Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Закони’ Category

Министерски съвет одобри проекта за нов закон за Статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки. Законът ще влезе в сила след гласуване на Народното събрание.

Основната цел на новия документ е опростяване на а административните процедури и по-лесно прилагане на закона от задължените лица и приходната администрация.

Промените, предвидени в новия закон са следните:

• прецизиране на вторична валидация от НСИ, тъй като съответните данни са първично валидирани в НАП;
• отпада изискването за извършване на съпоставка на декларираните данни по Интрастат и данните от митническите декларации;
• стесняване на кръга на задължените лица чрез ново изискване за наличие на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) при определянето на понятието „задължено лице – Интрастат оператор“;
• отпада понятието „оператор“ и задължението за поддържане на електронни дневници – по този начин лицата, които осъществяват вътрешно-общностна търговия със стоки, но не са достигнали праговете за деклариране по система Интрастат, няма да бъдат допълнително наотарени;
• уеднаквяване на срока за подаване на Интрастат декларации и декларациите по ЗДДС и система ВИЕС;
• различен срок за първоначалното подаване на Интрастат декларации при възникване на задължение, което да спомогне за по-качествено изпълнение на задълженията от Интрастат операторите и предоставяне на достатъчно време за подготовка;
• по-дълъг срок за корекция на данни –  шест, вместо три месеца.

В сила от 21.02.2012 г.Издаден от Министерството на финанситеОбн. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 2012г.
§ 1. В чл. 9, ал. 2 т. 4 се изменя така:
„4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.“

§ 2. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40. (1) За доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
1. копие от регистъра на настанените туристи;
2. удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
(2) За доказване на доставката по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона, същият следва да разполага със:
1. фактура и договор с лица, извършващи настаняване в категоризирани туристически обекти;
2. фактура за доставката.“

§ 3. В чл. 56а, ал. 4 думите „този закон“ се заменят със „закона“.

§ 4. В чл. 73, ал. 4 след думите “ чл. 107, т. 3″ се добавят думите „буква „а“.“

§ 5. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 3 се изменя така:
„3. копие от документите за самоличност, ако лицето – акредитиран представител, е физическо лице;“.
2. Алинея 4 се отменя.

§ 6. В чл. 77 ал. 3 се отменя.

§ 7. В чл. 79, ал. 2, т. 1 думите „чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС“ се заменят с „чл. 141 2006/112/ ЕО“.

§ 8. В чл. 85, ал. 1 и 2 думите „или туристическият агент“ и „или туристическия агент“ се заличават, а думата „туристът“ се заменя с „пътуващото лице“.

§ 9. В чл. 86 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и туристическите агенти“ се заличават.
2. В ал. 2 и 4 думите „или туристическият агент“ се заличават.

§ 10. В чл. 87 ал. 1 се изменя така:
„(1) При възникване на данъчно събитие за доставката на обща туристическа услуга туроператорът начислява данъка за извършената от него доставка на обща туристическа услуга, като съставя протокол най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие.“

§ 11. Създава се чл. 87а:
„Доставки на обща туристическа услуга
Чл. 87а. За доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, доставчикът трябва да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.“

§ 12. В чл. 102 ал. 1 се изменя така:
„(1) Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, се внася от лицето по чл. 101 в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.“

§ 13. В чл. 110 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „в Републики“ се заменят с „в Република“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, освобождава:
1. институциите на Европейския съюз от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги са предназначени за официално ползване;
2. лицата по чл. 109, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от потвърждаване на удостоверението по ал. 3, когато доставяните стоки и услуги, предназначени за официално ползване, са с място на изпълнение в друга държава членка.“
3. Създава се нова ал. 8:
„(8) Статутът на лицата, посочени в чл. 173, ал. 5 от закона, освободени от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез заверяване от Националната агенция за приходите на клетка 6, т. 6.1 на приложение № 21. В случаите на освобождаване по ал. 5 приложение № 21, удостоверяващо статута на лицето, е неразделна част от решението.“
4. Досегашната ал. 8 става ал. 9.

