Одиторска Къща "Узунова"

Author Archive

През месец май 2011 г., в страницата на Центъра за икономическо развитие беше публикуван доклад под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и колектив.

Доклада е разделен на следните теми:

Макроикономическа динамика, Икономически растеж, Текуща сметка, Външна търговия, Преки чуждестранни инвестиции, Инфлация, Заетост и безработица, Политика към предприятията, Публични финанси, Социална и здравна политика, Финансова система, Банкова система, Лизингов пазар, Застрахователен сектор, Капиталов пазар, Енергетика, Транспорт, Туризъм, Селско стопанство, Регионална политика. Европейски фондове.

По отношение на макроикономическата динамика, за първото тримесечие на 2011 г. , се очаквам слаб растеж на годишна база (около 0.5-1%) с двигател промишлеността (от страна на производството на БВП) и износа и инвестициите (от страна на използването на БВП). Растежът ще се ускори през второто тримесечие. За цялата 2011 г. очакваме растежът да е не по-нисък от 2.5%, като засега няма основания да очакваме да надхвърли 3%.

За първото тримесечие на 2011 г. можем да очакваме растеж на годишна база на добавената стойност в промишлеността с над 10%, т.е. значително по-висок в сравнение с първото тримесечие на миналата година, а също и по-висок от този за последното тримесечие на м.г. В строителството очакваме спад, в търговията е възможен слаб растеж под влияние на търговията на едро, в търговията на дребно обаче очакваме спад, под влияние на търговията с нехранителни стоки.

Интересен показател, който заслужава внимание е инфлацията. От началото на годината до март инфлацията по Индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2.4% (спрямо март 2010 г. е 5.6%). По-ниска е инфлацията по  Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  - за март 2011 г. спрямо декември 2010 г. тя е 1.4%, а годишната инфлация за март 2011 г. спрямо март 2010 г. е 4.6%. Най-съществено е поскъпването по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК) – от началото на годината (март 2011 г. спрямо декември 2010 г.) то е 4.1%. Несигурната международна обстановка, която бе най-вече причина да се привнесе инфлационен натиск у нас в първите месеци на 20011 г. (Фиг.7), ще продължи да нагнетява инфлационни очаквания, въпреки подтиснатите възможности на вътрешния пазар.

Бизнес среда. През последната година не настъпиха съществени промени в състоянието на бизнес средата. С цел нейното оптимизиране и по-голяма прозрачност през март беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Целта на промените е въвеждането на регулации с лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, да се установява само със закон. Промените се правят за по-добро регулиране и облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.

Със законопроекта се въвежда принципът на „мълчаливото съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. В момента е обратното, мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Прилагането на принципа за „мълчаливото съгласие” вместо принципа за „мълчаливия отказ” ще облекчи гражданите, ще намали корупцията и ще доведе до подобряване на условията за бизнес. Към тези промени се пристъпи след като в изследване на Световната банка, представено в края на миналата година, се посочва, че фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията. Независимо, че през последните години положението се е подобрило, все още тежестта е по-голяма от средната за страните в ЕС /например в Естония и Словакия процентът е 7/.

Втората важна промяна в Закона е, че държавните и общинските такси ще се формират само на разходен принцип, т.е. те ще покриват реалните разходи за услугата. Отново в проучването на Световната банка е установено, че държавните такси остават голяма тежест за бизнеса – за периода 2005-2008 г. те са се увеличили с 60%.

Приходите от таксите няма да могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в Закона, а новите такси влизат в сила от началото на 2012 г.

Обществени поръчки. Въпреки, че през последните години се полагат сериозни усилия, в България все още не са настъпили необходимите качествени промени в системата на обществени поръчки. Не са редки случаите на нарушения и пропуски на всички етапи от възлагането на поръчките, не е достатъчно ефективен контролът, много силен е корупционният натиск, липсва достатъчна прозрачност. Често самите възможители допускат нарушения, на места, особено в някои от общините, е недостатъчен и административният капацитет.

Предстоящи промени в нормативната уредба. През април беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Документът е резултат от няколкомесечна работа на работна група и се базира на одобрената от правителството в началото на януари концепция за промени в нормативната уредба за обществени поръчки.

