Скорошни коментари

    Author Archive

    НАП събират задължения над 5000 лв.

    Националната агенция по приходите започва акция “длъжник”. Целта е да се съберат старите дългове и по-специално тези, на които изтича 5 или 10-годишната давност.

    Вече са съставени списъци с всички имена на физически лица и фирми, които са натрупали големи задължения, чиято давност изтича. Според указанията на агенцията за такива се смятат задължения над 5000 лв. заедно с лихвите за физическо лице и над 10  000 лв. за фирма.

    Първо ще бъдат потърсени по-новите длъжници, които са натрупали задължения до 2007 г. и им изтича 5-годишната давност. В списъка са и лица с по-стари дългове – от 2002 г. Давността на техните задължения не е изтекла, защото от тогава до сега те са имали поне едно писмо или телефонна покана да се издължат. Това автоматично е удължило давността на 10 години.

    “В сумата на просрочените дългове се включват не само неплатени данъци и осигуровки, а и стари глоби от КАТ, бившите ХЕИ, съдилища и всички други държавни институции”, каза говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров.

    В първите дни от акцията около 28  000 ще получат обаждане от колцентъра на агенцията. От датата на обаждането започва да тече 7-дневен срок за уточняване на задължението. Това става на място в данъчната служба. При обаждането или в писмото са записани името, телефонният номер и номера на стаята на данъчния инспектор, при когото трябва да се отиде. На място е възможно  да се поиска време за събиране на доказателства, че задължението е погасено или че е изчислено неточно. Тогава се насрочва нов разговор, на който окончателно се установяват задълженията. На длъжника се връчва покана за доброволно издължаване. Срокът е 14 дни. Ако през този период няма постъпили вноски, може да се задвижи процедурата по принудително изпълнение. Затова, когато се получи такова писмо, най-добре е веднага да се отиде в НАП.

    Ако се признае задължението, което е описано в акта, но лицето или фирмата имат затруднения, може да се договори отсрочка в плащането или издължаване на вноски.

    Преди да стартират процедурите по принудително изпълнение, агенцията задължително прави проверка. Проверката може да включва изискване на данни от работодатели, наематели, компании и др., които са изплащали суми на задлъжнелия през годините. Целта е да се определят парите, които са подлежали на облагане. Те се съпоставят с данните от техните данъчни декларации, като се проверява дали платеният данък е съответствал на получените доходи. Проверка се прави задължително на всеки, който е използвал данъчни преференции – за дарения, за лични вноски по застрахователни полици, за лихви по ипотечен заем (давани на младо семейство) и др.

    Ако при проверката сумите на разминаванията надхвърлят 2000 лв., следва задължителна ревизия. Тя “връща” проследяването на приходи, разходи и платени данъци 5-7 г. назад. Освен това при нея инспекторите на НАП може да поискат за всеки длъжник от съответните държавни и частни дружества данни за неговите сметки за мобилен и стационарен телефон, газ, ток, парно и др. Може да съберат информация за това дали човекът е ходил в задгранични командировки, или на лични пътувания, купувал и продавал ли е имот, или автомобил в последните години. За целта данъчните пишат писма до съответните институции, които са задължени да им предоставят информацията. Идеята при изискването на тези данни е да установят дали той е имал финансова възможност да си погаси задължението, но го е пренебрегнал. Те получават информация и от всяка банка за сметките на всеки българин.

    Размерът на сумите в тях е тайна до получаването на съдебно решение, но данъчните може да разпоредят запор на съдържанието им, както и на бъдещи постъпления. Може да влязат и в офиси, магазини и складове с три основания – проверка, ревизия или сигнал. Във всеки от случаите данъчните инспектори са длъжни да покажат на проверявания основанието за това.

    Правилото е стойността на запорираното имущество да съответства на размера на задължението, обяснява Росен Бъчваров. Най-често възбрана се налагала над лаптопи, телевизори, фотоапарати, мобилни телефони, а при по-големи задължения – автомобил или имот. Поставените под запор вещи се маркират с червен стикер с надпис “Запорирано от НАП”. Той се залепва на видно място върху вещта, при колите – на предното стъкло, и длъжникът няма право да го маха. Запорирано имущество не може да се продава или дарява.