§ 14. (В сила от 01.06.2012 г.) В чл. 112, ал. 3, т. 1 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

§ 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 4, буква „б“ след думите „от закона“ се добавя „включително получените авансови плащания“;
б) в т. 9 след думите „чл. 21, ал. 2″ се добавя „от закона, включително получените авансови плащания“.
2. В ал. 4 след думите „не се включват“ се добавя „издадените данъчни документи във връзка с получени авансови плащания по вътреобщностни доставки на стоки, както и“.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) VIES декларация не се подава в случаите, когато за съответния данъчен период регистрираното лице едновременно:
1. не е извършило вътреобщностни доставки;
2. не е извършило доставки на услуги, включително не е получило авансови плащания по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
3. не е извършило доставки като посредник в тристранна операция;
4. не е отразило пропуснати данни за предходен данъчен период в съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона.“

§ 16. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 5:
„(5) Лицата по ал. 4, вписани в регистър БУЛСТАТ по реда на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да изберат идентификационният им номер за целите на ДДС да е единният им идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който е поставен знакът „BG“. Правото на избор се осъществява с подаване на писмена декларация пред компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“

§ 17. В приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 се правят следните изменения:
1. (В сила от 01.03.2012 г.) В раздел „Изисквания към съдържанието на полетата във файловете“ думите „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат цифри, букви и разделители (като „/-;,. и др.)“ се заменят с „Полетата в условен формат „Символен“ могат да съдържат символи от кодовата таблица Windows 1251 с код от 20 до FF включително.“
2. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „DEKLAR.TXT“ на редове 01-13 и 01-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.
3. (В сила от 01.06.2012 г.) Във файл „PRODAGBI.ТХТ“ на редове 02-13 и 02-24 в колона 2 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

§ 18. (В сила от 01.06.2012 г.) В приложение № 13 към чл. 116, ал. 1 в клетки 13 и 24 думите „7/9 %“ се заменят с „9 %“.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 19. Прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации на 1 януари 2012 г. съгласно § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци съгласно ал. 1 на същия параграф е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4 от закона.

§ 20. (Попр. – ДВ, бр. 16 от 2012 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 март 2012 г., и § 14, § 17, т. 2 и 3 и § 18, които влизат в сила от 1 юни 2012 г.

Кои са новите критерии за малки и средни предприятия?За да се намали административната тежест и да се повиши яснотата и съпоставимостта на финансовите отчети, новата Директива на Европейския парламенти на Съвета относно финансовите отчети  – СОМ (2011) 684/3 цели да осигури по-добро функциониране на единния пазар чрез увеличен достъп до финансиране,  намаляване на капиталовите разходи и засилване на трансграничната търговия, сливанията и поглъщанията.
Новият подход е наречен „мисли първо за малките“ и затова са предложени нови прагове и критерии за малките и средни предприятия. Те се определят, както и до сега на базата на нетен оборот, общата сума на баланса и броя заети лица, но критериите, които се предлагат да станат задължителни за страните, които решат да прилагат директивата в предложения вариант са:
балансова стойност на активите – 5000 хил. евро (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 10 000 хил. евро (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.Старите критерии пък са:
балансова стойност на активите – 1500 хил. лв. (9779 хил. лв.);нетни приходи от продажби за година – 2500 хил. лв. (19 558 хил. лв.);средна численост на персонала през годината – 50 човека.
Съпоставените показатели показват, че в България около 99,99 %  от дружества отговарят на критериите за малки предприятия. По този начин, предприятията всъщност остават извън изисквания за задължителен финансов одит на техните отчети и се повишава риска за намаляване на доверието към тях от страна на инвеститори, банки и други заинтересовани лица.

Какви са промените в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), влезли в сила от 01.01.2012 г:

1. Осигурителния доход на морските лица за здравното осигуряване се уеднаквява с дохода, върху който тези лица се осигуряват за ДОО. Морските лица се осигуряват здравно върху избрания месечен осигурителен доход по чл. 4а, ал. 1 от КСО, а не както до миналата година върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.

2. Срокът за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение се уеднаквява със срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО. Вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

3. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно на територията на България не влизат в задължително осигурените в НЗОК лица, поради което не е необходимо да се освобождават от заплащане на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40а от закона.

Същите като миналата година остават:

1. Размера на задължителните здравноосигурителни вноски за 2012 г. – на основание чл. 2 от Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2012 г. здравноосигурителната – 8%
2. Разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40, както следва:

3,2 на сто за сметка на осигуреното лице;
4,8 на сто за сметка на осигуряващия;
8 на сто за сметка на самоосигуряващите се лица.

