Това всичкото е ясно, но да видим как изобщо е възникнало счетоводството като наука?

Интересното е, че тази наука не е от вчера и днес, нито от преди сто или двеста години, тя е наука, идваща от древността.

Още от времето, когато Месопотамия е съществувала и е била в своя разцвет са и първите сведения за счетоводната наука. Има запазени сведения, които датират от 7 век преди Новата Ера, че древните ни предци са използвали различни счетоводни техники и способи, за да изчисляват търговските сделки, които са извършвали, да могат лесно да пресмятат бройките на добитъка, произведената селскостопанска продукция и т. н.

В началото тази наука е била използвана най – често от богатите търговци и собственици на земя и добитък, за да могат да пресмятат стоката си.

Едва по – късно, когато са се появили стоково – паричните отношения, счетоводството започва да отчита дейността, която се извършва между търговци и купувачи.

С течение на задълбочаването на тези отношения и счетоводството започва да се усъвършенства, като към познатите форми на пресмятане се прибавя и нуждата за контролиране, анализ, съпоставка и регистриране на извършваната стопанска дейност.

Бурното развитие на търговията, развитието на банковата система и появата на търговския капитал имат нужда от едно по – усъвършенствано счетоводство, каквото и се появява през 15 век и се нарича двустранно счетоводство. То възниква в Северна Италия и се явява един от основните стълбове за възникването на Ренесанса.

В България счетоводството започва да се развива доста по – късно, едва през 19 век, а през 1884 година започва да се изучава дисциплината “Счетоводство” за пръв път в Търговската гимназия в Свищов. Няколко години след това се появяват и първите професионални счетоводители, които предлагат счетоводни услуги.

Днес ще се опитаме доколкото можем да разясним накратко и надяваме се разбираемо някой от основните термини, които се използват в счетоводството.

Започваме с един от най – важните термини, които се използват, като се надяваме да сме ви полезни поне малко.

Собствен капитал се нарича капитала, който остава във фирмата след приспадането на всички пасиви. Към него влизат и активите, които са внесени от съдружниците в компанията като капитал, както и печалбата, която се е натрупала и не останала неразпределена.

Следващият термин, който вълнува всеки, който има бизнес е приход.

Под приход се разбират всички икономически ползи за фирмата през отчетния период, или казано иначе- това са входящи потоци под формата на финансови постъпления, активи на компанията, намаляване на пасивите, продажби, дивиденти, лихви и други.

Приходите са добре, но да видим какво става със следващия термин, а именно разходите.

Под разход се разбира намаляването на приходите през отчетната година, намаляването на активите и пасивите и други. Ако разходите на фирмата са по – големи от приходите, това означава, че компанията е на загуба.

Може да се каже, че разходите формират цената на продукта или услугата, която предлага фирмата. Те оказват и голямо влияние върху печалбите и загубите на всяка компания.

Следващият важен момент за счетоводството е финансовият отчет. Финансовите отчети са няколко и всеки един от тях е много важен за фирмата.

- Баланс. Баланса представя състоянието на фирмата за определен период ( т. е. неговите пасиви и активи );

-Отчет Разходи и Приходи. Този отчет представя разходите и приходите за определен период от време;

-Отчет парични потоци. Той отчита паричните постъпления, т. е. началото и крайното салдо на финансовите постъпления за определен период от време;

-Отчет на собствения капитал. Този отчет представя промените, които са настъпили през определения период във фирмата като финанси.

Това са само някой основните термини, които се използват в счетоводството и ние се опитахме да ви ги представим в съкратен вариант, за да добиете поне бегла представа. За да ви стане по – ясно е добре да се обърнете към някоя счетоводна къща, която не само ще ви разясни всичко в детайли, но и може да поеме счетоводството на фирмата ви.

ДДС се възстановява на данъчно задължено лице, неустановено в страната, което отговаря на следните условия:

1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки

- облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или

- за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

3. лицето е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено.

Права и ограничения.

Данъчно задълженото лице, неустановено в страната – заявител, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик – регистрирано по ЗДДС лице,  ДДС за получени от него на територията на страната стоки и услуги по облагаеми доставки,  както и по осъществен от него внос. Това право е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане съгласно Глава седма – “Данъчен кредит” от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице – заявител извършва в държавата-членка по установяването си облагаеми доставки с право на данъчен кредит.

Ограниченията, които се прилагат към данъчно задължените лица, установени на територията на страната ни и регистрирани по ЗДДС относно правото им на приспадане на данъчен кредит са приложими относно правото на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител за възстановяване на данък върху добавената стойност.

Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност за направени покупки на стоки или услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, и за осъществен   внос на стоки по време на периода на възстановяване.

По реда на Наредбата за начислен неправомерно данък за получени доставки на стоки и услуги за данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител не е налице право на данъчен кредит.

