Одиторска Къща "Узунова"

Author Archive

За да не бъдем сезирани от Съда на Европейския съюз, ни беше определен срок от два месеза за да приемем промени в закона за ДДС.

Според българското законодателство, ако едно данъчнозадължено лице е в процес на ревизия, данък добавена стойност му се възстановява след приключване на самата проверка. В това време, обаче, сроковете за ревизиране на лица, извършващи търговски операции в Европейския съюз са принципно два пъти по-дълги от сроковете за ревизия на лица, опериращи на българска територия.

Другият проблем е, че данъчнозадължените лица трябва да представятобезпечение или банкова гаранция за два пъти по-дълъг период, ако искат да възстановят данък преди края на ревизирането.

За пореден път подобни разминавания в сроковете и изискванията предизвикват Европейската комисията да изиска промени в правилата за данъка върху добавена стойност от органите на българското законодателство.

На първо четене в парламента бяха обсъдени промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от Лъчезар Иванов /ГЕРБ/. Предвижда се глоба от 2 000 до 4 000 лв.  на работодател, който не плаща здравноосигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица пък ще заплащат имуществена санкция между 4000 и 8000 лева.   Предложението е досегашният Национален рамков договор да бъде заменен с национални рамкови условия, които действат на територията на цялата страна за определен срок и са задължителни за НЗОК. Лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение в 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия.
Управление на НЗОК ще бъде съставено  от осем души и директор.  В Надзорния съвет ще влиза по един представител на пациентските и съсловните организации, двама – на организациите на работодателите и четирима представители на държавата. Директорът ще бъде избиран с мандат от 5 години от Народното събрание.

За становища за обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите, се предвижда създаването на Консултативен съвет към министъра на финансите.

Болниците се задължават да обявяват  информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, стойността, която касата заплаща за здравните дейности, безплатните медицински услуги, списъка на заболяванията, при които здравноосигурените хора са освободени от заплащане на сума.

Бяха разгледани и предложенията от депутатите Ваньо Шарков и Мартин Димитров от Синята коалиция за изравняване на  участието на държавата в здравното осигуряване  с това на гражданите.

За по-добро финансиране на българското здравеопазване беше предложено  децата до 18 години да се осигуряват в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се, а не върху половината от него.

На 1 ноември 2011 г. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) представи тримесечния си доклад Икономиката на България – октомври 2011 г., в който прогнозира растеж в диапазон 1-1.5% за третото тримесечие на 2011 г. и под 2% за годината, при заложен ръст 2,9 на сто, според приетия проект на бюджета. Данните показват, че в условията на всеобща финансова и икономическа криза, незасегнат у нас е само сектор „Финансови и застрахователни дейности“, който продължава да расте, макар и със забавящи се темпове. Растежът му за 2010 г., обаче, е едва 1.2%, което от своя страна сочи към скрити проблеми, които тепърва могат да се проявят. Растежът в аграрния сектор до средата на тази година, сравнена с миналогодишната, не е оптимистична. Слабо е вероятно да има растеж за годината, и ако такъв се реализира, той едва ли ще е повече от 2%. Очаква се устойчива стабилност на промишления сектор, макар и с понижаващи се растежи за годината – околко 7%. В строителството няма оптимитични прогнози за преминаване към устойчив растеж. Най-вероятно и 2011 г. ще завърши със спад, макар и по-малък отколкото през миналата година(16.7%). За групата „Търговия…Транспорт…Хотели…“ има индикации за по-високи темпове през третото и четвъртото тримесечие, с което годината да приключи с по-слаб от 2010 г. Растеж. Умереност и възможност за надвишаване на миналогодишния растеж отбелязва „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. След огромния спад през първото тримесечие, сектор „Операции с недвижими имоти“ все пак излиза над нулата и на годишна и на тримесечна база. В групата „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ очакваме спад на растежите на годишна база, но като цяло все пак е по-вероятно да има слаб растеж, за разлика от предходната година (с 4.2%). След изключително слабите растежи в първата половина на годината група „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ не се очаква растеж за годината. „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ дава сериозни индикации за възстановяване на растежа, който да покрие миналогодишния спад. Промишлеността и външната търговия продължава да бъдат основни двигатели на националната икономика. И през второто тримесечие на 2011 г. тримесечната безработица продължава да надхвърля предходните години. За разлика от първото тримесечие обаче, когато тя нарасна на база предходното тримесечие във всички възрастови групи с изключение на групата „55 и повече“, сега привлича вниманието ни фактът, че нарастване, макар и слабо, на база предходния период наблюдаваме само в една група, и това е групата на възраст 35-44 години.

