Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Анализи’ Category

На 1 ноември 2011 г. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) представи тримесечния си доклад Икономиката на България – октомври 2011 г., в който прогнозира растеж в диапазон 1-1.5% за третото тримесечие на 2011 г. и под 2% за годината, при заложен ръст 2,9 на сто, според приетия проект на бюджета. Данните показват, че в условията на всеобща финансова и икономическа криза, незасегнат у нас е само сектор „Финансови и застрахователни дейности“, който продължава да расте, макар и със забавящи се темпове. Растежът му за 2010 г., обаче, е едва 1.2%, което от своя страна сочи към скрити проблеми, които тепърва могат да се проявят. Растежът в аграрния сектор до средата на тази година, сравнена с миналогодишната, не е оптимистична. Слабо е вероятно да има растеж за годината, и ако такъв се реализира, той едва ли ще е повече от 2%. Очаква се устойчива стабилност на промишления сектор, макар и с понижаващи се растежи за годината – околко 7%. В строителството няма оптимитични прогнози за преминаване към устойчив растеж. Най-вероятно и 2011 г. ще завърши със спад, макар и по-малък отколкото през миналата година(16.7%). За групата „Търговия…Транспорт…Хотели…“ има индикации за по-високи темпове през третото и четвъртото тримесечие, с което годината да приключи с по-слаб от 2010 г. Растеж. Умереност и възможност за надвишаване на миналогодишния растеж отбелязва „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. След огромния спад през първото тримесечие, сектор „Операции с недвижими имоти“ все пак излиза над нулата и на годишна и на тримесечна база. В групата „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ очакваме спад на растежите на годишна база, но като цяло все пак е по-вероятно да има слаб растеж, за разлика от предходната година (с 4.2%). След изключително слабите растежи в първата половина на годината група „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ не се очаква растеж за годината. „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ дава сериозни индикации за възстановяване на растежа, който да покрие миналогодишния спад. Промишлеността и външната търговия продължава да бъдат основни двигатели на националната икономика. И през второто тримесечие на 2011 г. тримесечната безработица продължава да надхвърля предходните години. За разлика от първото тримесечие обаче, когато тя нарасна на база предходното тримесечие във всички възрастови групи с изключение на групата „55 и повече“, сега привлича вниманието ни фактът, че нарастване, макар и слабо, на база предходния период наблюдаваме само в една група, и това е групата на възраст 35-44 години.

Пълният доклад може да изтеглите от тук: BG Economy October 2011 (Източник ЦИР)

Според доклада на Световния икономически форум от 07.09.2011 г.  за  глобалната конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2011-2012) на 142 икономики в света, България слиза от 71 на 74 място в общото класиране.
На първо място излиза икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур.

Добрата новина за България е, че все пак, в 4 от 12-те фактора, на които се основава индексът за конкурентноспособност, страната ни бележи подобрение. Това са:
Финансови пазари – България скача от 91-во на 75-то място. Това се дължи на постепенното излизане от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит.
Институции – Тази година страната се придвижва бавно напред като резултат от опитите за по-прозрачна политика и партньорство с бизнеса и неправителствения сектор. Въпреки това институциите остават една от най-критикуваните области заради бюрокрацията в администрацията, корупцията и неефективната съдебна система.
Ефективност на пазара на труда – България излиза с две места напред. Причината е гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила.
Образование и квалификация – Преместването с една позиция нагоре се дължи главно на някои положителни промени като оптимизирането на училищната мрежа, постигане на по-голяма самостоятелност на училищата чрез въвеждане на програмно финансиране и делегирани бюджети, матури и външно оценяване, осигуряване на училищата с компютри и интернет, въвеждане на електронно учебно съдържание в 9–12 клас и др., решаване на конкретни проблеми на финансирането и подобряването на материалната база в училищата, повишаването на заплатите, атестацията и кариерното развитие на учителите. Тези мерки обаче не са достатъчни за повишаване на конкурентоспособността.

Като цяло, основните предимства на България са стабилна макроикономическа среда; благоприятна данъчна среда; нарастващ интерес към нови технологии и обновяване на продукцията; отвореност към външните пазари; позитивна динамика в повишаване качеството и внедряване на международни стандарти; гъвкавост, приспособимост, способност за импровизиране; подобрен достъп до Интернет доставчици и др.