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия  от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в дължавата членка по установяването му.

Независимо, че лицето извършва в държавата членка по установяването си както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит,  лицето има право да му бъде възстановен целия данък .

Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да  коригира  посочената в предходно искане сума за  възстановяване или  вече  възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.

Срок за упражняване на правото

Данъчно-задълженото лице, неустановено в страната – заявител може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най – късно до 30 септември на календарната годината, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

Контролът тук е понятие, според което има налице пряка или косвена (чрез дъщерни компании) собственост върху повече от половината от гласовете в едно предприятие, или върху значителен дял в гласовете, както и възможността по установен или договорен път да се насочват финансовата и експлоатационната политика на ръководството на предприятието.

Определението за значително влияние е участие в решенията, свързани с финансовата и експлоатационната политика на едно предприятие, но не и контрол върху тази политика (представител в директорския съвет).

Значително е влиянието и чрез участие във вземането на решения, материални междуфирмени сделки, размяната на управленски персонал или зависимост от техническа информация.

Значително влияние може да се постигне чрез притежаването на акции по уставен или договорен път.

Одиторът е длъжен да прегледа всяка предоставена му от отделните директори или от висши служители информация, отнасяща се до сделките със свързани лица, които са им известни, вкл. и сделките, засягащи самите тях и непосредствените членове на техните семейства.

В хода на проверката се извършват процедури, които могат да установят наличието на сделки със свързани лица. При изпълнението на нормалните одиторски процедури следва да се внимава за появата на сделки, които при наличните обстоятелства могат да се явят необичайни, но могат и да са резултат на свързани лица.

Освен това одиторът следва да вземе предвид наличието на нерегистрирани сделки със свързани лица, например получаването или оказването на безплатни управленски услуги. Сделките с оповестени свързани лица се преглеждат, като се приложат процедури, чрез които се добиват достатъчно данни за целта, естеството и размера на тези сделки. Одиторът взема данни и за:

а) потвърждение за условията и стойността на сделката от самото свързано лице или от неговия одитор;

б) притежаваните от свързаното лице данни; в) разговор и допитване до лица, свързани със сделка: банки, юристи, гаранти и посредници;

Резултатите от проверката на свързани лица се отбелязват в доклада на одитора.

Съгласно Националните одиторски стандарти докладът на одитора съдържа следните основни елементи: заглавие, адрес, ревизирани отчети, прилагани одиторски стандарти и практически подходи, израз или отказ на израз на мнение по финансовите отчети, подпис, адрес на одитора, дата на доклада.

Изразеното в доклада на одитора мнение може да бъде: безусловно, с уговорки, отрицателно или отказ да се изрази мнение.

Неусетно u без противодействия в лексикона на счетоводители и финансисти се появи понятието одитинг, респ. одитор. Тези термини приеха гражданственост и навлязоха в оборота на правните норми,
засягащи финансово-счетоводната област, в т.ч. и Закона за счетоводството, Националните одиторски стандарти, Закона за БНБ, Закона за банките и др. Така в стандарт № 1 – Същност, цели и принципи на одита, се отбелязва, че одит е „независима проверка на годишен или междинен счетоводен отчет и представяне на резултатите от нея в одиторски доклад чрез изразяване на одиторско мнение”.

Вижда се, че главното на одита е независимост на проверката и изразяване на мнение по достоверността на представения счетоводен отчет. Това, съгласно глава осма от Закона за счетоводството (ЗС),
се извършва от правоспособни дипломирани експерт-счетоводители (ДЕС), които задължително членуват в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
Подобна институция на заклетите експерт-счетоводители е функционирала до 1948 г. в България.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители е приемник на Института на заклетите експерт-счетоводители.

В буквален превод от английски, одитор (auditor) означава финансов ревизор, а одитинг – финансова ревизия.

Одиторски контрол значи финансов или ревизионен финансов контрол.

Независимият одитор е правоспособен ревизор, който владее съвършено методологията на счетоводството, както и технологията на финансовия контрол. Възможностите на одитора да заверява годишни счетоводни отчети го правят съпричастен в една максимално обективна оценка за финансовото състояние на предприятието.
В този смисъл одиторът представлява интересите не само на предприятието и неговите акционери, но и на неговите клиенти, на банковите и държавните институции, в известен смисъл и на цялото общество.

Дълго време одитингът се е разглеждал като специфична дейност само за финансово-счетоводната дейност.  Всъщност одитингът е процес, съвкупност от процедури, която има за цел да се изрази мнение за достоверност на определено твърдение.
Следователно одитинговият процес може да се „наложи” върху всеки друг процес, в т.ч. и върху финансово-счетоводните процеси,
но не само за тях. Вече са известни понятия и дейности, които ги покриват, като маркетингов одит, SEO одит, одит на ресурсната обезпеченост и др.