Пълният доклад може да изтеглите от тук: BG Economy October 2011 (Източник ЦИР)

Предлагаме ви част от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения, която урежда реда за подаване на документи.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения.
(2) Към болничните листове за случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.), се прилага анкетен лист.
(3) Към болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането се прилага декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(4) За случаите по чл. 167 от Кодекса на труда към болничните листове за майчинство, издадени на съответните лица, се прилагат протокол на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето и декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане по образец съгласно приложение № 1.
(5) Към болничните листове за гледане на болно дете до 18-годишна възраст и за гледане на болен член от семейството над 18-годишна възраст се прилага декларация по чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.
(6) Към болничните листове в случаите по чл. 2, ал. 3 се прилагат заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 от КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата по образец съгласно приложение № 13 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 4б. (Нов – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., нов – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от бащата/осиновителя по образец съгласно приложение № 14 със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 5. (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО се изплащат въз основа на заявление- декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изплащат въз основа на заявление-декларация от лицето по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Паричните помощи при смърт на осигуреното лице се изплащат на правоимащите лица въз основа на подадена от всяко от тях заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6. Когато правоимащото лице е малолетно или непълнолетно, заявление-декларацията се подава от законния му представител.

Чл. 8. (1) Осигурените лица и лицата, поискали изплащане на помощите по чл. 1, ал. 1, т. 2, заявяват еднократно при първото представяне на документи за изплащане на парични обезщетения или помощи данните, свързани с личната банкова сметка за получаване на обезщетенията и помощите, с декларация по образец съгласно приложение № 7.
(2) Осигурените лица, работещи в чужбина по трудови или по служебни правоотношения с български осигурител, заявяват еднократно пред осигурителя данните, свързани с личната банкова сметка, с декларация по образец съгласно приложение № 7 преди заминаването им в чужбина.
(3) Към декларацията съгласно приложение № 7 се прилага копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на банковата сметка се подава нова декларация по образец съгласно приложение № 7 по реда на чл. 11.
Чл. 9. (1) Осигурените лица представят документите по чл. 3 – 5, 8 и 14 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят от осигурителя в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ.
(2) Самоосигуряващите се лица представят документите по чл. 3 – 5 и 8 в срока по чл. 10 в съответното ТП на НОИ. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят документите по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.
(3) Преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ лицата по чл. 10, ал. 1 проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2004 г. и бр. 10 и 99 от 2006 г.). При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.
(4) Органите на медицинската експертиза представят документите по чл. 3 на осигурителите за осигурените при тях лица или в съответното ТП на НОИ за самоосигуряващите се лица в случаите по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и чл. 22, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г.).
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Документите по чл. 3 – 5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2007 г., бр. 8 от 2008 г. и бр. 3 от 2009 г.) в следните срокове:
1. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 КСО, се представят в ТП на НОИ до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.

Чл. 11. (1) Документите по чл. 3 – 5, 8, 14 и 15 се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове, заявленията-декларации и декларациите за промяна на обстоятелствата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При едновременно представяне на повече от 5 болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо – приложение № 8, от описа – приложение № 9, и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 – приложение № 7, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от НОИ, или по утвърден от НОИ формат.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или заявления-декларации, и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
(5) Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите по чл. 8, ал. 1, 2 и 4 по реда на ал. 3 независимо от броя на представените документи.
(6) Предоставеният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако се стартира върху нелицензирани операционни системи.
(7) Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице – подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в ТП на НОИ се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в ТП на НОИ.
(8) След получаване на документите по ал. 1 ТП на НОИ издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в ТП на НОИ и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 11 документите по чл. 3, 4 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.

