Одиторска Къща "Узунова"

Archive for the ‘Без категория’ Category

Ежедневно, дори и за най-малката покупка, освен покупката се сдобиваме и с дребно листче хартия, на което понякога дори не обръщаме внимание. Въпреки компактните си размери, този документ в действителност се явява важно подробност за паботата на данъчната система. В тази връзка настоящата публикация сме уверени, че ще ви помогне да погледнете с други очи на това малко листче и да се отнасяме по-внимателно и по-адекватно с нея.

Касовата бележка е документ, който удостоверява продажба на стоки и услуги в търговски обект.  Тя  се  издава  при  заплащане  в  брой,  с чек,  ваучер,  с  банкова кредитна  или  дебитна карта  или  с  други  платежни  средства. Според законодателството, засължително изискване След  1  януари  2006  г. е  всички  касови  бележки  за  клиенти  да имат  надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Бъдете внимателни, Касови бележки с друг надпис  – “ФИНАНСОВ  БОН”,  “ВАЛИДЕН  БОН”,  са издадени  от  устройства,  които  не са  от  одобрен  модел.  По  тази  причина  те  не  могат  да  Ви  послужат като доказателство за извършената покупка  и  услуга.

Само в специални случаи, по изключение ако  получите  бележка,  на  която пише “СИСТЕМЕН БОН”, не се притеснявайте. Той е равностоен на фискалния бон. Списъкът с обектите, които имат право да издават такъв документ, ще намерите в сайта на Националната агенция по приходите.

Не забравяйте, че След  1  януари  2006  г.  плащането  се  извършва  само  срещу фискален  или системен  бон!

Обърнете внимание на съдържанието на касовата бележка!

Ако  се  питате  какво  точно  пише  на  Вашата  касова  бележка  или  искате  да проверите  дали  не  е фалшива,  трябва  да  видите  дали  на  нея  присъстват:

- наименование  и  адрес  на  търговеца;
- наименование  и  адрес  на  търговския  обект;
- предмет и стойностно изражение на покупката;
- обща  сума  на  покупките;
- дата  и  час  на  извършване  на  покупката;
- надпис  “ФИСКАЛЕН БОН”.

Касвата бережка трябва да удостоверява покупките във всеки  търговски обект, където се извършват продажби на стоки и услуги (независимо дали е хипермаркет или продавач на улицата, например). Това  правило  не  важи,  когато заплащането  се  извършва  по  банков  път.

Ако се питате какво е тълкованието на названието „търговски обект“ – Търговски  обект  е  всяко  място,  помещение,  съоръжение  на  открито или  под  навеси  (маси,  сергии),  от  което  се  извършват  продажби  на стоки и услуги, за които заплащането не се извършва по банков път независимо  от  факта,  че  помещението  или  съоръжението  служи същевременно и за други цели  (например, офис, жилищно помещение), е  част  от  притежаван  недвижим  имот  (например  гараж, мазе,  стая или други подобни) или е производствен склад или превозно средство, от  което  се  извършват  продажби.

Кога не е задържително да се издават касови белижки?

- При  продажба  от  търговски  обекти,  специализирани  само  за  вестници и  списания.
- При продажба на  собствена непреработена  селскостопанска продукция от лица, които не са регистрирани по Търговския закон  (ТЗ) в търговски обекти  на  открито,  с  изключение  на  продажби  от  търговски  обекти  в лицензираните  стокови  борси  и  тържища.
- При  продажби  на  самолетни  билети.
- При  продажба  на  билети,  квитанции,  талони  и  други,  които  имат  поне два  защитни  знака  и  са  отпечатани  като  ценни  книжа.
- При  производство  и  продажба  на  вещи,  свързани  с  богослужебната дейност, ритуали и обреди от Българската православна църква и от лица, които  са  регистрирани  по Закона  за  вероизповеданията.
- При  дейност  на  наемодатели  –  физически  лица,  които  не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите при условие,  че  лицата  са  занаятчии  –  пенсионери  по  инвалидност  или  за изслужено  време  и  старост,  които  извършват  услугите  с  личен  труд  и не  са  регистрирани  по ТЗ.
- При  дейност  на  лица,  упражняващи  свободна  професия.
- При продажби в или от търговски обекти, намиращи се в населени места с  брой  на  лицата  с  постоянен  адрес  под  300  души  и  разположени  във високопланински  и  труднодостъпни места,  с  изключение  на  курортите.