Предлаганите промени обхващат различни раздели от закона. Някои от по-важните изменения и допълнения са свързани с:

• обединяване стойностните прагове по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и ЗОП при спазване принципите на законодателството по обществени поръчки. Процедурите по този закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат стойности без ДДС, както следва: за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв.; за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лева. Възложителите могат да прилагат предвидените в закона опростени правила при стойности на поръчките: за строителство: от 240 000 до 2 млн. лева, а при поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 до праговете, определени с Регламент на ЕК, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г.

Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на новата Глава осем „а“(„Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“), когато поръчките са на стойност без ДДС, както следва : за строителство от 45 000 до 240 000 лева; за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лева.

Предвидена е възможността да не се прилагат процедурите по закона или условията  и реда на Глава осем „а“ при обществени поръчки на стойност без ДДС: под 45 000  лева за строителство и  под 15 000 лева за доставки или услуги. Във втория случай, когато се възлага доставка или услуга, възложителите могат да не сключват писмен договор и да докажат разхода чрез първични платежни документи.

• Облекчаване и опростяване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки, вкл. редакционни промени. Така например, отпада изискването за публикация в ДВ за поръчки по националните прагове като остава задължителното публикуване само в Регистъра за обществени поръчки; подобряват се редът и правилата за работа на комисията и регламентиране на отношенията й с възложителя; отпада задължителното участие на външни експерти и др.
• Допълване на нормативната уредба с цел преодоляване на специфични проблеми от практиката. Например, предвижда се ограничаване дела на участие на подизпълнители до 40 % от обема на обществената поръчки;  Агенцията за обществени поръчки ще осъществяна предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. И в момента АОП участва в контрола на тези поръчки, но като съдейства на управляващите органи на съответните програми; въвежда се дефиниция на понятието „свързани лица“ за целите на ЗОП и др.
• Подобряване на реда за обжалване.

Вероятно част от предлаганите промени в закона ще получат разнопосочни оценки в хода на обсъжданията. Идеята е до края на май  т.г. проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание.

Възложени обществени поръчки през първото тримесечие на 2011 г. По данни на Агенцията за обществени поръчки за периода 1 януари–1 април  2011 г. по ЗОП и НВМОП са сключени общо  3 397 договора в левова равностойност за близо 996 млн. лева (без ДДС).  За сравнение за същия перирод на м.г.  броят на възложените поръчки е 3 097 за близо  800 млн. лева (без ДДС)., докато през първите три месеца на 2009 г. броят на възложените поръчки е 3 844 за над 1.5 млрд. лева (без ДДС).  Данните показват, че макар и през първите три месеца на т.г. стойността на сключените договори да нараства спрямо същия период на м.г., все още е сериозен спадът  в обема на средствата, разпределяни чрез системата за обществени поръчки. Това най-много се отразява върху малкия и среден бизнес, за когото евентуалното успешно участие в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки по принцип е сериозен източник за финансиране на дейността му.

Според обекта на поръчката, за разлика от същия период на 2010 г.,  когато най-голям е бил делът на поръчките за доставки (57.07%.), сега  преобладават сключените договори за строителство – 47.2 %. Следват възложените поръчки за доставки – 35.2 % и за услуги – 17.6 %. За разглеждания период няма сключен договор след провеждане на конкурс за проект.

Борба срещу корупцията. Независимо от полаганите усилия и предприеманите мерки на всички нива, все още  е твърде високо нивото на разпространение на корупция в България, а това пряко се отразява върху бизнес средата и икономическото развитие. Има непосредствена връзка между степента на разпространение на корупцията в една страна и равнището на нейната конкурентоспособност. По правило държавите, които са с най-конкурентоспособна икономика са и с най-ниска степен на разпространение на корупцията.

Наред с политическата воля на управляващото мнозинство, която трябва да бъде постоянна и системна, и в делово сътрудничество с другите власти, все повече  се очертава необходимостта от по–ефективни действия за постигане на прелом в борбата с корупцията. В това отношение са необходими и сериозни усилия и активност и от страна на бизнеса и на гражданското общество като цяло.

В Междинния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка, публикуван на 18.02.2011 г., се отбелязват конкретни стъпки, предприети от България в съответствие с препоръките на ЕК.  Сред направените препоръки за действия, които страната трябва да предприеме до следващата оценка на ЕК през лятото на 2011 г. са:

• приемане на ефективен закон за отнемане имуществото от престъпна дейност;
• създаване на орган, натоварен с установяване и санкциониране на конфликти на интереси;
• предприемане на стъпки за по-нататъшно усъвършенстване на съдебната практика и др.

