Одиторска Къща "Узунова"

Задължения

Всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Тези разпоредби са приложими за данъчнозадължени по ЗДДС лица, независимо дали същите са регистрирани по ЗДДС.

Кога може да не се издава фактура?

1. За доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2. За доставки на финансови услуги по чл. 46 и застрахователни услуги по чл. 47;
3. За продажби на самолетни билети;
4. При безвъзмездни доставки;
5. За доставки на услуги по електронен път, извършвани от лица, неустановени в Европейския съюз;
6. За доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

• се издава документ по реда на специален закон, или
• се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или
• издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Изисквания

Фактурата съдържа 15 реквизита, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Такива реквизити следва да  притежават както фактурите, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, така и фактурите, издавани от нерегистрирани по ЗДДС лица. В допълнение, фактурите, издавани от регистрираните по ЗДДС лица, трябва да притежават трайно вписани пореден номер, гриф „оригинал”, наименование, идентификационен номер, идентификционен номер по ДДС на доставчика.

Във фактурата следва да се посочи ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък. Ако не е посочено основанието за неначисляване на данък, се приема че данъкът е включен в договорената цена.

Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС във фактурата се посочват задължително:

1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

3. размерът на данъка, дължим по доставката.

Когато регистрирано лице – посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва „чл. 141 2006/112/ЕО“.

В случаите, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка, а се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието – съответния член от материалния закон .

Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

Comments are closed.