За какво служи касовата бележка?

Касовата бележка ще Ви е необходима като доказателство, че сте купили дадена стока или за извършена услуга. Без такава бележка не може да се извърши рекламация на закупената  стока  или  извършената  услуга. Касовата бележка е добър помощник за всяко семейно счетоводство. Тя е справка за цената, вида  на  закупената  стока  или  извършената услуга. За  фирмите  касовата  бележка  служи  за  доказателство  на  извършени  разходи от  фирмата.  Първичните  счетоводни  документи  задължително  трябва  да  са придружени  с фискален  бон.

Защо е необходимо да се издават касови бележки?

При отпечатване на фискалната касова бележка всички фискални устройства автоматично  натрупват  оборота  от  продажбите  във фискалната  си  памет.

Какво е необходимо да направя ако не ми издадат касова бележка?

Търговецът  е  задължен  да  издаде  касова  бележка  при  извършване  на  плащането  и  да  я  предостави  на  клиента. Ако все пак Ви откажат касова бележка, обадете се в Националната агенция за  приходите. Телефонът  за  контакт  с  офиса  на  НАП  следва  да  е  обявен  в търговския  обект.

Какво е фискалното устройство?

Това е устройство, чрез което се издава документ (фискален бон) за извършена  сделка. При отпечатване на фискалния бон информацията за платената сума  се  натрупва  във фискалната  памет  на  устройството

С какво ще помогна, като си взема касовата бележка?

Когато искате касова бележка, Вие помагате да  не  се  укриват  доходи  и  точно  да  се отразяват  оборотите  на  търговеца. Затова  упражнете Вашия  контрол  при  самата покупка.  Вашата  подкрепа  ще  помогне  за увеличаване  на  средствата  за  здравеопазване,  образование  и  подобряване  на  облика  на България.

Идеята за касовите апарати…

Идеята за касовите апарати се заражда в Италия. През 1983 г. там се приема закон  за  използване  на  касови  апарати  с фискална  памет. Касови апарати има и в Гърция, Турция, Аржентина, Кения, Венецуела, Румъния, Русия, Полша, Чехия, Македония, Сърбия. У  нас фискалните  устройства  се  използват  от  1993  г.

България започва да произвежда касови апарати (без фискална памет) още през 1970  г.  Има  и  утвърдени  пазари  –  Русия,  Германия, Чехия,  Полша,  Гърция,  Румъния  и  Куба.  Вече десетилетия страната ни е водеща в производството  на фискални  устройства.

За неиздаване на касова бележка – подай сигнал на телефон 02/987 02 54

Регламент (ЕО) № 883/2004 за трудова заетост, социални въпроси и равни възможности

Първичните източници на правото на Европейския съюз (ЕС) определят свободното движение като основно право на гражданите на Съюза. От друга страна, системите за социална сигурност на държавите–членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.

В резултат от това движението на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно права по законодателство на повече от една държава–членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава–членка.

Преодоляването на тези неблагоприятни ситуации, възникващи при движение на гражданите на Съюза  е възможно единствено посредством наднационален координационен инструмент, чрез който да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) националните законодателства в трансгранична ситуация.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).

С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.

Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

При прилагане на Регламент № 883/2004 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, попадат в категорията самостоятелно заети лица.

При определяне на приложимото законодателство по реда на Дял II от Регламент № 883/2004 изпълнителите по договори за управление и контрол се третират като заети лица за тази им дейност на територията на България.