В документа се изтъква, че “предвид важността на професионалното икономическо и финансово разследване за всички дела, свързани с корупцията по високите етажи, измами и организирана престъпност, необходимо е да се създадат в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики”. Подчертана е също така, и необходимостта да бъдат предприети последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври 2010 г. във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Във връзка с инкриминирането на корупцията е необходимо да се подобри НПК в редица области. “Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглаждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.”

В Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2010 г. отново се констатира, че в България корупцията е налице в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В документа се изтъква, че независимо от растящите усилия да се държат отговорни държавните служители, корупцията остава проблем във всички сфери на управлението. “Правителството не прилага закона за преследване на корупционни практики и често официални лица се замесват в тях безнаказано”. Тези практики включват “подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на обществени  средства и нарушения при обществени поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.” Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява ефективното преследване  на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

През февруари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи за тринадесета поредна година резултатите от Системата за мониторинг на корупцията. Към декември 2010 г. изследователите  констатират разнопосочни сигнали в развитието на корупционната обстановка в страната. От една страна, намалява административната корупция сред населението. Броят на корупционните практики средно на месец е намалял от 176 хил. през 2008 и 171 хил. през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Въпреки това, равнището на този вид корупция остава високо – като за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга

От друга страна, административната корупция сред бизнеса не намалява. Бизнесът е давал малко повече подкупи на администрацията средно на месец през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Изследователите констатират, че кризата е направила бизнеса по-податлив на корупционен натиск. През последното тримесечие на м.г. всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

В изследването също се посочва, че няма съществени промени в противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Корупцията по най-високите етажи на властта на практика остава безнаказана, което представлява основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г.

Според посочената информация в доклада, има условия да кажем, че светлината в края на тунела вече се вижда. Остава само да се надяваме, че във втория доклед на ЦИР тя ще е още по силна и по-ярка.

Пълния текст на доклада можете да немерите на страницата на ЦИР http://www.ced.bg/publications.php

1 В публикацията са използвани материали от доклада на Центъра за икономическо развитие единствено с илюстративна цел!

Със задълбочаването на кризата, много работодатели не успяват да обсужат плащанията за заплати на служителите си, като оставят на заден план плащанията към Държавата за осигуровки. Темата трябва да се разглежда двустранно, защото от едната страна стои интереса на фирмата в криза, но от другата страна – персоналния интерес на всеки от служителите й. Позиция, в която се намира всеки един от нас – особено когато дойде време да потърсим дължимата ни от Държавата помощ и поткрепа в трудни периоди или когато вече нашите собствени възможности са ограничени от възраст, болести, трудови злополуки и неблагоприятни стечения на обстоятелствата.

В тази връзка сме направили подбор от серия въпроси, които се отнасят именно до темата с осигуровките, принципи, възможности и ограничения. Уверени сме, че ще са ви полезни за да вземете персонално решение или управленско решение като управител на фирма например.

Дали Вашите здравноосигурителни права са прекъснати може да проверите:

… чрез електронната услуга на НАП „Здравен статус”

…..чрез обаждане на телефон 0700 18 700 – колцентъра на НАП, на цената на един разговор.

… на място, в офисите и териториалните дирекции на НАП в страната.

Кога губя здравноосигурителни права?

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка /упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрирани земеделски производители или тютюнопроизводители; морски лица, лицата, осигурени по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване/ се прекъсват ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който на лицето е оказана медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, за да имате право да ползвате безплатна медицинска помощ през февруари 2011 г., ще трябва да сте платили не по-малко от 33 месечни здравноосигурителни вноски от януари 2008 г. до декември 2010 г. /включително/.

Възстановяването на здравноосигурителните права става…

…при условие, че лицето е платило всички здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – правата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски .

През 2011 г. месечно се дължат по 16.80 лева.

Здравноосигурителните вноски се плащат:

…..по банков път – осигурителните вноски по Закона за здравно осигуряване се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на НАП. Вижте банковите сметки и кодовете за вид плащане и Примери за преводно нареждане/ вносна бележка за 2011 г.