    Промени в закона за мерките срещу пране на пари

    Правителството ще гласува промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, според които Националната агенция за приходите,  Агенция „Митници”,  банки, застрахователи и нотариуси ще трябва да наблюдават необичайно големи сделки и операции. Според промените финансовите институции ще бъдат задължени да изследват паричните операции и да съхраняват заключенията си в писмен вид, на разположение на специална дирекция от ДАНС, на одиторите и на органите за надзор, в срок от 5 години. В по-сложни случаи данните и документите ще бъдат пазени за период от седем години.

    Целият закон за мерките срещу изпиране на пари можете да прочетете тук: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134420482

    НАП напомня за забавени данъци по телефона

    До края на годината около 30 000 ще получат напомнящо обаждане от НАП, защото са забавили плащането на данъците или иосигурителните вноски, или не са подали декларация. Обажданията са част от кампанията на агенцията за събиране на просрочени задължения. Целта е възможно най-голям брой хора да погасят задълженията си по собствена инициатива, а не след налагане на опезпечителни мерки, като запор на банкови сметки, заплати, възбрана на недвижими имоти, образуване на изпълнителни дела и т.н.

    Съветът на НАП към всяка фирма или физическо лице, установили наличието на финансови затруднения и неспособност  да заплатят данъцъте си, да се обърнат към агенцията възможно най-бързо. Законът позволява плащането на части или дори отлагането на внасянето на дължимите налози при представяне на обезпечение.

    От НАП посочват, че през първата половина на  2012 г.  близо 200 000 души са използвали услугите и справките, които предоставя колцентърът на агенцията. На телефона за данъчна информация гражданите и представителите на фирми са получили 131 000 отговора на постъпили запитвания. От тях 11 000 са изпратени по електронен път до адреса на контактния център – infocenter@nra.bg .

    На телефона на информационния център на НАП –  0700 18 700 гражданите и представителите на фирми могат да получат съвет за декларирането и плащане на данъци и осигурителни вноски, както и възможност за автоматична проверка на здравния си статус или справка за регистрация по ДДС на конкретна фирма.

    Поискаха отмяна на солидарната отговорност

    На кръгла маса за прилагането на закона за ДДС, организирана от Българската стопанска камара (БСК), компаниите поискаха отмяна на солидарната отговорност на фирмите по ДДСци по-ясни правила за това коя доставка се признава от данъчните за реално извършена и коя – не. Причината е, че  ако приходната агенция определи дадена сделка като съмнителна, компаниите не могат да си възстановят косвения данък. По този начин държавата получава повече постъпления, но пък ощетява бизнеса, вместо да преследва неизредните фирми, което в дългосрочен план е пагубно за икономиката на страната.

    Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев “БВП расте с 0.5% за първото тримесечие. Потреблението намалява, търговският дефицит е минус 800 млн. лв. в сравнение с предходното, инвестициите спадат. А БВП расте, но за сметка на данъците, които неправомерно се събират.”

    Солидарната отговорност беше въведена, за да се защити държавния интерес от недобросъвестни данъкоплатци. Благодарение на нея данъчните могат да търсят дължимия и неплатен данък от търговските партньори на неизрядна фирма без да им се възстанови ДДС.

    Косвеният данък не се възстановява и ако доставката е определена като нереална от приходната агенция. Представители на различни браншове – металургия, месопреработване, производство на целулоза, както и адвокати, специализирани в областта, твърдят, че една от основните причини  е липсата на прецизна нормативна уредба.

    Фирмите смятат, че не е редно държавата да очаква от тях да проверява и разследва контрагентите си, затова поискаха да се отмени солидарната отговорност и да се състави регистър на рисковите фирми, който да се поддържа от НАП. По този начин  държавата ще се натовари активно да преследва данъчните измами и ще освободи от отговорност коректните фирми.

    Отмениха глобата за работници без трудов договор

    Конституционният съд обяви за противоконституционна глобата от три лични социални и здравни осигурителни вноски за работниците без трудов договор, въведена с поправка в Кодекса на труда през декември миналата година.

    Като мотив съдът посочи, че “принципът на пропорционалността е нарушен и в трите му съставки: първо, не е налице наложителност на ограничението; второ, въпросното ограничение несъмнено е неподходящо – посяга и накърнява осигурителната система, която има съвсем друго предназначение; трето, ограничението не е най-щадящата мярка, както изисква принципът на пропорционалността”. Според съда по този начин се въвежда небалансираното съотношение, като за едно и също нарушение се налага различна по размер глоба, според областта, в която работят.