Заети лица за целите на Дял II от регламента са и морските лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Въведено е с разпоредбите на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004: „…… спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;”

Основното правило регулира всички аспекти при определяне на приложимото законодателство и в значителна степен служи като основа, върху която са изградени останалите правила от Дял II на Регламент № 883/2004.

В случаите по чл. 11(3)(а) от основния регламент приложимостта на „lex loci laboris” не се удостоверява с формуляр, тъй като полагането на труд на територията на една държава–членка в хипотезата на основното правило в най–общия случай изключва конфликт между национални законодателства

ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2011 Г.

В сила от 01.01.2011 г.

Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2011 г.:

1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1;

2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;

в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

г) над 7500 лв. – 550 лв.;

3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;

4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв.

(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за 2011 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв.

Чл. 10. Определя се за 2011 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2011 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се размерът на осигурителната вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Чл. 13. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 14. (1) За 2011 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

(2) За 2011 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.

(3) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Чл. 15. За 2011 г. не се прилага чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Министерство на труда и социалната политика, водено от стремежа за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите прие Национална програма по безопасност и здраве при работа за 2011 година.

Проектът включва мерки, свързани с изпълнението на приоритетите на Стратегията по безопасност и здраве при работа 2008-2012 г. В годишната програма са предвидени законодателни, организационно-технически, здравни и други превантивни мерки за осигуряване на здраве и безопасност на работното място. Целта е да се осигури благосъстояние при работа, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове в условия на икономическа и финансова криза.

Изпълнението на програмата ще допринесе за намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защита на работещите; на размера на загубеното работно време в резултат на отсъствие от работа поради временна нетрудоспособност; на броя на лицата, напускащи предприятията поради лоша работна среда или преждевременно пенсиониране и неработоспособност (инвалидност). Очаква се прилагането на конкретните мерки да доведе до намаляване на разходите, правени от работодателите за съдействие при завръщане на работа (консултации, обучение, приспособяване към работното място и др.); на осигурителната и застрахователната тежест и производствен капацитет – загубеното производствено време, непроизведена продукция и неизвършени услуги като следствие от събитие, което завършва с травма.

В проекта се отчита състоянието, тенденциите и основните предизвикателства пред политиката, които определят основните акценти в развитието на дейността по безопасност и здраве при работа през 2011 г.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва намаляване на общия брой трудови злополуки за периода от 2008 г. до 2010 г. с 21%. През 2010 г. са регистрирани общо 3025 трудови злополуки. Независимо, че се наблюдава намаляване на броя на смъртните злополуки за периода с 48%, през 2010 г. се отчита слабо повишаване на техния брой спрямо 2009 г. (от 91 до 94). Намаляване се отчита и при загубените календарни дни от трудови злополуки – 47%.

През 2010 г. продължи тенденцията за спад в нарушенията на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труда и увеличаване на нарушенията на разпоредбите на Кодекса на труда. Относителният дял на нарушенията в областта на здравословните и безопасни условия на труд е 53%, а по законосъобразността на трудовите правоотношения – 46%, докато през 2009 г. те са били съответно 60% и 39%.

Съгласно приетити изменения ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 16 февруари 2011 г., обнародван в ДВ брой: 18, от дата 01.03.2011 г., се въвеждат следните промени в регламента за ползването на годишния отпуск:

Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).

С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот.

1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.

Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.

Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в следните категории:

1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2

По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в изпълнение на парично задължение по сделка.

Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или ограничено дееспособни лица.

Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение – datio in solutum), не подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично плащане в брой.

Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на закона.

1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 – 5

Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол от различни контролни и регулаторни органи.

1.3 Изключение по чл. 2, т.6

Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.

Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение /например – обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.

Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.

Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото изложение).

2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗГТУПС)

Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира в съответствие с разпоредбите на чл.З от закона.