…..с пощенски запис. Вижте примери за пощенски записи и как да попълните преводното нареждане/ вносна бележка за плащане от/ към бюджета

….по интернет чрез електронната услуга на НАП за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет

Справка за размера на дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях може да направите на интернет страницата на НАП чрез електронната услуга на НАП „Здравноосигурителен калкулатор”

Ако сте платили дължимите здравноосигурителни вноски, но все още не е отразено в системата, а трябва да постъпите спешно в болнично заведение….

…. Тогава можете да поискате от офиса на НАП по постоянен адрес да ви се издаде удостоверение, че сте с непрекъснати здравноосигурителни права, което да послужи пред здравните органи. За да ви бъде издаден този документ трябва да представите вносните бележки, с които да докажете направените от Вас вноски за здравно осигуряване. Това удостоверение ви дава възможност да ползвате безплатна медицинска помощ за съответния период. Удостоверението е със срок 3 месеца, считано от месеца на възстановяване на правата.

Ако работодателят ми не е внасял здравноосигурителните вноски, аз трябва ли да ги платя, за да не изгубя здравноосигурителни права?

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.

ВАЖНО!

Дължимите здравноосигурителни вноски, се внасят в размерите, определени за съответните периоди, за които се дължат.

Например: Ако не сте внесли здравноосигурителната си вноска за май 2008 г., Вие следва да я внесете в съответния размер за този месец – 7.20 лв. /6% върху осигурителен доход от 120 лв. за 2008 г./ и съответната лихва към датата на внасяне на вноската.

Вноските за здравно осигуряване за лицата, които се осигуряват за своя сметка се правят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Ежедневно, дори и за най-малката покупка, освен покупката се сдобиваме и с дребно листче хартия, на което понякога дори не обръщаме внимание. Въпреки компактните си размери, този документ в действителност се явява важно подробност за паботата на данъчната система. В тази връзка настоящата публикация сме уверени, че ще ви помогне да погледнете с други очи на това малко листче и да се отнасяме по-внимателно и по-адекватно с нея.

Касовата бележка е документ, който удостоверява продажба на стоки и услуги в търговски обект.  Тя  се  издава  при  заплащане  в  брой,  с чек,  ваучер,  с  банкова кредитна  или  дебитна карта  или  с  други  платежни  средства. Според законодателството, засължително изискване След  1  януари  2006  г. е  всички  касови  бележки  за  клиенти  да имат  надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Бъдете внимателни, Касови бележки с друг надпис  – “ФИНАНСОВ  БОН”,  “ВАЛИДЕН  БОН”,  са издадени  от  устройства,  които  не са  от  одобрен  модел.  По  тази  причина  те  не  могат  да  Ви  послужат като доказателство за извършената покупка  и  услуга.

Само в специални случаи, по изключение ако  получите  бележка,  на  която пише “СИСТЕМЕН БОН”, не се притеснявайте. Той е равностоен на фискалния бон. Списъкът с обектите, които имат право да издават такъв документ, ще намерите в сайта на Националната агенция по приходите.

Не забравяйте, че След  1  януари  2006  г.  плащането  се  извършва  само  срещу фискален  или системен  бон!

Обърнете внимание на съдържанието на касовата бележка!

Ако  се  питате  какво  точно  пише  на  Вашата  касова  бележка  или  искате  да проверите  дали  не  е фалшива,  трябва  да  видите  дали  на  нея  присъстват:

- наименование  и  адрес  на  търговеца;
- наименование  и  адрес  на  търговския  обект;
- предмет и стойностно изражение на покупката;
- обща  сума  на  покупките;
- дата  и  час  на  извършване  на  покупката;
- надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Касвата бережка трябва да удостоверява покупките във всеки  търговски обект, където се извършват продажби на стоки и услуги (независимо дали е хипермаркет или продавач на улицата, например). Това  правило  не  важи,  когато заплащането  се  извършва  по  банков  път.

Ако се питате какво е тълкованието на названието „търговски обект“ – Търговски  обект  е  всяко  място,  помещение,  съоръжение  на  открито или  под  навеси  (маси,  сергии),  от  което  се  извършват  продажби  на стоки и услуги, за които заплащането не се извършва по банков път независимо  от  факта,  че  помещението  или  съоръжението  служи същевременно и за други цели  (например, офис, жилищно помещение), е  част  от  притежаван  недвижим  имот  (например  гараж, мазе,  стая или други подобни) или е производствен склад или превозно средство, от  което  се  извършват  продажби.

