Archive for the ‘Полезна информация’ Category
Предвиждат се промени в Закона за здравното осигуряване
На първо четене в парламента бяха обсъдени промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от Лъчезар Иванов /ГЕРБ/. Предвижда се глоба от 2 000 до 4 000 лв. на работодател, който не плаща здравноосигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица пък ще заплащат имуществена санкция между 4000 и 8000 лева. Предложението е досегашният Национален рамков договор да бъде заменен с национални рамкови условия, които действат на територията на цялата страна за определен срок и са задължителни за НЗОК. Лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение в 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия.
Управление на НЗОК ще бъде съставено от осем души и директор. В Надзорния съвет ще влиза по един представител на пациентските и съсловните организации, двама – на организациите на работодателите и четирима представители на държавата. Директорът ще бъде избиран с мандат от 5 години от Народното събрание.
За становища за обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, се предвижда създаването на Консултативен съвет към министъра на финансите.
Болниците се задължават да обявяват информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, стойността, която касата заплаща за здравните дейности, безплатните медицински услуги, списъка на заболяванията, при които здравноосигурените хора са освободени от заплащане на сума.
Бяха разгледани и предложенията от депутатите Ваньо Шарков и Мартин Димитров от Синята коалиция за изравняване на участието на държавата в здравното осигуряване с това на гражданите.
За по-добро финансиране на българското здравеопазване беше предложено децата до 18 години да се осигуряват в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се, а не върху половината от него.
Слаб растеж на българската икономика – под 2% за годината
На 1 ноември 2011 г. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) представи тримесечния си доклад Икономиката на България – октомври 2011 г., в който прогнозира растеж в диапазон 1-1.5% за третото тримесечие на 2011 г. и под 2% за годината, при заложен ръст 2,9 на сто, според приетия проект на бюджета.
Данните показват, че в условията на всеобща финансова и икономическа криза, незасегнат у нас е само сектор „Финансови и застрахователни дейности“, който продължава да расте, макар и със забавящи се темпове. Растежът му за 2010 г., обаче, е едва 1.2%, което от своя страна сочи към скрити проблеми, които тепърва могат да се проявят. Растежът в аграрния сектор до средата на тази година, сравнена с миналогодишната, не е оптимистична. Слабо е вероятно да има растеж за годината, и ако такъв се реализира, той едва ли ще е повече от 2%. Очаква се устойчива стабилност на промишления сектор, макар и с понижаващи се растежи за годината – околко 7%. В строителството няма оптимитични прогнози за преминаване към устойчив растеж. Най-вероятно и 2011 г. ще завърши със спад, макар и по-малък отколкото през миналата година(16.7%). За групата „Търговия…Транспорт…Хотели…“ има индикации за по-високи темпове през третото и четвъртото тримесечие, с което годината да приключи с по-слаб от 2010 г. Растеж. Умереност и възможност за надвишаване на миналогодишния растеж отбелязва „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. В групата „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ очакваме спад на растежите на годишна база, но като цяло все пак е по-вероятно да има слаб растеж, за разлика от предходната година (с 4.2%). След изключително слабите растежи в първата половина на годината група „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ не се очаква растеж за годината. „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ дава сериозни индикации за възстановяване на растежа, който да покрие миналогодишния спад. Промишлеността и външната търговия продължава да бъдат основни двигатели на националната икономика. И през второто тримесечие на 2011 г. тримесечната безработица продължава да надхвърля предходните години. За разлика от първото тримесечие обаче, когато тя нарасна на база предходното тримесечие във всички възрастови групи с изключение на групата „55 и повече“, сега привлича вниманието ни фактът, че нарастване, макар и слабо, на база предходния период наблюдаваме само в една група, и това е групата на възраст 35-44 години. |
Пълният доклад може да изтеглите от тук: BG Economy October 2011 (Източник ЦИР) |
Как се подават документи за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи
Предлагаме ви част от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения, която урежда реда за подаване на документи.
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения.
(2) Към болничните листове за случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.), се прилага анкетен лист.
(3) Към болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(4) За случаите по чл. 167 от Кодекса на труда към болничните листове за майчинство, издадени на съответните лица, се прилагат протокол на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето и декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(5) Към болничните листове за гледане на болно дете до 18-годишна възраст и за гледане на болен член от семейството над 18-годишна възраст се прилага декларация по чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
(6) Към болничните листове в случаите по чл. 2, ал. 3 се прилагат заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.
Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата по образец съгласно приложение № 13 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата/осиновителя по образец съгласно приложение № 14 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО се изплащат въз основа на заявление- декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изплащат въз основа на заявление-декларация от лицето по образец съгласно приложение № 5.
Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи при смърт на осигуреното лице се изплащат на правоимащите лица въз основа на подадена от всяко от тях заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6. Когато правоимащото лице е малолетно или непълнолетно, заявление-декларацията се подава от законния му представител.
Чл. 8. (1) Осигурените лица и лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2, заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения или помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7.
(2) Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 преди заминаването им в чужбина.
(3) Към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на банковата сметка се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.