Главните недостатъци, обаче, са ниска производителност, недостатъчно благоприятна бизнес среда; влошаване на качеството на човешките ресурси; неефективна държавна администрация; корупционни практики; лоша инфраструктурата;  слаба иновативност на предприятията; недостиг на финансови ресурси и затруднен достъп до финансиране, подценяване на извънбанковите форми на финансиране и иновационни изисквания и др.

Пълният анализ на доклад може да прочетете тук

През месец май 2011 г., в страницата на Центъра за икономическо развитие беше публикуван доклад под редакцията на д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева и колектив.

Доклада е разделен на следните теми:

Макроикономическа динамика, Икономически растеж, Текуща сметка, Външна търговия, Преки чуждестранни инвестиции, Инфлация, Заетост и безработица, Политика към предприятията, Публични финанси, Социална и здравна политика, Финансова система, Банкова система, Лизингов пазар, Застрахователен сектор, Капиталов пазар, Енергетика, Транспорт, Туризъм, Селско стопанство, Регионална политика. Европейски фондове.

По отношение на макроикономическата динамика, за първото тримесечие на 2011 г. , се очаквам слаб растеж на годишна база (около 0.5-1%) с двигател промишлеността (от страна на производството на БВП) и износа и инвестициите (от страна на използването на БВП). Растежът ще се ускори през второто тримесечие. За цялата 2011 г. очакваме растежът да е не по-нисък от 2.5%, като засега няма основания да очакваме да надхвърли 3%.

За първото тримесечие на 2011 г. можем да очакваме растеж на годишна база на добавената стойност в промишлеността с над 10%, т.е. значително по-висок в сравнение с първото тримесечие на миналата година, а също и по-висок от този за последното тримесечие на м.г. В строителството очакваме спад, в търговията е възможен слаб растеж под влияние на търговията на едро, в търговията на дребно обаче очакваме спад, под влияние на търговията с нехранителни стоки.

Интересен показател, който заслужава внимание е инфлацията. От началото на годината до март инфлацията по Индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2.4% (спрямо март 2010 г. е 5.6%). По-ниска е инфлацията по  Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ)  - за март 2011 г. спрямо декември 2010 г. тя е 1.4%, а годишната инфлация за март 2011 г. спрямо март 2010 г. е 4.6%. Най-съществено е поскъпването по Индекса на цените за малката кошница (ИЦМК) – от началото на годината (март 2011 г. спрямо декември 2010 г.) то е 4.1%. Несигурната международна обстановка, която бе най-вече причина да се привнесе инфлационен натиск у нас в първите месеци на 20011 г. (Фиг.7), ще продължи да нагнетява инфлационни очаквания, въпреки подтиснатите възможности на вътрешния пазар.

Бизнес среда. През последната година не настъпиха съществени промени в състоянието на бизнес средата. С цел нейното оптимизиране и по-голяма прозрачност през март беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Целта на промените е въвеждането на регулации с лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, да се установява само със закон. Промените се правят за по-добро регулиране и облекчаване на административната и регулаторната тежест за бизнеса.

Със законопроекта се въвежда принципът на „мълчаливото съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се счита за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. В момента е обратното, мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.

Прилагането на принципа за „мълчаливото съгласие” вместо принципа за „мълчаливия отказ” ще облекчи гражданите, ще намали корупцията и ще доведе до подобряване на условията за бизнес. Към тези промени се пристъпи след като в изследване на Световната банка, представено в края на миналата година, се посочва, че фирмите в България губят близо 11% от времето си за справяне с изискванията на администрацията. Независимо, че през последните години положението се е подобрило, все още тежестта е по-голяма от средната за страните в ЕС /например в Естония и Словакия процентът е 7/.

Втората важна промяна в Закона е, че държавните и общинските такси ще се формират само на разходен принцип, т.е. те ще покриват реалните разходи за услугата. Отново в проучването на Световната банка е установено, че държавните такси остават голяма тежест за бизнеса – за периода 2005-2008 г. те са се увеличили с 60%.

Приходите от таксите няма да могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Методологията за размера на таксите трябва да се приеме от правителството до шест месеца след промените в Закона, а новите такси влизат в сила от началото на 2012 г.

Обществени поръчки. Въпреки, че през последните години се полагат сериозни усилия, в България все още не са настъпили необходимите качествени промени в системата на обществени поръчки. Не са редки случаите на нарушения и пропуски на всички етапи от възлагането на поръчките, не е достатъчно ефективен контролът, много силен е корупционният натиск, липсва достатъчна прозрачност. Често самите възможители допускат нарушения, на места, особено в някои от общините, е недостатъчен и административният капацитет.