Кога не е задържително да се издават касови белижки?

- При  продажба  от  търговски  обекти,  специализирани  само  за  вестници и  списания.
- При продажба на  собствена непреработена  селскостопанска продукция от лица, които не са регистрирани по Търговския закон  (ТЗ) в търговски обекти  на  открито,  с  изключение  на  продажби  от  търговски  обекти  в лицензираните  стокови  борси  и  тържища.
- При  продажби  на  самолетни  билети.
- При  продажба  на  билети,  квитанции,  талони  и  други,  които  имат  поне два  защитни  знака  и  са  отпечатани  като  ценни  книжа.
- При  производство  и  продажба  на  вещи,  свързани  с  богослужебната дейност, ритуали и обреди от Българската православна църква и от лица, които  са  регистрирани  по Закона  за  вероизповеданията.
- При  дейност  на  наемодатели  –  физически  лица,  които  не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите при условие,  че  лицата  са  занаятчии  –  пенсионери  по  инвалидност  или  за изслужено  време  и  старост,  които  извършват  услугите  с  личен  труд  и не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При  дейност  на  лица,  упражняващи  свободна  професия.
- При продажби в или от търговски обекти, намиращи се в населени места с  брой  на  лицата  с  постоянен  адрес  под  300  души  и  разположени  във високопланински  и  труднодостъпни места,  с  изключение  на  курортите.

За какво служи касовата бележка?

Касовата бележка ще Ви е необходима като доказателство, че сте купили дадена стока или за извършена услуга. Без такава бележка не може да се извърши рекламация на закупената  стока  или  извършената  услуга. Касовата бележка е добър помощник за всяко семейно счетоводство. Тя е справка за цената, вида  на  закупената  стока  или  извършената услуга. За  фирмите  касовата  бележка  служи  за  доказателство  на  извършени  разходи от  фирмата.  Първичните  счетоводни  документи  задължително  трябва  да  са придружени  с фискален  бон.

Защо е необходимо да се издават касови бележки?

При отпечатване на фискалната касова бележка всички фискални устройства автоматично  натрупват  оборота  от  продажбите  във фискалната  си  памет.

Какво е необходимо да направя ако не ми издадат касова бележка?

Търговецът  е  задължен  да  издаде  касова  бележка  при  извършване  на  плащането  и  да  я  предостави  на  клиента. Ако все пак Ви откажат касова бележка, обадете се в Националната агенция за  приходите. Телефонът  за  контакт  с  офиса  на  НАП  следва  да  е  обявен  в търговския  обект.

Какво е фискалното устройство?

Това е устройство, чрез което се издава документ (фискален бон) за извършена  сделка. При отпечатване на фискалния бон информацията за платената сума  се  натрупва  във фискалната  памет  на  устройството

С какво ще помогна, като си взема касовата бележка?

Когато искате касова бележка, Вие помагате да  не  се  укриват  доходи  и  точно  да  се отразяват  оборотите  на  търговеца. Затова  упражнете Вашия  контрол  при  самата покупка.  Вашата  подкрепа  ще  помогне  за увеличаване  на  средствата  за  здравеопазване,  образование  и  подобряване  на  облика  на България.

Идеята за касовите апарати…

Идеята за касовите апарати се заражда в Италия. През 1983 г. там се приема закон  за  използване  на  касови  апарати  с фискална  памет. Касови апарати има и в Гърция, Турция, Аржентина, Кения, Венецуела, Румъния, Русия, Полша, Чехия, Македония, Сърбия. У  нас фискалните  устройства  се  използват  от  1993  г.

България започва да произвежда касови апарати (без фискална памет) още през 1970  г.  Има  и  утвърдени  пазари  –  Русия,  Германия, Чехия,  Полша,  Гърция,  Румъния  и  Куба.  Вече десетилетия страната ни е водеща в производството  на фискални  устройства.