Чл. 9. (1) Осигурените лица представят документите по чл. 3 – 5, 8 и 14 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят от осигурителя в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ.
(2) Самоосигуряващите се лица представят документите по чл. 3 – 5 и 8 в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
(3) Преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ лицата по чл. 10, ал. 1 проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2004 г. и бр. 10 и 99 от 2006 г.). При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
(4) Органите на медицинската експертиза представят документите по чл. 3 на осигурителите за осигурените при тях лица или в съответното ТП на НОИ за самоосигуряващите се лица в случаите по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 22, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г., бр. 8 от 2008 г. и бр. 3 от 2009 г.) в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 КСО, се представят в ТП на НОИ до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.
Чл. 11. (1) Документите по чл. 3 – 5, 8, 14 и 15 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията-декларации и декларациите за промяна на обстоятелствата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При едновременно представяне на повече от 5 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо – приложение № 8, от описа – приложение № 9, и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 – приложение № 7, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от НОИ, или по утвърден от НОИ формат.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
(5) Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 по реда на ал. 3 независимо от броя на представените документи.
(6) Предоставеният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако се стартира върху нелицензирани операционни системи.
(7) Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице – подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в ТП на НОИ се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в ТП на НОИ.
(8) След получаване на документите по ал. 1 ТП на НОИ издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 11 документите по чл. 3, 4 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
Чл. 13. (1) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „а“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 6 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „б“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 7 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител.
Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Самоосигуряващите се лица, осигурените лица по чл. 12 и лицата по чл. 13 представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
(2) Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Документите по ал. 1 се представят в съответното ТП на НОИ по реда на чл. 11 в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в ТП на НОИ липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО.
Предложения за реформи в пенсионната система от Българската стопанска камара
От БСК са изчислили, че осигурителната вноска на служители в министерствата на вътрешните работи, отбраната и правосъдието, трябва да нарастне с 12 процента, за да се покрият разходите им за ранно пенсиониране. Освен това от организацията настояват лицата, заети по служебни отношения, да внасят вноските си сами.
Увеличението от 12 процента е необходимо, за да бъде системата балансирана.
Други предложения за реформи в пенсионната система са:
- ежегодно актуализиране на пенсиите
- премахване на тавана на пенсиите
- мерки за по-дълго оставане на работа
НАП и НОИ оптимизират осигурителните декларации
След съвместна среща на ръководителите на двете институции, Националната агенция по приходите и Националният осигурителен институт ще работят в посока сътрудничество за опростяването на осигурителните декларации, съкращаване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане на осигурителни вноски.
Главната цел е по-добро обслужване на клиенти чрез по-леки процедури по деклариране и плащане на осигурителни вноски. За намаляване на риска от осигурителни измами и облекчаване на декларирането на осигурителни данни, съществува възможност за обвързване при подаване на декларации образец 1 и образец 6.
На дневен ред е и новият механизъм за планиране на приходите от осигурителни вноски, включващ съгласуване на плана с експертите от НАП. Целта е по-релевантно планиране на приходите от осигурителни вноски.
Като цяло, управителят на НОИ и изпълнителният директор на НАП са стигнали до споразумение за по-тясно сътрудничество между двете институции чрез редовни срещи на двата мениджърски екипа, които да гарантират по-навременното решаване на проблеми от обща компетентност.
Специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз
Предлагаме ви откъс от закона за вътрешния одит в публичния сектор, регламентиращ одитнига на програми и фондове на Европейския съюз.
Чл. 41. Дейностите по тази глава включват:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) одити на системите и одити на операциите по всички оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по програми ИСПА/Кохезионен фонд и САПАРД;
2. издаване на сертификат или декларация за приключване на проект или програма по фондове и програми на Европейския съюз.
Чл. 42. Сертификатът, съответно декларацията, се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от вече извършените проверки и когато е необходимо – на допълнителни проверки на транзакциите.
Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Чл. 44. (1) Министърът на финансите определя органа, съответно лицата, които осъществяват дейностите по чл. 41.
(2) Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите по чл. 41.
Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование, придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2.
Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.
Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) (1) Министърът на финансите сформира одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1.
(2) Одитният комитет е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган по отношение на дейностите по чл. 41, който е независим от органа по чл. 44, ал. 1.
(3) Одитният комитет се състои от председател и двама членове с доказан опит в областта на финансите и одита. За председател и членове на одитния комитет не могат да бъдат назначавани лица, които са служители на органа по чл. 44, ал. 1.
(4) Министърът на финансите назначава и освобождава председателя и членовете, определя възнагражденията им и утвърждава правилата за работа на одитния комитет.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
Одиторска проверка на сделки със свързани лица
Контролът тук е понятие, според което има налице пряка или косвена (чрез дъщерни компании) собственост върху повече от половината от гласовете в едно предприятие, или върху значителен дял в гласовете, както и възможността по установен или договорен път да се насочват финансовата и експлоатационната политика на ръководството на предприятието.
Определението за значително влияние е участие в решенията, свързани с финансовата и експлоатационната политика на едно предприятие, но не и контрол върху тази политика (представител в директорския съвет).