Заповед № РД 07-449 от 14.12.2011 г. определя реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените по Закона за счетоводството лица, както и утвърдения образец на документите, справките и приложенията към тях
С тази съвместна заповед на изпълнителния директор на НАП и на председателя на НСИ са определени следните групи задължени лица, които през 2012 г. подават годишен отчет за дейността си:
Нефинансови предприятия, несъставящи баланс (ЕТ)Нефинансови предприятия, съставящи балансПредприятия в ликвидация и несъстоятелностПредприятия с нестопанска целЗастрахователиИнвестиционни предприятияЗдравноосигурителни дружестваПенсионноосигурителни дружестваПенсионни фондовеБюджетни предприятияБанкиИкономически неактивни предприятия.Годишният отчет за дейността и през тази година може да се подава в два варианта: на хартиен носител и поелектронен път, като подаването по електронен път трябва да е приключило преди подаването на годишната данъчна декларация – т. е. да е със статут „Успешно обработен“ и да е получен уникалния идентификатор (ID-номер).
Попълнените формуляри се подават на хартиен носител единствено едновременно с годишната данъчна декларация в ТП на НАП.
Специфична особеност, която е в сила от тази година касае предприятията, които през 2011 г. не са извършвали стопанска дейност и не са отчитали приходи и разходи на основание счетоводното законодателство.
Тези предприятия за длъжни в срок до 30.04.2012 г. да представят един нов вид данъчна декларация – Декларация за неактивност през 2011 г. Тези предприятия нямат задължение да подават годишна данъчна декларация за 2011 г., но са длъжни за представят годишен отчет за дейността или декларация за неактивност.

Промените са с цел улесняване на данъчно задължените по закона лица, актулизиране на терминологията и отстраняване на пропуските:

1. Лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и не дължат допълнително данък или няма да ползват данъчни облекчения да бъдат освободени от задължение да подават годишна данъчна декларация.

2. Ясни правила за случаите и сроковете, в които работодателят е задължен да издава служебни бележки за доходите по трудови правоотношения с предвидени санкции за некоректните работодатели.

3. Промяна в реда за облагане на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица. Тези доходи съгласно действащото законодателство са облагаеми, но сегашният режим на облагане създава значителни пречки за наемателите и наемодателите. Наемателите са задължени да издават служебни бележки и сметки за изплатени суми на всички собственици, получатели на дохода, съобразно припадащата им се част от идеалните части в сградата, а собствениците получатели на дохода да го декларират в годишните си данъчни декларации.
Предложението е за облагане с окончателен данък при платеца на дохода (наемателя), с което значително ще се облекчи режимът на деклариране и внасяне на данъка за този вид доходи. Платецът на дохода няма да има задължението да издава служебни бележки и сметки за изплатени суми, каквито са ангажиментите му съгласно действащото законодателство, а физическите лица – получатели на дохода, няма да имат задължението да декларират този доход в годишната си данъчна декларация. Платецът на дохода ще удържа дължимия данък от наема, след което ще го превежда в бюджета.

4. Облекчаване на механизма за определяне на годишния данък чрез въвеждане на правилото данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев. Подобна практика успешно е прилагана по време на действието на отменения ЗОДФЛ по отношение на данъчната основа и дължимия данък. Целта е да се намалят разходите на данъкоплатците и приходната администрация за обслужване на минимални суми за внасяне или възстановяване.

5. Въвеждане на задължително деклариране на доходи от разпореждане с финансови инструменти, които са необлагаеми, в годишен размер над 5000 лв. Това е мярка, насочена към ограничаване на злоупотребите със сделки с финансови инструменти с цел отклонение от данъчно облагане чрез неоснователното използване на този вид необлагаеми доходи като аргумент за доказване на имуществено състояние.

6. Предлага се отстъпката в размер 5 на сто от дължимия данък при по-ранно подаване на годишната данъчна декларация (до 10 февруари на следващата година) или при подаване на декларацията по електронен път и внасяне на дължимия по декларацията данък да се ползва само ако  авансовият данък е внесен от лицата в срок. По този начин ще се премахне несъвършенството на закона, предоставящо възможност лицата да се ползват от права, въпреки противоправното си поведение, свързано с ненавременното внасяне на дължимия авансов данък.