За неиздаване на касова бележка – подай сигнал на телефон 02/987 02 54

Регламент (ЕО) № 883/2004 за трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

Първичните източници на правото на Европейския съюз (ЕС) определят свободното движение като основно право на гражданите на Съюза. От друга страна, системите за социална сигурност на държавите–членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

В резултат от това движението на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно права по законодателство на повече от една държава–членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава–членка.

Преодоляването на тези неблагоприятни ситуации, възникващи при движение на гражданите на Съюза  е възможно единствено посредством наднационален координационен инструмент, чрез който да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) националните законодателства в трансгранична ситуация.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).

С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.

Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

При прилагане на Регламент № 883/2004 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, попадат в категорията самостоятелно заети лица.

При определяне на приложимото законодателство по реда на Дял II от Регламент № 883/2004 изпълнителите по договори за управление и контрол се третират като заети лица за тази им дейност на територията на България.

Заети лица за целите на Дял II от регламента са и морските лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Въведено е с разпоредбите на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004: „…… спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;”

Основното правило регулира всички аспекти при определяне на приложимото законодателство и в значителна степен служи като основа, върху която са изградени останалите правила от Дял II на Регламент № 883/2004.

В случаите по чл. 11(3)(а) от основния регламент приложимостта на „lex loci laboris” не се удостоверява с формуляр, тъй като полагането на труд на територията на една държава–членка в хипотезата на основното правило в най–общия случай изключва конфликт между национални законодателства

ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2011 Г.

В сила от 01.01.2011 г.

Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2011 г.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;

2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;

в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

г) над 7500 лв. – 550 лв.;

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.

(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за 2011 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв.

Чл. 10. Определя се за 2011 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2011 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се размерът на осигурителната вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Чл. 13. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 14. (1) За 2011 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

(2) За 2011 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.

(3) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Чл. 15. За 2011 г. не се прилага чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Министерство на труда и социалната политика, водено от стремежа за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите прие Национална програма по безопасност и здраве при работа за 2011 година.

Проектът включва мерки, свързани с изпълнението на приоритетите на Стратегията по безопасност и здраве при работа 2008-2012 г. В годишната програма са предвидени законодателни, организационно-технически, здравни и други превантивни мерки за осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Целта е да се осигури благосъстояние при работа, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове в условия на икономическа и финансова криза.

Изпълнението на програмата ще допринесе за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите; на размера на загубеното работно време в резултат на отсъствие от работа поради временна нетрудоспособност; на броя на лицата, напускащи предприятията поради лоша работна среда или преждевременно пенсиониране и неработоспособност (инвалидност). Очаква се прилагането на конкретните мерки да доведе до намаляване на разходите, правени от работодателите за съдействие при завръщане на работа (консултации, обучение, приспособяване към работното място и др.); на осигурителната и застрахователната тежест и производствен капацитет – загубеното производствено време, непроизведена продукция и неизвършени услуги като следствие от събитие, което завършва с травма.

В проекта се отчита състоянието, тенденциите и основните предизвикателства пред политиката, които определят основните акценти в развитието на дейността по безопасност и здраве при работа през 2011 г.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва намаляване на общия брой трудови злополуки за периода от 2008 г. до 2010 г. с 21%. През 2010 г. са регистрирани общо 3025 трудови злополуки. Независимо, че се наблюдава намаляване на броя на смъртните злополуки за периода с 48%, през 2010 г. се отчита слабо повишаване на техния брой спрямо 2009 г. (от 91 до 94). Намаляване се отчита и при загубените календарни дни от трудови злополуки – 47%.

През 2010 г. продължи тенденцията за спад в нарушенията на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труда и увеличаване на нарушенията на разпоредбите на Кодекса на труда. Относителният дял на нарушенията в областта на здравословните и безопасни условия на труд е 53%, а по законосъобразността на трудовите правоотношения – 46%, докато през 2009 г. те са били съответно 60% и 39%.

Съгласно приетити изменения ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 16 февруари 2011 г., обнародван в ДВ брой: 18, от дата 01.03.2011 г., се въвеждат следните промени в регламента за ползването на годишния отпуск:

Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).

С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот.

1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.

Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.

Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в следните категории:

1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2

По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в изпълнение на парично задължение по сделка.

Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или ограничено дееспособни лица.

Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение – datio in solutum), не подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично плащане в брой.

Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на закона.

1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 – 5

Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол от различни контролни и регулаторни органи.

