предвидена е възможността да не се прилагат процедурите по закона или условията  и реда на Глава осем „а“ при обществени поръчки на стойност без ДДС: под 45 000  лева за строителство и  под 15 000 лева за доставки или услуги. Във втория случай, когато се възлага доставка или услуга, възложителите могат да не сключват писмен договор и да докажат разхода чрез първични платежни документи.

• Облекчаване и опростяване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки, вкл. редакционни промени. Така например, отпада изискването за публикация в ДВ за поръчки по националните прагове като остава задължителното публикуване само в Регистъра за обществени поръчки; подобряват се редът и правилата за работа на комисията и регламентиране на отношенията й с възложителя; отпада задължителното участие на външни експерти и др.
• Допълване на нормативната уредба с цел преодоляване на специфични проблеми от практиката. Например, предвижда се ограничаване дела на участие на подизпълнители до 40 % от обема на обществената поръчки;  Агенцията за обществени поръчки ще осъществяна предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. И в момента АОП участва в контрола на тези поръчки, но като съдейства на управляващите органи на съответните програми; въвежда се дефиниция на понятието „свързани лица“ за целите на ЗОП и др.
• Подобряване на реда за обжалване.

Вероятно част от предлаганите промени в закона ще получат разнопосочни оценки в хода на обсъжданията. Идеята е до края на май  т.г. проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание.

Възложени обществени поръчки през първото тримесечие на 2011 г. По данни на Агенцията за обществени поръчки за периода 1 януари–1 април  2011 г. по ЗОП и НВМОП са сключени общо  3 397 договора в левова равностойност за близо 996 млн. лева (без ДДС).  За сравнение за същия перирод на м.г.  броят на възложените поръчки е 3 097 за близо  800 млн. лева (без ДДС)., докато през първите три месеца на 2009 г. броят на възложените поръчки е 3 844 за над 1.5 млрд. лева (без ДДС).  Данните показват, че макар и през първите три месеца на т.г. стойността на сключените договори да нараства спрямо същия период на м.г., все още е сериозен спадът  в обема на средствата, разпределяни чрез системата за обществени поръчки. Това най-много се отразява върху малкия и среден бизнес, за когото евентуалното успешно участие в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки по принцип е сериозен източник за финансиране на дейността му.

Според обекта на поръчката, за разлика от същия период на 2010 г.,  когато най-голям е бил делът на поръчките за доставки (57.07%.), сега  преобладават сключените договори за строителство – 47.2 %. Следват възложените поръчки за доставки – 35.2 % и за услуги – 17.6 %. За разглеждания период няма сключен договор след провеждане на конкурс за проект.

Борба срещу корупцията. Независимо от полаганите усилия и предприеманите мерки на всички нива, все още  е твърде високо нивото на разпространение на корупция в България, а това пряко се отразява върху бизнес средата и икономическото развитие. Има непосредствена връзка между степента на разпространение на корупцията в една страна и равнището на нейната конкурентоспособност. По правило държавите, които са с най-конкурентоспособна икономика са и с най-ниска степен на разпространение на корупцията.

Наред с политическата воля на управляващото мнозинство, която трябва да бъде постоянна и системна, и в делово сътрудничество с другите власти, все повече  се очертава необходимостта от по–ефективни действия за постигане на прелом в борбата с корупцията. В това отношение са необходими и сериозни усилия и активност и от страна на бизнеса и на гражданското общество като цяло.

В Междинния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка, публикуван на 18.02.2011 г., се отбелязват конкретни стъпки, предприети от България в съответствие с препоръките на ЕК.  Сред направените препоръки за действия, които страната трябва да предприеме до следващата оценка на ЕК през лятото на 2011 г. са:

• приемане на ефективен закон за отнемане имуществото от престъпна дейност;
• създаване на орган, натоварен с установяване и санкциониране на конфликти на интереси;
• предприемане на стъпки за по-нататъшно усъвършенстване на съдебната практика и др.

В документа се изтъква, че “предвид важността на професионалното икономическо и финансово разследване за всички дела, свързани с корупцията по високите етажи, измами и организирана престъпност, необходимо е да се създадат в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики”. Подчертана е също така, и необходимостта да бъдат предприети последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври 2010 г. във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Във връзка с инкриминирането на корупцията е необходимо да се подобри НПК в редица области. “Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглаждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.”

В Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2010 г. отново се констатира, че в България корупцията е налице в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В документа се изтъква, че независимо от растящите усилия да се държат отговорни държавните служители, корупцията остава проблем във всички сфери на управлението. “Правителството не прилага закона за преследване на корупционни практики и често официални лица се замесват в тях безнаказано”. Тези практики включват “подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на обществени  средства и нарушения при обществени поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.” Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява ефективното преследване  на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

През февруари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи за тринадесета поредна година резултатите от Системата за мониторинг на корупцията. Към декември 2010 г. изследователите  констатират разнопосочни сигнали в развитието на корупционната обстановка в страната. От една страна, намалява административната корупция сред населението. Броят на корупционните практики средно на месец е намалял от 176 хил. през 2008 и 171 хил. през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Въпреки това, равнището на този вид корупция остава високо – като за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга

От друга страна, административната корупция сред бизнеса не намалява. Бизнесът е давал малко повече подкупи на администрацията средно на месец през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Изследователите констатират, че кризата е направила бизнеса по-податлив на корупционен натиск. През последното тримесечие на м.г. всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

В изследването също се посочва, че няма съществени промени в противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Корупцията по най-високите етажи на властта на практика остава безнаказана, което представлява основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г.

Според посочената информация в доклада, има условия да кажем, че светлината в края на тунела вече се вижда. Остава само да се надяваме, че във втория доклед на ЦИР тя ще е още по силна и по-ярка.

Пълния текст на доклада можете да немерите на страницата на ЦИР http://www.ced.bg/publications.php

1 В публикацията са използвани материали от доклада на Центъра за икономическо развитие единствено с илюстративна цел!

Със задълбочаването на кризата, много работодатели не успяват да обсужат плащанията за заплати на служителите си, като оставят на заден план плащанията към Държавата за осигуровки. Темата трябва да се разглежда двустранно, защото от едната страна стои интереса на фирмата в криза, но от другата страна – персоналния интерес на всеки от служителите й. Позиция, в която се намира всеки един от нас – особено когато дойде време да потърсим дължимата ни от Държавата помощ и поткрепа в трудни периоди или когато вече нашите собствени възможности са ограничени от възраст, болести, трудови злополуки и неблагоприятни стечения на обстоятелствата.

В тази връзка сме направили подбор от серия въпроси, които се отнасят именно до темата с осигуровките, принципи, възможности и ограничения. Уверени сме, че ще са ви полезни за да вземете персонално решение или управленско решение като управител на фирма например.

Дали Вашите здравноосигурителни права са прекъснати може да проверите:

… чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”

…..чрез обаждане на телефон 0700 18 700 – колцентъра на НАП, на цената на един разговор.

… на място, в офисите и териториалните дирекции на НАП в страната.

Кога губя здравноосигурителни права?

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица, лицата, осигурени по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване/ се прекъсват ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който на лицето е оказана медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, за да имате право да ползвате безплатна медицинска помощ през февруари 2011 г., ще трябва да сте платили не по-малко от 33 месечни здравноосигурителни вноски от януари 2008 г. до декември 2010 г. /включително/.

Възстановяването на здравноосигурителните права става…

…при условие, че лицето е платило всички здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – правата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски .

През 2011 г. месечно се дължат по 16.80 лева.

Здравноосигурителните вноски се плащат:

…..по банков път – осигурителните вноски по Закона за здравно осигуряване се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на НАП. Вижте банковите сметки и кодовете за вид плащане и Примери за преводно нареждане/ вносна бележка за 2011 г.

…..с пощенски запис. Вижте примери за пощенски записи и как да попълните преводното нареждане/ вносна бележка за плащане от/ към бюджета

….по интернет чрез електронната услуга на НАП за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях може да направите на интернет страницата на НАП чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор”

Ако сте платили дължимите здравноосигурителни вноски, но все още не е отразено в системата, а трябва да постъпите спешно в болнично заведение….

…. Тогава можете да поискате от офиса на НАП по постоянен адрес да ви се издаде удостоверение, че сте с непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред здравните органи. За да ви бъде издаден този документ трябва да представите вносните бележки, с които да докажете направените от Вас вноски за здравно осигуряване. Това удостоверение ви дава възможност да ползвате безплатна медицинска помощ за съответния период. Удостоверението е със срок 3 месеца, считано от месеца на възстановяване на правата.

Ако работодателят ми не е внасял здравноосигурителните вноски, аз трябва ли да ги платя, за да не изгубя здравноосигурителни права?

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

ВАЖНО!

Дължимите здравноосигурителни вноски, се внасят в размерите, определени за съответните периоди, за които се дължат.

Например: Ако не сте внесли здравноосигурителната си вноска за май 2008 г., Вие следва да я внесете в съответния размер за този месец – 7.20 лв. /6% върху осигурителен доход от 120 лв. за 2008 г./ и съответната лихва към датата на внасяне на вноската.

Вноските за здравно осигуряване за лицата, които се осигуряват за своя сметка се правят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.