7. Предлага се за субсидиите, полагащи се на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. (или предходни години), но не по вина на лицата са получени през 2011 г. или следващи години, да се създаде аналогично данъчно третиране, идентично на действащото за 2010 г., а именно тези субсидии да се считат за необлагаем доход.

На второ четене в парламента бяха приети промените е Закона за ДДС, свързани с несъответствието му  с Директива 2006/112/ЕО:1. Предлага се да отпадне разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставката на урегулирани поземлени имоти и на нови сгради не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от нейната себестойност, което е в противоречие с предвиденото в чл. 73 от Директивата.
2. Предвижда се изменение в частта, уреждаща данъчната основа между свързани лица, а именно ограничаване на случаите, при които данъчната основа на доставките между свързани лица е пазарната цена съобразно хипотезите, предвидени в чл. 80 от Директивата.
3. Във връзка с несъответствие на ЗДДС с Директивата в областта на туристическите услуги, проекторазпоредбата предвижда намалената ставка да се прилага при настаняване, предоставяно в хотел, средства за подслон или в места за настаняване, а не при настаняване от хотелиер, с което всички потребители на услугата се поставят в еднакво данъчно положение. Предложеното изменение води до промяна на досега съществуващото понятие „настаняване” с цел да се ограничи прилагането на намалената ставка при доставка на обща туристическа услуга от туроператор.
4. Предлага се и изменение на разпоредбите, определящи обхвата на специалния режим на облагане на туристическите услуги. Доставките, при които получател е друг туроператор, са изключени от приложното поле на режима на маржа. Предвижда се въвеждане на понятие „пътуващо лице”, с което в обхвата на режима на маржа се включват доставките, при които получатели са данъчно задължени лица на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба.
5. Предлага се прецизиране на разпоредби на текстовете на ЗДДС, както и някои редакционни промени във връзка с възникнали проблеми в практиката:
задължения за лицата, използващи фискални устройства, да съхраняват документи, издадени от/във връзка с тези устройства;дължимият данък по продажбата в случаите на публична продан да се превежда по банкова сметка на компетентната по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс териториална дирекция на Националната агенция за приходите за съдебния изпълнител или заложния кредитор или по банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на публичния изпълнител;за освободена доставка да се счита учредяването или прехвърлянето на право на строеж до момента на издаване на разрешение за строеж;възможност за физическите лица, упражняващи независима икономическа дейност, да останат регистрирани по ЗДДС за целия период на упражняваната дейност от момента на заличаване на търговската им регистрация, без да преминават през процедура на дерегистрация, съответно облагане на активите и нова регистрация;задължение за подаване на месечна справка-декларация по ЗДДС и отчетните регистри по електронен път, ако записите в регистрите са повече от пет.

За да отстояваме правата си пред НАП, е необходимо да сме запознати с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който ги урежда в чл. 17.

Права на задължените лица

Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:

1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;

2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;

3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;

4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;

5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:

а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;

б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;

в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;

г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;

д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;

6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;

7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;

8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.

(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.

(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.

(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.

(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

За първи път през изтичащата 2011 г.  се приложиха новите правила на Кодекса на труда за изготвяне на графиците и ползването на отпуските.

Напомняме ви, че според чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда до 31 декември на предходната година всеки работодател трябва да утвърди новият график за ползване на платения годишен отпуск на своите служители.

Отпускът се ползва наведнъж или на части през съответната календарна година на база предварително заявен график.
Какво  да изготвите до 31 декември?

1. Всеки управител следва да определи със заповед лицето, което да изготви графика, да проведе разговор със служителите и да изиска личените им графици за ползване на отпуската през следващата календарна година.
2. В заповедта трябва да се определи политиката на предприятието, относно срокове, период на годината, начин на ползване – на части и/или изцяло.
3. Да се определят лицата, които имат право на допълнителен отпуск, в зависимост от заеманата длъжност.

Важно е да се отбележи, че целта на графика не е да изпълнява ролята на формален документа, който планира и организира ползването на отпуска, а да гарантира конституционните права на всеки служител.