1.3 Изключение по чл. 2, т.6

Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.

Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение /например – обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.

Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.

Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото изложение).

2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗГТУПС)

Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира в съответствие с разпоредбите на чл.З от закона.

2.1 Платежна сметка

Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

2.2 Доставчици на платежни услуги:

В чл. 3, ал. 1, т.1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:

=>      банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

=>      дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

=>      платежни институции по смисъла на ЗПУПС,

=>      Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет страница на БНБ (www.bnb.bg), раздел „Платежна система“, подраздел „Платежен надзор. Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:

=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

=>      изпълнение на налични парични преводи;

=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.

3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка:

3.1.   За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.

3.2.   В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

3.3.  Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията,
които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали
преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).

Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизането в сила на закона, произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).

3.4.    По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема)
общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично
плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод
или внасяне по платежна сметка.

3.5.  Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички
данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например,
една облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка с данъчна основа от
13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката
15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е
задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

IV. Примери по прилагане на ЗОПБ

1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота
е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е – след
влизане на ЗОПБ в сила по следната схема:

3 000 лв. – задатък (капаро) 10 000 лв. – първо плащане 5 000 лв. – второ плащане 2 000 лв. – окончателно плащане,

то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно – 3 000 лв. и 10 000 лв.), то второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

2.    В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с
непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база
и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата
на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде
прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще
се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е
определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от
плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на
закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на
едногодишния му срок) и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3.    Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен на, или по-висок от 15 000 лв.

4.    Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по описаното по-горе правило. Така например, ако фирма X (магазин) има договор за доставка на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000 лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.

5.    Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция се преценява самостоятелно.

6.    Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

Пълния текст можете да намерите тук

Контролът тук е понятие, според което има налице пряка или косвена (чрез дъщерни компании) собственост върху повече от половината от гласовете в едно предприятие, или върху значителен дял в гласовете, както и възможността по установен или договорен път да се насочват финансовата и експлоатационната политика на ръководството на предприятието.

Определението за значително влияние е участие в решенията, свързани с финансовата и експлоатационната политика на едно предприятие, но не и контрол върху тази политика (представител в директорския съвет).

Значително е влиянието и чрез участие във вземането на решения, материални междуфирмени сделки, размяната на управленски персонал или зависимост от техническа информация.

Значително влияние може да се постигне чрез притежаването на акции по уставен или договорен път.

Одиторът е длъжен да прегледа всяка предоставена му от отделните директори или от висши служители информация, отнасяща се до сделките със свързани лица, които са им известни, вкл. и сделките, засягащи самите тях и непосредствените членове на техните семейства.

В хода на проверката се извършват процедури, които могат да установят наличието на сделки със свързани лица. При изпълнението на нормалните одиторски процедури следва да се внимава за появата на сделки, които при наличните обстоятелства могат да се явят необичайни, но могат и да са резултат на свързани лица.

Освен това одиторът следва да вземе предвид наличието на нерегистрирани сделки със свързани лица, например получаването или оказването на безплатни управленски услуги. Сделките с оповестени свързани лица се преглеждат, като се приложат процедури, чрез които се добиват достатъчно данни за целта, естеството и размера на тези сделки. Одиторът взема данни и за:

а) потвърждение за условията и стойността на сделката от самото свързано лице или от неговия одитор;

б) притежаваните от свързаното лице данни; в) разговор и допитване до лица, свързани със сделка: банки, юристи, гаранти и посредници;

Резултатите от проверката на свързани лица се отбелязват в доклада на одитора.

Oсновен принцип на одиторската проверка е да се прегледат и оценят изводите, които са направени въз основа на придобитите от проверката данни, за да се изгради мнение по финансовата информация, а именно: последователност в прилагането на счетоводната политика; съответствия с прилаганите правилници и нормативни изисквания; достоверност на информацията; оповестяване на информацията.

Съгласно Националните одиторски стандарти докладът на одитора съдържа следните основни елементи: заглавие, адрес, ревизирани отчети, прилагани одиторски стандарти и практически подходи, израз или отказ на израз на мнение по финансовите отчети, подпис, адрес на одитора, дата на доклада.

Изразеното в доклада на одитора мнение може да бъде: безусловно, с уговорки, отрицателно или отказ да се изрази мнение.