2.1 Платежна сметка

Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т.18 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

2.2 Доставчици на платежни услуги:

В чл. 3, ал. 1, т.1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:

=>      банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

=>      дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

=>      платежни институции по смисъла на ЗПУПС,

=>      Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет страница на БНБ (www.bnb.bg), раздел „Платежна система“, подраздел „Платежен надзор. Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:

=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б)    изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;

в)    изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

=>      изпълнение на налични парични преводи;

=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.

3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка:

3.1.   За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.

3.2.   В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

3.3.  Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията,
които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали
преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).

Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизането в сила на закона, произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).

3.4.    По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема)
общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично
плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод
или внасяне по платежна сметка.

3.5.  Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички
данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например,
една облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка с данъчна основа от
13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката
15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е
задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

IV. Примери по прилагане на ЗОПБ

1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота
е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е – след
влизане на ЗОПБ в сила по следната схема:

3 000 лв. – задатък (капаро) 10 000 лв. – първо плащане 5 000 лв. – второ плащане 2 000 лв. – окончателно плащане,

то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно – 3 000 лв. и 10 000 лв.), то второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

2.    В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с
непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база
и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата
на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде
прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще
се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е
определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от
плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на
закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на
едногодишния му срок) и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3.    Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен на, или по-висок от 15 000 лв.

4.    Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по описаното по-горе правило. Така например, ако фирма X (магазин) има договор за доставка на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000 лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.

5.    Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция се преценява самостоятелно.

6.    Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

Пълния текст можете да намерите тук

За улеснение на всички посетители на корпоративният блог на Одиторска кантора Узунова направихме страница деклерации, където вече може да намерите образци на най изпозваните данъчни деклерации и в нашият блог.

За повече информация влезте в меню „Деклерации“

Съветът за Международни счетоводни стандарти издаде поредния си набор от годишните подобрения на МСФО. Променени са 7 стандарта. С това приключва цикълът от годишни подобрения 2008 – 2010 г.

Съветът започна проекта си за гододишни подобрения на стандартите, за да прави промени, които са необходими, но не са спешни. Въпросните промени не са част от някой от по-големите проекти на Съвета. Публикуваните сега промени са свързани с проекта за промени, издаден през август 2009 г. Те включват също промените в МСФО 1, които касаят предприятията работещи при регулирани цени. Тези промени бяха публикувани юли 2009 г.

Събирайки всички незначителни изменения в един документ Съветът се надява, че ще намали тежестта за засегнатите страни.

С малки изключения промените влизат в сила на годишни отчети започващи на или след 1 януари 2011 г. По-ранното прилагане е позволено.

Министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че се забелязва повишаване на броя на фирми, които инвестират в страната през първото тримесечие на годината. Това стана в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарния контрол. Същевременно остава постоянен броят на фирмите, които изтеглят инвестициите си. Трайков призна, че преките чуждестранни инвестиции са отрицателни сравнение с тези от началото на миналата година. Ето какво каза министърът:

Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-март 2010 година са отрицателни – минус 22 млн. евро спрямо 926 млн. евро за същия период на 2009-а година.

Броят чуждестранни физически и юридически лица, които са инвестирали в българската икономика, значително надвишава броя на тези, които са изтеглили капитали под формата на преки чуждестранни инвестиции.

За първото тримесечие на тази година около 1000 фирми са внесли преки чуждестранни инвестиции в България, а около 380 са изтеглили своите капитали. Особено радващо е, че след период на забавяне броят на фирмите, които инвестират в България, отбелязва значително повишение – 214 през януари, 340 – през февруари, 424 – през март.

Същевременно броят фирми, изтеглили инвестициите си от България, се е запазил стабилен – около 120-130 фирми на месец. В това отношение много важно е да се отбележи, че броят на инвеститорите в българската икономика започва отново да расте от началото на кризата.

Източник на информацията: http://www.darikfinance.bg