    Съдът отмени като противоконституционни и част от строгите изисквания към работодателските организации за представителност на национално равнище. Противоконституционни са и изискванията в в Националния съвет за тристранно сътрудничество да участват “браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица” и които “да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт”.

    Остават изискванията работодателските организации да имат структури в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган, както и да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност.

    Ново уведомление към НАП за командироване в ЕС

    На 28 юни в сила влезе нов регламент на Европейския парламент – Регламент (ЕС) № 465/2012. Една от разпоредбите му се отнася до командироването на служители и определя, че “лице, „което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.“

    Това е и причината, която налага подаването на допълнителното уведомление, а именно: уведомление по образец № Окд-236, което подаваме до НАП, когато командироваме служител извън страната в друга държава-членка на Европейския съюз.  Уведомлението се подава независимо от продължителността на командировката. Засега, подаването му е възможно единствено на място и по пощата.

    Уведомлението се подава до НАП без значение на продължителността на командировката. Към момента документът не може да бъде подаван по електронен път, а единствено на място и по пощата. Причината за задължението е в регламентите за социална сигурност на общността, но към момента националното ни законодателство не е определило санкция при неизпълнението му.

    С  Регламент № 465 са определени и някои други новости, а именно: приложимото законодателство за летателен и кабинен екипаж, въвеждането на дефиниция за „основна база“, както и определянето на няколко основни хипотези за лица, които обичайно осъществяват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, но не извършват значителна част от дейността си в държавата на пребиваване.

    По-дълъг срок за Интрастат декларациите

    Новият Закон за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, който влиза в сила от 1 юли, въвежда нов срок за подаване на Интрастат декларациите, който съвпада със срока за тези  ДДС  - до 14-то число на месеца след извършване на вътреобщностните доставки.

    С новия закон се удължават още два срока – за подаване на първата декларация от новите Интрастат оператори (до 20-то число) и за извършване на корекции по месечните декларации (до 6 минали референтни периода).

    Според закона ще има и по-високи санкции за неизпълнение на задълженията – до 5000 лв.

    Ето и частта от новия закон, която въвежда промените за Интрастат:

    Глава трета
    СИСТЕМА  „ИНТРАСТАТ”
    Чл. 7. (1) Система „Интрастат” се прилага за събирането на данни за
    вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република
    България на стоки на Европейския съюз, които не са обект на Единния административен
    документ по смисъла на митническото законодателство.
    (2) Редът за прилагане на системата „Интрастат”, включително подаването и
    приемането на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или
    данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни се определят с
    наредба на министъра на финансите.
    Чл. 8. Задължени лица за представяне на декларации по системата „Интрастат” -
    Интрастат оператори, са лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената
    стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми,
    изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3 ал. 1 т. 1, поотделно за всеки
    търговски поток – изпращания или пристигания съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент
    (ЕО) 638/2004.
    Чл. 9. (1) Интрастат декларации са:
    1. месечни декларации за пристигания или изпращания;
    2. коригиращи декларации за пристигания или изпращания.
    (2) Когато през даден референтен период Интрастат операторът няма осъществени
    вътрешнообщностни пристигания или изпращания, месечната декларация не съдържа
    записи с търговски данни (нулева декларация).
    (3) Коригиращите декларации могат да съдържат записи само по отношение на
    вече приети месечни декларации.
    Чл. 10. (1) Интрастат декларациите, уведомлението по чл. 11, както и други
    подлежащи на подаване документи или данни от Интрастат операторите се подават в
    Националната агенция за приходите по електронен път, подписани с квалифициран
    електронен подпис.
    (2) По изключение в случаите на техническа невъзможност от страна на Интрастат
    оператор или на Националната агенция за приходите, предвидени в наредбата по чл. 7, ал.
    2, се допуска подаването на Интрастат декларации, уведомление, документи или данни на
    технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
    приходите.
    (3) Образците на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи
    или данни се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за
    приходите или оправомощено от него лице и се публикуват на сайта на НАП.
    Чл. 11. (1) Когато интрастат оператор за определен период няма да извършва
    вътреобщностна търговия със стоки на Европейския съюз, които не са обект на Единния
    административен документ, може писмено да уведоми изпълнителния директор на
    Националната агенция за приходите, като не подава Интрастат декларация за периода. За
    този период Интрастат операторът не подава Интрастат декларации.
    (2) Интрастат операторът е длъжен да възобнови подаването на Интрастат
    декларации в срока по чл. 12, ал. 1, когато в рамките на периода по ал. 1 е осъществил
    вътрешнообщностна търговия със стоки на Европейския съюз, които не са обект на
    Единния административен документ. Подаването на декларацията прекратява действието
    на уведомлението по ал. 1.
    Чл. 12. (1) Интрастат операторите подават Интрастат декларация до 14-то число на
    месеца, следващ референтния период.
    (2) Интрастат оператори с възникнало текущо задължение подават Интрастат
    декларация до 30-то число на месеца, следващ първия референтен период. За следващите
    референтни периоди срокът е този по ал. 1.
    Чл. 13. (1) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите
    за грешки, открити в подадена Интрастат декларация.
    (2) При неподаване, подаване след срока на Интрастат декларации или откриване
    на грешки в тях, Националната агенция за приходите може да изисква от Интрастат
    операторите да представят счетоводни, търговски и други документи и носители на
    информация, както и да изготвят справки с цел установяване достоверността на
    декларираните данни.
    (3) Съобщенията по ал. 1 се изпращат по електронен път, подписани с
    квалифициран електронен подпис.
    (4) Отстраняването на грешки в подадена месечна или коригираща декларация се
    извършва от Интрастат оператора с подаването на коригираща декларация. При
    възникнали нови обстоятелства може да се осъществяват корекции за период до шест
    минали референтни периода.
    (5) Интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на
    месечна Интрастат декларация, ако допуснатите грешки са отстранени в сроковете по чл.
    12.
    Чл. 14. (1) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите
    за констатирани обстоятелства, различни от декларираните за съответния референтен
    период на базата на правомощията си по чл. 3, ал. 2, т. 7 и изисква от тях допълнително
    предоставяне на документи и данни, както и подаването на коригиращи декларации за
    същия период.
    (2) Националната агенция за приходите може да прави служебно корекции на
    данните в подадените Интрастат декларации, след извършени уточнения с Интрастат
    операторите или съпоставка с източници на данни, установени при осъществяване на
    контролната дейност по чл. 3, ал. 2, т. 6.
    (3) При извършване на последваща валидация Националният статистически
    институт съобщава на Национална агенция за приходите за Интрастат операторите, по
    отношение на които следва да се предприемат действията по ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 6.

    Възстановяване на ДДС на чуждестранни лица

    Според наредба Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, условията за възстановяване са следните:

    ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

    1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

    2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

    - облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или

    - за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

    3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

    Права и ограничения.

    Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

    Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит са приложими относно правото на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.

    Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен   внос на стоки по време на периода на възстановяване.

    По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител не е налице право на данъчен кредит.

    Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия  от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в дължавата членка по установяването му.

    Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целия данък .

    Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.