Предстоящи промени в нормативната уредба. През април беше публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Документът е резултат от няколкомесечна работа на работна група и се базира на одобрената от правителството в началото на януари концепция за промени в нормативната уредба за обществени поръчки.

Предлаганите промени обхващат различни раздели от закона. Някои от по-важните изменения и допълнения са свързани с:

• обединяване стойностните прагове по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и ЗОП при спазване принципите на законодателството по обществени поръчки. Процедурите по този закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат стойности без ДДС, както следва: за строителство – равни или по-високи от 240 000 лв.; за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 60 000 лева. Възложителите могат да прилагат предвидените в закона опростени правила при стойности на поръчките: за строителство: от 240 000 до 2 млн. лева, а при поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект – от 60 000 до праговете, определени с Регламент на ЕК, издаден на основание чл. 69 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г.

Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на новата Глава осем „а“(„Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“), когато поръчките са на стойност без ДДС, както следва : за строителство от 45 000 до 240 000 лева; за доставки или услуги – от 15 000 до 60 000 лева.

Предвидена е възможността да не се прилагат процедурите по закона или условията  и реда на Глава осем „а“ при обществени поръчки на стойност без ДДС: под 45 000  лева за строителство и  под 15 000 лева за доставки или услуги. Във втория случай, когато се възлага доставка или услуга, възложителите могат да не сключват писмен договор и да докажат разхода чрез първични платежни документи.

• Облекчаване и опростяване на конкретни правила за възлагане на обществени поръчки, вкл. редакционни промени. Така например, отпада изискването за публикация в ДВ за поръчки по националните прагове като остава задължителното публикуване само в Регистъра за обществени поръчки; подобряват се редът и правилата за работа на комисията и регламентиране на отношенията й с възложителя; отпада задължителното участие на външни експерти и др.
• Допълване на нормативната уредба с цел преодоляване на специфични проблеми от практиката. Например, предвижда се ограничаване дела на участие на подизпълнители до 40 % от обема на обществената поръчки;  Агенцията за обществени поръчки ще осъществяна предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, които са финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. И в момента АОП участва в контрола на тези поръчки, но като съдейства на управляващите органи на съответните програми; въвежда се дефиниция на понятието „свързани лица“ за целите на ЗОП и др.
• Подобряване на реда за обжалване.

Вероятно част от предлаганите промени в закона ще получат разнопосочни оценки в хода на обсъжданията. Идеята е до края на май  т.г. проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание.

Възложени обществени поръчки през първото тримесечие на 2011 г. По данни на Агенцията за обществени поръчки за периода 1 януари–1 април  2011 г. по ЗОП и НВМОП са сключени общо  3 397 договора в левова равностойност за близо 996 млн. лева (без ДДС).  За сравнение за същия перирод на м.г.  броят на възложените поръчки е 3 097 за близо  800 млн. лева (без ДДС)., докато през първите три месеца на 2009 г. броят на възложените поръчки е 3 844 за над 1.5 млрд. лева (без ДДС).  Данните показват, че макар и през първите три месеца на т.г. стойността на сключените договори да нараства спрямо същия период на м.г., все още е сериозен спадът  в обема на средствата, разпределяни чрез системата за обществени поръчки. Това най-много се отразява върху малкия и среден бизнес, за когото евентуалното успешно участие в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки по принцип е сериозен източник за финансиране на дейността му.

Според обекта на поръчката, за разлика от същия период на 2010 г.,  когато най-голям е бил делът на поръчките за доставки (57.07%.), сега  преобладават сключените договори за строителство – 47.2 %. Следват възложените поръчки за доставки – 35.2 % и за услуги – 17.6 %. За разглеждания период няма сключен договор след провеждане на конкурс за проект.

Борба срещу корупцията. Независимо от полаганите усилия и предприеманите мерки на всички нива, все още  е твърде високо нивото на разпространение на корупция в България, а това пряко се отразява върху бизнес средата и икономическото развитие. Има непосредствена връзка между степента на разпространение на корупцията в една страна и равнището на нейната конкурентоспособност. По правило държавите, които са с най-конкурентоспособна икономика са и с най-ниска степен на разпространение на корупцията.

Наред с политическата воля на управляващото мнозинство, която трябва да бъде постоянна и системна, и в делово сътрудничество с другите власти, все повече  се очертава необходимостта от по–ефективни действия за постигане на прелом в борбата с корупцията. В това отношение са необходими и сериозни усилия и активност и от страна на бизнеса и на гражданското общество като цяло.