Чл. 13. (1) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „а“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 6 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Лицата, поискали изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква „б“, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес документите по чл. 7 и 8 на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Самоосигуряващите се лица, осигурените лица по чл. 12 и лицата по чл. 13 представят декларация по образец съгласно приложение № 12 и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата. Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, представят декларацията по реда на ал. 1 на дружеството, чрез което се осигуряват.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) При липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
(2) Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Документите по ал. 1 се представят в съответното ТП на НОИ по реда на чл. 11 в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в ТП на НОИ липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО.

От БСК са изчислили, че осигурителната вноска на служители в министерствата на вътрешните работи, отбраната и правосъдието, трябва да нарастне с 12 процента, за да се покрият разходите им за ранно пенсиониране. Освен това от организацията настояват лицата, заети по служебни отношения, да внасят вноските си сами.
Увеличението от 12 процента е необходимо, за да бъде системата балансирана.
Други предложения за реформи в пенсионната система са:

• ежегодно актуализиране на пенсиите

• премахване на тавана на пенсиите

• мерки за по-дълго оставане на работа

След съвместна среща на ръководителите на двете институции, Националната агенция по приходите и Националният осигурителен институт ще работят в посока сътрудничество за опростяването на осигурителните декларации, съкращаване на броя на банковите сметки и кодовете за вид плащане на осигурителни вноски.

Главната цел е по-добро обслужване на клиенти чрез по-леки процедури по деклариране  и плащане на осигурителни вноски. За намаляване на риска от осигурителни измами и облекчаване на декларирането на осигурителни данни, съществува възможност за обвързване при подаване на декларации образец 1 и образец 6.

На дневен ред е и новият механизъм за планиране на приходите от осигурителни вноски, включващ съгласуване на плана с експертите от НАП. Целта е по-релевантно планиране на приходите от осигурителни вноски.
Като цяло,  управителят на НОИ и изпълнителният директор на НАП са стигнали до споразумение за по-тясно сътрудничество между двете институции чрез редовни срещи на двата мениджърски екипа, които да гарантират по-навременното решаване на проблеми от обща компетентност.

Предлагаме ви откъс от закона за вътрешния одит в публичния сектор, регламентиращ одитнига на програми и фондове на Европейския съюз.

Чл. 41. Дейностите по тази глава включват:
1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) одити на системите и одити на операциите по всички оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и по програми ИСПА/Кохезионен фонд и САПАРД;
2. издаване на сертификат или декларация за приключване на проект или програма по фондове и програми на Европейския съюз.

Чл. 42. Сертификатът, съответно декларацията, се основава на оценка на системите за управление и контрол, на резултатите от вече извършените проверки и когато е необходимо – на допълнителни проверки на транзакциите.

Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондове, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Чл. 44. (1) Министърът на финансите определя органа, съответно лицата, които осъществяват дейностите по чл. 41.
(2) Министърът на финансите издава наредба за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на дейностите по чл. 41.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Одиторите, извършващи дейностите по тази глава, трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1 – 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Ръководителите на одиторските екипи трябва да отговарят на изискванията по чл. 19, ал. 2, т. 1, 2 и 4, да имат завършено висше образование, придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават най-малко две години стаж в областта на одита на средства от Европейския съюз.
(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2.

Чл. 46. Одиторите, извършващи дейността по тази глава, се ползват с правата по чл. 22 и могат да извършват проверки в структури и лица извън организацията, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите по чл. 41.

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.) (1) Министърът на финансите сформира одитен комитет към органа по чл. 44, ал. 1.
(2) Одитният комитет е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган по отношение на дейностите по чл. 41, който е независим от органа по чл. 44, ал. 1.
(3) Одитният комитет се състои от председател и двама членове с доказан опит в областта на финансите и одита. За председател и членове на одитния комитет не могат да бъдат назначавани лица, които са служители на органа по чл. 44, ал. 1.
(4) Министърът на финансите назначава и освобождава председателя и членовете, определя възнагражденията им и утвърждава правилата за работа на одитния комитет.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

Според доклада на Световния икономически форум от 07.09.2011 г.  за  глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2011-2012) на 142 икономики в света, България слиза от 71 на 74 място в общото класиране.
На първо място излиза икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур.