    Срок за упражняване на правото

    Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

    За данъчните преференции и облекчения

    Данъчните преференции условно се разделят на две групи – общи преференции и такива със специална цел.
    Общите преференции могат да бъдат следните видове:
    1. Ниски данъчни ставки за данък върху печалбата и данък върху дивидентите
    Използва се за стимулиране на преките чуждестранни инвестиции. Тази данъчна преференция се прилага еднакво за всички данъкоплатци, независимо от региона или икономическия отрасъл, в който осъществяват дейността си.
    2. Намалени данъчни ставки
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции в определени икономически сектори или региони. Тези ставки могат да се прилагат за доходи от определени източници или за дружества, които отговарят на предварително определени критерии.
    3. Данъчни ваканции
    Тези данъчни преференции имат ограничен срок на действие, която се използва за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Преференцията може да бъде под формата на освобождаване от данъчно облагане или преотстъпване на данък. Този вид преференция основно е насочена към новосъздадени дружества, които се освобождават от данък върху печалбата за определен период от време (обикновено 5 години). В някои случаи този период може да бъде удължен с последващ период от прилагане на намалена данъчна ставка.
    4. Инвестиционни данъчни кредити и помощи
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции на базата на процент от стойността или цялата стойност на направените инвестиции. Това са преференции извън и над данъчната амортизация на дълготрайните активи.
    Инвестиционният данъчен кредит намалява директно размера на дължимия данък върху печалбата.
    5. Ускорена данъчна амортизация
    За привличане на преки чуждестранни инвестиции и по своята същност представлява отсрочване на плащането на данък върху печалбата, чрез признаване на по-висок размер данъчно признати разходи за амортизации за съответните години при спазване на определени условия по отношение на активите.
    6. Пренасяне на данъчни загуби
    За привличане на високо рискови инвестиции свързани с несигурна възвръщаемост и генериране на значителни загуби през първите години от инвестирането. Данъчното третиране на загубите може да бъде под различни форми: пренасяне на загубите напред за бъдещи данъчни периоди или назад за предходни данъчни периоди, пренасянето на загубите може да бъде или да не бъде ограничено във времето, както и различен процент на пренасяне на загубите.
    Специалните цели за данъчните преференции пък биват:
    1. За регионално развитие
    Данъчни мерки, които под формата на данъчни ваканции, инвестиционни данъчни кредити или ускорена данъчна амортизация се предоставят за дейност осъществявана в отдалечени региони, икономически по-слабо развити региони или региони с високо ниво на безработица. Основният ефект от този вид преференция е пренасочване на инвестиции от привлекателни към непривлекателни региони на страната.
    2. За създаване на работни места
    Насочени за развитие на трудоемки индустрии или за създаването на работни места за определени категории лица – млади хора, хора с увреждания, дългосрочно безработни лица.
    3. За трансфер на технологии
    Под формата на ускорена данъчна амортизация или инвестиционен данъчен кредит имат за цел привличане на инвестиции за развитието на високи технологии или за научноизследователска и развойна дейност.
    4. За насърчаване на износа
    Насочени са към привличане на инвестиции в експортно ориентирани отрасли, най-често под формата на данъчни ваканции или специални помощи при инвестиции в експортни ориентирани отрасли, като например освобождаване от облагане на приходи, кореспондиращи на дела на износа в общия обем на продажби или разширяване обхвата на данъчно признатите разходи, свързани с износ.
    5. Зони за свободна търговия или експортна обработка
    Осигуряват благоприятна среда, в която чуждестранни и местни лица, могат да внасят машини, материали и суровини освободени от мита и данъци с цел сглобяване, обработка или производство и износ на готов продукт. Основните ползи от въвеждането на зони за свободна търговия са печалбите от износ, но също е възможно да се цели и създаване на работни места, привличане на високи технологии или развитие на определени региони в страната.

    Финансови отчети за 2011 г.

    За да се подобри качеството на административното обслужване, миналата година Агенцията по вписванията въведе фиксиран ред за обявяване на годипните отчети.

    Според чл. 40 на Закона за счетоводството, сроковете за публикуване на отчетите са следните:

    • Еднолични търговци – до 31 май на следващата година
    • Дружества с ограничена отговорност, ЕООД – до 30 юни на следващата година;
    • Търговски дружества (СД, КД, КДА, АД, ЕАД)  и кооперации (без жилищностроителни) – до 31 юли на следващата година.

    Всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, трябва да публикуват отчетите си в него с образец Г2 – Заявление за публикуване на годишни финансови отчети. Отчетът трябва да е в оригинал, нотариално заверен или заверен от заявителния препис.

    Едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и имат нетни приходи от продажби за текущата година по-малко от 100 000 лв., представят само отчет за приходите и разходите.  Ако приходът им пък е до 50 000 лв., дейността им е представена в регистри-книги.

    Ако  предприятието публикува съкратен финансов отчет, задължително трябва да го оповести предварително.

    Лицата, които не публикуват отчети в Търговския регистър са:

    1. Физически лица, регистрирани като земеделски производители, ако не са ЕТ.
    2. Занаятчии и лица, упражняващи свободни професии, ако не са ЕТ.
    3. Физически лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в собствените им жилища.
    4. Юридически лица, които не са търговци – ЮЛНЦ, фондации и др.
    5. Неперсонифициран дружества – граждански дружества, регистрирани по ЗЗД.
    6. Търговските представителства.