Одиторска Къща "Узунова"

Posts Tagged ‘отчет’

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци

ЦЕЛ

Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.

Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

ОБХВАТ

1. Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2. Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.

5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

Парични средства и парични еквиваленти

7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.

8. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

10. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.

12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.

Оперативна дейност

13. Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.

14. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

а) паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

б) паричните постъпления от възнаграждение за права, такси, комисиони и други приходи;

в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;

г) паричните плащания на и от името на персонала;

д) паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;

е) паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; и

ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

Инвестиционна дейност
……

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци,  моля свалете целият документ от тук.

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

….

Част седма. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ

Глава четиринадесета. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА ДОСТАВКИ

Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

(2) В случаите по ал. 1 са налице три доставки:

1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;

2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите – предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

(3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се смята, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.

(4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.

Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.

Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.

(2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;

2. производителят не е установен на територията на страната;

3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

(3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.

Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

(3) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

Чл. 131. (1) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

1. да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон;

2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за длъжника и за получателя (купувача);

3. да предостави документа по т. 2 на длъжника и получателя в срок три дни от издаването му;

4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.

(5) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава петнадесета. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА РЕГИСТРАЦИЯ И ДЕРЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 132. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър.

(3) Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър.

(4) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 14-ия ден включително след тази дата.

Чл. 133. (1) Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

(2) Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрацията по ал. 1 и 2 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) При прекратяване на лицето – акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета.

(6) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага.

(7) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.

Чл. 134. (1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация.

(2) Дерегистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 109.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4, регистрацията му може да се прекрати по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4.

(5) При дерегистрацията по ал. 1 и 3 се приема, че чуждестранното лице извършва доставка по чл. 111.

Чл. 135. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 133 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице освен в случаите по чл. 133, ал. 6.

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.
….

Част трета. ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

(2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

Чл. 55. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със:

1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната;

2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

(3) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Общността за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

1. стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническа тарифа;

2. стоки, внасяни от лицата по чл. 174, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

3. човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

5. продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

6. стоки, когато са налице едновременно следните условия:

а) вносителят е регистрирано по този закон лице;

б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;

7. злато от Българската народна банка;

8. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

9. инвестиционно злато;

10. електроенергия и природен газ чрез преносна система;

11. носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;

12. стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лева;

б) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.

в) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.)

г) внася лично имущество, получено като наследство;

д) внася употребявано лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;

е) внася имущество във връзка с встъпване в брак;

ж) внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;

з) внасят ордени, медали и почетни награди;

и) внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;

к) внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

л) внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

м) внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

н) внасят материали за погребални цели;

о) внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;

п) внася документация;

13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

15. стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени и се реимпортират в непроменено състояние в сроковете, предвидени в митническото законодателство;

16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

17. стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация;

18. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

(7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

(9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

(11) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

(13) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

Чл. 60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.

Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Кодекс за социално осигуряване

10 септември
Внасяне на авансово дължимите вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване от самоосигуряващите се лица за Август 2010 г.

10 септември
Внасяне от възложителя на дължимите за Август 2010 г. осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за лицата, които работят без трудови правоотношения

30 септември
Внасяне от осигурителя на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване върху начислени, но неизплатени възнаграждения или върху неначислени възнаграждения, отнасящи се за труд, положен през месец Август 2010 г.

Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

10 септември
Внасяне от изпращащата организация на отнасящите се за месец Август 2010 г. осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, които подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство

10 септември
Внасяне от работодателя на отнасящите се за месец Август 2010 г. осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и допълнително задължително пенсионно осигуряване за изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона на министерството на вътрешните работи

10 септември
Внасяне на отнасящите се за месец Август 2010 г. осигурителни вноски за избралите да се осигуряват за фонд „Пенсии”:
- лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник;
- лица, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи.
- служители, изпратени за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

10 септември
Внасяне от изпращащото ведомство на отнасящите се за месец Август 2010 г. осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и допълнително задължително пенсионно осигуряване за съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатически служби по време на задграничния им мандат.

Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

30 септември
Внасяне от работодателя на вноските за фонд „ГВРС” върху начислени през месец Септември 2010 г. възнаграждения, които не са изплатени до края на същия месец

Закон за здравното осигуряване

10 септември
Внасяне на авансово дължимите здравноосигурителни вноски от самоосигуряващите се лица за Август 2010 г.

10 септември
Внасяне от възложителя на дължимите за Август 2010 г. здравноосигурителни вноски за лицата, които работят без трудови правоотношения

10 септември
Внасяне на здравноосигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, които през Август 2010 г. са били във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ

10 септември
Внасяне на здравноосигурителните вноски от лицата, които през Август 2010 г. са подлежали на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (лица, които не са били осигурени на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от закона)

10 септември
Внасяне на здравноосигурителните вноски за месец Август 2010 г. за служителите на Българската православна църква и други нормативно признати вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност

30 септември
Внасяне от осигуряващия на осигурителните вноски за здравно осигуряване върху начислени, но неизплатени възнаграждения или върху неначислени възнаграждения, отнасящи се за труд, положен през месец Август 2010 г.

30 септември
Внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата в неплатен отпуск през месец Август 2010 г., които не са подлежали на осигуряване на друго основание

Наредба № Н – 8 от 29 Декември 2005 г.

10 септември
Подаване на декларация образец № 3 с данните за месец Август 2010 г. за лицата, които се осигуряват здравно за сметка на републиканския бюджет, с изключение на данните, подавани от НОИ

20 септември
Подаване на декларации образец № 1 от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работили без трудови правоотношения, чиито възнаграждения са изплатени през Август 2010 г.

20 септември
Подаване от НОИ на:
- декларации образец № 1 за лицата получаващи парични обезщетения за безработица, обезщетения по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и
- декларации образец № 3 за пенсионерите от държавното обществено осигуряване
с данните за месец Август 2010 г.

30 септември
Подаване на Декларация образец № 6 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите през месец Септември 2010 г. задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”

30 септември
Подаване на Декларация образец № 7 от лицата, за които през месец Август 2010 г. е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (лица, които не са били осигурени на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от закона)

Повече от 27 000 фирми подлежат на санкция от НАП, защото не са подали в срок годишните си финансови отчети за 2008 г. пред Агенцията по вписванията. Глобата е в размер между 2000 и 3000 лева и е регламентирана в Закона за счетоводството. НАП, заедно с Агенция по вписванията, са съставили обща база данни с имената на фирмите, пропуснали да обявят публично отчетите си за дейността през 2008 г. Срокът за подаването им е изтекъл точно преди година – през юни 2009 г. Приходната агенция вече съставя актове за фирмите, пропуснали да подадат отчети. Санкциите за тези дружества, които макар и закъснели, подадат годишния си отчет, ще бъдат по-малки, отколкото на неподалите изобщо – категорични са от НАП.

Вчера изтече срокът за подаване на ГФО в Агенцията по вписванията и всички фирми, които не са ги подали навреме също подлежат на санкции.