Добрата новина за България е, че все пак, в 4 от 12-те фактора, на които се основава индексът за конкурентноспособност, страната ни бележи подобрение. Това са:
Финансови пазари – България скача от 91-во на 75-то място. Това се дължи на постепенното излизане от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит.
Институции – Тази година страната се придвижва бавно напред като резултат от опитите за по-прозрачна политика и партньорство с бизнеса и неправителствения сектор. Въпреки това институциите остават една от най-критикуваните области заради бюрокрацията в администрацията, корупцията и неефективната съдебна система.
Ефективност на пазара на труда – България излиза с две места напред. Причината е гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила.
Образование и квалификация – Преместването с една позиция нагоре се дължи главно на някои положителни промени като оптимизирането на училищната мрежа, постигане на по-голяма самостоятелност на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9–12 клас и др., решаване на конкретни проблеми на финансирането и подобряването на материалната база в училищата, повишаването на заплатите, атестацията и кариерното развитие на учителите. Тези мерки обаче не са достатъчни за повишаване на конкурентоспособността.

Като цяло, основните предимства на България са стабилна макроикономическа среда; благоприятна данъчна среда; нарастващ интерес към нови технологии и обновяване на продукцията; отвореност към външните пазари; позитивна динамика в повишаване качеството и внедряване на международни стандарти; гъвкавост, приспособимост, способност за импровизиране; подобрен достъп до Интернет доставчици и др.

Главните недостатъци, обаче, са ниска производителност, недостатъчно благоприятна бизнес среда; влошаване на качеството на човешките ресурси; неефективна държавна администрация; корупционни практики; лоша инфраструктурата;  слаба иновативност на предприятията; недостиг на финансови ресурси и затруднен достъп до финансиране, подценяване на извънбанковите форми на финансиране и иновационни изисквания и др.

Пълният анализ на доклад може да прочетете тук

Стара мъдрост твърди, че на лекар и поп човек твябва да казва нещата така, както са.

От гледна точка на управлението на фирмата, можем да допълним към уважаваните две професии и счетоводителя. Това обаче от своя страна поражда много въпроси пред управителите на фирмата:

1.  Как да подберем счетоводителя?

2.  Какви са критериите за успешния счетоводител?

3.  Какви са разликите между различните квалификационни равнища на счетоводителите?

4.  Да назначим счетоводителя или да се възползваме от услугите на външна специализирана фирма?

5.  Какво влиза в редовите задължения на счетоводителя?

6. Къде е границата между въпросите отнасящи се до счетоводството и правото?

7. Каква е границата на отговорност на счетоводителя?

8. Какво трябва и не трябва да знае счетоводителя във фирмата?

9. Как да оценим работата на счетоводителя и какви са критериите?

Тези и много въпроси са уредени в закона за счетоводството.  Общите положения са разписани от законодателя по следният начин:

Чл. 1. (1) Този закон урежда:

1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги

Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.

(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:

1. текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;

2. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;

3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;

4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие със:

1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;

2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;

3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;

4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.

(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.

(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложими за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.

(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.

В действителност, критериите за успешния счетоводител от страна на фирмата имат съвсем друго изражение, добрия счетоводител трябва непрекъснато до развива и разширява възможностите си,  може да организира работата си и успешно да разпределя задачите на екипа отговарящ за стопанските опарции. В този слисъл, работата на счетоводителя е внимателно да преценява моментното състояние на фирмата и да дава насоки за развитието й. Такъв счетоводител може не само да отразява случващото се във финансите на фирмата, а да допринесе за нейното развитие и разширяване.

Съветваме Ви винаги да подхождате внимателно към работата са нчетоводителя

Работата на одитора е все още неразбираема за много от хората, а дори и за много от собствениците на фирмите в България. Работата на одитора, отнасяща се до независимия финансов одит е съпроводена с много трудности и специфики, които трябва да се вземат под внимание при избора на одитор.

В настоящата публикация се стремим да насочим вниманието ви към основните цели и принципи в работата на независимия одит, така както е предвидил законодателя в Република България.

