Одиторска Къща "Узунова"

Posts Tagged ‘международни счетоводни стандарти’

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци

ЦЕЛ

Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им.

Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се категоризират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

ОБХВАТ

1. Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2. Настоящият стандарт заменя досегашния МСС 7 Отчет на измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3. Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от характера на дейността на предприятието и независимо от това, дали паричните средства могат да се разглеждат като продукт на предприятието, какъвто може да бъде случаят при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности, които генерират приходи. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това стандартът изисква всички предприятия да представят отчет за паричните потоци.

ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4. Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително и неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при извършването на оценката на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите от дейността на различните предприятия, защото премахва ефекта от различното счетоводно третиране на едни и същи сделки и събития.

5. Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Парични средства — парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити.

Парични еквиваленти — краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци — входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти.

Оперативна дейност — основната дейност на предприятието, която генерира приходи, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова.

Инвестиционна дейност — придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти.

финансова дейност — дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието.

Парични средства и парични еквиваленти

7. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция нормално се категоризира като паричен еквивалент само когато има краткосрочен падеж, като например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в акции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочен срок за изкупуване.

8. Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е платим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банково обслужване е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9. Паричните потоци изключват движенията между статии, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

10. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11. Предприятието представя паричните си потоци, свързани с оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-подходящ за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на зависимостите между тези дейности.

12. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като оперативна дейност, а главницата — като финансова дейност.

Оперативна дейност

13. Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативните дейности.

14. Паричните потоци от оперативната дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативна дейност могат да се посочат:

а) паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

б) паричните постъпления от възнаграждение за права, такси, комисиони и други приходи;

в) паричните плащания на доставчици на стоки и услуги;

г) паричните плащания на и от името на персонала;

д) паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно предприятие за застрахователни премии и обезщетения, анюитетните суми и други суми по застрахователни полици;

е) паричните плащания или възстановяване на суми, внесени като подоходни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат конкретно отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; и

ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Някои сделки, като например продажбата на дадено оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на общата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки обаче, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

15. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

Инвестиционна дейност
……

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчети за паричните потоци,  моля свалете целият документ от тук.

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 2 Материални запаси

ЦЕЛ

1. Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното третиране на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността, съгласно които се определят разходите за материални запаси.

ОБХВАТ

2. Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на:

а) незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, включително и пряко свързани с тях договори за предоставяне на услуги (вж. МСС 11 Договори за строителство);

б) финансови инструменти (вж. МСС 32 финансови инструменти: представяне и МСС 39 финансови инструменти: признаване и оценяване); и

в) биологични активи, свързани със земеделска дейност и земеделска продукция в момента на прибиране на реколтата (вж. МСС 41 Земеделие).

3. Настоящият стандарт не се прилага при оценката на активи, държани от:

а) производители на земеделска и горска продукция, земеделски продукти след прибиране на реколтата, минерали и минерални продукти дотолкова, доколкото те се оценяват по нетна реализируема стойност в съответствие с вече установените практики в тези отрасли. Когато такива материални запаси са оценявани по нетна реализируема стойност, промените в тази стойност се признават в печалба или загуба в периода на промяната.

б) стокови брокери търговци, които оценяват техните материални запаси по справедливата им стойност минус разходите за продажба. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, промените в справедливата им стойност минус разходите за продажба се признават в печалба или загуба в периода на промяната.

4. Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или правителствена гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

5. Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), са придобити основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

6. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: Материални запаси — активи:

а) държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност;

б) намиращи се в процес на производство за такава продажба; или

в) под формата на материали или запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.

Нетна реализируема стойност — предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Справедлива стойност — сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив — уреден между информирани и желаещи страни в сделка при справедливи пазарни условия.

7. Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която едно предприятие очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния процес на дейност. Справедливата стойност отразява сумата, за която същият материален запас може да бъде разменен между информирани и желаещи купувачи и продавачи на пазара. Нетната реализируема стойност е специфична стойност за конкретното предприятие, докато справедливата стойност не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба.

8. Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, включително например стоките, закупени от търговци на дребно и предназначени за продажба, или земя и други имоти за продажба. Материалните запаси обхващат също така и напълно завършената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство. В случай на предоставяне на услуги материалните запаси включват разходите за услугите съгласно параграф 19, за които предприятието все още не е признало свързаните с тях приходи (вж. МСС 18 Приходи).

