Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Закони’ Category

Министерството на финансите качи на сайта си за обществено обсъждане изменения в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Причините са промените в Закона за данък върху добавената стойност.

Част от предвидените промени засягат данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива и трябва да регистрират и отчитат зареждането чрез фискално устройство.  Предложението е регистрирането на количествата да се извършва по два начина:

-  лицата ще могат да отчитат зарежданията по общия ред на наредбата чрез съществуващите към настоящия момент електронни системи с фискална памет

- лицата ще регистрират и отчитат заредени количества горива, без издаване на фискална касова бележка на хартиен носител чрез електронна система с фискална памет за зареждания

От 2014 г. лихвите по депозитите, печалбите от хазарт и други доходи, за които не се плащат данъци, ще трябва да бъдат декларирани пред НАП. Освен това, ще се декларират и доходите от дивиденти, за които данъците се плащат при източника – от фирмата, която ги изплаща. Нововъведението е наложително, тъй като до 2014 г. страната ни трябва да стартира автоматичен обмен на данъчна информация с всички страни от ЕС.

В момента физическите лижа на са задължени да декларират доходи от лихви по депозитите, от хазарт или от дивиденти, за разлика от множество страни от Европа.

Промените са наложителни заради европейска директива за обмен на информация и сътрудничество между данъчните в страните от съюза. Според експерти от финансовото министерство, задължението за деклариране на необлагаеми доходи трябва да бъде разписано в закон в името на информационния обмен между приходните администрации в страните от ЕС. До 2014 г. обменяната информация трябва да обхваща целия процес по администриране на данъците у нас. Доходите от лихви, обаче, ще останат необлагаеми.

Ясни са промените в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.  Едно от главните изменения е за правилата на фактуриране на доставките. Целта е да се разграничи държавата членка, чиито правила на фактуриране се прилагат.

Друга промяна е връщането на стария режим за правото на приспадане наданъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили. Изменението се налага във връзка с писмо на Европейската комисия и ако бъде приета, ще възстанови действащите до присъединяването ни към ЕС разпоредби.

Предвижда се  и промяна в срока за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация. Новият срок ще бъде удължен на 45 дни, вместо старите 7.

Целия проект и мотивите за измененията може да прочетете на сайта на Министерство на финансите http://www.minfin.bg/bg/page/578

До 28.09.2012 г. може да изпращате становища по проекта на нормативния акт  на taxpolicy@minfin.bg

Първокласните инвеститори ще бъдат насърчавани да инвестират в България, като за целта държавата ще им опрощава осигуровките за три години от разкриването на новите работни места. Новара преференция е част от одобрените от правителството промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

Покриването на разходите за осигуровките  може да бъде предпочетено от инвеститора пред някои от действащите в момента финансови мерки за инвеститори клас А и за т.нар. приоритетни проекти (мащабни инвестиции, които се сертифицират от Министерски съвет). Тази преференция ще е валидна само за проекти, създаващи голям брой работни места във високотехнологичните сектори на икономиката или в общините с безработица над средната в страната.

Предвиждат се и други промени – общините да издават сертификати за инвеститори във важни проекти и да им предлагат преференции по преценка и възможностите на местната власт. Кметовете ще издават удостоверенията за инвеститор клас Б, а общинските съвети ще имат правото да определят праговете и критериите за издаване на документа, както и да прилагат съответните преференции. Те може да бъдат данъчни облекчения, приоритетно обслужване и др.

При издаването на сертификатите за инвеститор клас А няма да има промени – ще бъдат издавани от Българската агенция за инвестиции. Те дават право на държавни преференции, по-бързо административно обслужване и т.н.

Първокласен инвеститор е всеки, чиято инвестиция надхвърля 20 милона лева в секторите преработваща промишленост и логистика. При високите технологии изискването за инвеститор клас А е 4 милиона лева. В закона се въвежда нов критерий за издаване на сертификат за инвеститор клас А и Б – брой на създадените нови работни места.  Целта е  насърчаването на проекти в сектора на услугите и в частност на аутсорсинг, при който фирми дават част от дейностите си на външни изпълнители, където размерът на инвестицията не е висок, но се разкриват голям брой работни места.