Съгласно закона (обн.,ДВ,бр.101 от 23 ноември 2001 г.; изм. И доп.,бр.91 от 2002 г., бр.96 от 2004 г.; доп.,бр.77 от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.30 от 2006 г., бр.33 от 2006 г.; доп.,бр.62 от 1 август 2006 г.)

Чл.5. (1) Целта на независимия финансов одит е изразяване на независимо одиторско мнение относно достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите отчети на:
1. финансовото състояние на предприятието;
2. отчетения финансов резултат от дейността на предприятието;
3. паричните потоци на предприятието и промените в тях;
4. собствения капитал на предприятието и промените в него.
(2) Независимото одиторско мнение по ал.1 се изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети.
(3) Формирането и изразяването на независимото одиторско мнение се извършва в съответствие с Международните одиторски стандарти.
Чл.6. Независимият финансов одит обхваща процедури за определяне на разумна сигурност чрез проверка на:
1. спазването принципите на счетоводството;
2. последователността на прилагането на оповестената счетоводна политика;
3. методологическата обоснованост на текущото отчитане за всеобхватно и достоверно отразяване на активите, пасивите и дейността на предприятието, ограничена до постигане целите на одита;
4. ефективността на вътрешния контрол, ограничена до постигане целите на одита;
5. процеса на счетоводното приключване;
6. достоверността и необходимата за потребителите обхватност на представената във финансовия отчет информация;
7. съответствие между информацията във финансовия отчет, в отчета за управлението и всяка друга информация, която управлението предоставя заедно с одитирания отчет.
Чл.7. Регистрираните одитори при осъществяване на независим финансов одит спазват Професионално-етичния кодекс на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Етичните принципи, които ръководят професионалното поведение и отговорности на одиторите, са:
1. независимост - необвързаност на регистрираните одитори, включително чрез своите съдружници и персонал, с проверяваното предприятие, неговите ръководители или свързани с тях лица в материален, личностен или друг аспект;
2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение, конфликт на интереси или друго влияние, което да попречи на реалната преценка на одитора;
3. професионална компетентност - притежаването на достатъчно необходими професионални познания в областта на действащото търговско, счетоводно и данъчно законодателство, Международните счетоводни стандарти и Международните одиторски стандарти;
4. конфиденциалност - запазване в тайна на информацията за дейността на предприятието клиент, получена в резултат на извършения независим одит;
5. професионално поведение - одиторът действа в своята професионална работа по начин, който е в съответствие с доброто име на одиторската професия и се въздържа от действия, които биха довели до уронване престижа на професията;
6. почтеност - одиторът е честен, последователен и обективен при изпълнението на одита;
7. познаване и прилагане на професионалните стандарти - одиторът извършва независим одит в съответстие с приетите професионални стандарти и националното законодателство;
8. отговорност - дипломираният експерт-счетоводител е лично отговорен за изразеното от него мнение; специализираното одиторско предприятие носи отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение.
Чл.8. Независим финансов одит се извършва на годишни, междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация.

Кой може да упражнява професията одитор?