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 2 Материални запаси,  моля свалете целият документ от тук.

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ(ЗДДС-2010)

Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г.

Част девета. ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Глава двадесет и втора. ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 169. (1) Публична е информацията за регистрацията по този закон, която включва:

1. наименование, идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 и адрес за кореспонденция на лицето;

2. дата на регистрация и прекратяване на регистрацията;

3. дата на публикуване на обстоятелствата по т. 1 и 2.

(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет страницата на приходната администрация.

(3) Информацията по ал. 1 може да се предоставя от приходната администрация и при писмено искане от лице.

(4) Обстоятелствата по ал. 1 се смятат за известни на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на информацията по ал. 1, т. 3.

Чл. 170. (1) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец.

(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

Чл. 171. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.

(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.

Глава двадесет и трета. ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

Чл. 172. (1) Освободен от данък е вносът на стоки, за които в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.

(3) Редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 173. (1) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.

(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги, по които получатели са лицата по чл. 172, ал. 2. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейските общности. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейските общности.

Чл. 174. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:

1. дипломатически представителства;

2. консулства;

3. представителства на международни организации;

4. членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.

Чл. 174а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Статутът на лице – освободено от задължение за заплащане на данък, посочено в чл. 173, ал. 4 и чл. 174, за което Република България е държава домакин, се удостоверява чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.

(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава двадесет и четвърта. ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.

(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:

1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;

2. информацията, събирана по този закон, която е публична;

3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави;

4. списъка на монетите, които представляват инвестиционно злато;

5. реда, начина и формата за обмен на информация с лицата, неустановени на територията на Общността, за целите на облагането с данък на доставките на услуги по електронен път.

(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава двадесет и пета. ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ

Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:

1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;

3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;

5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.

Чл. 176а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:

1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или

2. имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв. в качеството си на физически лица, или

3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство или са осъждани за престъпления против данъчната система.

(2) Алинея 1 не се прилага за лицата, подлежащи на регистрация по реда на чл. 99, ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършва от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.

Чл. 176б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) Компетентният орган по приходите изисква представянето на обезпечението с писмено искане, в което задължително посочва:

1. основанието за изискване на обезпечение;

2. размера на обезпечението;

3. срока, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.

(2) Размерът на обезпечението е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. В случаите по чл. 176а, ал. 1, т. 3 размерът на обезпечението е 250 хил. лв., когато към датата на изискването на обезпечението не е установен размерът на задълженията.

(3) Обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.

(4) Органът по приходите, установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението по ал. 3, е длъжен да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено, до определен размер.

Чл. 177. (1) Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и

2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.

(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.

(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.

Глава двадесет и шеста. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 179. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.

(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4 – от 200 до 600 лв.

Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 184. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 185. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.

(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Който не изпълни задължението си да съхрани фискалната касова бележка (фискалния бон) до напускането на обекта, се наказва с глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.

Чл. 186. (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;

г) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) подаване на данни по дистанционна връзка с Националната агенция за приходите.

2. използва преправено или изменено фискално устройство.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 187. (1) При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Чл. 188. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 189. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице – платец на данъка по чл. 91, ал. 1 и 2, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 192. При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него лице:

1. издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;

2. отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;

3. прекратява регистрацията на лицето, извършващо сервизно обслужване – при системни нарушения на чл. 185.

Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Съветът за Международни счетоводни стандарти издаде поредния си набор от годишните подобрения на МСФО. Променени са 7 стандарта. С това приключва цикълът от годишни подобрения 2008 – 2010 г.

Съветът започна проекта си за гододишни подобрения на стандартите, за да прави промени, които са необходими, но не са спешни. Въпросните промени не са част от някой от по-големите проекти на Съвета. Публикуваните сега промени са свързани с проекта за промени, издаден през август 2009 г. Те включват също промените в МСФО 1, които касаят предприятията работещи при регулирани цени. Тези промени бяха публикувани юли 2009 г.

Събирайки всички незначителни изменения в един документ Съветът се надява, че ще намали тежестта за засегнатите страни.

С малки изключения промените влизат в сила на годишни отчети започващи на или след 1 януари 2011 г. По-ранното прилагане е позволено.