Значително е влиянието и чрез участие във вземането на решения, материални междуфирмени сделки, размяната на управленски персонал или зависимост от техническа информация.
Значително влияние може да се постигне чрез притежаването на акции по уставен или договорен път.
Одиторът е длъжен да прегледа всяка предоставена му от отделните директори или от висши служители информация, отнасяща се до сделките със свързани лица, които са им известни, вкл. и сделките, засягащи самите тях и непосредствените членове на техните семейства.
В хода на проверката се извършват процедури, които могат да установят наличието на сделки със свързани лица. При изпълнението на нормалните одиторски процедури следва да се внимава за появата на сделки, които при наличните обстоятелства могат да се явят необичайни, но могат и да са резултат на свързани лица.
Освен това одиторът следва да вземе предвид наличието на нерегистрирани сделки със свързани лица, например получаването или оказването на безплатни управленски услуги. Сделките с оповестени свързани лица се преглеждат, като се приложат процедури, чрез които се добиват достатъчно данни за целта, естеството и размера на тези сделки. Одиторът взема данни и за:
а) потвърждение за условията и стойността на сделката от самото свързано лице или от неговия одитор;
б) притежаваните от свързаното лице данни; в) разговор и допитване до лица, свързани със сделка: банки, юристи, гаранти и посредници;
Резултатите от проверката на свързани лица се отбелязват в доклада на одитора.
Одиторски доклади относно счетоводен отчет
Oсновен принцип на одиторската проверка е да се прегледат и оценят изводите, които са направени въз основа на придобитите от проверката данни, за да се изгради мнение по финансовата информация, а именно: последователност в прилагането на счетоводната политика; съответствия с прилаганите правилници и нормативни изисквания; достоверност на информацията; оповестяване на информацията.
Съгласно Националните одиторски стандарти докладът на одитора съдържа следните основни елементи: заглавие, адрес, ревизирани отчети, прилагани одиторски стандарти и практически подходи, израз или отказ на израз на мнение по финансовите отчети, подпис, адрес на одитора, дата на доклада.
Изразеното в доклада на одитора мнение може да бъде: безусловно, с уговорки, отрицателно или отказ да се изрази мнение.
Одитинг
Същност на одитинга
Неусетно u без противодействия в лексикона на счетоводители и финансисти се появи понятието одитинг, респ. одитор. Тези термини приеха гражданственост и навлязоха в оборота на правните норми,
засягащи финансово-счетоводната област, в т.ч. и Закона за счетоводството, Националните одиторски стандарти, Закона за БНБ, Закона за банките и др. Така в стандарт № 1 – Същност, цели и принципи на одита, се отбелязва, че одит е „независима проверка на годишен или междинен счетоводен отчет и представяне на резултатите от нея в одиторски доклад чрез изразяване на одиторско мнение“.
Вижда се, че главното на одита е независимост на проверката и изразяване на мнение по достоверността на представения счетоводен отчет. Това, съгласно глава осма от Закона за счетоводството (ЗС),
се извършва от правоспособни дипломирани експерт-счетоводители (ДЕС), които задължително членуват в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
Подобна институция на заклетите експерт-счетоводители е функционирала до 1948 г. в България.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители е приемник на Института на заклетите експерт-счетоводители.
В буквален превод от английски, одитор (auditor) означава финансов ревизор, а одитинг – финансова ревизия.
Одиторски контрол значи финансов или ревизионен финансов контрол.
Независимият одитор е правоспособен ревизор, който владее съвършено методологията на счетоводството, както и технологията на финансовия контрол. Възможностите на одитора да заверява годишни счетоводни отчети го правят съпричастен в една максимално обективна оценка за финансовото състояние на предприятието.
В този смисъл одиторът представлява интересите не само на предприятието и неговите акционери, но и на неговите клиенти, на банковите и държавните институции, в известен смисъл и на цялото общество.
Дълго време одитингът се е разглеждал като специфична дейност само за финансово-счетоводната дейност. Всъщност одитингът е процес, съвкупност от процедури, която има за цел да се изрази мнение за достоверност на определено твърдение.
Следователно одитинговият процес може да се „наложи“ върху всеки друг процес, в т.ч. и върху финансово-счетоводните процеси,
но не само за тях. Вече са известни понятия и дейности, които ги покриват, като маркетингов одит, SEO одит, одит на ресурсната обезпеченост и др.
МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ- МСС 7 (МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци)
МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци
ЦЕЛ
Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.
Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.
ОБХВАТ
1. Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.
2. Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.
3. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.
ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.
5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.
Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.
Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.
Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.
Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.
финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.
Парични средства и парични еквиваленти
7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.
8. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.
9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
10. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.
11. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.
12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.
Оперативна дейност
13. Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.
14. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:
а) паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;
б) паричните постъпления от възнаграждение за права, такси, комисиони и други приходи;
в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;
г) паричните плащания на и от името на персонала;
д) паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;
е) паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; и
ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.
Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.
15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.
Инвестиционна дейност
……
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци, моля свалете целият документ от тук.