Чл.23. Изключителните права за упражняване на професията на дипломиран експерт-счетоводител се упражняват:
1. пряко;
2. чрез предприятие на дипломиран експерт-счетоводител;
3. чрез участие в специализирано одиторско предприятие.
Чл.24. (1) За да упражнява право да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, дипломираният експерт-счетоводител, вписан в регистъра по чл.19, ал.1, подава молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост и декларация, че отговаря на условията по този закон.
(2) За да упражнява дейност като специализирано одиторско предприятие, дружеството представя молба за членство и регистрация в Института на дипломираните експерт-счетоводители, придружена със свидетелство за съдимост на съдружниците и управителите на предприятието, декларация от управителите, че предприятието отговаря на условията по този закон, заедно с документи, потвърждаващи изпълнението на изискванията по § 1, т.9.
(3) Управителният съвет на Института се произнася по молбите на кандидатите с мотивирано решение в едномесечен срок от датата на подаване на молбата. Решението се съобщава писмено на кандидатите и влиза в сила от датата на приемането му.
(4) При отказ за членство и регистрация решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред контролния съвет. Контролният съвет се произнася по жалбата в двумесечен срок от постъпването й.
(5) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Решението на контролния съвет подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.25. (1) Въз основа на решението по чл.24 дипломираният експерт-счетоводител или специализираното одиторско предприятие стават регистрирани одитори и придобиват правото да подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети.
(2) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители съставя и поддържа регистри на регистрирани одитори.
Чл.26. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на регистрираните одитори.
Чл.27. (1) Дипломираните експерт-счетоводители, включени в списъците на регистрираните одитори, получават личен печат по образеца, определен в чл.14, ал.1, с което придобиват право да подписват одиторски доклади.
(2) Предприятията, включени в списъците на регистрираните одитори, получават печат по образеца, определен в чл.14, ал.2, с което придобиват статут на специализирано одиторско предприятие.
(3) Лицата по ал.1 след придобиване на правото за подписване на одиторски доклади полагат клетва и подписват клетвен лист със следното съдържание: "Заклевам се в силата на познанието и законността, че ще изпълнявам добросъвестно, независимо, отговорно, безпристрастно и с професионална компетентност задълженията си като регистриран дипломиран експерт-счетоводител. Ще се ръководя от законите на Република България, приетите професионални одиторски стандарти и етичните норми и принципи на поведение, утвърдени от Института на дипломираните експерт-счетоводители. При нарушаване на тази клетва да бъда санкциониран с нормите на закона и професионално-етичните норми на Института на дипломираните експерт-счетоводители."
Чл.28. (1) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители не могат да извършват независим одит на финансов отчет на предприятие, когато:
1. (доп.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) работят по трудов договор или по служебно правоотношение освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в специализирано одиторско предприятие или осъществяват научна и преподавателска дейност;
2. са свързани лица с предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит;
3. пряко или косвено са обвързани със или участват в сделки на предприятието, чийто финансов отчет е обект на независим финансов одит, различни от сделката по независимия финансов одит, които нарушават неговата независимост като одитор или водят до конфликт на интереси;
4. оказват счетоводни услуги по текущото счетоводно отчитане на дейността и по изготвянето на финансови отчети на одитираното предприятие, когато участват във взимането на управленски решения по тях, както и услуги, свързани с оценки на активи за целите на финансовия отчет на предприятието, чийто финансов отчет е обект на одитиране.
(2) Ограниченията по ал.1, т.2, 3 и 4 се прилагат и за всички съдружници и служители в специализираното одиторско предприятие.
Чл.28а. (нов,ДВ,бр.91 от 2002 г.) Регистрираните дипломирани експерт-счетоводители могат да участват само в едно специализирано одиторско предприятие.
Чл.29. Одиторската практика на регистрираните одитори подлежи на вътрешен контрол по качеството съгласно правила за работа, приети от общото събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Чл.30. Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия плащат встъпителна такса при приемането им и годишни такси, определени от управителния съвет на института.

Закона определя строги правила за работата на експерт-счетоводителя:

Чл.41. (1) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба от 300 до 3000 лв. или с лишаване от право да извършва независим финансов одит на финансови отчети за срок до две години, а при повторност - до три години, когато:
1. издаде одиторски доклад по чл.13 с мнение върху финансов отчет, който не съответства на представената от предприятието отчетна информация;
2. наруши изискванията на Международните одиторски стандарти;
3. наруши изискванията на Професионално-етичния кодекс, приет от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(2) За извършено нарушение по ал.1 на специализирано одиторско предприятие се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв. или се отнема правото да извършва независим финансов одит на финансови отчети до две години, а при повторност - до три години.
(3) Наказанията по ал.1 се налагат и когато е извършено нарушение по чл.19, ал.2, чл.28, чл.33, т.8 и 10 и § 1, т.9.
(4) Актовете за установяване на нарушенията по ал.1 и 2 се съставят от членове на дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(5) Наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(6) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл.42. (1) Регистриран одитор, който откаже извършването на проверка по чл.29, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., а на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв. по реда на чл.41, ал.4, 5 и 6.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 000 до 30 000 лв.

Ето защо експерт-счетоводителите подхождат внимателно и деликатно към своята работа.