В Междинния доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка, публикуван на 18.02.2011 г., се отбелязват конкретни стъпки, предприети от България в съответствие с препоръките на ЕК.  Сред направените препоръки за действия, които страната трябва да предприеме до следващата оценка на ЕК през лятото на 2011 г. са:

• приемане на ефективен закон за отнемане имуществото от престъпна дейност;
• създаване на орган, натоварен с установяване и санкциониране на конфликти на интереси;
• предприемане на стъпки за по-нататъшно усъвършенстване на съдебната практика и др.

В документа се изтъква, че “предвид важността на професионалното икономическо и финансово разследване за всички дела, свързани с корупцията по високите етажи, измами и организирана престъпност, необходимо е да се създадат в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики”. Подчертана е също така, и необходимостта да бъдат предприети последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври 2010 г. във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. Във връзка с инкриминирането на корупцията е необходимо да се подобри НПК в редица области. “Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглаждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.”

В Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2010 г. отново се констатира, че в България корупцията е налице в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В документа се изтъква, че независимо от растящите усилия да се държат отговорни държавните служители, корупцията остава проблем във всички сфери на управлението. “Правителството не прилага закона за преследване на корупционни практики и често официални лица се замесват в тях безнаказано”. Тези практики включват “подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на обществени  средства и нарушения при обществени поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.” Съдебната власт е критикувана за твърде формален подход към закона, което затруднява ефективното преследване  на обвинените за организирана престъпност и корупция от висок ранг.

През февруари 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията представи за тринадесета поредна година резултатите от Системата за мониторинг на корупцията. Към декември 2010 г. изследователите  констатират разнопосочни сигнали в развитието на корупционната обстановка в страната. От една страна, намалява административната корупция сред населението. Броят на корупционните практики средно на месец е намалял от 176 хил. през 2008 и 171 хил. през 2009 г. на 85 хил. през 2010 г. Въпреки това, равнището на този вид корупция остава високо – като за последните три месеца на 2010 г. всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга

От друга страна, административната корупция сред бизнеса не намалява. Бизнесът е давал малко повече подкупи на администрацията средно на месец през 2010 г. в сравнение с 2009 г. Изследователите констатират, че кризата е направила бизнеса по-податлив на корупционен натиск. През последното тримесечие на м.г. всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание.

В изследването също се посочва, че няма съществени промени в противодействието на корупцията по най-високите етажи на властта. Корупцията по най-високите етажи на властта на практика остава безнаказана, което представлява основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г.

Според посочената информация в доклада, има условия да кажем, че светлината в края на тунела вече се вижда. Остава само да се надяваме, че във втория доклед на ЦИР тя ще е още по силна и по-ярка.

Пълния текст на доклада можете да немерите на страницата на ЦИР http://www.ced.bg/publications.php

1 В публикацията са използвани материали от доклада на Центъра за икономическо развитие единствено с илюстративна цел!

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.
….

Част трета. ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

(2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.

Чл. 55. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със:

1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната;

2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

(2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

(3) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Общността за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

(4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

(5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.

Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

(2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

(3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

(4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

1. стоки, подлежащи на освобождаване от мита, различни от определените в Общата митническа тарифа;

2. стоки, внасяни от лицата по чл. 174, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

3. човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

5. продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

6. стоки, когато са налице едновременно следните условия:

а) вносителят е регистрирано по този закон лице;

б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка;

в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка;

7. злато от Българската народна банка;

8. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

9. инвестиционно злато;

10. електроенергия и природен газ чрез преносна система;

11. носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени от митни сборове;

12. стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лева;

б) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г., нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.

в) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.)

г) внася лично имущество, получено като наследство;

д) внася употребявано лично имущество от физически лица, които се преместват за постоянно пребиваване в Република България;

е) внася имущество във връзка с встъпване в брак;

ж) внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Република България;

з) внасят ордени, медали и почетни награди;

и) внасят от лица с постоянно местопребиваване на територията на страната собствени художествени творби и научни трудове независимо от вида на носителя на информацията;

к) внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

л) внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

м) внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

н) внасят материали за погребални цели;

о) внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;

п) внася документация;

13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

15. стоки в непроменено състояние, които са били временно изнесени и се реимпортират в непроменено състояние в сроковете, предвидени в митническото законодателство;

16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

17. стоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация;

18. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

(3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

(7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

(9) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

(10) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

(11) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(12) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

(13) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.