Новите въведения създават възможност за придобиване право на пребиваване в България на чужденци от трети страни във връзка с изпълнявани инвестиционни проекти в страната. Включени са и промени, даващи възможности за привилегирована натурализация на основание икономически заслуги. Конкретните икономически критерии, на които трябва да отговарят чужденците, ще се определят с подзаконови нормативни актове.

Правителството ще гласува промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, според които Националната агенция за приходите,  Агенция „Митници”,  банки, застрахователи и нотариуси ще трябва да наблюдават необичайно големи сделки и операции. Според промените финансовите институции ще бъдат задължени да изследват паричните операции и да съхраняват заключенията си в писмен вид, на разположение на специална дирекция от ДАНС, на одиторите и на органите за надзор, в срок от 5 години. В по-сложни случаи данните и документите ще бъдат пазени за период от седем години.

Целият закон за мерките срещу изпиране на пари можете да прочетете тук: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134420482

Конституционният съд обяви за противоконституционна глобата от три лични социални и здравни осигурителни вноски за работниците без трудов договор, въведена с поправка в Кодекса на труда през декември миналата година.

Като мотив съдът посочи, че „принципът на пропорционалността е нарушен и в трите му съставки: първо, не е налице наложителност на ограничението; второ, въпросното ограничение несъмнено е неподходящо – посяга и накърнява осигурителната система, която има съвсем друго предназначение; трето, ограничението не е най-щадящата мярка, както изисква принципът на пропорционалността“. Според съда по този начин се въвежда небалансираното съотношение, като за едно и също нарушение се налага различна по размер глоба, според областта, в която работят.

Съдът отмени като противоконституционни и част от строгите изисквания към работодателските организации за представителност на национално равнище. Противоконституционни са и изискванията в в Националния съвет за тристранно сътрудничество да участват „браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица“ и които „да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт“.

Остават изискванията работодателските организации да имат структури в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност, да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган, както и да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност.

Новият Закон за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, който влиза в сила от 1 юли, въвежда нов срок за подаване на Интрастат декларациите, който съвпада със срока за тези  ДДС  - до 14-то число на месеца след извършване на вътреобщностните доставки.

С новия закон се удължават още два срока – за подаване на първата декларация от новите Интрастат оператори (до 20-то число) и за извършване на корекции по месечните декларации (до 6 минали референтни периода).

Според закона ще има и по-високи санкции за неизпълнение на задълженията – до 5000 лв.

Ето и частта от новия закон, която въвежда промените за Интрастат:

Според наредба Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, условията за възстановяване са следните:

ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

- облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или

- за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

Права и ограничения.

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит са приложими относно правото на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен   внос на стоки по време на периода на възстановяване.

По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител не е налице право на данъчен кредит.

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия  от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в дължавата членка по установяването му.

Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целия данък .

Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.

Срок за упражняване на правото

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

За да се подобри качеството на административното обслужване, миналата година Агенцията по вписванията въведе фиксиран ред за обявяване на годипните отчети.

Според чл. 40 на Закона за счетоводството, сроковете за публикуване на отчетите са следните:

• Еднолични търговци – до 31 май на следващата година
• Дружества с ограничена отговорност, ЕООД – до 30 юни на следващата година;
• Търговски дружества (СД, КД, КДА, АД, ЕАД)  и кооперации (без жилищностроителни) – до 31 юли на следващата година.

Всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, трябва да публикуват отчетите си в него с образец Г2 – Заявление за публикуване на годишни финансови отчети. Отчетът трябва да е в оригинал, нотариално заверен или заверен от заявителния препис.

Едноличните търговци, които не подлежат на независим финансов одит и имат нетни приходи от продажби за текущата година по-малко от 100 000 лв., представят само отчет за приходите и разходите.  Ако приходът им пък е до 50 000 лв., дейността им е представена в регистри-книги.

Ако  предприятието публикува съкратен финансов отчет, задължително трябва да го оповести предварително.

Лицата, които не публикуват отчети в Търговския регистър са:

1. Физически лица, регистрирани като земеделски производители, ако не са ЕТ.
2. Занаятчии и лица, упражняващи свободни професии, ако не са ЕТ.
3. Физически лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в собствените им жилища.
4. Юридически лица, които не са търговци – ЮЛНЦ, фондации и др.
5. Неперсонифициран дружества – граждански дружества, регистрирани по ЗЗД.
6. Търговските представителства.