Чл. 60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим „временен внос с частично освобождаване от митни сборове“ начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.

Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.

Думата одит произлиза от латинското „audio“ (слушам). Одит или одиторска проверка е независима проверка на счетоводните отчети с цел изразяване на мнение за тяхната достоверност. В по-широкият смисъл под одит се разбира всяка изпълняема независима проверка на някакво явление или дейност от независими експерти. Одита се дели на: операционен одит, технически одит, екологически одит и други разновидности.

Общото определение за одит е оценка на лице, организация, система, процес, проект или продукт. Одитите са нужни за установяване на валидността и надеждността на информацията, както и да осигури оценка на системата за вътрешен контрол. Целта на одита е да  се изрази становище по лицето / организацията / система (и т.н.) в случаите, в процес на оценяване на базата на работата. От одита се стреми да предостави само разумна увереност, че отчетите са свободни от материал грешка. Статистическите извадки често се приемат в одити.

Одита е основна част от счетоводството. По традиция, финансовите одити са основно свързани с получаване на информация за финансовите системи и финансовата отчетност на дружеството, или на бизнес. Въпреки това, последните видове одит попадат към друга информационна система, като например информация за въздействието върху околната среда. В резултат на това, сега има цели отдели за провеждане екологични одити.

Във финансовото счетоводство, одит е независима оценка за справедливост, чрез който финансовите отчети на едно дружество са представени от неговото управление. Тя се осъществява от компетентен, независим и обективен човек, известен като одитори и счетоводители, които след това издава одиторски доклад, въз основа на резултатите от одита.

Тези системи трябва да се придържат към общоприетите стандарти, определени от управителните органи, регулиращи бизнеса; тези стандарти просто да осигурят гаранции за гражданите на трети страни или външни потребители, че такива изявления представляват дружеството, финансовото състояние и резултатите от операциите „справедливо.“

Банкери очакват 1% ръст за България през тази година Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно на пресконференция на банката по време на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж – 2.2%

Прогнозата на УниКредит е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за Българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г.

Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза. Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати.

Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа. Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно.

За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит. Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока.

Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

Спад на Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България от 1% през настоящата година очакват от УниКредит Груп, стана ясно по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/, която се провежда в Загреб.

От УниКредит прогнозират, че едва през следващата година икономиката ни ще отчете положителен растеж от 2.2%. Тази оценка е малко по-песимистична от виждането на Европейската комисия за българската икономика. Според последната прогноза на Брюксел, БВП ще отчете нулев ръст тази година, докато догодина се очаква растеж от 2.7 на сто.

За централно- и източноевропейските икономики от банката очакват среден ръст на БВП от 2.8% за 2010 г. и 4.1% – през 2011 г. Според анализите на УниКредит, България е и сред страните, които се изправят пред повече рискове заради гръцката криза.

Експертите на банката са изчислили, че индексът ни на уязвимост е 1.5, като по-уязвими от нас са страни като Полша и Унгария, докато Украйна, прибалтийските републики и други държави няма да бъдат толкова тежко засегнати от проблемите в южната ни съседка.

Според Дебора Револтела, директор „Стратегически анализи за Централна и Източна Европа” в УниКредит Груп, огромна роля за възстановяване на икономическия растеж и в България, и в региона има оползотворяването на структурните фондове на Европейския съюз. Само те имат потенциал да добавят от 0.8 до 2 базисни точки към номиналния растеж на БВП.

Според анализите на УниКредит, банковият пазар в Централна и Източна Европа не е изгубил своята атрактивност, въпреки че предкризисните нива трудно ще бъдат достигнати. Експертите от групата очакват по-балансиран на кредитите и депозитите в Централна и Източна Европа.

Темпът на ръст ще е по-бавен отколкото преди кризата. С по-бавни темпове ще се развива и банкирането на дребно. За целия регион пък се очаква пикът на лошите кредити да бъде към средата на 2010 г., с изключение на Турция, където той е отминал, и на Казахстан, където предстои през следващата година, сочат още прогнозите на УниКредит.

Ще продължат да намаляват и приходите на банките, като цената на риска ще остане по-висока. Според Дебора Револтела, корпоративният бизнес и увеличаването на търсенето на кредити ще бъдат двигателите на възстановяването. По-скоро искането, отколкото предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата, каза тя.

Източник: darikfinance.bg